Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2011

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2011 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2011[редактиране на кода]

Поглед към Седемте рилски езера

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.още »

Седмица 2/2011[редактиране на кода]

Разположение на Ръжево в България

Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, Област Пловдив, България. Официалното му име до 1878 г. е Вържова, име което се среща по някои австрийски и германски карти и през 20 век. Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово, и съответно името на жителите му – ръ̀жовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на 20 век. Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Селото често е бъркано със съседното по-голямо село Ръжево Конаре, основано през първата половина на 17 век от преселници от Северна България и от Ръжево, което е наричано в региона само Конаре, а жителите му – конарци. Села със сходно звучащи имена има и в община Казанлък - Ръжена и в община Маджарово - Ръженово.

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, десен приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална. още »

Седмица 3/2011[редактиране на кода]

Националният парк Йосемити

Националният парк Йосèмити (Yosemite National Park) е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия около 3 080 км2 и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. В националния парк Йосемити се съхраняват девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения, и създава Националния парк Йосемити. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито. още »

Седмица 4/2011[редактиране на кода]

Николае Чаушеску (26 януари 1918 - 25 декември 1989 г.) е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г.

Николае Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11 годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) – политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста – за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за “опасен комунистически агитатор”, както и за “активен разпространител на комунистически и антифашистки материали”. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор. още »

Седмица 5/2011[редактиране на кода]

Очила за четене

Очилата са оптичен инструмент, който служи за коригиране на зрението или за предпазване на очите от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни лещи, наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от пластмаса или метал. Лещите в началото се изработват от стъкло, но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям показател на пречупване на светлината.

Очилата за предпазване са използвани в спортове като алпинизъм, ски, плуване или в научни лаборатории, и са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно естетични и модни подбуди. В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване. още »

Седмица 6/2011[редактиране на кода]

Триумфалната арка

Париж (на френски: Paris Paris - /pa.ˈʁi/) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части — десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от около 2 милиона жители (преброяване през 2006 година 2 181 371 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 километра, има около 12 милиона жители (преброяване през 2006 година 11 769 433 жители). Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век, Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век, Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.още »

Седмица 7/2011[редактиране на кода]

Галилео Галилей

Галилео Галилей (на италиански: Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория закон за движение и ефективната подкрепа за хелиоцентричната система. Той е описван като „баща на съвременната астрономия“, „баща на съвременната физика“ и „баща на науката“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и Ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това, неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят. още »

Седмица 8/2011[редактиране на кода]

Атила

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е считан за велик владетел.

Европейските хуни вероятно са западен клон на хунну (匈奴), група номадски племена обитавали на север от тогавашен Китай и изтласкани през 3 век към Средна Азия. Благодарение на военното си превъзходство, дължащо се на извънредната им тактическа мобилност, наличието на най-голямата конна армия в региона и оръжия като хунския лък, от средата на 4 век хуните започват да подчиняват народите в степната зона от Волга до Панония и се превръщат в заплаха за вече разделената на две Римска империя. още »

Седмица 9/2011[редактиране на кода]

Doyran.PNG

Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят три села:

  • курортното село Стар Дойран (800 жители), център на Община Дойран в Република Македония, разположено на мястото на историческия град,
  • възникналото след Първата световна война година село Нов Дойран (1200 жители) в Република Македония, разположено на 5 километра северно от стария град,
  • село Дойран (183 жители), село в дем Кукуш в Република Гърция, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Дойранската котловина е разположена в югоизточния край на Република Македония и Северна Гърция. Обградена е от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от Дойранското езеро. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гльолбаш или Главата на езерото (днес в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода — от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските овошки, като смокини. Езерото е богато на риба - червеноперка, сом и други. още »

Седмица 10/2011[редактиране на кода]

Андрей Ляпчев

Мартина Хингис (чешки и словашки: Martina Hingisová като рожденото име е Мартина Хингисова, на английски: Martina Hingis) е швейцарска тенисистка, родена на 30 септември 1980 г. в Кошице, Чехословакия, днес Словакия.

Има пет титли на турнирите от големия шлем на сингъл и девет на двойки. Три пъти е победителка на Откритото първенство на Австралия (1997, 1998 и 1999 г.), и по един път на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 1997 г. През 1998 г. печели Голям шлем на двойки, с Миряна Лучич на Откритото първенство на Австралия и Яна Новотна на Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.

Прекарала е общо 209 седмици на върха на световната ранглиста. На 4 януари 2008 година е наказана за две години поради употреба на кокаин по време на Уимбълдън. още »

Седмица 11/2011[редактиране на кода]

Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е български политик, министър-председател на България в три последователни правителства от 1926 до 1931 г. Изявен участник в Демократическата партия, той се присъединява към Демократическия сговор през 1923 и застава начело на неговото умерено крило.

Андрей Ляпчев е роден в град Ресен, Вардарска Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Седмица 12/2011[редактиране на кода]

Пийнътс („Peanuts“, в превод от английски: „Фъстъци“) е поредица карикатури, създадена, писана и рисувана от американския карикатурист Чарлс М. Шулц, която съществува в периода от 2 октомври 1950 до 13 февруари 2000. Карикатурите са едни от най-популярните и вдъхновяващи в историята. В най-върховия си момент „Пийнътс“ се печата в над 2600 вестника, четени от 355 милиона души в 75 страни, и са преведени на 40 езика. Спомага за установяването на четири-кутийните карикатури като стандартни в САЩ. Все още стари карикатури от поредицата се препечатват в много вестници.

„Пийнътс“ произхожда от „Li’l Folks“ (в превод „малки хора“), седмична поредица карикатури, която излиза в периода 1947-1949 във вестника Сейнт Пол Пайниър Прес, издаван в родния град на Шулц. Когато работата му е забелязана от синдиката „Юнайтед Фийчър Синдикейт“ (United Feature Syndicate), те решават да издават новата поредица, върху която той работи. Тази поредица е подобна на другата, но има основни герои, а не различни безименни образи. Може би името е щяло да бъде запазено, ако не е било толкова близо до това на Малкия Ебнър на Ал Кап и забравената „Little Folks“. За да няма объркване синдикатът се спира на името „Пийнътс“, заглавие, което самият Шулц не харесва. В интервю от 1987 той споделя „Напълно смешно е, няма смисъл, просто объркващо е и няма достойнство — а аз мисля, че моят хумор е достоен.“. още »

Седмица 13/2011[редактиране на кода]

Надпис върху камък на простонароден латински в Помпей

Простонароден латински език или вулгарен латински (на латински: sermo vulgaris) е общо наименование на местните диалекти на латинския език, говорени най-вече в западните провинции на Римската империя, преди да се развият в ранните романски езици. Смята се, че около девети век на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.

Този разговорен латински се отличава от книжовния език на класическия латински по своето произношение, лексика и граматика. Някои особености на простонародния латински се появяват чак през късния период на империята. Други съществуват много по-рано в разговорния латински или поне в неговите най-силно отличаващи се от стандартната форма диалекти. Данните сочат, че говоримият латински се е разпаднал на различни раздалечаващи се диалекти към края на империята, и тъй като никой не е транскрибирал фонетично ежедневната реч на латиноговорящите през посочения период, изследвателите на простонародния латински трябва да го изучават по косвени данни. още»

Седмица 14/2011[редактиране на кода]

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Октавиан успява да се възползва от зле премислен политически ход на Лепид, обвинява го в превишаване на пълномощия и в организиране на бунт, при което Лепид е изпратен в изгнание. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..

Октавиан привидно възстановява Римската република, като властта е върната на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която формална република да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя. още »

Седмица 15/2011[редактиране на кода]

mini

Голямата земна кукувица (Geococcyx californianus) е птица от семейство Кукувицови (Cuculidae), род Земни кукувици (Geococcyx). Обитава югозападната част на Съединените американски щати и Северно Мексико. Известна е още като голяма северноамериканска земна кукувица и бягаща земна кукувица.

Голямата земна кукувица е най-бързо бягащата летяща птица в света. Тя успешно се е адаптирала към големите температурни амплитуди на пустините и полупустините които обитава. Развила е редица поведенчески и физиологични особености, които способстват за оцеляването ѝ в безводната и негостоприемна среда. Птицата води наземен начин на живот, не е взискателна към храната си и дори ловува гърмящи змии. Случва се да снесе яйцата си в гнездата на други птици, но гнездовият паразитизъм при този вид кукувица не е систематично изразен.

Със своята колоритна външност - пъстра окраска, дълга опашка и остър клюн, голямата земна кукувица буди възхищение още у древните индиански народи, превръщайки се в част от техните фолклорни традиции и ритуали. Тя е символ и на много съвременни спортни отбори, организации и агенции. Придобива световна известност след успеха на героя Бип Бип (чийто първообраз е) от анимационното филмче „Бързоходеца и Уили Койота“ на студиото Уорнър Брадърс.

Вижте цялата статия »

Седмица 16/2011[редактиране на кода]

mini

Птиците (лат. Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни.

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който, заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена е от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и е покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото около 37,8—45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити.

Размерите им са много разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 г при дължина на тялото 2,8 см и размах на крилете 6 см, и се стигне до щрауса с неговите до 200 кг и дължина на тялото 2,6 м, и до странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 м. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар. още »

Седмица 17/2011[редактиране на кода]

Помпѐй (на латински: Pompeii, на италиански: Pompeï) е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 година. Градът е открит през 1748 година, когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през 18 век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Изграден е върху възникнало при по-раншно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 м), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още»

Седмица 18/2011[редактиране на кода]

AN225down.jpg

Антонов Ан-225 Мрия (на украински мрiя означава мечта) е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и понастоящем e най-големият самолет в света. Максималната товароспособност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.

За сравнение: максималният товар на втория по товароспособност самолет Ан-124 „Руслан“ е 150 t, (152,4 t за Еърбъс А380, версия A380F, но той все още не се произвежда) а разстоянието на първия полет на братята Райт би се побрало в товарния отсек на Ан-225.

В момента съществува един единствен Ан-225. Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак). още »

Седмица 19/2011[редактиране на кода]

Плажен волейбол

Волейболът (на английски: volleyball от volley — летяща и ball — топка) е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа. Целта на играта е да насочат топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противника да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.

Има два официални варианта:

  • Класически - Правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или кортови игрища.
  • Плажен - Игрището е 18 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Освен това съществуват и други спортове основаващи се на волейбола като джитбол, босабал и др.

Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, понеже повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата. още »

Седмица 20/2011[редактиране на кода]

Оцетна киселина

Оцетната киселина (CH3COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина, що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.

Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат (PET), използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността. още »

Седмица 21/2011[редактиране на кода]

Асенова крепост

Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите , втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 80-те години са отделни села.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкия Йерусалим. Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. още »

Седмица 22/2011[редактиране на кода]

Семейство Симпсън (на английски: The Simpsons) е най-дълго съществуващият американски анимационен сериал, носител на награда Еми, дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия Фокс (FOX). Сериалът, създаден от Мат Грьонинг, се основава на кратките епизоди, първоначално излъчвани в Шоуто на Трейси Улман (The Tracey Ullman Show). Продуцира се от „Грейси Филмз“ за Туентиет Сенчъри Фокс. „Семейство Симпсън“ според много критици е изобщо най-доброто телевизионно шоу - през 1998 г. списание „Тайм“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а „ТиВи Гайд“ го класира сред 10-те най-велики шоута на всички времена през 2002 г.

Крайно сатирично, шоуто осмива много аспекти на човечеството, но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата телевизия, като оказва голямо въздействие върху поп-културата след Студената война. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите-пионери, предизвикали тенденцията рисуваните филми да бъдат стандартизирани за по-възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са озвучавали собствените си пародийни образи в отделни епизоди на сериала. още »

Седмица 23/2011[редактиране на кода]

Населени с българи градове в Банат

Банатски българи са български преселници, живеещи в историческата област Банат. Докато тази област е в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат „банатски българи“. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.още »

Седмица 24/2011[редактиране на кода]

WMD world map.svg

Към 2012 г. в света има осем страни, които успешно са тествали собствени ядрени оръжия. Пет от тях са официално признати ядрени сили, членки на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). По хронологичен ред на ядрените опити страните са: САЩ, Русия (наследява арсеналите на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай. След създаването на ДНЯО още три страни тестват ядрени оръжияИндия, Пакистан и Северна Корея. Предполага се, че Израел също разполага с ядрени оръжия. Израелското правителство не потвърждава, но и не отрича този факт.

Четири страни в света са се отказали от ядреното оръжие: Южна Африка и три бивши съветски републики: Беларус, Казахстан и Украйна.

В известен период от историята си следните държави са имали ядрени програми за военни цели: Австралия, Алжир, Аржентина, Бразилия, Египет, Ирак, Либия, Румъния, Швейцария, Швеция, Южна Корея, както и Нацистка Германия и Социалистическа федеративна република Югославия.

Като държави със значителен ядрен потенциал се оценяват още 9 страни, една от които е България. още »

Седмица 25/2011[редактиране на кода]

Constantine by Philip Jackson.JPG

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г. - 22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин Iримокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константинизточноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Медиолански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »

Седмица 26/2011[редактиране на кода]

Eiffel Tower Paris 01.JPG

Париж (на френски: Paris Paris - /pa.ˈʁi/) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части — десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от около 2 милиона жители (преброяване през 2006 година 2 181 371 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 километра, има около 12 милиона жители (преброяване през 2006 година 11 769 433 жители). Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб. още »

Седмица 27/2011[редактиране на кода]

Gilbert Stuart Williamstown Portrait of George Washington.jpg

Джордж Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) e първият президент на Съединените щати от 1789 до 1797, той е бил американски политик и генерал. Вашингтон е бил главнокомандващ на Континенталната армия по време на Войната за независимост (17751783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея.още »

Седмица 28/2011[редактиране на кода]

Карта на Линията „Зигфрид“

Линията „Зигфрид“ (на немски: Siegfriedstellung, позната и като Вествал, на немски: Westwall) е отбранителна линия, представляваща плетеница от укрепления, бункери и противотанкови съоръжения, издигнати от Германия през Първата световна война, част от отбранителната линия Хинденбург (1916-1917). Изградена е на границата с Франция и обикновено се свързва с Втората световна война, но е започната като отговор на френската отбранителна линия „Мажино“ през 1930 година.

Новата линия е наричана в Германия (от 1938 г. до сега) „Вествал“ (Westwall), но Съюзниците я наричат на името ѝ от Първата световна война.

Линията „Зигфрид“ се простира на 630 км, включвайки около 18 000 бункера, ровове, противотанкови препятствия и командни постове, като всички са можели да си помагат взаимно. Простира се от Клеве, на границата с Холандия, по западната граница на Германия, чак до град Вайл на Рейн, на границата със Швейцария.

Пропагандирано от Адолф Хитлер като приоритет, изграждането на линията „Зигфрид“ е планирано през 1936 година, а построяването ѝ започва през 1938 и продължава до 1940 година. Непосредствено преди началото на изграждането на защитния вал, през 1936 година Германия нарушава Версайския договор и Договорите от Локарно като ремилитаризира Рейнската област. още »

Седмица 29/2011[редактиране на кода]

Nero charity.jpg

Нерон Клавдий Цезар Август Германик (на латински: Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният император от Юлиево-Клавдиевата династия.

През 55 г. Нерон получава допълнително титлите Велик понтифик и Баща на Отечеството. От края на 66 г., след короноването на Тиридат I, носи и титлата Император. През 55, 57, 58, 60 и 68 г. заема длъжността консул. Пълният му титул е Император Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, натоварен с властта на народен трибун 14 пъти, Император 13 години, Консул 5 пъти, Баща на Отечеството (на латински: Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae).

Личността на Нерон най-често е свързвана с тирания и екстравагантност. Той е известен както с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, така също и като императора, който „свири докато Рим изгаря“. Пак той започва първите масови гонения на християните. Неговото управление се характеризира прахосничество и популизъм. През 68 г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г.

Вижте цялата статия »

Седмица 30/2011[редактиране на кода]

Lake Victoriafr.png

Виктория (местно име – Нянза, арабско название — Укереве, на суахили и английски: Victoria) е езеро, което се намира в източната част на централна Африка, разположено на плато в Източноафриканската рифтова долина между двата клона на Великия африкански рифт. Простира се от двете страни на Екватора и е най-голямото африканско езеро. Нарежда се на трето място в света по площ след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка и на второ място сред сладководните езера. Виктория е и най-голямото тропическо езеро в света. Захранва се главно от дъждовете, а също така и от многобройните си притоци. Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил - р. Виктория-Нил, главният езерен отток, която в долното си течение преминава в река Бели Нил. В езерото са разположени над 3000 острова.

Езерото Виктория има най-богатата ихтиофауна в света и е едно от местата, известни с най-бързия темп на видообразуване сред рибите в него. То се обитава от над 500 вида цихлиди - риби, характерни за Африканския континент, част от които ендемични за езерото. В него бързо се размножава и нилският костур, внесен изкуствено в езерото.

Вижте цялата статия »

Седмица 31/2011[редактиране на кода]

mini

Киви (Apteryx) е единственият род от семейство Безкрили птици (Apterygidae) и най-малкият по размер представител на разред Щраусоподобни. Разпространен само на територията на Нова Зеландия, родът включва пет ендемични вида, всички застрашени от изчезване.

Киви е уникална птица, една от най-древните в света. Тя еволюира в среда без бозайници, но е развила някои характерни за тях белези. Телесната ѝ температура например е 38°C — с 2 до 4°C по-ниска от температурата на повечето птици, но в рамките на нормалното за много бозайници. Киви е единствената птица в света, която няма опашка. В хода на еволюцията е загубила своите крила и способността си да лети. Адаптирана е към наземен начин на живот, като се активизира предимно нощем. Има най-закърнялото зрение сред птиците, но е развила изключително силно обоняние. Нетипично за останалите пернати, ноздрите на киви са разположени не в основата, а близо до върха на клюна.

Киви е национален символ на Нова Зеландия. Името е широко разпространено и се използва за именуване на различни стоки и предмети, включително на плода киви. Терминът „киви“ е етноним за населението на Нова Зеландия.

Вижте цялата статия »

Седмица 32/2011[редактиране на кода]

mini

Битката при Гетисбърг (на английски: Battle of Gettysburg), водена на 1 юли - 3 юли 1863 г. в и около градчето Гетисбърг, Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка на Американската гражданска война. Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий, който е принуден да приключи похода си в територията на Съюза.

Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него. още»

Седмица 33/2011[редактиране на кода]

Батман: Анимационният сериал (на английски: Batman: The Animated Series) е американски анимационен сериал, носител на награда Еми, с участието на един от най-известните супергерои на ДиСи Комикс - Батман. Считан е за най-модерното представяне на Тъмния рицар и за един от най-добрите анимационни сериали на всички времена. Динамичният визуален стил е по дизайна на Брус Тим, който е и един от продуцентите. Без обособено заглавие в началото на всеки епизод, първоначално шоуто е известно само като „Батман“ (поради което продълженията на епизодите в няколко части започват с фразата: "досега в Батман..."). Впоследствие обаче получава с обратна сила официалното заглавие „Батман: Анимационният сериал“.

Оригиналните епизоди, продуцирани от Брус Тим и Ерик Радомски, са излъчени за първи път от 5 септември 1992 г. до 16 септември 1995 г. В първия си сезон поредицата е наречена „Батман: Анимационният сериал“. Излъчвана е в следобедите на делничните дни. След това шоуто е преместено в края на седмицата и е преименувано на „Приключенията на Батман и Робин“ (The Adventures of Batman and Robin). Придава се по-голямо значение на партньорството между двамата герои и се дава възможност на по-младата публика да опознае Робин, представен в тогавашния нов филм „Батман завинаги“ (Batman Forever). Заглавието „Приключенията на Батман и Робин“ първоначално е използвано за анимационните серии от 1969-1970 г., създадени от Filmation и излъчвани по CBS... още»

Седмица 34/2011[редактиране на кода]

Alexander Hamilton portrait by John Trumbull 1806.jpg

Александър Хамилтън (на английски: Alexander Hamilton, 11 януари 1755 или 175712 юли 1804) е баща основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Наричан е „човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.

Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.

още»

Седмица 35/2011[редактиране на кода]

Статуя на Брайън Клъф в Нотингам

Брайън Клъф е бивш английски футболист и треньор, роден на 21 март 1935 г. в Мидълзбро, починал на 20 септември 2004 г. Като футболист блести с невероятната си успеваемост - 251 гола в 274 мача, а като треньор - с успехите си в Дарби Каунти (шампион на Англия и шампион на Втора английска дивизия, полуфиналист за Купата на европейските шампиони, носител на Тексако Къп и Уотни Къп) и Нотингам Форест (шампион и вицешампион на Англия, двукратен носител на Купата на европейските шампиони в две поредни години, четирикратен носител на Купата на лигата на Англия, носител на Суперкупата на УЕФА, двукратен носител на Фул Мембърс Къп и финалист за ФА Къп). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в Европа, се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола. През по-голямата част от кариерата си като треньор работи с помощника си Питър Тейлър, който описва отношенията им по следния начин: "Ние залепнахме един за друг, допълвахме се отлично. Моята сила бе да открия и купя правилния играч, а умението на Клъф да работи с хората изграждаше играчите до съвършенство." Клъф е Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата от основаването ѝ през 2002 г. Клъф е харизматичен и прям и често се забърква в скандали с противникови ииграчи и треньори. За сметка на това обаче настоява играчите му да играят чисто и да не спорят със съдиите, както и да да бъдат професионалисти и да изглеждат добре извън и на терена. Успехите на Клъф успяват да променят мнението на медиите, които в началото на треньорската му кариера го наричат "арогантен", "груб", "противоречив", "вятърничав" и "надут", докато накрая се спират на "най-добрия в професията". още »

Седмица 36/2011[редактиране на кода]

Конспиративните теории за атентатите от 11 септември 2001 г. са сбор от няколко конспиративни теории, които подлагат на съмнение официалната версия на американското правителство, и по-специално на администрацията на Буш за терористичните атентати срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Скоро след атентатите започват да се разпространяват и популяризират книги, филми и интернет страници, в които се изказват предположения, че отделни членове на правителството на САЩ са знаели за предстоящите атентати, но не са направили нищо за да ги предотвратят, или че атентатите са операция под фалшив флаг, чиято цел е да се създаде атмосфера, в която да може да се оправдае огромното увеличаване на военния бюджет, нападенията срещу страни от Близкия изток за осигуряване на достъп до петрол и засилването на президентската власт. Съществуват такива исторически прецеденти, които са пример за актове на тероризъм от страна на дадено правителство спрямо собствения му народ, но приписвани на политическите му противници за постигане на определена цел. Теориите са дело основно на членовете на Движението за истината за 11 септември, зародило се в началото на 2002 г. Ключовата теория е теорията за контролираното разрушаване на Кулите близнаци и сграда 7 на Световния търговски център. още »

Седмица 37/2011[редактиране на кода]

Dick Cheney.jpg

Ричард Брус „Дик“ Чейни (на английски: Richard Bruce "Dick" Cheney, роден на 30 януари 1941 г.) е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като началник на кабинета на президента Джералд Форд (1975-77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978-1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989-1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995-2000). Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак. още »

Седмица 38/2011[редактиране на кода]

Georgi-Danchov-Svobodna-Bulgaria.jpg

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.

Според договора територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа. още »

Седмица 39/2011[редактиране на кода]

ScorpionsLiveInKavarna2009.jpg

Скорпиънс, на български известна също така като Скорпионс (на английски: Scorpions), е немска рок група, една от най-дълго съществуващите и една от най-известните рок групи в света. Създадена е през 1965 година в град Хановер, Западна Германия от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари 1965 - досега), Клаус Майне (вокали 1970 - досега), Матиас Ябс (основни китари 1978 - досега), Францис Буххолц (бас 1973 - 1992) и Херман Раребел (барабани 1977 - 1995) в периода 1978 г. - 1991 г. Групата добива най-голяма популярност през 1980-те и 1990-те с песните Make it Real, The Zoo, Blackout, No One Like You, Rock You Like a Hurricane, Big City Nights, Still Loving You, Rhythm of Love, Wind of Change и Send Me an Angel.

От 1972 година досега Скорпиънс издават 23 албума (седемнадесет студийни, четири концертни, един с Берлинския филхармоничен оркестър и един акустичен), над 40 компилации, 54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, тринадесет записа на концерти във видео вариант, както и един кавър албум продадени в над 100 милиона копия, което ги прави една от най-продаваните музикални групи. „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, като в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, a World Wide Live е третият най-продаван албум в света, записан на живо, със седем милиона бройки. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти сребърен, златен, платинен и мулти платинен статус в различни страни по света.

Групата е класирана на 26-то място сред най-великите метъл групи, а телевизионният канал ВиЕйчУан ги поставя на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи. Песента им „Rock You Like a Hurricane“ е класирана на осемнадесето място в класацията на ВиЕйчУан за 100-те най-добри хард рок песни, а „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади. още»

Седмица 40/2011[редактиране на кода]

Rudozem-Chepinska reka.JPG

Рудозѐм е малък град в Южна България, Област Смолян, административен център на Община Рудозем, в която влизат 22 населени места. Разположен е югоизточно от Смолян в Западните Родопи, в долината на река Арда, на около 700 метра надморска височина. В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково - Рудозем - Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Селището се споменава под името Палас в османски документи от 1676 година. Влиза в територията на България с Букурещкия договор от 1913 година. На Рудозем е преименувано през 1934 година. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост в региона, след 1945 година Рудозем преживява икономически възход и от малко село се превръща в град с население над 10 000 жители през 1980-те години. С постепенното замиране на производството през 90-те, Рудозем преживява демографски срив и населението му към 2010 година намалява до 3 900 жители. още»

Седмица 41/2011[редактиране на кода]

Средновековният замък Шато де Шийон в Швейцария

Замъкът е вид архитектурна сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия Изток. Въпреки че съществуват различни мнения за основното му предназначение, в най-разпространения си смисъл се счита за лична, укрепена резиденция на феодал или благородник. Различава се от крепостта по това, че тя не е резиденция, и от укрепения град по това, че той е съоръжение за обществена защита. Терминът се използва за голям брой постройки от фортове, разположени на хълм, до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части като например крепостни стени и бойници остават обща тяхна характеристика и се срещат почти навсякъде.

Замъците се появяват през IX и X в. след разпадането на Франкската империя, в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни принцове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и символи на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например мелници или плодородна земя. още »

Седмица 42/2011[редактиране на кода]

Darnley stage 3.jpg

Елизабет I (на английски: Elizabeth I, 7 септември 1533 — 24 март 1603) e кралица на Англия и кралица на Ирландия от 17 ноември 1558 до смъртта си. Понякога наричана The Virgin Queen (Кралицата девица), Gloriana (Глориана) или Good Queen Bess (Добрата кралица Бес), Елизабет е петият и последен монарх от Династията на Тюдорите. Дъщеря на крал Хенри VIII и Ан Болейн, тя е принцеса по рождение, но две и половина години след раждането ѝ майка ѝ е екзекутирана по обвинение в държавна измяна и Елизабет е обявена за незаконнoродена. Тя живее дълги години извън двореца и Лондон, като по време на царуването на сестра си, католичката Мери I (известна като Кървавата Мери), е подозирана в подкрепа на протестантските бунтовници и дори затворена в Тауър. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам и не казвам нищо“). Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от парламента и многобройни ухажвания на различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха. още »

Седмица 43/2011[редактиране на кода]

Джонас Брадърс

Джонас Брадърс (на английски: Jonas Brothers) е американска момчешка поп група. Оригиналният и засега постоянен състав на групата включва тримата братя Кевин Джонас, Джо Джонас и Ник Джонас. Те са от Ню Джързи и стават популярни чрез детския канал Дисни. През лятото на 2008 участват в оригиналния филм на Дисни — Кемп Рок, а през 2010 и в продължението му, Кемп Рок 2: Последният концерт. Това е една от най-популярните тийнейджърски групи за първото десетилетие на 21 век.

До момента групата има издадени четири албума: It's About Time, Jonas Brothers, A Little Bit Longer и Lines, Vines and Trying Times. През 2008 г., на 51-те Награди Грами, е номинирана за „Най-добър млад изпълнител“, а на Американските музикални награди групата печели наградата за „Дебютиращ изпълнител“. До май 2009 г., преди излизането на четвъртия им албум, имат над осем милиона продадени албума по цял свят. През 2009 г. братята са избрани категорично и единодушно за най-лоши актьори на 2009-а във филма-концерт Джонас Брадърс: 3D концертът на наградите „Златна малинка“ (контрапунктът на наградите „Оскар“), обявен и за един от най-лошите филми на годината. още»

Седмица 44/2011[редактиране на кода]

Emblem of North Korea.svg

Корейската народнодемократична република (накратко КНДР) или известна у нас като Северна Корея (на корейски: Чосон Минджуджуй Инмин Конгхуагук; изписано с хангъл: 조선민주주의인민공화국; с ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км². На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея. Често и двете държави са наричани "Страна на утринната свежест". Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна комунистическа страна следваща идеологията чучхе, разработена от Ким Ир Сен — първия севернокорейски президент. Управляваща е Корейската работническа партия. още »

Седмица 45/2011[редактиране на кода]

Muammar al-Gaddafi, 12th AU Summit, 090202-N-0506A-534 cropped.jpg

Муамар Кадафи (на арабски: معمر القذافي, Муа́ммар ал-Кадда́афи) е либийски военен, полковник и политик. Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт и е де факто ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до 2011. Председател на Революционното командване на Либия (1969—1977), Премиер-министър и министър на отбраната на Либия (1970—1972), Генерален секретар на Общия Народен Конгрес (1977—1979). След това се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „Лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“.

Поради своите разнообразни политически възгледи и управление, Кадафи бива възприеман както като революционен лидер и идеалист, така и като непредсказуем и страховит деспот. С над 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси. След избухването на гражданската война в Либия, Муамар Кадафи е принуден да се оттегли от Триполи, и загива след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 година. още»

Седмица 46/2011[редактиране на кода]

Nikola Stoyanov 1929.jpg

Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.

Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Публикува научни и научно-популярни статии, като „Комети или опашати звезди“, „Разпространението на една плоска светлинна вълна“, „Върху поправката на кометните орбити“. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). През 1920 и 1926 година е избиран за редовен доцент по астрономия в Софийския университет, но не заема тази длъжност, поради заетостта си в Министерството на финансите.

През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. още»

Седмица 47/2011[редактиране на кода]

St Johns Co-Cathedral.jpg

Свети Йоан Кръстител (на малтийски: Kon-Katidral ta’ San Ġwann, на английски: St. John's Co-Cathedral) е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на МалтаВалета. Има равен статус с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построена е през ХVІ век, като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на Свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение, като част от груповия паметник Валета. още»

Седмица 48/2011[редактиране на кода]

mini

Битката при Акциум е решаващият сблъсък от Последната война на Римската република. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на Амбракийския залив в Йонийско море, близо до римската колония Акциум в Гърция (близо до днешния град Превеза) на 2 септември 31 пр.н.е.. Това е сражение между Октавиан и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра. Флотата на Октавиан е водена от адмирал Марк Випсаний Агрипа. Флотата на Марк Антоний е съпроводена от тази на неговата любовница, царицата на Египет — Клеопатра.

Октавиан побеждава флота на Антоний и Клеопатра и става господар на Египет. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „Принцепс“ (първи гражданин) и в резултат на победата е удостоен със званието Август от римския сенат. Като Август, той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено виждат в консолидацията на властта и приемането на тези титли края на Римската република и началото на Римската империя. още »

Седмица 49/2011[редактиране на кода]

mini

Рисът, наричан още евроазиатски рис (Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ сред най-северните ширини и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

Рисът е животно митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всявали респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини. още »

Седмица 50/2011[редактиране на кода]

Емблема на Левски

Левски София е български футболен клуб от град София, основан на 24 май 1914 година от група млади студенти, и е кръстен на българският революционер и национален герой Васил Левски. От основаването си Левски е спечелил 73 купи. Отборът е ставал 26 пъти шампион на страната, също е печелил 25 Национални купи, три Супер купи на България, единадесет пъти Софийското първенство, три пъти Купата на съветската армия, четири пъти Купата Улпия Сердика, един път Купата на НРБ, тринадесет златни дубъла и два требъла. Левски е единственият отбор, който през всичките 89 футболни шампионата на България, е играл или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група, както и единственият български тим, който има положителна статистика срещу всички останали съществуващи в момента футболни клубове в България.

В европейските клубни турнири Левски е достигал три пъти четвъртфинал в турнира за Купата на националните купи през сезони 1969/1970, 1976/1977, 1986/1987 и два пъти в турнира за Купата на УЕФА - 1975/1976, 2005/2006. Левски е първият и единственият досега български отбор, който е участвал в групите на Европейската шампионска лига през сезон 2006/2007 и е българският отборът с изиграни най-много мачове в един сезон - четиринадесет, в европейските клубни турнири.

1970-те години са едни от най-успешните за клуба, след като Левски печели четири шампионски титли - 1970, 1974, 1977 и 1979, четири пъти купата на България - 1971, 1976, 1977 и 1979 и три дубъла - 1970, 1977 и 1979; а в европейските клубни турнири достига три пъти четвъртфинал - 1970, 1976 и 1977, като през този период отстранява АФК Аякс и ФК Боавища, а побеждава ФК Барселона и Атлетико Мадрид.

Седмица 51/2011[редактиране на кода]

Samuil of bolgaria reconstruction.jpg

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. ...още »

Седмица 52/2011[редактиране на кода]

JSBach.jpg

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда Бахови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, и е признат майстор на полифонията.

След смъртта на Бах, музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19-ти век интересът към нея се засилва, благодарение на някои ентусиасти, най-известен сред които днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през 20-ти век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабета Лемерихт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още от през първата половина на 17 век. За родоначалник на рода се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия... още »