Уикипедия:Мистификации и шеги/Иван Милев (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Милев.

Иван Иванов Милев
деец на българите в Украйна
Роден
Починал
Одеса, Украйна

Работилинженер

Иван Иванов Милев е бесарабски българин,[източник?] деец на българската общност в Бесарабия.

Роден е в Одеса на 5 юни 1980 г.[1] в семейство на архитект и учителка,[2] средно образование завършва в одеското 80-о училище през 2001 г., следва и се дипломира в Одеския политехнически институт. Работи като инженер и водещ конструктор на Одеския авиоремонтен завод, където разработва специални възли и детайли за лекия самолет Y1 „Делфин“.[3] Иван Милев е активен деец на Асоциацията на българите в Украйна, представляваща няколкостотинхилядната българска общност там.[4] Той става председател на Запорожкото градско българско дружество „Св. св. Кирил и Методий“, където съдейства за поставяне на паметните знаци при Вознесенския археологически комплекс.[5] В 2006 г. получава наградата „Човек на годината“ от Асоциацията на българите „за многогодишна активна родолюбива дейност, за голям принос във възраждането и развитието на българските традиции и обичаи и за популяризиране на българския фолклор в Запорожка област.“[5]

Свързан е с бесарабския град Комрат, като има и гражданство на Молдова.[6] След трагичната кончина на Иван Милев изпълкомът на Гагаузката република в Молдова отпуска 10 000 леи помощ на семейството за погребението му и председателят ѝ Михаил Формузал изказва дълбоки съболезнования на близките му.[7][8][9][10]

По свидетелството на бесарабския българин Георгий Шишман пред БНР Иван Милев като виден деятел на българското движение е един от водачите на местните българи в гражданските протести на пл. „Куликово поле" в Одеса през пролетта на 2014 година.[източник?] Загива в Одеса при сблъсък на местни про-руски сепаратисти и крайни украински националисти, станал на 2 май.[11] Тогава 33-годишният Милев загива от задушаване заедно с десетки други про-руски активисти, укрили се в Дома на профсъюзите. Обгорелият му труп е открит на главното стълбище между третия и четвъртия етаж на сградата.[12] Идентифициран е чрез ДНК проба.[13][14][15] Обявен е под №40 в окончателния списък на загиналите[16][17][18][19][20][21] от официално обявените 48 жертви.[22][23][24] По случая е образувано следствие.[25]

Трагичната смърт на Милев през 2014 година не е отбелязана от българското консулство в Одеса.[26] Противоречивите елементи в биографията му, които го описват едновременно като молдовски и украински гражданин, жител на Одеса и Комрат, както и наличието на източници твърдящи, че тази личност е етнически българин, гагаузин и руснак, навеждат на идеята за смесване на биографиите на няколко души с еднакви или сходни имена, с цел използването на едно трагично събитие за политически цели от някои русофилски кръгове в България.[27]

  1. „Погибшего 2 мая в Доме профсоюзов безосновательно сделали гагаузом“, timer.od.ua, 15 мая 2014 г.
  2. Петр Александров, „Иван Милев, Книга памяти“, 2014-09-21
  3. „Родственники погибшего на Куликовом поле авиастроителя: „Он не из Гагаузии, он одессит в четвертом поколении“, dumskaya.net, 15 мая 2014 г.
  4. По думите на Антон Кисе, президент на Асоциацията на българите в Украйна, „най-изявените членове на Асоциацията ... проявили се в сферата на науката, образованието, изкуството икономиката, селското стопанство, политиката и обществената дейност, е отбелязана с украински и български правителствени награди, номинирани са в конкурса на Асоциацията „Човек на годината“. Това са: .... Иван Милев...“ – вж. „Възрожденският процес на Българите в Украйна: Дейността на Асоциацията на българите в Украйна в отстояването и реализирането на културно-образователните права на българската диаспора“, сайт на Асоциацията на българите в Украйна, 2009 г.
  5. а б „Човек на годината – 2006“, официален сайт на Асоциацията на българите в Украйна, 2006 г.
  6. Светлана Пензова, „Среди погибших 2 мая в Одессе оказался иностранец“, vesti-ukr.com, 13 мая 2014 г.
  7. „Анко Иванов, Защо мълчат?“, Политкомент, 13 май 2014 г.
  8. „Исполком Гагаузии подтвердил, что среди погибших 2 мая был уроженец республики“, dumskaya.net, 13 мая 2014 г.
  9. „Уроженец Гагаузии погиб при пожаре в Доме профсоюзов в Одессе“ Архив на оригинала от 2014-11-02 в Wayback Machine., Ггауз нюз.
  10. „Уроженец Гагаузии погиб при пожаре в Доме профсоюзов в Одессе“ Архив на оригинала от 2014-11-02 в Wayback Machine., официален сайт на автономна териториална единица Гагаузия в Молдова, Гагаузия
  11. Досието Одеса: какво се случи на 2 май 2014? Дойче веле, 29.04.2015 год.
  12. Погибшие в Доме профсоюзов – №28. Труп мужского пола, неузнаваем, между третьим и четвёртым этажами. Причина смерти: отравление газами и испарениями, значительные ожоги.
  13. „Петр Александров, Иван Милев, Книга памяти, 2014-09-21
  14. „Удалось опознать еще двоих погибших 2 мая в Одессе“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., Репортер, 13.05.2014
  15. „В неофициальном списке погибших 2 мая в Одессе – 45 имен“, dumskaya.net, 12 мая 2014
  16. „Опубликованы имена 42 погибших в Одессе 2 мая“, lb.ua, 9 мая 2014.
  17. „Стали известны имена 42 погибших в Одессе 2 мая – СМИ“, Украинская правда, 9 мая 2014.
  18. „Вижте кои са загиналите в Одеса, подозират, че украинските власти признават за 46 жертви, а те всъщност са 116“ Архив на оригинала от 2016-08-18 в Wayback Machine., vsichkinovini.com, 10 май 2014.
  19. „Оповестиха имената на хората, загинали на 2 май в Одеса“, komentator.bg, 10.05.2014
  20. „Майская бойня: список погибших 2 мая (обновляется), 23. Милев Иван, – погиб в огне“, timer.od.ua.
  21. „Список погибших 2 мая в Одессе пополнился новыми именами“, vesti-ukr.com, 9 мая 2014
  22. „Опубликован полный список погибших в результате „одесской бойни“: среди них – один несовершеннолетний“, dumskaya.net.
  23. „Публикуваха имената на загиналите в Одеса“, novanews.bg, 10 май 2014.
  24. Cписок погибших в Одессе 2 мая 2014 при пожаре в Доме профсоюзов может возрасти до 116 человек“, topnews.ru, 6 май 2014.
  25. „Одесские Eвромайдановцы требуют от президента не сажать убийц одесситов“, timer.od.ua.
  26. Украйна, Одеса, Генерално консулство на Република България.
  27. Дисекция на дезинформацията.

Външни препратки[редактиране на кода]