Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Григоре IV Гика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мистификации и шеги/АИА/Григоре IV Гика
Григоре IV Гика
владетел на Влашко
Роден
Княжество Влахия
Починал
Политика
Господар на Влахия
30 юни 1822 – 29 април 1828
Семейство
Баща Димитрие Гика
Майка Мария Въкъреску
Деца Константин Гика
Лоргу Гика
Скарлат Гика
Григоре Гика
Панайот Гика
Димитрие Гика
Мария Гика
Александрина Гика

Григоре IV Гика е влашки господар във времето след влашкото въстание до руско-турската война (1828 – 1829). Управлението му е запомнено от влашките селяни с добро.

Дядо му Александър Гика (1698—1741) е велик драгоман на Османската империя. Дядо му е екзекутиран на 25 февруари 1741 г. в обвинение за държавна измяна. Баща му Димитрие Гика почти половин век заема високи длъжности във Влашко. Григоре Гика подкрепя образованието на румънски език, и в антагонизъм на преподаването на гръцки език, което било „основа на злото“. В този смисъл, чрез Филхармоничното дружество, подкрепя първото училище „Св. Сава“ с преподаване на румънски език в Букурещ, основано през 1818 г. от Георге Лазар, и помощник на последния – Йон Елиаде-Радулеску. [1]

След въстанието на Тудор Владимиреску, гърците-фанариоти са окончателно дискредитирани и Високата порта залага за влашки господар на местни боляри, като избора на Григоре Гика се счита за удачен. Акерманската конвенция забранява на Високата порта да сменя влашките господари без санкцията на Русия. Това развързва ръцете на Григоре Гика за реформи в селското стопанство, нещо немислимо предходно.

В хода руско-турската война (1828 – 1829), през 1828 г. руската армия начело с Пьотър Витгенщайн влиза в Букурещ и сваля от власт Григоре Гика.

През 1803 г. Григоре Гика се жени за втората си братовчедка Мария Ханджери (1779—1871), която е дъщеря на Константин Ханджери и Роксандра Гика, от която има шест сина и с която се развежда през 1821 г. От втората си съпруга Ефросина Съвеску, с която е в брак от 1832 г., има две дъщери.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Grigore IV Ghica“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Бележки[редактиране на кода]

  1. Constantin C. Giurescu, Istoria Bucureştilor. Din cele mai vechi timpuri pînă în zilele noastre, Editura Pentru Literatură, Bucharest, 120; 1966. OCLC 1279610