Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино (каймакам)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Кантакузино.
| Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино Constantin Cantacuzino | |
| каймакам на Влашко | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Каймакам на Влахия | |
| 22 септември 1848 – юни 1849 | |
| Семейство | |
| Баща | Джорде (Йордаче) Кантакузино |
| Майка | Марикуя Пършковянка |
| Деца | Йон Кантакузино Григоре Кантакузино Адолф Кантакузино Александра Ману |
Константин Кантакузино е влашки каймакам във времето непосредствено след влашката революция за период по-малко от година. Известен е като последният османски лоялист във Влашко. Тъст на генерал Георги Ману и дядо на известния микробиолог Йоан Кантакузино и поета Скарлат Кантакузино. Претендира че, родът е потомствен от Михаил Кантакузин Шейтаноглу през Раду X Щербан [1], както и че е потомък на редица фанариотски фамилии от началото на XIX век, въпреки че участва в антифанариотската фракция по време на влашкото въстание.
В руско-турската война (1828 – 1829) приветства руската кауза. От друга страна се обявява срещу участниците в браилските бунтове.
Назначен е за каймакам от османския султан. Предходно е лидер на консервативното влашко болярство още от времето на Органическия регламент. Организира създаването на първата влашка милиция и отговаря за мирното провеждане на първите избори за градски съвет в Букурещ през 1831 г. От 1837-ма до 1841 г. е последователно постелник и логотет на Александру Димитрие Гика. Изпада в немилост пред руснаците малко преди господаря си Гика, във връзка с предстоящите избори през 1842 г.
По време на влашката революция е един от най-активните контрареволюционери, въпреки че дори сина му Йон е сред метежниците. За което е възнаграден и издигнат за каймакам на Влашко. Противниците му го упрекват, че отново възражда робията. При Барбу Щирбей изпълнява длъжността (д)ворник.
В началото на Кримската война е оценен и от руснаците и е назначен по време на окупацията за Председател на Административния съвет на Влахия от генерал Михаил Горчаков. През 1860-те когато се формира Румъния начело с Александър Куза е в изгнание. В края на живота си все пак подписва прокламация, че Александър Куза като молдованин има право да е „домнитор“.
Бележки[редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantin Cantacuzino (died 1877) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |