Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Хризея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мистификации и шеги/АИА/Хризея
влашки болярин, войвода и народен предводител
карта на въстанието на сеймените и домобранците

Роден
?
Починал
април – септември 1657 г. в Търговище

Хризея или Хризея от Богдания[1] и още Хризица е виден влашки болярин от XVII век водач на едно от най-значимите събития в историята на Влахия – въстанието на сеймените и домобранците. Въстанието е срещу Константин Щербан Басараб и лоялистите му. [2][3]

Роднина по сватовска линия на Матей Басараб, той се изрежда на едни от най-високите придворни длъжности при управлението му, както и при това на приемника му Константин Щербан Басараб. Баща му Думитрашко е от Богдания, а майка му Александра е дъщеря на Хризея, чието име носи. Дядо му по майчина линия носел титлата (д)ворник. Хризея е братовчед на Елена, жената на Матей Басараб.

Женен за дъщерята на болярина Драгушин (Драгомир), посочена в записите като Стана, която е майка на тримата синове на Хризея – Барбу, Стойка, Матей и дъщеря му Илина. В помениците на Румънската православна църква Хризея е записан като Ризея.

След като въстаниците са разбити в няколко битки се укрива на юг от Дунава в днешните български земи, след което е заложник на трансилванския княз Дьорд II Ракоци. Благодарение на шведския потоп успява да избяга и се завръща във Влашко начело на нова група сеймени. След като и новите бунтовници са разбити, Хризея и свитата му са разпънати на колело, според някои сведения.

  1. На румънски Hrizea din Bogdănei звучи и римувано, нещо като Хризея от Богданея
  2. Bătălia de la Şoplea (16/26 iunie 1655), на румънски
  3. От което следва, че е насочено срещу униатите и католическото влияние в страната.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hrizea of Bogdănei в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​