Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2010

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2010 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2010[редактиране на кода]

GodfreyKneller-IsaacNewton-1689.jpg

Исак Нютон (на английски: Isaac Newton), роден на 4 януари 1643, починал на 31 март 1727, е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. още »

Седмица 2/2010[редактиране на кода]

Lignedefeu16August.jpg

Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 - 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19-ти век. В нея едни срещу други са изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и още няколко германски държави, от една страна, и Франция, от друга. В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Втората империя пада, а на нейно място се издига Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областите Елзас и Лотарингия са присъединени към Германия. Тяхното възвръщане е сред главните цели на Франция в Първата световна война. още»

Седмица 3/2010[редактиране на кода]

Bascanska ploca.jpg

Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (по-точно старобългарски, наричан още старославянски или староцърковнославянски език). Известна е със сложната си и екзотична графика.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбукафонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите. още»

Седмица 4/2010[редактиране на кода]

Портрет на Едгар Алън По от 1848

Едгар Алън По (на английски: Edgar Allan Poe) е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра) и е един от първите американски писатели, които пишат произведенията си във формата на разкази. Става създател на детективско-фантастичния жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да живее благодарение само на писателската си дейност, което довежда до финансови затруднения в живота и кариерата му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка Тамерлан и други поеми (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

По сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени. още »

Седмица 5/2010[редактиране на кода]

Leopard in the Colchester Zoo.jpg

Амурският леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 30-35 екземпляра в дивата природа. Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният в сравнение с ареалите на останалите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване. още »

Седмица 6/2010[редактиране на кода]

Битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия), водена от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история, белязан с жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни – СССР и Хитлерова Германия. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.

Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в битката при Москва, Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на Вермахта от съветските територии, окупирани през 1941-1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на Източния фронт – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители. още »

Седмица 7/2010[редактиране на кода]

Black hole (NASA).jpg

Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втората космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази скорост, оттам и името „черна“ дупка. Наименованието е широко разпространено, въпреки че не става дума за „дупка“ в обичайния смисъл, а по-скоро за област в пространството, която поглъща всичко в непосредствена близост и нищо не може да я напусне след това.

Съществуването на черни дупки се допуска в общата теория на относителността. Според нея никаква материя или информация не може да проникне от вътрешността на черна дупка до външен наблюдател, т.е. оттам не може да се извлече никаква маса или да се получи образ или друга информация за материята вътре в черната дупка. Квантовата механика допуска някои отклонения от това правило. Съществуването на черни дупки във Вселената е доказано чрез астрономически наблюдения, в частност от наблюдението на свръхнови звезди и на рентгеновото излъчване от активното галактическо ядро. още »

Седмица 8/2010[редактиране на кода]

Gilbert Stuart Williamstown Portrait of George Washington.jpg

Джордж Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) e американски политик и генерал, първи президент на Съединените щати. Роден на 22 февруари 1732 в Уестморленд, Вирджиния, САЩ, той става главнокомандващ на Континенталната армия по време на Войната за независимост (17751783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея.

В знак на признание за изключителните му заслуги към американската нация, през 1976 г. с акт на Конгреса Вашингтон е произведен посмъртно в „генерал на армиите” и е обявен за единственият най–висш военен в историята на САЩ. В негова чест също е наречена столицата на Съединените Щати — Вашингтон, окръг Колумбия. още »

Седмица 9/2010[редактиране на кода]

Georgi-Danchov-Svobodna-Bulgaria.jpg

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно. още »

Седмица 10/2010[редактиране на кода]

Цвят на шафранов минзухар

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система. Тя носи името на богинята Венера от римската митология. Венера е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, който има стойност 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла).

Тъй като Венера е по-близо до Слънцето, отколкото Земята, тя винаги се наблюдава близо до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). От Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и непосредствено след залез. Тогава обикновено тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) или Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради голямата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (). още »

Седмица 11/2010[редактиране на кода]

Saffran crocus sativus moist.jpg

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата подправка в света по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.

Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.

Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“ (أَصْفَر), която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“ (زَعْفَرَان), името на подправката на арабски. още »

Седмица 12/2010[редактиране на кода]

Бюст на Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar, Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“. Също в надписи, Gaius Iulius Gaii Filius Gaii Nepos Caesar, на български: „Гай Юлий Цезар, син на Гай и внук на Гай“, (12 юли или 13 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е.15 март 44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят. още »

Седмица 13/2010[редактиране на кода]

Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф (на английски: Sir Michael Francis Addison Woodruff) е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor). още »

Седмица 14/2010[редактиране на кода]

Земята

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътникЛуната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.

Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. В един от вариантите кръстът е над окръжността ( или ).

Външната обвивка на Земята е разделена на няколко твърди сегмента или тектонски плочи, които постепенно мигрират под повърхността през периоди от милиони години. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние. Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, генериращо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро. още »

Седмица 15/2010[редактиране на кода]

Herb Obojga Narodow.jpg

Жечпосполита (превод от лат. res publica) или Полско-литовската държава (официално Държава на двата народа; на полски Rzeczpospolita Obojga Narodów; на литовски Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; на латински Serenissima Res Publica) е федерация на Кралство Полша и Великото Литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795.

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз, лична уния между тези две държави, съществувала от 1386. Жечпосполита е една от най-големите държави в Европа и в продължение на два века успешно удържа нападенията на тевтонци, монголи, руснаци, османци и шведи.

Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство, относителната си религиозна търпимост и с втората национална конституция в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята за Полски златен век, особено от полската историография, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Варшавското херцогство, създадено през 1807, търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863-1864) и през 1920-те, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. Днешната Република Полша се смята за наследник на Жечпосполита. още »

Седмица 16/2010[редактиране на кода]

Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“. Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени на 6 орбити на височина около 20 000 километра и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя.

Глобалната система за позициониране е проектирана и контролирана от Министерството на отбраната на САЩ. Тя може да бъде използвана безплатно от всеки. Поддръжката на системата струва около 400 млн. долара (USD) годишно, включително разходите по подмяна на остаряващите спътници. Първият от 24-те спътника, които формират сегашната GPS-групировка (Block II), е изведен в орбита на 14 февруари 1989 г. Последният изстрелян до момента спътник е 52-ри по ред от създаването на системата през 1978 г. и е изведен в орбита на 6 ноември 2004 с помощта на ракетата „Delta II“. още »

Седмица 17/2010[редактиране на кода]

Концертно изпълнение на Ред Хот Чили Пепърс през 2006 година

Ред Хот Чили Пепърс е американска рок група, сформирана в град Лос Анджелис, щата Калифорния през 1983 г. Групата в днешен вид се състои от вокалиста Антъни Кийдис, китариста Джон Фрушанте, басиста Майкъл "Флий" Балзари и барабаниста Чад Смит. Стилът на групата е разнообразен като включва елементи на фънк рок, алтърнатив рок, психеделичен рок, пънк, хард рок и метъл.

Началото на групата е поставено от Антъни Кийдис, Флий, Джак Айрънс и Хилел Словак. През 1988 обаче Словак умира от свръхдоза хероин, след което групата напуска и Джак Айрънс. Техните места са заети от Джон Фрушанте и Чад Смит, с които бандата издава през 1991 супер успешния албум Blood Sugar Sex Magik и получава световна слава и признание. От тогава насам Ред Хот Чили Пепърс са продали над 50 милиона албума в световен мащаб, печелили са наградата "Грами" осем пъти, имат осем сингъла в топ 40 на Billboard Hot 100, пет сингъла на върха на класацията Mainstream Rock и рекорд от 11 сингъла достигали номер едно в класацията Modern Rock. още »

Седмица 18/2010[редактиране на кода]

Емблема на ЦСКА

ПФК ЦСКА (София) е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989, 2006 и 2008 г. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948-а след обединение на ЦДВ и Септември (София), като още същата година става за първи път шампион на България.

Отборът на ЦСКА от 1973 г.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ. Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, ЦСКА успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „Анфийлд“.

В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора Димитър Пенев и футболистите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов, олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора Стоян Орманджиев и футболистите Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев, както и актуалните футболисти на националният отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Александър Тунчев, Валентин Илиев и др. още »

Седмица 19/2010[редактиране на кода]

„Вавилон 5“ (на английски: Babylon 5) е американска научно-фантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.

Пилотният филм Срещата (на английски: „The Gathering“) се излъчва на 22 февруари 1993 г., а сериалът стартира за пръв път в САЩ на 26 януари 1994 г. Продукцията е носител на две награди „Хюго“ за най-добро драматично представяне и две награди „Еми“ за грим и визуални ефекти. „Вавилон 5“ се излъчва успешно в продължение на пет години, а след края на шоуто са създадени няколко телевизионни филма. Вторият проект на Стразински за телевизионен сериал от вселената на „Вавилон 5“ стартира през 1999 г. под името „Кръстоносен поход“ („Crusade“).

Вавилон 5 е самотна космическа станция, разположена на неутрална територия в орбита около планетата Епсилон 3. Станцията е построена с идеята да бъде мост между различните извънземни цивилизации в галактиката и място, където разногласията да бъдат решавани по мирен път.

Проектът „Вавилон“ е създаден след края на войната между Земята и расата Минбари. Неговата цел е да предотврати нова война като създаде космическа станция, където всеки познат извънземен вид да има свой представител. Станциите Вавилон 1, 2 и 3 са саботирани и разрушени, а Вавилон 4 изчезва безследно веднага след като е построена. Освен колоритните дипломати, на Вавилон 5 живеят още четвърт милион хора и извънземни. Станцията е любимо място на търговци, предприемачи, измамници и странстващи пътешественици. По думите на Дж. Майкъл Стразински, тя напомня на „Казабланка в Космоса“. още»

Седмица 20/2010[редактиране на кода]

Colinesterasa.jpg

Ензимите са молекули които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция - т.нар. рибозими. Синтетични молекули наречени изкуствени ензими също показват каталитични способности.

С помощта на ензимите, биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Принципът на действие включва снижаването на енергетичната бариера за протичането на дадена реакция, до стойности гарантиращи осъществяването на процеса, без това да влияе на термодинамичното равновесие. Именно тази основна функция на ензимите, както и възможностите за контрол върху ензимното действие ги прави важен компонент на всяка жива система.

Досега са открити над 4 000 ензима, а повече от 1 000 са сравнително добре описани. още »

Седмица 21/2010[редактиране на кода]

„На нож“, картина на Ярослав Вешин

Балканската война е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата. още »

Седмица 22/2010[редактиране на кода]

Статуя на Брайън Клъф в Нотингам

Брайън Клъф е бивш английски футболист и треньор, роден на 21 март 1935 г. в Мидълзбро, починал на 20 септември 2004 г. Като футболист блести с невероятната си успеваемост - 251 гола в 274 мача, а като треньор - с успехите си в Дарби Каунти (шампион на Англия и шампион на Втора английска дивизия, полуфиналист за Купата на европейските шампиони, носител на Тексако Къп и Уотни Къп) и Нотингам Форест (шампион и вицешампион на Англия, двукратен носител на Купата на европейските шампиони в две поредни години, четирикратен носител на Купата на лигата на Англия, носител на Суперкупата на УЕФА, двукратен носител на Фул Мембърс Къп и финалист за ФА Къп). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в Европа, се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола. През по-голямата част от кариерата си като треньор работи с помощника си Питър Тейлър, който описва отношенията им по следния начин: "Ние залепнахме един за друг, допълвахме се отлично. Моята сила бе да открия и купя правилния играч, а умението на Клъф да работи с хората изграждаше играчите до съвършенство." Клъф е Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата от основаването ѝ през 2002 г. Клъф е харизматичен и прям и често се забърква в скандали с противникови ииграчи и треньори. За сметка на това обаче настоява играчите му да играят чисто и да не спорят със съдиите, както и да да бъдат професионалисти и да изглеждат добре извън и на терена. Успехите на Клъф успяват да променят мнението на медиите, които в началото на треньорската му кариера го наричат "арогантен", "груб", "противоречив", "вятърничав" и "надут", докато накрая се спират на "най-добрия в професията". още »

Седмица 23/2010[редактиране на кода]

Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други. Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.

Психоанализата има три основни приложения според Мур (1968):

  1. метод за изследване на ума,
  2. систематизиран набор от теории за човешкото поведение,
  3. метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

По същество подобно на горното обяснение дава Корсини (1998), според когото психоанализата има следните три основни приложения:

  1. означаване на развиваща се система от представи за природата на човешката психика и в частност за развитието на личността и психопатологията,
  2. описване на техника за терапевтична интервенция при редица психични смущения,
  3. означаване на метод за изследване.

В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции.

Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939).

Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените патогенни спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”... още »

Седмица 24/2010[редактиране на кода]

Leopard in the Colchester Zoo.jpg

Амурският леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 30-35 екземпляра в дивата природа. Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният в сравнение с ареалите на останалите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване. още »

Седмица 25/2010[редактиране на кода]

Grand Palais, Париж

Ар нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна, достигнал своя връх през 90-те години на 19 век. Отличава се с изобразяването на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; любовта към асиметрията; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широката употреба на нови и често скъпи материали; вниманието към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Ярко характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми - ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Силно засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. още »

Седмица 26/2010[редактиране на кода]

Ясер Арафат

Ясер Арафат (на арабски ياسر عرفات), роден като Мухамад Абд ал-Рахман ар-Рауф ал-Кудвах ал-Хусайни и известен още с партизанския си псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист. още...

Седмица 27/2010[редактиране на кода]

Queen Victoria bw.jpg

Виктория (пълно име Александрина Виктория; на английски Alexandrina Victoria) е кралица на Обединеното кралство от 20 юни 1837 до своята смърт. Управлението ѝ продължава над 63 години, повече, отколкото на всеки друг британски монарх. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия.

Управлението на Виктория е свързано с териториалната експанзия на Британската империя. Викторианската ера съвпада с Индустриалната революция, период на дълбоки обществени, икономически и технологични промени в Обединеното кралство. Виктория е и последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник е от династията Сакс-Кобург и Гота. още...

Седмица 28/2010[редактиране на кода]

Превземането на Йерусалим, 1099

Първият кръстоносен поход е обявен през 1095 от папа Урбан II с цел да се отнеме свещения град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099, създавайки Йерусалимското кралство и останалите Държави на кръстоносците. Макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, Походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел. още »

Седмица 29/2010[редактиране на кода]

Според теорията за Големия взрив Вселената произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие и форма на Вселената. Основната идея е, че общата теория на относителността може да бъде комбинирана с наблюденията за раздалечаване на галактиките, за да се екстраполира състоянието на Вселената назад и напред във времето. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност.

Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в крайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката. още»

Седмица 30/2010[редактиране на кода]

Лед Зепелин

Лед Цепелин е британска рок група, създадена през 1968 от родения в Хестън, Мидълсекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

Много критици определят музикалния им стил като "хеви блус рок". В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл банди специфично и отличително звучене във всеки отделен албум. още»

Седмица 31/2010[редактиране на кода]

Скорпиънс

Скорпиънс, на български известна също така като Скорпионс (на английски: Scorpions), е немска рок група, една от най-дълго съществуващите и една от най-известните рок групи в света. Създадена е през 1965 година в град Хановер, Западна Германия от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари 1965 - досега), Клаус Майне (вокали 1970 - досега), Матиас Ябс (основни китари 1978 - досега), Францис Буххолц (бас 1973 - 1992) и Херман Раребел (барабани 1977 - 1995) в периода 1978 г. - 1991 г. Групата добива най-голяма популярност през 1980-те и 1990-те с албумите Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), World Wide Live (1985), Savage Amusement (1988) и Crazy World (1990), с класическите песни в тях Make it Real, The Zoo, Blackout, No One Like You, Rock You Like a Hurricane, Big City Nights, Still Loving You, Rhythm of Love, Wind of Change и Send Me an Angel. В ранните години на групата до 1978 г., стилът на Скорпиънс може да се определи като хард рок, силно примесен с краутрок, а в отделни моменти по това време, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката им се характеризира и като неокласически метъл. След повторното напускане от страна на Михаел Шенкер през 1979 година, присъединяването на Матиас Ябс и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс в групата, Скорипънс значително променят звученето си към мелодичен хеви метъл, който трайно олицетворява идентичността на групата. Въпреки това в техния репертоар влизат и лирични мощни рок балади. Популярността им започва да намалява в средата на 1990-те, когато започват да експериментират с нови музикални стилове, преди да си върнат стила с издаването на албума Unbreakable през 2004 година.

От 1972 година досега Скорпиънс издават 22 албума (седемнадесет студийни, три концертни, един с Берлинския филхармоничен оркестър и един акустичен), над 40 компилации, 54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, както и дванадесет записа на концерти във видео вариант продадени в над 100 милиона копия, което ги прави една от най-продаваните музикални групи. „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, като в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, a World Wide Live е третият най-продаван албум в света, записан на живо, със седем милиона бройки. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти сребърен, златен, платинен и мулти платинен статус в различни страни по света.

Групата е класирана на 26-то място сред най-великите метъл групи, а телевизионният канал ВиЕйчУан ги поставя на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи. Песента им „Rock You Like a Hurricane“ е класирана на осемнадесето място в класацията на ВиЕйчУан за 100-те най-добри хард рок песни, а „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади. още»

Седмица 32/2010[редактиране на кода]

Mercury in color - Prockter07 centered.jpg

Меркурий е най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система. Видимата ѝ величина варира между −0,4 и 5,5; Меркурий се наблюдава винаги в непосредствена близост до Слънцето и поради това рядко бива изучаван с телескопи. Досега два космически апарата са посетили планетата: Маринър 10 (197475 г.) и МЕСИНДЖЪР, изстрелян на 3 август 2004 година, от когото се очаква да картографира цялата ѝ повърхност. Физическите характеристики на Меркурий са подобни на тези на Луната. По повърхността има множество кратери, а атмосферата е извънредно разредена. Има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. На него се дължи и високата средна плътност на планетата. Температурата на повърхността варира от −180 до 430°C. Меркурий няма естествени спътници. Планетата носи името на бога Меркурий от римската митология. още»

Седмица 33/2010[редактиране на кода]

TaratorBg.jpg

Тараторът е студена супа, характерна за българската кухня.

Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън. Към тях по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Прави се и вариант на таратора без кисело мляко — само с оцет и вода, както и т.нар. сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко (най-често добре изцедено, за да се сгъсти). Подобна е рецептата на зимната салата Снежанка, която се прави с изцедено кисело мляко и кисели краставички. още »

Седмица 34/2010[редактиране на кода]

Rudozem-Chepinska reka.JPG

Рудозѐм е малък град в Южна България, Област Смолян, административен център на Община Рудозем, в която влизат 22 населени места. Разположен е югоизточно от Смолян в Западните Родопи, в долината на река Арда, на около 700 метра надморска височина. В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково - Рудозем - Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Селището се споменава под името Палас в османски документи от 1676 година. Влиза в територията на България с Букурещкия договор от 1913 година. На Рудозем е преименувано през 1934 година. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост в региона, след 1945 година Рудозем преживява икономически възход и от малко село се превръща в град с население над 10 000 жители през 1980-те години. С постепенното замиране на производството пред 90-те, Рудозем преживява демографски срив и населението му към 2010 година намалява до 3 900 жители. още»

Седмица 35/2010[редактиране на кода]

B.B. King, 2006-06-26.jpg

Райли Б. Кинг (на английски: Riley B. King), широко известен като Би Би Кинг (на английски: B.B. King), е популярен американски блус китарист, композитор и певец. Една от запазените марки на Би Би Кинг е, че кръщава китарите си „Люсил“ (на английски: Lucille) — традиция, започнала през 50-те години на 20 век.

Кинг е роден на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, Мисисипи. Прекарва по-голяма част от детството си, заедно с майка си и баба си, на плантацията за памук. Той разказва, че е получавал по 35 цента за всеки 45 kg памук, преди да открие и другите си заложби. В ранна възраст той попива музиката на блус артисти като Т-Боун Уокър и Лони Джонсън и джаз-изпълнители като Чарли Крисчън и Джанго Рейндхард. Скоро Кинг започва да развива собствените си музикални умения, пеейки госпъл в местната църква. още »

Седмица 36/2010[редактиране на кода]

Средновековният замък Шато де Шийон в Швейцария

Замъкът е вид архитектурна сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия Изток. Въпреки че съществуват различни мнения за основното му предназначение, в най-разпространения си смисъл се счита за лична, укрепена резиденция на феодал или благородник. Различава се от крепостта по това, че тя не е резиденция, и от укрепения град по това, че той е съоръжение за обществена защита. Терминът се използва за голям брой постройки от фортове, разположени на хълм, до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части като например крепостни стени и бойници остават обща тяхна характеристика и се срещат почти навсякъде.

Замъците се появяват през IX и X в. след разпадането на Франкската империя, в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни принцове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и символи на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например мелници или плодородна земя. още »

Седмица 37/2010[редактиране на кода]

St Johns Co-Cathedral.jpg

Свети Йоан Кръстител (на малтийски: Kon-Katidral ta’ San Ġwann, на английски: St. John's Co-Cathedral) е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на МалтаВалета. Има равен статус с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построена е през ХVІ век, като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на Свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение, като част от груповия паметник Валета. още»

Седмица 38/2010[редактиране на кода]

FDR in 1933.jpg

Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt) е 32–ият президент на САЩ (19331945). Имал е най–дългия мандат и е единственият президент, който е избиран повече от два пъти за тази длъжност, като е една от основните фигури в историята на 20 век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болест, която го прави инвалид, застава начело като движеща сила на реформите. Неговите приятели и семейство го наричат Франк. В обществото е познат най–често като ФДР. Той е един от най–популярните американски президенти, води страната и нацията при справяне с Голямата депресия и Втората световна война.

Рузвелт е роден на 30 януари 1882 година в Хайд Парк, Ню Йорк. Баща му Джеймс Рузвелт е заможен собственик на недвижими имоти и вицепрезидент на компанията „Железници Делуеър – Хъдсън”. Семейство Рузвелт живее в Ню Йорк повече от 200 години: Клеас ван Рузвелт роден в Хаарлем Нидерландия, пристига в Ню Йорк около 1650 го. (тогава града се е наричал Ню Амстердам). През 1788 Исаак Рузвелт е член на конвента на Покипси, който гласува за одобрението на американската Конституция, факт, с който неговия пра-пра-внук Франклин много се е гордеел. още»

Седмица 39/2010[редактиране на кода]

Страница от ръкописа

Ръкописът на Войнич е тайнствена книга, написана през Средновековието (най-вероятно преди около 500 години) от неизвестен автор, на неизвестен език, с употребата на неизвестна азбука.

За цялото време на своето съществуване в известност, са правени многобройни опити за разшифроване на ръкописа на Войнич, но без успех. Той се е превърнал в Свещения Граал на криптографията, въпреки че не е изключено да е безсмислен набор от знаци.

Книгата е наречена така в чест на търговеца на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в библиотеката на редките книги Бейнеке (Beinecke Rare Book And Manuscript Library) в Йейлския университет. още »

Седмица 40/2010[редактиране на кода]

Мисал на княз Новак

Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езици в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езици в Автономна област Войводина (Република Сърбия). На него говорят около 4,6 милиона души. Състои се от три диалекта, наречени според изговора на въпросително-относителното местоимение što, kaj и ča: щокавски, кайкавски и чакавски. Хърватският стандартен език е базиран на новощокавския иекавски диалект от западен тип с влияние на другите два диалекта, главно в лексиката.

Хърватският език принадлежи към южнославянската езикова група, която е част от по-широката общност на славянските езици, част от индоевропейското езиково семейство. още »

Седмица 41/2010[редактиране на кода]

Вероятен автопортрет на Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и че е всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са Тайната вечеря и Мона Лиза. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Освен това той допринесъл за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. още »

Седмица 42/2010[редактиране на кода]

mini

Битката при Акциум е решаващият сблъсък от Последната война на Римската република. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на Амбракийския залив в Йонийско море, близо до римската колония Акциум в Гърция (близо до днешния град Превеза) на 2 септември 31 пр.н.е.. Това е сражение между Октавиан и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра. Флотата на Октавиан е водена от адмирал Марк Випсаний Агрипа. Флотата на Марк Антоний е съпроводена от тази на неговата любовница, царицата на Египет — Клеопатра.

Октавиан побеждава флота на Антоний и Клеопатра и става господар на Египет. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „Принцепс“ (първи гражданин) и в резултат на победата е удостоен със званието Август от римския сенат. Като Август, той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено виждат в консолидацията на властта и приемането на тези титли края на Римската република и началото на Римската империя. още »

Седмица 43/2010[редактиране на кода]

mini

Рисът, наричан още евроазиатски рис (Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ сред най-северните ширини и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

Рисът е животно митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всявали респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини. още »

Седмица 44/2010[редактиране на кода]

Castle Bodiam1 cz.jpg

Замъкът Боудиъм е замък от XIV в. с опасващ го ров в близо до село Боудиъм, Източен Съсекс, Англия. Построен е през 1385 г. от сър Едуард Далингридж, пенсиониран рицар на крал Едуард III, с позволението на Ричард II, за да пази областта от евентуално френско нашествие по време на Стогодишната война. Тъй като е четириъгълен замък, Боудиъм няма донжон, a по стените и вътрешните площи има защитни укрития и машикули. На четирите му ъгъла има кули, чиито върхове имат зъбци. Конструкцията, местоположението и изкуственият воден пейзаж показват, че външният вид, както и защитната служба, са силно засегнати в плана на замъка. В миналото Боудиъм е бил дом на рода Далингридж. още »

Седмица 45/2010[редактиране на кода]

mini

Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите. още »

Седмица 46/2010[редактиране на кода]

Philippe II Auguste.jpg

Филип II Огюст e крал на Франция от 1180 до 1223 г., един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Той е син на Луи VII и Адел дьо Шампан.

Филип II Огюст е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс. Неговите вуйчовци от Шампанската династия се надяват чрез младия крал да установят контрол над властта във Франция. За да избегне тяхното опекунство, Филип на 28 април 1180 г. се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава да даде на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни. По този начин Филип II поема фактически контрола над Франция и успява да изолира стремежите на вуйчовците си към властта. още »

Седмица 47/2010[редактиране на кода]

Noam Chomsky, 2004.jpg

Ноам Чомски (Noam Chomsky, р. 7 декември 1928), е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист. Той е професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Чомски е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. След 60-те на 20 век, той става по-известен като политически дисидент и анархист, и се описва като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медията.

През 50-те на 20 век Чомски започва да развива своята теория за генеративната граматика, която преминава през много преработвания и има силно влияние върху лингвистиката. Неговият подход върху изучаването на езика набляга на "присъщото множество, редица от лингвистичи принципи, които са споделени от всички хора", подход, познат като универсална граматика, "първоначално състояние и положение на изочаващия езика" и откриването на "баланс за лингвистична вариация чрез по-общи възможни принципи." Той развива тези идеи в издадената през 1957 Синтактични структури, която полага основите на концепцията за трансформативна граматика. Той също така създава Йерархия на Чомски, една класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. През 1959 Чомски публикува широко влиятелната рецензия върху теоретичната книга на Б.Ф. Скинър Вербално поведение. В тази своя рецензия, както и в други свои текстове, Чомски широко и агресивно предизвиква бихейвиористичните подходи към поведението и езика, доминиращи в онова време, и допринася за когнитивната революция в психологията. Неговият натуралистичен подход към изучаването на езика е повлиян от философия на езика и ума.

Започвайки с опозиция по отношение на Виетнамската война, за първи път артикулирана в неговото есе от 1967 Отговорността на интелектуалците и по-късно развита в неговата книга от 1969 Американската власт и новите мандарини, Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той става открит политически коментатор и усърден активист, той декларира себе си като анархо-синдикалист и либертарен социалист, принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението и като "правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество. още »

Седмица 48/2010[редактиране на кода]

Ruud.JPG

ФА Премиър Лигата е най-горната дивизия в английския футбол, намираща се над Футболната лига и по-този начин се формира, като главната английска дивизия.

Във ФА Премиър Лигата се състезават най-добрите 20 футболни клуба в английската футболна система. Образува се през 1992 година, когато отборите от тогавашната Първа дивизия се отцепват от Футболната лига, след като подписват договор със сателитната телевизия BSkyB, осигуряващ им значително подобрени доходи от телевизионни права. Новото име представлява обикновено комерсиално реструктуриране и създаване на нова търговска марка, тъй като реално няма никаква промяна в начина на провеждане на състезанието.

В Премиършип се състезават едни от най-добрите играчи в света, включително и много чужденци. Логично, дивизията е и сред най-печелившите в света с общ приход на отборите над 1,3 млрд. паунда според Делойт - над 50% по-богата от втория в класацията - Италианската Серия А. В момента е на второ място в класацията на УЕФА, базирана на представянето на отборите в евротурнирите в последните пет години, зад Испанската Ла Лига, а беше на първо място през сезон 2004-05. още »

Седмица 49/2010[редактиране на кода]

Майн Рид (Mayne Reid) е един от най-известните британски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Днес той запазва популярността си в България и други страни, най-вече Русия, макар да е почти забравен в англоезичния свят.

Майн Рид е роден на 4 април 1818 в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия, но произход е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция, прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. още »

Седмица 50/2010[редактиране на кода]

Colosseum-2003-07-09.jpg

Колизеят (също и колизеум) е най-пространният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.

Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори. още »

Седмица 51/2010[редактиране на кода]

Tuareg woman from Mali January 2007.jpg

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Берберите са живяли в Северна Африка между Западен Египет и Атлантическия океан от толкова отдавна, отколкото въобще могат да се намерят някакви свидетелства за обитателите на тези земи. Те често са споменавани в древни египетски, гръцки и римски източници. Берберски групи са споменати за първи път писмено от древните египтяни по време на додинастичния период, а по-късно по време на Новото царство египтяните се бият с племената мешвеш и лебу (либийци) по западните си граници. Много египтолози мислят, че от около 945 г. пр.н.е. египтяните са били управлявани от мешвеш имигранти, които основали Двадесет и втората династия на Шошенк I, слагайки начало на дълъг период не берберско управление в Египет. Други изследователи приемат, че произходът на тези династии е друг, например нубийски. Те остават задълго основно население на западната пустиня — византийски хронисти често се оплакват от мазики (амазиги), нападащи отдалечени манастири в онези земи. още »

Седмица 52/2010[редактиране на кода]

Томас Едисън

Томас Едисън (англ.: Thomas Alva Edison; 18471931) е американски изобретател и бизнесмен, създал някои изключително важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители – Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст.

Американското списание Лайф поставя Едисън на първо място в списъка на „100-те най-важни хора през последните 1000 години“ с твърдението, че неговата електрическа крушка е осветила света, въпреки че първата електрическа крушка е изобретена от Хайнрих Гьобел, който дори не е включен в този списък. още »