Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2014

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2014 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2014[редактиране на кода]

Голяма земна кукувица в Аризона

Голямата земна кукувица (Geococcyx californianus) е птица от семейство Кукувицови (Cuculidae), род Земни кукувици (Geococcyx). Обитава югозападната част на Съединените американски щати и Северно Мексико. Известна е още като голяма северноамериканска земна кукувица и бягаща земна кукувица. Другият вид от рода е южноамериканска малка земна кукувица, разпространена от Мексико до Никарагуа.

Голямата земна кукувица е най-бързо бягащата летяща птица в света. Тя успешно се е адаптирала към големите температурни амплитуди на пустините и полупустините които обитава. Развила е редица поведенчески и физиологични особености, които способстват за оцеляването ѝ в безводната и негостоприемна среда. Птицата води наземен начин на живот, не е взискателна към храната си и дори ловува гърмящи змии. Случва се да снесе яйцата си в гнездата на други птици, но гнездовият паразитизъм при този вид кукувица не е систематично изразен.

Със своята колоритна външност — пъстра окраска, дълга опашка и остър клюн, голямата земна кукувица буди възхищение още у древните индиански народи, превръщайки се в част от техните фолклорни традиции и ритуали. Тя е символ и на много съвременни спортни отбори, организации и агенции. Придобива световна известност след успеха на героя Бип Бип (чийто първообраз е) от анимационното филмче „Бързоходеца и Уили Койота“ на студиото Уорнър Брадърс. още »

Седмица 2/2014[редактиране на кода]

Ан-225 по време на демонстрационен полет през 1990 година

Антонов Ан-225 Мрия е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и понастоящем e най-големият самолет в света. Максималната товароподемност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята.

За сравнение: максималният товар на втория по товароспособност самолет Ан-124 „Руслан“ е 150 t, (152,4 t за Еърбъс А380, версия A380F, но той все още не се произвежда) а разстоянието на първия полет на братята Райт би се побрало в товарното отделение на Ан-225. В момента съществува един единствен Ан-225. Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак).

„Мрия“ е проектиран и конструиран да пренася съветската совалка „Буран“, но впоследствие е изоставен поради липса на средства на международното летище в град Гостомел. След години престой на земята самолетът е основно реконструиран и през 2001 г. извършва своя повторен „първи“ полет. След тази дата той се използва от украинската компания „Авиолинии Антонов“ основно за изпълняване на поръчки за превозване на извънгабаритни и тежки товари. Поради засиления интерес към услугите на самолета украинското правителство взема решение за създаването на втори екземпляр, който се очаква да бъде готов до 2008 г. още »

Седмица 3/2014[редактиране на кода]

Снимка на статуята на Октавиан, открита в Прима Порта край Рим.

Август, роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан, е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса. Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..

Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя. още »

Седмица 4/2014[редактиране на кода]

Момент от волейболния мач България-Сърбия, игран в София при откриването на Зала „Армеец“ на 30 юли 2011 година.

Волейболът е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа, като насочват топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.

Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, тъй като повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата. Волейболът намира широко разпространение, особено в Азия.

Волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставил мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак. Морган нарекъл играта "Минтонет". След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име "волейбол" по предложение на професор Алфред Т. Халстед. През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.

Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г. Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК). Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа. Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София. още »

Седмица 5/2014[редактиране на кода]

Изглед към развалините на Помпей на фона на Везувий.

Помпѐй е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град с около 2,5 милиона посетители годишно.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Градът е разположен между бреговете на Херкулан и Стабии. Изграден е върху възникнало при по-ранно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 m), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още »

Седмица 6/2014[редактиране на кода]

Главната улица на Асеновград.

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села. По данни от преброяването, към 2011 година населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.

Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос. още »

Седмица 7/2014[редактиране на кода]

Кристали на оцетна киселина.

Оцетната киселина (CH3COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина, що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.

Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат (PET), използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността.

Глобалните нужди от оцетна киселина са около 6,5 милиона тона годишно, от които около 1,5 Mt/година се получават от рециклиране, останалите се произвеждат от нефтохимически суровини или от биологически източници. Оцетната киселина има широко приложение в практиката. 6% и 9%-ните ѝ разтвори са известни под търговското наименование оцет. Освен като подправка в домакинството, оцетът се използва и като консервиращо средство при приготвянето на различни туршии. още »

Седмица 8/2014[редактиране на кода]

Емблема на сериала „Семейство Симпсън“

„Семейство Симпсън“ е най-дълго просъществувалият американски анимационен сериал, носител на награда Еми, дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия Fox. Сериалът, създаден от Мат Грьонинг, се основава на кратките епизоди, първоначално излъчвани в Шоуто на Трейси Улман. Продуцира се от Gracie Films за 20th Century Fox. Според някои критици „Семейство Симпсън“ е сред най-добрите телевизионни предавания. През 1998 г. списание „Тайм“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а TV Guide го класира сред 10-те най-велики предавания на всички времена през 2002 г.

Крайно сатирично, шоуто осмива много аспекти на човешкото общество и негови отделни представители, но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата телевизия, като оказва голямо въздействие върху поп-културата след Студената война. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите-пионери, предназначени за възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са озвучавали собствените си пародийни образи в отделни епизоди на сериала. Отделно епизодите засягат различни проблеми на обществото — правата на ЛГБТ обществата, затлъстяването, анорексията, пушенето на марихуана, половата и расова дискриминация, религията, политиката и нейните представители, различни алогизми от съвременното общество.

През 2010 г. списание „Ентъртейнмънт уикли“ класира главния герой на „Семейство Симпсън“ Хоумър на 1-во място в списъка на най-великите анимационни герои, а BBC го качва начело на класацията за най-великите американци (освен, че е първи той е и единствения измислен участник в класацията). През 2002 г. списание „TV Guide“ дава на Барт и Лиса Симпсън 11-о място в списъка на най-великите анимационни персонажи. През годините предаването печели 23 награди Еми, 22 награди Ани и Пийбоди, а на 14 януари 2000 г. „Семейство Симпсън“ са удостоени и със звезда на Алеята на славата. През 2009 г. Мардж Симпсън става първият измислен герой, влязъл в Playboy. още »

Седмица 9/2014[редактиране на кода]

Дискографията на немската рок група Скорпиънс се състои от 25 албума, от които осемнадесет студийни, шест концертни (включително един с Берлинския филхармоничен оркестър и два акустични) и един кавър албум. Също така над 50 компилации, 54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, четиринадесет записа на концерти във видео вариант, продадени в над 100 милиона бройки, което ги прави една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката. Групата е създадена през 1965 година в Хановер от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари), Клаус Майне (вокали), Матиас Ябс (основни китари), Францис Буххолц (бас) и Херман Раребел (барабани) в периода 1978-1991 година.

Blackout от 1982 година, е първият албум на Скорпиънс, който заема първо място в класация за албуми - тази на Франция, а песента от същия албум No One Like You е първият сингъл, който заема най-висока позиция в класация за сингли - тази на САЩ Топ Рок. Издаденият техен студиен албум Crazy World през 1990 година, остава общо 64 седмици в класацията за албуми на Германия (седем като номер едно) и 73 седмици в Билборд 200 в САЩ. За своите продажби по цял свят Crazy World е награден с един сребърен, единадесет златни и десет платинени сертификата в десет държави, този албум е и най-успешният на групата, с възлизащи продажби на около петнадесет милиона бройки по цял свят. Въпреки това в САЩ най-продаваният и най-успешен албум на Скорпиънс е Love at First Sting (1984) с общо един златен и три платинени сертификата получени от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка. Сингълът Wind of Change е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, като в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия, a концертният албум World Wide Live (1985) е третият най-продаван албум в света, записан на живо, със седем милиона бройки. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти сребърен, златен, платинен и мулти платинен статус в различни страни по света.

Седмица 10/2014[редактиране на кода]

Nautilus pompilius (detail).jpg

Мекотелите (Mollusca) са огромен тип обединени в морфологично отношение безгръбначни трипластни животни, които отстъпват само на членестоногите по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди. Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания - пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.

Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида Condylonucula maya, чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър. За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата Ammonicera rota и Punctum pygmaeum като последният е и най-дребният представител на малакофауната в България. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно - колосалните калмари (Mesonychoteuthis hamiltoni), които достигат дължина с пипалата до 14 m. Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като октоподи, калмари и сепии заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.

Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас коремоноги, други 19% са от клас миди и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.още »

Седмица 11/2014[редактиране на кода]

Населени с българи градове в Банат

Банатски българи са български преселници, живеещи в историческата област Банат. Докато тази област е в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат „банатски българи“. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.още »

Седмица 12/2014[редактиране на кода]

WMD world map.svg

Към 2012 г. в света има осем страни, които успешно са тествали собствени ядрени оръжия. Пет от тях са официално признати ядрени сили, членки на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). По хронологичен ред на ядрените опити страните са: САЩ, Русия (наследява арсеналите на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай. След създаването на ДНЯО още три страни тестват ядрени оръжияИндия, Пакистан и Северна Корея. Предполага се, че Израел също разполага с ядрени оръжия. Израелското правителство не потвърждава, но и не отрича този факт.

Четири страни в света са се отказали от ядреното оръжие: Южна Африка и три бивши съветски републики: Беларус, Казахстан и Украйна.

В известен период от историята си следните държави са имали ядрени програми за военни цели: Австралия, Алжир, Аржентина, Бразилия, Египет, Ирак, Либия, Румъния, Швейцария, Швеция, Южна Корея, както и Нацистка Германия и Социалистическа федеративна република Югославия.

Като държави със значителен ядрен потенциал се оценяват още 9 страни, една от които е България. още »

Седмица 13/2014[редактиране на кода]

Constantine by Philip Jackson.JPG

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г. - 22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин Iримокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константинизточноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Медиолански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »

Седмица 14/2014[редактиране на кода]

Echinococcus Life Cycle bg.png

Ехинококоза (на латински: Echinococcosis, наричана още Кучешка тения, на гръцки ἐχῖνος - бодил, κόκκος - ядка) е типична зооантропонозна хелминтоза, на която половозрялата форма паразитира в червата на някои видове месоядни бозайници. Ларвната форма се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и човека. Не е възможно заразяване човек - човек. Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. Жизненият цикъл на паразита преминава през краен гостоприемник, каквито са представителите на семейство Кучета и по-рядко други хищни бозайници и междинен гостоприемник - тревопасни бозайници, гризачи и човек. Поради спецификата на развитие на ларвната форма във вътрешните органи на междинните гостоприемници се наблюдават и клиничните признаци на заболяването.

До момента са известни пет паразитни вида от род Echinococcus като четири от тях паразитират у човека. В България са регистрирани случаи с два от видовете – Echinococcus granulosus и Echinococcus multilocularis. Въпреки че инвазията с втория паразит е много по-опасна и с по-неблагоприятен изход, то стопанско и социално значение има Echinococcus granulosus. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Широкото разпространение на паразита, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната за първото и началото на второто десетилетие на 21 век. Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 година, когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 година България е на първо място по заболеваемост сред страните в Европейския съюз и надвишаваща с пъти регистрираните за година случаи в следващите страни, посочени в статистиката.още »

Седмица 15/2014[редактиране на кода]

Задната част на бункер „Тип 10“, изграден по програмата „Лимес“

Линията „Зигфрид“ е отбранителна линия, представляваща плетеница от укрепления, бункери и противотанкови съоръжения, издигнати от Германия през Първата световна война, част от отбранителната линия „Хинденбург“ (1916-1917). Изградена е на границата с Франция и обикновено се свързва с Втората световна война, но е започната като отговор на френската отбранителна линия „Мажино“, през 1930 година. Новата линия е наричана в Германия (от 1938 г. досега) „Вествал“, но съюзниците я наричат на името ѝ от Първата световна война.

Линията „Зигфрид“ се простира на 630 km, включвайки около 18,000 бункера, ровове, противотанкови препятствия и командни постове, като всички са можели да си помагат взаимно. Простира се от Клеве, на границата с Нидерландия, по западната граница на Германия, чак до град Вайл на Рейн, на границата с Швейцария.

Пропагандирано от Адолф Хитлер като приоритет, изграждането на линията „Зигфрид“ е планирано през 1936 година, а построяването ѝ започва през 1938 и продължава до 1940 година. Непосредствено преди началото на изграждането на защитния вал, през 1936 година Германия нарушава Версайския договор и Договорите от Локарно като ремилитаризира Рейнската област. още »

Седмица 16/2014[редактиране на кода]

Снимка на скулптурен портрет на Нерон.

Нерон Клавдий Цезар Август Германик, по рождение — Луций Домиций Ахенобарб, известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният император от Юлиево-Клавдиевата династия.

Личността на Нерон най-често е свързвана с тирания и екстравагантност. Той е известен както с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, така също и като императора, който „свири докато Рим изгаря“. Пак той започва първите масови гонения на християните. Неговото управление се характеризира с прахосничество и популизъм. През 68 г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г.

Мнението за Нерон се основава на оцелели източници от времето на неговото управление: Тацит, Светоний и Дион Касий, малко от които го представят в благоприятна светлина. Някои източници обаче, включително и посочените по-горе, го представят като император, който е популярен сред простолюдието, особено на изток. Някои съвременни историци поставят под съмнение достоверността на древните източници, при отчитане на тираничните актове на Нерон. още »

Седмица 17/2014[редактиране на кода]

Карта на езерото Виктория и преминаващите през него държавни граници.

Виктория е езеро, което се намира в източната част на централна Африка, разположено на плато в Източноафриканската рифтова долина между двата клона на Великия африкански рифт. Простира се от двете страни на Екватора и е най-голямото африканско езеро. Нарежда се на трето място в света по площ след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка и на второ място сред сладководните езера. Виктория е и най-голямото тропическо езеро в света. Захранва се главно от дъждовете, а също така и от многобройните си притоци. Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил - р. Виктория-Нил, главният езерен отток, която в долното си течение преминава в река Бели Нил. Напоследък като начало на р. Нил се приема изворът на р. Кагера, най-дългия приток на ез. Виктория. В езерото са разположени над 3000 острова.

Езерото Виктория има най-богатата ихтиофауна в света и е едно от местата, известни с най-бързия темп на видообразуване сред рибите в него. То се обитава от над 500 вида цихлиди - риби, характерни за Африканския континент, част от които ендемични за езерото. В него бързо се размножава и нилският костур, внесен изкуствено в езерото. Тук той достига огромни размери, надвишаващи и най-големите екземпляри в родната му река Нил. Заради голямото разнообразие от риби и размерите на тилапията и нилския костур, риболовният туризъм е добре развит и на езерото се провеждат международни състезания по риболов. още »

Седмица 18/2014[редактиране на кода]

mini

Киви (Apteryx) е единственият род от семейство Безкрили птици (Apterygidae) и най-малкият по размер представител на разред Щраусоподобни. Разпространен само на територията на Нова Зеландия, родът включва пет ендемични вида, всички застрашени от изчезване.

Киви е уникална птица, една от най-древните в света. Тя еволюира в среда без бозайници, но е развила някои характерни за тях белези. Телесната ѝ температура например е 38°C — с 2 до 4°C по-ниска от температурата на повечето птици, но в рамките на нормалното за много бозайници. Киви е единствената птица в света, която няма опашка. В хода на еволюцията е загубила своите крила и способността си да лети. Адаптирана е към наземен начин на живот, като се активизира предимно нощем. Има най-закърнялото зрение сред птиците, но е развила изключително силно обоняние. Нетипично за останалите пернати, ноздрите на киви са разположени не в основата, а близо до върха на клюна.

Киви е национален символ на Нова Зеландия. Името е широко разпространено и се използва за именуване на различни стоки и предмети, включително на плода киви. Терминът „киви“ е етноним за населението на Нова Зеландия. Вижте цялата статия »

Седмица 19/2014[редактиране на кода]

mini

Битката при Гетисбърг (на английски: Battle of Gettysburg), водена на 1 юли - 3 юли 1863 г. в и около градчето Гетисбърг, Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка на Американската гражданска война. Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий, който е принуден да приключи похода си в територията на Съюза.

Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него. още»

Седмица 20/2014[редактиране на кода]

Батман: Анимационният сериал (на английски: Batman: The Animated Series) е американски анимационен сериал, носител на награда Еми, с участието на един от най-известните супергерои на ДиСи Комикс - Батман. Считан е за най-модерното представяне на Тъмния рицар и за един от най-добрите анимационни сериали на всички времена. Динамичният визуален стил е по дизайна на Брус Тим, който е и един от продуцентите. Без обособено заглавие в началото на всеки епизод, първоначално шоуто е известно само като „Батман“ (поради което продълженията на епизодите в няколко части започват с фразата: "досега в Батман..."). Впоследствие обаче получава с обратна сила официалното заглавие „Батман: Анимационният сериал“.

Оригиналните епизоди, продуцирани от Брус Тим и Ерик Радомски, са излъчени за първи път от 5 септември 1992 г. до 16 септември 1995 г. В първия си сезон поредицата е наречена „Батман: Анимационният сериал“. Излъчвана е в следобедите на делничните дни. След това шоуто е преместено в края на седмицата и е преименувано на „Приключенията на Батман и Робин“ (The Adventures of Batman and Robin). Придава се по-голямо значение на партньорството между двамата герои и се дава възможност на по-младата публика да опознае Робин, представен в тогавашния нов филм „Батман завинаги“ (Batman Forever). Заглавието „Приключенията на Батман и Робин“ първоначално е използвано за анимационните серии от 1969-1970 г., създадени от Filmation и излъчвани по CBS... още»

Седмица 21/2014[редактиране на кода]

Снимка на Брайън Клъф от 1980 година.

Брайън Клъф е английски футболист, роден на 21 март 1935 г. в Мидълзбро, починал на 20 септември 2004 г. Като футболист блести с невероятната си успеваемост - 251 гола в 274 мача, а като треньор с успехите си в Дарби Каунти, с който става шампион на Англия и шампион на Втора английска дивизия, и Нотингам Форест, с който става шампион на Англия, четирикратен носител на Купата на лигата на Англия и двукратен носител на КЕШ (в две поредни години). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в Европа, се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола. Клъф е Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата от основаването ѝ през 2002 г. Той е харизматичен и прям и често се забърква в скандали. За него се говори, че е най-великият английски треньор, който никога не е водил националния тим на страната. През 2007 г. вестникк „Таймс“ го нарежда на седмо място в класацията си за най-добрите футболни треньори за всички времена.

Брайън е шестото от деветте деца на Джоузеф, работник в магазин за сладкарски изделия, по-късно производител на такива, и Сара Клъф. Бащата е фен на местния отбор „Мидълзбро“ и оттам идва любовта на момчето към футбола. През 1946 г. Брайън се проваля на изпита 11+ (изпит за единадесетгодишни деца в края на началното образование, според който се избира средното училище) и продължава обучението си в Реална гимназия Мартон Гроув (в този тип училища учат децата, чиито резултати на изпита не са сред най-добрите 25%). По-късно в своята автобиография той казва, че е занемарил учението в полза на спорта. През 1950 г. Брайън напуска училище и започва да работи в бранша на химическата промишленст за „Империъл Кемикъл Индъстрийс“ в Билингам. Между 1953 и 1955 г. той отбива военната си служба в Кралските военновъздушни сили - първо близо до Манчестър, а после в Уочет. още »

Седмица 22/2014[редактиране на кода]

Конспиративните теории за атентатите от 11 септември 2001 г. са сбор от няколко конспиративни теории, които подлагат на съмнение официалната версия на американското правителство, и по-специално на администрацията на Буш за терористичните атентати срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Скоро след атентатите започват да се разпространяват и популяризират книги, филми и интернет страници, в които се изказват предположения, че отделни членове на правителството на САЩ са знаели за предстоящите атентати, но не са направили нищо за да ги предотвратят, или че атентатите са операция под фалшив флаг, чиято цел е да се създаде атмосфера, в която да може да се оправдае огромното увеличаване на военния бюджет, нападенията срещу страни от Близкия изток за осигуряване на достъп до петрол и засилването на президентската власт. Съществуват такива исторически прецеденти, които са пример за актове на тероризъм от страна на дадено правителство спрямо собствения му народ, но приписвани на политическите му противници за постигане на определена цел. Теориите са дело основно на членовете на Движението за истината за 11 септември, зародило се в началото на 2002 г. Ключовата теория е теорията за контролираното разрушаване на Кулите близнаци и сграда 7 на Световния търговски център. още »

Седмица 23/2014[редактиране на кода]

Dick Cheney.jpg

Ричард Брус „Дик“ Чейни (на английски: Richard Bruce "Dick" Cheney, роден на 30 януари 1941 г.) е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като началник на кабинета на президента Джералд Форд (1975-77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978-1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989-1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995-2000). Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак. още »

Седмица 24/2014[редактиране на кода]

Снимка на Чепинската река в централната част на град Рудозем.

Рудозѐм е малък град в Южна България, област Смолян, административен център на община Рудозем, в която влизат 22 населени места.

Разположен е югоизточно от Смолян в Западните Родопи, в долината на река Арда, на около 700 метра надморска височина. Селището се споменава под името Палас в османски документи от 1676 година. Влиза в територията на България с Букурещкия договор от 1913 година. Преименувано е на Рудозем в 1934 година. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост в региона след 1945 година преживява икономически възход и от малко село се превръща в град с население над 10 000 жители в 80-те години на XX век. С постепенното замиране на производството в 90-те години на XX век преживява демографски срив и населението му към 2010 година намалява до 3900 жители.

Рудозем се намира в Горноарденския регион, в най-югоизточните части на Западните Родопи. Градът е разположен в живописна долина, наречена Среднореката, тъй като в нея е водосливът на Елховската (Янусдере) и Чепинската река (Чангърдере) в Арда. В града, покрай Арда има красив крайречен булевард.

Рудозем е отдалечен на 26 километра от Смолян, на 14 километра от Мадан, на 40 километра от Златоград, на 120 километра от Пловдив и на 260 километра от София.

Рудозем се състои от няколко квартала: Долен Рудозем (официално квартал Освобождение), Падала̀ (официално квартал Възраждане), О̀скрушево (бившето село О̀скрушево) или Новата махала, Мейково, Геоложка и Койнарци. В землището на града се намират и 6 села, които нямат собствени землища: Боево, Борие, Бяла река, Добрева череша, Дъбова и Кокорци. още »

Седмица 25/2014[редактиране на кода]

Снимка на средновековния английски замък Бодиам, построен през XIV век.

За̀мъкът е вид сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия Изток. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните укрепени резиденции на феодали или благородници. Различават се от крепостите по това, че те не са резиденции, и от укрепените градове по това, че те са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от фортове, разположени на хълм, до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например крепостни стени и бойници, остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.

Замъците се появяват през IX и X век след разпадането на Франкската империя, в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни принцове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и символи на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например мелници или плодородна земя. още »

Седмица 26/2014[редактиране на кода]

Джонас Брадърс е американска момчешка поп група. Оригиналният и засега постоянен състав на групата включва тримата братя Кевин Джонас, Джо Джонас и Ник Джонас. Те са от Ню Джързи и стават популярни чрез детския канал Дисни. През лятото на 2008 участват в оригиналния филм на Дисни — Кемп Рок, а през 2010 и в продължението му, Кемп Рок 2: Последният концерт. Това е една от най-популярните тийнейджърски групи за първото десетилетие на 21 век.

До момента групата има издадени четири албума: It's About Time, Jonas Brothers, A Little Bit Longer и Lines, Vines and Trying Times. През 2008 г., на 51-те Награди Грами, е номинирана за „Най-добър млад изпълнител“, а на Американските музикални награди групата печели наградата за „Дебютиращ изпълнител“. През 2009 г. братята са избрани категорично и единодушно за най-лоши актьори на 2009-а във филма-концерт Джонас Брадърс: 3D концертът на наградите „Златна малинка“ (контрапунктът на наградите „Оскар“), обявен и за един от най-лошите филми на годината.

След като през 2010 г. и 2011 г. груповите проекти са в застой за сметка на личните им странични дейности, братята се събират за създаването на нов, пети студиен албум през 2012 г. На 29 октомври 2013 г. той е отменен, когато групата обявява окончателното си разделяне. още »

Седмица 27/2014[редактиране на кода]

Гербът на Северна Корея

Корейската народно-демократична република (КНДР) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 km².

На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 km) и Русия (19 km). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 km. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток — Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Сѐверна Корѐя, и понякога тя е наричана „Страна на утринната свежест“.

КНДР е образувана през 1948 година от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953, но без официален мирен договор. И двете корейски държави са приети в ООН през 1991 година. още »

Седмица 28/2014[редактиране на кода]

Портрет на Александър Хамилтън от Джон Тръмбул, 1806 година.

Александър Хамилтън е баща основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Наричан е „човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.

Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване. още »

Седмица 29/2014[редактиране на кода]

Най-ранният портрет на младата кралица в цял ръст, ок. 1563 г., худ. Стивън ван дер Мюлен

Елизабет I е кралица на Англия и кралица на Ирландия от 17 ноември 1558 до смъртта си през 1603. Понякога наричана The Virgin Queen („кралицата дева“), Gloriana (Глориана) или Good Queen Bess („добрата кралица Бес“), Елизабет е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря на крал Хенри VIII и Ан Болейн, тя е принцеса по рождение, но две и половина години след раждането ѝ майка ѝ е екзекутирана по обвинение в държавна измяна и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тя живее дълги години извън двореца и Лондон, като по време на царуването на сестра си, католичката Мери I (известна като Кървавата Мери), е заподозряна в подкрепа на протестантските бунтовници и дори е затворена в Тауър. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си. Наистина, тя се уповава много на група доверени съветници, водени отначало от Уилям Сесил, барон Бъргли, а към края на царуването от неговия син Робърт Сесил. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната Англиканска църква.

В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам и не казвам нищо“). Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от страна на парламента и многобройни ухажвания от различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха. още »

Седмица 30/2014[редактиране на кода]

Снимка на Муамар Кадафи.

Муамар Кадафи е либийски военен, полковник и политик.

Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт и е де факто ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до кончината си през 2011. Председател на Революционното командване на Либия (1969—1977), министър-председател и министър на отбраната на Либия (1970—1972), генерален секретар на Общия народен конгрес (1977—1979). След това се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „Лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството. Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“.

В годините, непосредствено след като взема властта, образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализмa и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“. Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабското и арабското социалистическо движение, между 1972 и 1977 година Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става лидер на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм. още »

Седмица 31/2014[редактиране на кода]

Basilios II.jpg

Василий II Българоубиец е византийски император от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година. Царуването му, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество. Василий II укрепва централната власт и фиска, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в Сирия и Кавказ, а с покоряването на България през 1018 г. възстановява господството на Византия над Балканския полуостров, съществувало преди славянското преселение от VII век. Военнополитическият му съюз с Киевска Русия води до покръстването на русите през 988 г.

Василий II е първородният син на император Роман II, когото наследява заедно с по-малкия си брат Константин VIII през март 963 г. Тогава момчетата са едва на 5 и 3 години. Макар и короновани като съвладетели още приживе на баща си, поради малолетието им след смъртта на Роман II вместо тях управляват първо майка им, императрица Анастасо-Теофано, и паракимоменът Йосиф Вринга, а впоследствие съимператорите Никифор II Фока (от 963 до 969 г.) и Йоан I Цимисхи (от 969 до 976 г.), под чието ръководство Византия постига значителни успехи срещу араби и българи. още »

Седмица 32/2014[редактиране на кода]

Снимка на предната фасада на църквата.

Свети Йоан Кръстител е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на МалтаВалета. Има статут, равен с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина, и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построен е през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение, като част от груповия паметник Валета.

След историческата победа над османските турци при Голямата обсада на острова от 1565 година, орденът на хоспиталиерите продължава укрепването на Малта с цел превръщането ѝ в непревземаема крепост. Започва изграждането на Валета, която по-късно става новата столица на държавата. В центъра на този мащабен строеж рицарите запазват място за своя нова монашеска църква. Дотогава те използват енорийската църква „Свети Лаврентий“ в Биргу, наричан още Виториоса – единият от „трите града“ в югоизточната част на Големия залив, където орденът се настанява първоначално. още »

Седмица 33/2014[редактиране на кода]

Портретна снимка на Никола Стоянов от 1929 година

Никола Стоянов Митов е български икономист и финансист. Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.

Участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател.

Никола Стоянов е роден на 3 февруари 1874 в Дойран, днес в границите на Република Македония. Баща му е виден гражданин, за известно време кмет на града. Тъй като Дойран остава извън границите на освободена България, през 1880 година семейството му се премества в София.

През 1892 година Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Той има желание да изучава инженерство в чужбина, но получава държавна стипендия за Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“), където постъпва във Физико-математическия отдел. През 1895 година се дипломира и започва работа като учител, първоначално в гимназията във Видин, а след това в Първа софийска мъжка гимназия. още »

Седмица 34/2014[редактиране на кода]

The Calligraphy Lesson LACMA M.80.219.43.jpg

Калиграфия (от гр. κάλλος – „красота“ и γραφή – „писане“) е изкуството на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е „изкуството на оформяне на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски начин“.

Историята на красивото писане на ръка е неразривно свързана с историята на писмеността и почерка и според писмените системи се различават източно-азиатска, арабска, еврейска, европейска и други калиграфии. От друга страна, във всяка отделна школа се забелязва и естетическа еволюция, но често тя е ограничена от техническите умения, скоростта на преписване и материалните затруднения. Всеки стил на писане се нарича отделен краснопис и понякога си има име (например куфийски стил и насталик в арабската калиграфия).

В съвременността калиграфията е жива под формата на хоби и изкуство и дори изживява нов подем с навлизането на компютрите. Тя продължава да процъфтява под формата на функционални ръкописни надписи като покани за сватби или други важни събития, при създаването на шрифтове, оригинални ръкописни логотипи, в религиозното изкуство, при монументалните надписи. Използва се и за реклама, в киното и телевизията, в актове за раждане/смърт, карти и други творби, където изгледът на надписите има значение. В някои творби на изящните изкуства абстрактното изразяване на ръкописните символи дори може да притъпи или направо да заличи тяхната четливост. още »

Седмица 35/2014[редактиране на кода]

Снимка на рис

Рисът (Lynx lynx) е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини. още »

Седмица 36/2014[редактиране на кода]

Битката при Акциум, картина на Лоренцо Кастро от 1672 година

Битката при Акциум е решаващият сблъсък от Последната война на Римската република. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на Амбракийския залив в Йонийско море, близо до римската колония Акциум в Гърция (близо до днешния град Превеза) на 2 септември 31 пр.н.е.. Това е сражение между Октавиан и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра. Флотата на Октавиан е водена от адмирал Марк Випсаний Агрипа. Флотата на Марк Антоний е съпроводена от тази на неговата любовница — Клеопатра.

Октавиан побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на Египет. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „принцепс“ (първи гражданин) и по случай победата е удостоен със званието „август“ от римския Сенат. Като Октавиан Август той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено интерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли като признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.

Престижът на Октавиан Август и по-важното — лоялността на неговите легиони са първоначално подкрепени от завещанието на Юлий Цезар от 44 пр.н.е., с което тогава седемнадесетгодишният Октавиан е официално осиновен от великия римски военачалник и е обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства. още »

Седмица 37/2014[редактиране на кода]

Битката при Акциум, картина на Лоренцо Кастро от 1672 година

Левски София е български футболен клуб от град София, основан на 24 май 1914 година от група млади студенти, и е кръстен на българския революционер и национален герой Васил Левски. Отборът е ставал 26 пъти шампион на страната, също е печелил 25 Национални купи и три Суперкупи на България. Левски е единственият отбор, който през всичките 91 футболни шампионата на България, е играл или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група. В европейските клубни турнири Левски е достигал три пъти четвъртфинал в турнира за Купата на националните купи през сезони 1969/1970, 1976/1977, 1986/1987 и два пъти в турнира за Купата на УЕФА - 1975/1976, 2005/2006. Левски е първият български отбор, който участва в групите на Европейската шампионска лига през сезон 2006/2007.

1970-те години са едни от най-успешните за клуба, в които Левски печели четири шампионски титли - 1970, 1974, 1977 и 1979, четири пъти купата на България - 1971, 1976, 1977 и 1979 и три дубъла - 1970, 1977 и 1979; а в европейските клубни турнири достига три пъти четвъртфинал - 1970, 1976 и 1977, като през този период отстранява АФК Аякс и ФК Боавища, а побеждава ФК Барселона и Атлетико Мадрид. През средата и втората половина на 1970-те години Левски съставлява гръбнака на Националният отбор по футбол на България за Световното първенство по футбол в Германия през 1974 година. Въпреки тези успехи десетилетието е помрачено от смъртта на две от легендите не само на Левски, но и на Националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година при прохода Витиня на път за Враца. още »

Седмица 38/2014[редактиране на кода]

Историческа карта на Балканския полуостров при управлението на цар Самуил

Самуѝл е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едни от най-трудните времена в българската история.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия. Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход. Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. още »

Седмица 39/2014[редактиране на кода]

Портрет на Йохан Себастиан Бах от 1746 година

Йохан Себастиан Бах е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден-днешен.

Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабета Лемерхирт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още през първата половина на XVII век. За негов родоначалник се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия. Много от дедите на Йохан Себастиан са професионални музиканти. През този период Църквата, местните власти и аристокрацията поддържат музикантите, особено в Тюрингия и Саксония. Бащата на Бах живее и работи отначало в Ерфурт, а по-късно в Айзенах, като придворен и градски музикант. По това време в града живеят около 6000 жители. Работата на Йохан Амброзиус включва организирането на светски концерти и изпълняването на църковна музика. още »

Седмица 40/2014[редактиране на кода]

Skurverk-Jordhamn.jpg

Йоланд (на шведски: Öland Öland) е шведски остров, разположен в Балтийско море, близо до град Калмар. Със своите 1344 km2 това е и вторият по големина остров в Швеция (след Готланд). Населението на острова към към 30 юни 2011 година е 24 755 души, но по време на шведския празник Мидсомар на острова често се събират около 500 000 души. Остров Йоланд е естествено отделен от основната земя с протока Калмарсунд, но е достъпен посредством шесткилометровия мост Йоланд, изграден през 1972 година. Остров Йоланд е и най-малката историческа провинция на Швеция, която е част от бивше административно деление на Швеция. Съвременното административно деление включва остров Йоланд в рамките на лен Калмар.

Островът има богата история, чието начало е поставено през 8 — 6 хилядолетие пр.н.е. с първите преселници. Редица археологически находки от каменната, желязната и викингската епоха, като фортификационни съоръжения, останки от селища и комплексни погребални церемонии, свидетелстват за живота на местното население и са ценен източник на информация за епохата. Историята на остров Йоланд продължава и през времената на Кралство Швеция, белязана от властта на шведските крале, а по-късно и от събитията около двете световни войни.

Поминъкът на остров Йоланд е на основата на земеделие, риболов и търговия, като продължава да се базира на тези сектори и през 20 век. На острова съществуват няколко индустриални предприятия, но към 21 век повечето от тях са разрушени с изключение на няколко фабрики от леката промишленост. Туризмът е важно звено на приходи за острова, значително улеснен след построяването на моста над протока Калмарсунд.

Островът се характеризира с дълга брегова ивица, редуваща абразивни, каменисти, песъчливи и тревисти плажове. Пясъчните плажове са сред най-дългите в Северна Европа. Водните ресурси на остров Йоланд са оскъдни, но въпреки това има малки езера, блата и реки.още »

Седмица 41/2014[редактиране на кода]

Lostlogo.png

Изгубени (на английски: Lost) е американски драматичен сериал, излъчен за първи път по ABC от 22 септември 2004 г. до 23 май 2010 г. в шест сезона. Той проследява живота на група хора, оцелели след самолетна катастрофа на загадъчен тропически остров, след като пътнически самолет, летящ от Сидни, Австралия, за Лос Анджелис, САЩ, се разбива някъде в Южния Пасифик. Всеки епизод типично представя основен сюжет, развиващ се на острова, както и второстепенен от друг момент от живота на някой от персонажите.

Създаден е от Деймън Линдълоф, Джей Джей Ейбрамс и Джефри Лийбър, които споделят сценария на пилотния епизод, режисиран от Ейбрамс. По време на излъчването Линдълоф и Карлтън Кюз служат като главни сценаристи и работят с голям брой изпълнителни продуценти и сценаристи. Поради големия си състав и разходи за снимане, главно в Оаху, Хавай, сериалът е един от най-скъпите в историята на телевизията. Фиктивната вселена на шоуто е също разгърната в свързани с филма романи, игри на дъска, видеоигри, алтернативни игри The Lost Experience и Find 815, от които най-важни са миниепизодите, наречени „Липсващите парчета“, и дванадесетминутният епилог "The New Man in Charge". още »

Седмица 42/2014[редактиране на кода]

Колаж от снимки от Варна

Варна е град в североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града е 348 058 души (2015), което поставя Варна на трето място по големина в България след София и Пловдив. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и което е дало името на т.нар. Култура Варна. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други. Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г.

Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове. още »

Седмица 43/2014[редактиране на кода]

Анимирана схема на структурата на коензима аденозинтрифосфат, играещ важна роля в енергийния метаболизъм

Метаболизмът (обмяна на веществата) е съвкупност от биохимични реакции, които протичат в клетките на организмите, за да ги поддържат живи. Тези процеси позволяват на организмите да нарастват и да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да отговарят на промени в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се поделят на две категории: катаболизъм - разграждане (окисление) на органична материя, с цел добив на енергия чрез процеса клетъчно дишане, и анаболизъм - синтез на собствени за организма компоненти като протеини и нуклеинови киселини за сметка на енергията, освободена при катаболизма.

Химичните реакции на метаболизма са организирани в метаболитни пътища, в които определено химично вещество се трансформира чрез поредица от стъпки, във всяка от които участва ензим, в ново вещество. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като катализатори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища в зависимост от промени в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.

Метаболизмът на един организъм определя кои вещества са хранителни и кои отровни за него. Например, някои прокариоти използват сероводорода като хранително вещество, докато този газ е отровен за животните. Скоростта на метаболизма, наричана основна обмяна на веществата, оказва влияние върху нуждите на организма от хранителни вещества.

Забележителна характеристика на метаболизма е подобието на основните метаболитни пътища и компоненти дори при напълно различаващи се организми. Например, групата на карбоксилните киселини, добре известни като междинно звено в цикъла на Кребс, присъстват при всички организми — от едноклетъчните бактерии Escherichia coli до едри животни като слоновете. Тези сходства в метаболизма вероятно се дължат на високата ефективност на тези пътища и на тяхната ранна поява в хода на еволюцията. още »

Седмица 44/2014[редактиране на кода]

Влак по теснопътната железопътна линия при навлизане в тунел №8 между спирка Цепина и гара Долене.

Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm. Трасето води от Септември (на главен път СофияПловдив) до Добринище, като преминава през 25 гари и спирки, по-големите, от които са Велинград, Якоруда, Разлог и Банско. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.

Железопътната линия е строена на шест етапа между 1921 и 1945 г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г. Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели и спираловидни изкачвания. По цялата железопътна линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 m. Изградени са над 20 моста и повече от 100 водостока.

Главната цел за построяването на железопътната линия е използването на горите в Западните Родопи и Рила. Благодарение на факта, че преминава през недостъпни до тогава територии, тя има териториално- и селищноустройствена роля. Историята на теснопътната железопътна линия започва през 1916 г., по време на Първата световна война, когато командването на Втора армия настоява за свързването на Неврокоп (днес Гоце Делчев) с главната железопътна мрежа на България, както и за използването на родопските гори за нуждите на армията. На 1 август 1926 г., е пуснат в експлоатация първият етап от линията от Саранбей (днес Септември) до Лъджене (днес квартал на Велинград). Трасето е дължина 38,8 km. На 3 юли 1927 г. е въведена в експлоатация отсечката между Лъджене (Велинград) и Чепино-баня (днес спирка Велинград-юг). Нейната дължина е 2,9 km. Временната експлоатация на участъка Велинград – Якоруда започва на 12 декември 1937 г. Включена е в редовното разписание за движение на влаковете. Неговата дължина е 43,769 km. На 30 юли 1939 г. е предаден за експлоатация участъкът Якоруда – Белица, заедно с него е официално открит и пуснатият по-рано във временна експлоатация участък Чепино баня – Якоруда. На откриването присъства цар Борис III, който сам управлява влака. Този участък е с дължина 15,4 km. На 3 март 1943 г. е пуснат в експлоатация дългият 18,120 km участък от Белица до Банско. Последният участък, който е построен, е Банско – Добринище. Неговата дължина е 6,6 km и е открит на 9 декември 1945 г.

Теснопътен железопътен клон № 17 от Националната железопътна мрежа на България, от Пазарджик до Варвара е открит на 27 октомври 1928 г. по настояване на местното население. Дължината на железопътната линия е 16,703 km. От 1 октомври 2002 г. отклонението Пазарджик — Варвара, е закрито и впоследствие демонтирано. още »

Седмица 45/2014[редактиране на кода]

Гепард в бяг

Гепард (Acinonyx jubatus) e бозайник, член на семейство Котки. Днес той е единственият представител на род Acinonyx, известен с още четири древни вида.

Ареалът му на разпространение е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Освен тях, малки популации обитават Северна Африка и Иран. Сравнително големият им брой в Намибия става причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“.

Гепардът е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 112 до 120 km/h на кратки разстояния (460 m). Ускорението му е от 0 до 110 km/h за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Палеонтоложки данни сочат, че той е значително по-дребен и по-бърз от своите предци. Според скорошни генетични проучвания най-близките роднини на гепарда се намират в Северна Америка.

В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред уязвимите видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност — загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни.

Думата Acinonyx дадена в научното му наименование има древногръцки произход. Тя е съставена от две думи akin - „неподвижен“ и onyx - „лапа“. Jubatus означава гривест. Думата на английски език за гепард е cheetah, произлиза от санскрит citrakāyaḥ и означава „пъстро тяло“. Тя навлиза в английския посредством хинди. В България думата гепард навлиза от немски и френски, има латински произход и е резултат на словосъчетанието gattus pardus, означаващо „петниста котка“. още »

Седмица 46/2014[редактиране на кода]

Ivan Tsonchev.jpg

Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция през 1895 година и Горноджумайското въстание през 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и през 1903 година организацията е забранена в България, а през 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации. още »

Седмица 47/2014[редактиране на кода]

Чаша бира Westmalle Tripel

Трапистката бира е бира, произведена от или под контрола на трапистки монаси. В света има общо 174 трапистки абатства, като само седем от тях (шест в Белгия : Вестмале, Вестфлетерен, Шиме, Рошфор, Орвал и Ахел и едно в НидерландияКонингсхуфен) произвеждат трапистка бира и имат право да поставят върху етикетите на своите бири логото „Автентичен трапистки продукт“, което обозначава спазването на стандартите на „Международната трапистка асоциация“.

Трапистката бира е вид ейл, попадащ в стиловете белгийски специален ейл и белгийски силен ейл. Терминът „трапистка бира“ е родов и описва източника на тези бири, като продукт на трапистки пивоварни, а не на определен стил бира. В действителност, бирите на различните трапистки манастири се различават значително и не са хомогенна група. Цветът им варира от сламено-бял до тъмнокафяв. Като алкохолно съдържание, те са по-силни — алкохолът варира от около 7 % до 12 %, за разлика от около 5 % при типичните лагери.

Въпреки че се придържат към историческите традиции, трапистките пивоварни днес до голяма степен са модернизирани, като част от работещите в тях са пивовари професионалисти, наети от съответното абатство. Те разполагат с модерни пивоварни съоръжения, информационно оборудване и добре разработени уеб сайтове. Независимо от това трапистките пивоварни остават верни на високото качество на произвежданата от тях бира. още »

Седмица 48/2014[редактиране на кода]

Winston Churchill cph.3b12010.jpg

Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940-1945 и 1951-1955). Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник.

Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия и Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. Той инициира и ръководи съюзническата атака срещу турците на Дарданелите през 1915 г., по което време яростно се застъпва за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става и операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството от Консервативната партия като цена за съставяне на коалиционно правителство. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924-1929, противоречиво връщайки лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, ход широко разглеждан като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и се съпротивлява срещу абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.

Без да заема държавна длъжност през 1930-те и намирайки се в политическа изолация, Чърчил предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция за война срещу Германия, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ. Чърчил стои зад бомбардировките на България и бомбардировките на Дрезден, определени за военно престъпление. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Вижте още »

Седмица 49/2014[редактиране на кода]

Апостол войвода.

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол или Постол войвода, е български хайдутин и революционер. Започнал своята борба с Османската империя в края на 19 век като хайдутин, в 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунски революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население — войводата е наречен с любов Ениджевардарското слънце и е възпят приживе в десетки народни песни. Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин.

Постол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ - последната роля на големия български актьор Григор Вачков. В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско, Несебър и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода. още »

Седмица 50/2014[редактиране на кода]

Cactornis scandens1.jpg

Галапагоските чинки (Geospizini), известни още като Чинките на Дарвин, са група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена. На базата на скорошни проучвания те се отнасят към американските Тангари (Thraupidae, Sibley & Monroe 1993), пойни птици, подобни на европейските чинки, но традиционно се класифицират като представители на Овесарковите (Emberizidae) или на Чинковите (Fringillidae), отделени в подсемейство Geospizinae.

Дарвиновите чинки са популярни с вариациите в големината и формата на клюна при различните видове според различията в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, както и за един от най-добрите примери за адаптивна радиация в еволюционната биология. Поради значението им в развитието на еволюционната теория те са наречени с общото наименование „Дарвинови чинки“, въпреки че самият Дарвин никога не е мислил да ги нарича с това име. Напоследък в литературата все по-често се среща и името „Чинки на Грант“ поради дългогодишните изследвания на Питър и Розмари Грант върху начина им на живот и еволюирането им. още »

Седмица 51/2014[редактиране на кода]

Симулативно изображение на черна дупка пред Големия Магеланов облак: ефектът на гравитационната леща създава два уголемени и силно изкривени образа на Облака, а отгоре дискът на Млечния път изглежда деформиран в дъга

Черната дупка е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Общата теория на относителността предвижда, че достатъчно компактна маса би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка. Около черната дупка се образува математически определима повърхнина, наречена хоризонт на събитията, която маркира мястото, от което връщането е невъзможно. Наименованието „черна дупка“ отразява свойството на този обект да поглъща цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея, точно както абсолютно черното тяло в термодинамиката. Съгласно квантовата механика черната дупка все пак излъчва като черно тяло с крайна температура. Тази температура е обратно пропорционална на масата на черната дупка, което затруднява наблюдаването на излъчването при черни дупки със звездна или по-голяма маса.

Идеята за обекти, чието гравитационно поле е прекалено силно, за да бъдат напуснати от светлината, е обмисляна за пръв път през 18 век от Джон Мичъл и Пиер-Симон Лаплас. Първото съвременно приложение на общата теория на относителността, което характеризира черните дупки, е разработено от Карл Шварцшилд през 1916 г., макар че интерпретацията на неговото решение като област от пространството, която не може да бъде напусната от нищо, е оценена напълно едва четири десетилетия по-късно. Теоретичните изследвания през 60-те години на 20 век показват, че черните дупки, разглеждани дълго време като чисто математическа чудатост, са съществено следствие на общата теория на относителността, а откриването на неутронните звезди предизвиква интерес към гравитационно колабиралите компактни обекти като към възможна астрофизическа реалност. още »

Седмица 52/2014[редактиране на кода]

Gilbert Stuart Williamstown Portrait of George Washington.jpg

Джордж Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) е американски генерал и политик, известен като първия президент на САЩ (1789-1797).

Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775–1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава почетната титла „баща на своята страна”. още »