Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Балта-Лиманска конвенция

Балта-Лиманската конвенция (на руски: Балта-Лиманская конвенция) е международен договор/споразумение от 19 април стар стил или 1 май нов стил 1849 г. между Османската империя и Руската империя за ликвидиране последиците от влашката революция. Носи наименованието си по константинополското предградие където е сключен предходния Договор от Балта Лиман, с който безпрецедентно Османската империя предоставя пазара си на Британската империя, предпоставяйки Танзимата.

Влашката революция е подавена не без помощта на английският посланик Колкун, който успява да убеди генерал Магеру да разоръжи войниците си и да не предизвиква султана за репресивни действия спрямо Влахия.

Балта-Лиманската конвенция урежда начина на управление в дунавските княжества след влашката ревлюция. Господарите се назначават от османския султан, но след съгласието Русия, за период от 7 години. Болярските събрания са разтурят временно до окончателната реставрация на предходния ред.

На практика договореностите са в сила само 4 години до началото на Кримската война.