Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2013

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2013 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2013[редактиране на кода]

ScorpionsLiveInKavarna2009.jpg

Скорпиънс, на български известна също така като Скорпионс (на английски: Scorpions), е немска рок група, една от най-дълго съществуващите и една от най-известните рок групи в света. Създадена е през 1965 година в град Хановер, Западна Германия от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари 1965 - досега), Клаус Майне (вокали 1970 - досега), Матиас Ябс (основни китари 1978 - досега), Францис Буххолц (бас 1973 - 1992) и Херман Раребел (барабани 1977 - 1995) в периода 1978 г. - 1991 г. Групата добива най-голяма популярност през 1980-те и 1990-те с песните Make it Real, The Zoo, Blackout, No One Like You, Rock You Like a Hurricane, Big City Nights, Still Loving You, Rhythm of Love, Wind of Change и Send Me an Angel.

От 1972 година досега Скорпиънс издават 23 албума (седемнадесет студийни, четири концертни, един с Берлинския филхармоничен оркестър и един акустичен), над 40 компилации, 54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, тринадесет записа на концерти във видео вариант, както и един кавър албум продадени в над 100 милиона копия, което ги прави една от най-продаваните музикални групи. „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, като в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, a World Wide Live е третият най-продаван албум в света, записан на живо, със седем милиона бройки. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти сребърен, златен, платинен и мулти платинен статус в различни страни по света.

Групата е класирана на 26-то място сред най-великите метъл групи, а телевизионният канал ВиЕйчУан ги поставя на 46-то място в своята класация на 100-те най-добри хард-рок групи. Песента им „Rock You Like a Hurricane“ е класирана на осемнадесето място в класацията на ВиЕйчУан за 100-те най-добри хард рок песни, а „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади. още»

Седмица 2/2013[редактиране на кода]

House, M.D.

Д-р Хаус е американски медицински сериал, който дебютира в САЩ на 16 ноември 2004 г. по телевизия Фокс. Главният герой на сериала е д-р Грегъри Хаус (Хю Лори), неконвенционален медицински гений, който оглавява екип от диагностици в измислената Университетска болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси. Идеята за сериала е на Пол Атаназио и Дейвид Шор, който е определян като създател на сериала и основно разработва концепцията за главния персонаж. Изпълнителни продуценти са Шор, Атаназио, Кейти Джейкъбс и режисьорът Брайън Сингър. По-голямата част е снимана в Сенчъри Сити.

Хаус често влиза в противоречие със своите колеги лекари, включително и със собствения си екип, тъй като много от хипотезите му за болестите на пациентите са базирани на прозрения, появяващи се от нищото, а понякога и спорни заключения. Пренебрежението му към болничните правила и процедури често го вкарва в конфликт с шефката му, която е болничен администратор и декан на медицинския факултет, д-р Лиса Къди (Лиса Едълстийн). Единственият истински приятел на Хаус е д-р Джеймс Уилсън (Робърт Шон Ленард), началник на Департамента по онкология. още »

Седмица 3/2013[редактиране на кода]

„Преминаване на Сръбско-българската граница“ от Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Причина за войната е Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., което не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

Седмица 4/2013[редактиране на кода]

Изтребител Bf 109, на какъвто е летял Хартман

Ерих Алфред Хартман — Буби е немски пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве. По данни на немското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1 425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут. Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци — „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Немски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-а и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944). В СССР Хартман е осъден по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на голям брой самолети. След като изгубва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ, той е сред последните затворници, освободени през 1955 г. и върнати в Западна Германия. Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз. още »

Седмица 5/2013[редактиране на кода]

Lignedefeu16August.jpg

Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 - 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19-ти век. В нея едни срещу други са изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и още няколко германски държави, от една страна, и Франция, от друга. В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Втората империя пада, а на нейно място се издига Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областите Елзас и Лотарингия са присъединени към Германия. Тяхното възвръщане е сред главните цели на Франция в Първата световна война. още»

Седмица 6/2013[редактиране на кода]

Органът на Фестивалния и конгресен център във Варна

Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. още »

Седмица 7/2013[редактиране на кода]

Портрет на Исак Нютон от Годфри Нелър, 1689 г.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма. още »

Седмица 8/2013[редактиране на кода]

Съветски войник развяващ Червеното знаме над централния площад на Сталинград през 1943 г.

Битката при Сталинград (днешният Волгоград в Южна Русия), водена от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история, белязан с жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни – СССР и Хитлерова Германия. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.

Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в битката при Москва, Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на Вермахта от съветските територии, окупирани през 1941-1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на Източния фронт – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители. още »

Седмица 9/2013[редактиране на кода]

Земята, заснета от мисията Аполо 17 на 7 декември 1972 г.

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътникЛуната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.

Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. В един от вариантите кръстът е над окръжността ( или ).

Външната обвивка на Земята е разделена на няколко твърди сегмента или тектонски плочи, които постепенно мигрират под повърхността през периоди от милиони години. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние. Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, генериращо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро.

Формата на Земята се нарича геоид. Земята е огромно скално кълбо, което се върти в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс), Земята има най-висока плътност, най-висока гравитация по повърхността, най-силно магнитно поле, и най-бързо въртене. Тя е единствената планета с активни тектонични плочи. още »

Седмица 10/2013[редактиране на кода]

Схема на бъбречна трансплантация

Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor).

Майкъл Удръф е роден на 3 април 1911 г. в лондонския квартал Мил Хил. Ранните му години преминават в чести пътувания между Великобритания и Австралия. През 1913 г. баща му Харолд Удръф, който е професор по ветеринарна медицина, е назначен за директор на ветеринарния институт на Мелбърнския университет и се мести със семейството си в Мелбърн. С избухването на Първата световна война бащата е командирован в Кайро, а майката Маргарет се връща в Англия с Майкъл и брат му. През 1915 г., на четиригодишна възраст, Майкъл боледува от дребна шарка и като усложнение развива отит на средното ухо. Майка му, която го кърми по време на болестта, получава отравяне на кръвта със стафилококи и умира. През 1917 г. двете деца се връщат в Мелбърн, придружавани от леля си Елзи Купър. Почти по същото време се завръща и бащата, за да се грижи за тях. Две години по-късно Харолд Удръф се жени повторно. още »

Седмица 11/2013[редактиране на кода]

Скулптурен бюст на Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената. още »

Седмица 12/2013[редактиране на кода]

Герб на Жечпосполита

Жечпосполита или Полско-литовската държава (официално Държава на двата народа) е федерация на Кралство Полша и Великото Литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795.

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз, лична уния между тези две държави, съществувала от 1386. Жечпосполита е една от най-големите държави в Европа и в продължение на два века успешно удържа нападенията на тевтонци, монголи, руснаци, османци и шведи.

Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство, относителната си религиозна търпимост и с втората национална конституция в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята за Златен век, особено от полската историография, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Варшавското херцогство, създадено през 1807, търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863-1864) и през 1920-те, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. Днешната Република Полша се смята за наследник на Жечпосполита. още »

Седмица 13/2013[редактиране на кода]

Глобална система за позициониране или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.

Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени на 6 орбити на височина около 20 000 километра и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя.

Глобалната система за позициониране е проектирана и контролирана от Министерството на отбраната на САЩ. Тя може да бъде използвана безплатно от всеки. Поддръжката на системата струва около 400 млн. долара (USD) годишно, включително разходите по подмяна на остаряващите спътници. Първият от 24-те спътника, които формират сегашната GPS-групировка (Block II), е изведен в орбита на 14 февруари 1989 г. Последният изстрелян до момента спътник е 52-ри по ред от създаването на системата през 1978 г. и е изведен в орбита на 6 ноември 2004 с помощта на ракетата „Delta II“. още »

Седмица 14/2013[редактиране на кода]

Концерт на Ред Хот Чили Пепърс през 2006 г.

Ред Хот Чили Пепърс е американска рок група, сформирана в град Лос Анджелис, щата Калифорния през 1983 г. Групата в днешен вид се състои от вокалиста Антъни Кийдис, китариста Джон Фрушанте, басиста Майкъл "Флий" Балзари и барабаниста Чад Смит. Стилът на групата е разнообразен като включва елементи на фънк рок, алтърнатив рок, психеделичен рок, пънк, хард рок и метъл.

Началото на групата е поставено от Антъни Кийдис, Флий, Джак Айрънс и Хилел Словак. През 1988 обаче Словак умира от свръхдоза хероин, след което групата напуска и Джак Айрънс. Техните места са заети от Джон Фрушанте и Чад Смит, с които бандата издава през 1991 супер успешния албум Blood Sugar Sex Magik и получава световна слава и признание. От тогава насам Ред Хот Чили Пепърс са продали над 50 милиона албума в световен мащаб, печелили са наградата "Грами" осем пъти, имат осем сингъла в топ 40 на Billboard Hot 100, пет сингъла на върха на класацията Mainstream Rock и рекорд от 11 сингъла достигали номер едно в класацията Modern Rock. още »

Седмица 15/2013[редактиране на кода]

Отборът на ЦСКА през 1979 г.

ПФК ЦСКА (София) е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989, 2006 и 2008 г. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948-а след обединение на ЦДВ и Септември (София), като още същата година става за първи път шампион на България.

ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ. Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 (2:0 и 0:1), „Нотингам Форест“ през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново среща европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го елиминира, ЦСКА успява да го победи (1:0) и то на известния стадион „Анфийлд“.

В ЦСКА са се състезавали едни най-добрите български футболисти като бронзовите медалисти от световното първенство по футбол в САЩ '94 треньора Димитър Пенев и футболистите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, олимпийските сребърни медалисти от Мексико '68 Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов, олимпийските бронзови медалисти от Мелбърн '56 треньора Стоян Орманджиев и футболистите Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев, както и актуалните футболисти на националният отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Александър Тунчев, Валентин Илиев и др. още »

Седмица 16/2013[редактиране на кода]

Триизмерна схема на структурата на ензима ацетилхолинестераза

Ензимите са молекули, които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция — т.нар. рибозими. Синтетични молекули наречени изкуствени ензими също показват каталитични способности.

С помощта на ензимите, биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Принципът на действие включва снижаването на енергетичната бариера за протичането на дадена реакция, до стойности гарантиращи осъществяването на процеса, без това да влияе на термодинамичното равновесие. Именно тази основна функция на ензимите, както и възможностите за контрол върху ензимното действие ги прави важен компонент на всяка жива система.

Досега са открити над 4 000 ензима, а повече от 1 000 са сравнително добре описани.

С изключение на малка група каталитично активни РНК молекули, наречени рибозими, всички познати ензими са белтъци. Като типични белтъци ензимите са изградени от линейното подреждане на аминокиселини в полипептидни вериги. Дължината на тези вериги варира от стотина до десетки хиляди аминокиселини. Функцията на ензима зависи не само от правилното подреждане на отделните аминокиселини, но преди всичко от триизмерното нагъване на полипептидната верига в пространството. още »

Седмица 17/2013[редактиране на кода]

Портрет на Михаил Кутузов от Р. М. Волков

Михаѝл Иларио̀нович Голенѝшчев-Куту̀зов е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (от 1812 г.), княз (от 1812), герой от руската Отечествена война срещу Наполеон I (1812 г.)

Кутузов е единствен син на генерал-поручика и сенатор Иларион Матвеевич Голенишчев-Кутузов (1717—1784) и жена му (по баща Беклемишева). Общоприета година на раждане на Михаил Кутузов, утвърдила се в литературата, е 1745 г., посочена и на гроба му. Различни формулярни списъци от 1769, 1785 и 1791 г. както и частни писма, сочат 1747 г. 1747 г. е посочена като рождена за Кутузов и в негови по-късни биографии.

От 8-годишна възраст Михаил се обучава в дома на родителите си, а през юли 1759 г. постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа (сега Военен инженерно-космически университет „А. Ф. Можайски“), където неговият баща преподава артилерийски науки. През декември същата година Кутузов получава чин кондуктор I клас с назначаване на служба и заплата.

През февруари 1761 г. Михаил завършва школата и с чин инженер-прапоршчик е оставен да обучава нейните възпитаници по математика. След пет месеца става флигел-адютант на ревелския генерал-губернатор Голщейн-Бекски. Управлявайки канцеларията на Голщейн-Бекски, той бързо съумява да заслужи чин капитан през 1762 г. През същата година е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк, който през това време е командван от полковник Александър Суворов. още »

Седмица 18/2013[редактиране на кода]

Църквата Света София

София е столицата и най-големият град в България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 300 000 души.

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям и цветущ град.

През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна.още »

Седмица 19/2013[редактиране на кода]

Амурски леопард

Амурският леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 40 екземпляра в дивата природа. Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният в сравнение с ареалите на останалите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване.

От деветте подвида на леопарда амурският се отличава най-много от останалите. Много от изследователите го смятат за най-красивия от подвидовете и често го сравняват със снежния барс. Тялото е стройно, с дълга опашка и гъста козина. Главата е закръглена със светли сиво-сини или синьо-зелени очи. Мъжките са с тегло 32-48 kg, понякога до 60-75 kg, женските по правило са по-дребни – 25-43 kg, но могат да стигнат до 50 kg. Дължината на тялото е 107-136 cm, а опашката е 75-110 cm. От всички подвидове на леопарда този има най-дълги крака. Възможно е амурският леопард да се е приспособил по този начин за по-лесно придвижване в дълбока снежна покривка. Височината при холката е 64-78 cm. Лапите са силни, със здрави, остри и подвижни нокти, които на цвят са тъмнокафяви с бели краища. Благодарение на тях леопардът се катери много добре по скалисти терени и по дървета. При бягане развива скорост до 55 km/h. още »

Седмица 20/2013[редактиране на кода]

Ясер Арафат

Ясер Арафат (на арабски ياسر عرفات), роден като Мухамад Абд ал-Рахман ар-Рауф ал-Кудвах ал-Хусайни и известен още с партизанския си псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист. още...

Седмица 21/2013[редактиране на кода]

Grand Palais, Париж

Ар нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна, достигнал своя връх през 90-те години на 19 век. Отличава се с изобразяването на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; любовта към асиметрията; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широката употреба на нови и често скъпи материали; вниманието към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Ярко характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми - ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Силно засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. още »

Седмица 22/2013[редактиране на кода]

Схема на хелиев атом, показваща ядрото и разпределението на електронния облак

Атомът е основната градивна частица на веществото и се състои от плътно централно ядро с положителен електричен заряд, заобиколено от облак отрицателно заредени електрони. Атомното ядро на свой ред е изградено от положително заредени протони и електрически неутрални неутрони. Електроните в атома са свързани с ядрото чрез електромагнитна сила.

Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в молекули чрез химични връзки, също основаващи се на електромагнитните сили. Атом с равен брой протони и електрони е електрически неутрален, в противен случай той има положителен или отрицателен електрически заряд и се нарича йон. Различните атоми се класифицират според броя на протоните и неутроните в ядрото: броят на протоните определя химичния елемент, а броят на неутроните определя различните изотопи на съответния елемент.

Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните философи на Индия и Древна Гърция. През 18 и 19 век химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие атом, за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 век физиците откриват субатомни частици и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо. То обаче остава. Съвременното разбиране за атома се основава на принципите на квантовата теория. още »

Седмица 23/2013[редактиране на кода]

Колесници на самолет Антонов-225 Мрия

Устройствата за излитане и кацане на летателните апарати са системи, елемент от конструкцията им, които включват всички устройства, работещи съвместно с колесника, и които обезпечават необходимите условия за тяхното движение върху земната повърхност, рулиране, излитане и приземяване.

Тази съвкупност от технически средства е популярна още с наименованието ходова част, шаси (вероятно заимствана от руски) или колесник, макар последното да се отнася само за един елемент от цялата система. Тези устройства са изпълнени с най-разнообразни конструктивни решения и технически се определят в зависимост от габаритите и предназначението на летателния апарат, както и летателната площадка и нейното физическо състояние — мека почва, твърда земна повърхност, заснежена повърхност, асфалтобетон или бетон и водна повърхност.

В повече от стогодишната история на авиацията устройствата за излитане и кацане се променят, усъвършенстват и позволяват построяването на по-тежки, по-скоростни летателни апарати, с по-добри аеродинамични характеристики и по-висока икономическа ефективност при експлоатацията им. Това е първото, което се вижда в исторически план — от първия самолет Флайер I на братя Райт, който за излитане и кацане има една дървена ска, до многото колесници и десетките колела на самолета Антонов Ан-225 Мрия. още »

Седмица 24/2013[редактиране на кода]

Превземането на Йерусалим, илюстрация от 15 век

Първият кръстоносен поход е обявен през 1095 от папа Урбан II с цел да се отнеме свещеният град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099, създавайки Йерусалимското кралство и останалите Държави на кръстоносците. Макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, Походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел.

Корените на кръстоносните походи като цяло и конкретно на Първия кръстоносен поход са още в Ранното средновековие. Разпадането на Каролингската империя в предишните столетия, заедно с относителната стабилност на европейските граници след християнизацията на викингите и маджарите, създават цяла класа войници, които са без друго занимание, освен да се бият помежду си и да тероризират селското население.още »

Седмица 25/2013[редактиране на кода]

Схема на Големия взрив и разширяващата се Вселена

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка — т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва дето от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Терминът "Големият взрив" (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.

Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние. още »

Седмица 26/2013[редактиране на кода]

Портрет на кралица Виктория

Виктория е кралица на Обединеното кралство от 20 юни 1837 г. до своята смърт. Управлението ѝ продължава над 63 години, по-дълго отколкото на всеки друг британски монарх. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия.

Управлението на Виктория е свързано с териториалната експанзия на Британската империя. Викторианската ера съвпада с Индустриалната революция, период на дълбоки обществени, икономически и технологични промени в Обединеното кралство. Виктория е и последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник е от династията Сакс-Кобург и Гота.

Бащата на Виктория, принц Едуард Огъстъс, херцог на Кент, е четвърти син на Джордж III. Херцогът на Кент, както много други синове на Джордж III, се жени късно. Най-големият, уелският принц Джордж (бъдещият крал Джордж IV) се жени, но има само една дъщеря, принцеса Шарлота Августа. Когато тя умира през 1817 г., останалите синове на Джордж III бързат да се оженят и да създадат потомство, така че да продължат родословната линия. Така, на петдесетгодишна възраст, херцогът на Кент се жени за Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, сестра на съпруга на принцеса Шарлота и бъдещ крал на Белгия Леополд и вдовица на Карл фон Лайнинген. Виктория, единственото дете на двойката, е родена в двореца Кенсингтън в Лондон на 24 май 1819 г. още »

Седмица 27/2013[редактиране на кода]

Национално знаме на Киргизстан

Киргизстан, официално Киргизка република (на киргизки: Кыргыз республикасы), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.

Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Тя е една от най-високопланинските държави в света: средната ѝ надморска височина е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по Ферганската долина, до 7439 метра при връх Женгиш Чокусу (Победа). Близо 90% от територията се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна.

В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 1213 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 година. През 1936 година е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 година. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество. още »

Седмица 28/2013[редактиране на кода]

Концерт на Лед Цепелин през 2007 година

Лед Цепелин е британска хард рок група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълсекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

С появата на Лед Цепелин се свързва и новата представа за специфичен звук на музикалните изпълнения. Новата революционна роля на електрическата китара с характерен за времето си дисторшън звук има водеща роля във всяко едно изпълнение за разлика от по-мелодичният звук на Бийтълс, бас китарата и барабаните са изведени в гръмогласен ритмичен съпровод на звученето на всяка песен, а дрезгавият и респектиращо висок глас на вокала кара публиката да изпада в истерия.

Много критици определят музикалния стил на Лед Цепелин като „хеви блус рок“. В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл групи специфично и отличително звучене във всеки отделен албум. още »

Седмица 29/2013[редактиране на кода]

Съд с таратор

Тараторът е вид студена супа, традиционна в българската кухня. Присъства на трапезата в страни като Република Македония, Турция, Албания, Кипър и Иран. Понякога е наричан течна салата или салата таратор, като например в Сърбия, където към таратора не се прибавя вода. Той е предпочитано ястие през летните месеци. Макар че основните му съставки остават едни и същи, в различни райони на България към таратора традиционно могат да се добавят различни подправки. Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Съществува вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, т.нар. „прост таратор“, както и т. нар. сух таратор, към който не се прибавя вода, а само кисело мляко. Това става почти млечна салата.

Подобна е рецептата на зимната салата „Снежанка“, която се прави с изцедено кисело мляко и пресни краставички. Ако вместо пресни се добавят кисели краставички, се получава т.нар. „Тракийска салата“. още »

Седмица 30/2013[редактиране на кода]

B. B. King.jpg

Райли Б. Кинг (на английски: Riley B. King), широко известен като Би Би Кинг (на английски: B.B. King), е популярен американски блус китарист, композитор и певец. Една от запазените марки на Би Би Кинг е, че кръщава китарите си „Люсил“ (на английски: Lucille) — традиция, започнала през 50-те години на 20 век.

Кинг е роден на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, Мисисипи. Прекарва по-голяма част от детството си, заедно с майка си и баба си, на плантацията за памук. Той разказва, че е получавал по 35 цента за всеки 45 kg памук, преди да открие и другите си заложби. В ранна възраст той попива музиката на блус артисти като Т-Боун Уокър и Лони Джонсън и джаз-изпълнители като Чарли Крисчън и Джанго Рейндхард. Скоро Кинг започва да развива собствените си музикални умения, пеейки госпъл в местната църква. още »

Седмица 31/2013[редактиране на кода]

Франклин Рузвелт

Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt) е 32–ият президент на САЩ (19331945). Имал е най–дългия мандат и е единственият президент, който е избиран повече от два пъти за тази длъжност, като е една от основните фигури в историята на 20 век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болест, която го прави инвалид, застава начело като движеща сила на реформите. Неговите приятели и семейство го наричат Франк. В обществото е познат най–често като ФДР. Той е един от най–популярните американски президенти, води страната и нацията към справяне с Голямата депресия и Втората световна война.

Рузвелт е роден на 30 януари 1882 година в Хайд Парк, Ню Йорк. Баща му Джеймс Рузвелт е заможен собственик на недвижими имоти и вицепрезидент на компанията „Железници Делуеър – Хъдсън”. Семейство Рузвелт живее в Ню Йорк повече от 200 години: Клеас ван Рузвелт роден в Хаарлем, Нидерландия, пристига в Ню Йорк около 1650 година (тогава града се е наричал Ню Амстердам). През 1788 година Исаак Рузвелт е член на конвента на Покипси, който гласува за одобрението на американската Конституция – факт, с който неговият праправнук Франклин много се е гордеел. още»

Седмица 32/2013[редактиране на кода]

Васил Ивановски

Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война. Според историографията на Република Македония Ивановски е неин основоположник и виден „борец за афирмација на македонскиот национален идентитет“, а според българската историография е известен „със своите лутания по македонския въпрос“. В 1949 година Ивановски е арестуван като Титов шпионин и съден на процеса на Трайчо Костов. още»

Седмица 33/2013[редактиране на кода]

Страница с образец от текста

Ръкописът на Войнич (на английски: Voynich Manuscript) е тайнствена, неразчетена книга, написана през XV в. от неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване на много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декриптират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но и също дава кредо на теорията, че книгата е просто една "изпипана" — безсмислена последователност от случайни символи.

Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи Бейнеке в Йейлския университет.

По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници в 17 коли по 16 страници. Само около 240 от тънък пергамент са запазени до наши дни. На кориците няма никакви надписи или рисунки. Размерът на страниците е 15х23 cm, а дебелината на книгата — по-малко от 3 cm. Липси в номерата на страниците (които видимо са по-нови от самата книга) показват, че някои страници са били загубени, преди книгата да стане собственост на Войнич. За изписване на текста и очертанията на илюстрациите е използвано перо за писане, а илюстрациите са оцветени (понякога доста грубо) с цветна боя, вероятно по-късно. още »

Седмица 34/2013[редактиране на кода]

Портрет на Филип Август от Жан Дю Тиле, около 1560 г.

Филип II Август (21 август 1165 - 14 юли 1223) e крал на Франция от 1180 г. до смъртта си. Той е един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Син е на Луи VII и Адел дьо Шампан. По време на управлението си Филип II Огюст успява да разшири своите кралски владения повече от два пъти. Той консолидира кралската власт, като ограничава тази на едрите феодали.

Филип II Август е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Наричан е Dieudonné („даден от Бог“), защото е първи и дългоочакван син на своя баща, Луи VII, от неговата трета съпруга, Адел дьо Шампан. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс от своя вуйчо, архиепископът Гийом дьо Шампан (Белоръкия).

На 28 април 1180 г. Филип се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни, като сключва договор с него през юни 1180, три месеца преди смъртта на баща си. В резултат на тези две стъпки Филип II затвърждава позициите си като владетел, на практика поема контрола над Франция и успява да изолира стремежите към властта на своите вуйчовци от Шампанската династия. още »

Седмица 35/2013[редактиране на кода]

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и че е всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са Тайната вечеря и Мона Лиза. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Освен това той допринесъл за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. още »

Седмица 36/2013[редактиране на кода]

Noam Chomsky, 2004.jpg

Ноам Чомски (Noam Chomsky, р. 7 декември 1928), е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист. Той е професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Чомски е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. След 60-те на 20 век, той става по-известен като политически дисидент и анархист, и се описва като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медията.

През 50-те на 20 век Чомски започва да развива своята теория за генеративната граматика, която преминава през много преработвания и има силно влияние върху лингвистиката. Неговият подход върху изучаването на езика набляга на "присъщото множество, редица от лингвистичи принципи, които са споделени от всички хора", подход, познат като универсална граматика, "първоначално състояние и положение на изочаващия езика" и откриването на "баланс за лингвистична вариация чрез по-общи възможни принципи." Той развива тези идеи в издадената през 1957 Синтактични структури, която полага основите на концепцията за трансформативна граматика. Той също така създава Йерархия на Чомски, една класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. През 1959 Чомски публикува широко влиятелната рецензия върху теоретичната книга на Б.Ф. Скинър Вербално поведение. В тази своя рецензия, както и в други свои текстове, Чомски широко и агресивно предизвиква бихейвиористичните подходи към поведението и езика, доминиращи в онова време, и допринася за когнитивната революция в психологията. Неговият натуралистичен подход към изучаването на езика е повлиян от философия на езика и ума. още »

Седмица 37/2013[редактиране на кода]

Mayne Reid.jpg

Майн Рид (Mayne Reid) е един от най-известните британски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Днес той запазва популярността си в България и други страни, най-вече Русия, макар да е почти забравен в англоезичния свят.

Майн Рид е роден на 4 април 1818 в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия, но по произход е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция, прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. още »

Седмица 38/2013[редактиране на кода]

Снимка на Колизея в наши дни

Колизеят е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.).

С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.

Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на Колизея. още »

Седмица 39/2013[редактиране на кода]

Берберин от Мароко в традиционно облекло

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Няма пълна сигурност за произхода на берберите, но различни научни дисциплини са достигнали до определени резултати по въпроса. Въпреки че популационната генетика е млада наука, все още изпълнена със спорове, генетичните данни в най-общ план показват, че повечето северозападни африканци (независимо дали те самите се смятат за бербери или араби) са главно от берберски произход и, че в областта са живеели народи-прародители на берберите още от късната старокаменна епоха. Генетично доминантните прадеди на берберите изглежда са дошли от Източна Африка, Близкия Изток или и двата региона, но подробностите са все още неясни. Все пак значителни части както от берберския генетичен фонд, така и от този на арабизираните бербери, произлиза от по-късна миграция на различни морски, италийски, семитски, германски и черни африкански народи, всички оставили генетични отпечатъци в региона на Магреб. още »

Седмица 40/2013[редактиране на кода]

Снимка на връх Мальовица през зимата

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на Рила планина — Мусала̀, със своите 2925 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места. В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят.

Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ — 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 — 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади. още »

Седмица 41/2013[редактиране на кода]

Портретна снимка на Николае Чаушеску

Николае Чаушеску е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г. През този месец срещу него е заведено дело, което е изключително спорно от юридическа гледна точка, в което е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и „подкопаване на националната икономика“. Последвалата му екзекуция бележи края на революциите в страните от Източна Европа през 1989 г.

Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11-годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия — политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста — за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за „опасен комунистически агитатор“, както и за „активен разпространител на комунистически и антифашистки материали“. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор. още »

Седмица 42/2013[редактиране на кода]

Снимка на Томас Едисън през 1915 година

Томас Алва Едисън е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложили принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители.Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.

Томас Едисън е роден в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804-1896) и Нанси Матюс Елиът (1810-1871). Бащата е роден в Канада, а самият Едисън по-късно определя произхода си като нидерландски. В училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три месеца. След това той е обучаван у дома от майка си.

Още в ранна възраст Томас Едисън получава увреждане на слуха, вероятно в резултат от боледуване от скарлатина и постоянни нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите. още »

Седмица 43/2013[редактиране на кода]

Пътна табела за начало на селото

Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, Област Пловдив, България. Селото е в границите на България от 1885 година. Официалното му име до 1878 година е Вържова — име, което се среща по някои австрийски и германски карти и през 20-ти век. Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово, и съответно името на жителите му — ръ̀жовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на 20 век. Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Селото често е бъркано със съседното по-голямо село Ръжево Конаре, основано през първата половина на 17 век от преселници от Северна България и от Ръжево, което е наричано в региона само Конаре, а жителите му — конарци.

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, ляв приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Намира се в центъра на едно от най-равните места в България и при малко по-лошо време, освен тракийските могили, във всички посоки се вижда единствено Тракийската равнина без никакво възвишение. При добро време се вижда Средна гора и Стара планина зад нея.

Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална. Покрай селото минава така наречената Майорска река — напоителен канал, отклонен от река Стряма. още »

Седмица 44/2013[редактиране на кода]

Снимка на Методий Старозагорски.

Методий Йовчев Кусев или Кусевич е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси. Димитър Талев увековечава Методий Кусев като прототип на Лазар Глаушев. В романа „Железният светилник“ е описана реална случка на бунт, който Кусев вдига още в младежките си години срещу гръцки свещеници в Прилеп.

Роден е през септември 1838 или 1840 година в големия български македонски град Прилеп със светското име Тодор (Тоде) Йовчев Кусев. Той е шесто дете в семейството на търговеца на тютюн Йовче и жена му Екатерина. Родителите на Тодор умират рано. Той и братята и сестра му са отгледани и образовани от съграждани. Братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и се замогват. Тодор завършва първоначално образование в родния си град в частното училище на хаджи поп Костадин Дингов, а след това гръцката прогимназия. В 1867 година открива неделно българско училище и основава българско читалище в родния си Прилеп. Тодор Кусев взема участие в организирането на еснафските сдружения в града, прогонването на гъркоманите от църквата и училището и основаването на българското читалище „Надежда“ и неделното училище. Кусев става един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, като е водач на партията на младите в Прилепската българска община. още »

Седмица 45/2013[редактиране на кода]

Снимка на езеро в парка

Националният парк „Йосèмити“ е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия от около 3 080 km² и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. Йосемити опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк „Йосемити“ е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито.

Първото прилагане на концепция за парк води началото си от Йосемити с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. още »

Седмица 46/2013[редактиране на кода]

Снимка на очила за четене

Очилата са оптичен инструмент, който служи за коригиране на зрението или за предпазване на очите от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни лещи, наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от пластмаса или метал. Лещите в началото се изработват от стъкло, но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям показател на пречупване на светлината .

Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в спортове като алпинизъм, ски, плуване или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно естетични и модни подбуди. В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване.

Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в древноегипетските йероглифи. Според Хризип, самият Архимед при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си кристал за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от Луций Аней Сенека, който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода. Император Нерон, когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение изумруд. още »

Седмица 47/2013[редактиране на кода]

Портрет на Галилео Галилей от 17 век.

Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564. Той е първото от седемте деца на Винченцо Галилей и Джулия Аманати, дребни благородници. Винченцо е музикант, композитор и музикален теоретик, автор на „Диалог за съвременната музика“ (1581).

Галилео е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 семейството се премества във Флоренция, с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава религиозно образование. Религиозната му кариера е прекъсната през 1579 — баща му го връща във Флоренция, позовавайки се на заболяване на очите на сина си. още »

Седмица 48/2013[редактиране на кода]

Съвременна възстановка на външния вид на Атила в музей в Унгария

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан преди да бъде спрян в битката при Каталаунските полета и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е смятан за велик владетел.

Европейските хуни вероятно са западен клон на хунну (匈奴), група номадски племена обитавали на север от тогавашен Китай и изтласкани през 3 век към Средна Азия. Благодарение на военното си превъзходство, дължащо се на извънредната им тактическа мобилност, наличието на най-голямата конна армия в региона и оръжия като хунския лък, от средата на ІV век хуните започват да подчиняват народите в степната зона от Волга до Панония и се превръщат в заплаха за вече разделената на две Римска империя. още »

Седмица 49/2013[редактиране на кода]

Снимка на Мартина Хингис през 2006 година

Мартина Хингис е швейцарска тенисистка, родена на 30 септември 1980 г. в гр. Кошице, Словакия, Чехословакия.

Има 5 титли на турнирите от големия шлем на сингъл и 9 на двойки. 3 пъти е победителка на Откритото първенство на Австралия (1997, 1998 и 1999 г.) и по 1 път на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 1997 г. През 1998 г. печели Голям шлем на двойки, с Миряна Лучич на Откритото първенство на Австралия и Яна Новотна на Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.

Прекарала е общо 209 седмици на върха на световната ранглиста. На 4 януари 2008 го. е наказана за 2 год. поради употреба на кокаин по време на Уимбълдън.

Родена е в семейство на тенисисти, майка ѝ Мелани Молитор (на словашки: Melanie Molitorová) е №10 в националната ранглиста на Чехословакия, баща ѝ Карол Хингис е треньор по тенис в Кошице, което е и родното ѝ място. Кръстена е на Мартина Навратилова, която е любимата тенисистка на майка ѝ. Когато е на седем годишна възраст родителите ѝ се развеждат. Майка ѝ се омъжва повторно за швейцарския компютърен специалист Андреас Цог и заедно с Мартина се премества в Трюбах, Швейцария. още »

Седмица 50/2013[редактиране на кода]

Снимка на Андрей Ляпчев от началото на XX век.

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател на България в 43-тото (1926-1928), 44-тото (1928-1930) и 45-тото (1930-1931) правителство. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.

Андрей Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1866 година в град Ресен, Македония, която по това време е част от Османската империя. Родоначалникът на Ляпчеви вероятно е влах, преселил се в града от областта Мъглен през 18 век при потурчването на село Нъте (днес Нотия, Гърция). Бащата на Андрей Ляпчев, Тасе Търпов (Ляпчето), е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Брат е на българския общественик Евтим Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. Другите му братя са Христо и Йонче.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия. още »

Седмица 51/2013[редактиране на кода]

Улица в Дойран в началото на XX век.

Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят три села:

  • възникналото след Първата световна война година село Нов Дойран (1 100 жители) в Република Македония, разположено на 5 километра северно от стария град,
  • село Дойран (183 жители), част от дем Кукуш в Република Гърция, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Дойранската котловина е разположена в югоизточния край на Република Македония и Северна Гърция. Обградена е от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от Дойранското езеро. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гьолбаш или Главата на езерото (днес в по-голямата си част в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода - от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските овошки, като смокини. Езерото е богато на риба - червеноперка, сом и други. още »

Седмица 52/2013[редактиране на кода]

Пийнътс („Peanuts“, в превод от английски: „Фъстъци“) е поредица карикатури, създадена, писана и рисувана от американския карикатурист Чарлс М. Шулц, която съществува в периода от 2 октомври 1950 до 13 февруари 2000. Карикатурите са едни от най-популярните и вдъхновяващи в историята. В най-върховия си момент „Пийнътс“ се печата в над 2600 вестника, четени от 355 милиона души в 75 страни, и са преведени на 40 езика. Спомага за установяването на четири-кутийните карикатури като стандартни в САЩ. Все още стари карикатури от поредицата се препечатват в много вестници.

Роден на 26 ноември 1922 в Сейнт Пол, Минесота, Шулц живее и работи повече от 30 години в Санта Роса, Калифорния. Преди да се премести в Санта Роса, карикатуристът има собствено студио в Себастопол, Калифорния, което е разрушено от пожар през 1966. Музеят „Чарлс М. Шулц“ в Санта Роса проследява живота и творчеството му. През 2000 на него е наречено летище — "Чарлз М. Шулц Еърпорт". На логото на летището е изобразен Снупи, летящ на покрива на червената си колибка със специфичните си слънчеви очила и шал. В парка „Депо“ (Depot Park) в централната част на Санта Роса има бронзова статуя на Чарли Браун и Снупи.

„Пийнътс“ произхожда от „Li’l Folks“ (в превод „малки хора“), седмична поредица карикатури, която излиза в периода 1947-1949 във вестника Сейнт Пол Пайниър Прес, издаван в родния град на Шулц. Когато работата му е забелязана от синдиката „Юнайтед Фийчър Синдикейт“ (United Feature Syndicate), те решават да издават новата поредица, върху която той работи. Тази поредица е подобна на другата, но има основни герои, а не различни безименни образи. Може би името е щяло да бъде запазено, ако не е било толкова близо до това на Малкия Ебнър на Ал Кап и забравената „Little Folks“. За да няма объркване синдикатът се спира на името „Пийнътс“, заглавие, което самият Шулц не харесва. В интервю от 1987 той споделя „Съвсем нелепо е, няма смисъл, просто е объркващо и няма достойнство — а аз мисля, че моят хумор е достоен.“ още »