Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Георги Бибеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мистификации и шеги/АИА/Георги Бибеску
Gheorghe Bibescu
владетел на Влашко
Роден
Починал
Политика
Господар на Влахия
1 януари 1843 – 25 юни 1848
Семейство
Баща Димитрие Бибеску
Майка Екатерина Въкъреску
Деца 10 от два брака със Зоя Маврокордат и Мария Въкъреску

Георги Бибеску или Георге Бибеску е влашки господар през революционните 1840-те. Привърженик и деец за обединение на Влашко и Молдова. Управлението му съвпада с бурните години предшествали „пролетта на народите“, когато в Западна Европа, и в частност във Франция, Италия и германските държави, се учредяват много местни емигрантски младежки революционни организации с патриотична насоченост и революционен ентусиазъм, вдъхновени от примера на френската революция.

Политическата му кариера започва като народен представител в Общественото събрание на Долж през 1825 г., след което по време на последвалата руско-турска война (1828 – 1829) е заместник-председател на Извънредното обществено събрание на Долж и е забелязан от Павел Кисельов. В началото на 1830-те заема различни административни длъжности в Букурещ, след което излиза в оставка и в периода 1834 – 1842 години при управлението на Александру Димитрие Гика, когато е изгнаник в Париж и Виена. След свалянето на Александру Гика се завръща в родината и е избран за нова влашки княз, съгласно Органическия регламент, като е подкрепен от консерватори, либерали и от местната руска царска администрация.

През 1844 г. възниква огромен обществен скандал по повод предоставянето на 12-годишна концесия на руския предприемач Александър Трендафилов – на полезните изкопаеми на Влахия. По това време първите петролни полета около Плоещ са вече разкрити. Концесионният договор предвиждал 10% от доходите за хазната на Влахия и още 10% за собствениците на земите. Общественото събрание отхвърля концесията и на 4 март 1844 г. то е разпуснато от Бибеску, след одобрението на руския император Николай II. Този скандал сериозно подкопава общественото доверие в княза и настройва общественото мнение срещу Русия, противно на предходното отношение към освободителната ѝ мисия.

На 23 март 1847 г. в Букурещ избухва голям пожар, след който е разработен нов градоустройствен план и повода дава възможност за сключването на митнически съюз със съседното Княжество Молдова. От 1 януари 1848 г. митницата между двете дунавски княжества във Фокшани е премахната, което събитие е последвано от влашката революция, заварила Бибеску неподготвен. [1]

След потушаването на влашката революция, за нов влашки княз е определен от султан Абдул Меджид I – по-старият брат на Георги Бибеску – Барбу Щирбей. През 1859 г. Георги Бибеску е основен конкурент на Александру Куза, като претендент за княз на новото Обединено княжество Влашко и Молдова.

Бележки[редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Георгий Бибеску“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.