Уикипедия:Оформление/staging

от Уикипедия, свободната енциклопедия
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Без да са задължителни по своя характер, в Уикипедия са възприети някои конвенции за оформлението на енциклопедичните статии. Дори да не усвоите всички препоръки отведнъж не се притеснявайте, понеже поне отначало сигурно ще получавате помощ от по-опитните редактори.

Принцип на уебдизайна е оформлението на страниците да се прави по такъв начин, че да е колкото се може по-независимо от разделителната способност на монитора, конкретния браузър и версия, настройките за шрифт и кегел, настройките на самото уики и т.н. Това има особено значение за ефективното взаимно разположение на отделните елементи като заглавия на раздели, текст, картинки, шаблони, таблици. Също така, взимат се под внимание така наречената хигиена на четенето и способността да се улавя и задържа вниманието, и не на последно място приспособяването на електронните текстове и за незрящи.

И така, настоящата страница има за цел да обясни кога и защо се използва дадено форматиране; а отговорите на въпроса как точно се прилагат форматиращите команди, се съдържат в страниците Уикипедия:Форматиране на текст и Уикипедия:Режим на редактиране.

Получерният шрифт е често срещан в статиите. Най-честата му употреба е при подчертавана на първатата поява на заглавната дума/фраза на статията (а често и неговите синоними) в уводната част на статията. Например:

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи...

Има няколко начина за прилагането му към текст. Най-лесният е да маркирате желания текст и:

Оформление на текстовете[редактиране на кода]

Като цяло текстовете на статиите се поднасят без форматиране, то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо. Заглавията на разделите не се нуждаят от форматиране или препратки.

Получер шрифт обикновено се използва само веднъж в рамките на една статия: в началото, където се дефинира нейният обект. Ако са изброени и синоними или алтернативи на заглавието, те също се оформят в получер шрифт. Приемлива е употребата на получер шрифт още при заглавията на таблици и шаблони, както и при списъците с дефиниции (definition lists) с двоеточие и звездичка. Пример
За открояване на части от текста се използва курсив. Най-често в курсив могат да се срещнат:
  • думи на чужд език, при изясняване етимологията на термините,
  • латинските наименования на биологичните видове,
  • заглавията на литературни и музикални произведения, или глави от произведенията, филми и техните епизоди, видеоигри и т.н.,
  • вмъкнати цитати (ако се използва шаблон:цитат няма нужда от форматиране в курсив, то е вложено в кода на шаблона).
Пример
Пример
Блокове от програмен код или отделни елементи (променливи, функции, и т.н.) се форматират с равноширок шрифт (с етикети <code></code> или <tt></tt>) Пример
Пример
Подчертаването не се препоръчва, тъй като много прилича на стандартното оформление на препратките. В машинописа и ръкописните текстове то се използва вместо курсив за открояване на някои части от текста, но в рамките на хипертекст подчертаването по-скоро пречи отколкото помага. Пример
Не са желателни както изцяло главните букви, така и умалените главни. В нетикета употребата на главни букви често се възприема като крещене, агресия. Форматирането трябва да бъде прилагано с мярка, за да не отклонява вниманието от същественото, а именно енциклопедичния текст. ПРИМЕР
Пример
Номерация с числа се използва когато е точно определен броят и последователността на елементите от дадено множество, например списъка от песните в даден албум. Изброяването с точка (bullet, булет) е уместно когато е списъкът не претендира за изчерпателност или редът на елементите му не е строго фиксиран.
  1. Пример 1
  2. Пример 2
  • Пример А
  • Пример Б


Разполагане на графичните елементи[редактиране на кода]

Мястото на отделните елементи в кода на страницата (отворена в режим на редактиране) почти винаги точно отговаря на мястото им и в цялостния дизайн в режим на четене. Най-честото изключение е когато поредица от картинки в един раздел, за които е указано да се появяват една под друга, прелеят към следващия раздел и избутат още по-надолу други картинки, които са предвидени да се появяват в него. Как потребителите ще виждат дизайна на страницата зависи от много неща, с които редакторът няма как едновременно да се съобрази, но все пак има някои общи насоки за взаимното разполагане на текстовете и графичните елементи (картинки, таблици, шаблони).

Картинки[редактиране на кода]

Картинките обикновено се форматират плаващи вдясно или вляво, с обтичащ ги отстрани текст, или се групират в галерия, изнесена под основния текст. Кой от двата варианта ще се избере зависи най-вече от съотношението на количеството текстов и снимков материал.

Естествен е стремежът картинките да се намират в непосредствена близост до текста, който илюстрират.

Добре е в даден раздел да стоят само картинки, пряко свързани със съдържанието му. В някои случаи многото картинки в даден раздел обаче преливат в следващия. При това, не е препоръчително да се избира вариант плаващи картинки на една и съща височина да стоят и вляво, и вдясно; за предпочитане е зигзагообразното им редуване през параграф, или при 3 и повече картинки за параграф, оформянето им в галерия в края на параграфа. Този подход в много по-голяма степен осигурява всички потребители да виждат страницата по еднакъв начин, без значение от параметрите на компютърната си конфигурация и настройки.

Чест проблем е комбинирането на плаваща картинка и списък с точка: възможно е някои потребители да виждат големи бели полета под картинката до края на булетирания абзац. При това, за предпочитане е при такава комбинация картинката да се разполага винаги вдясно, понеже ако е разположена вляво, булетите не изглежда както би трябвало – с малък отстъп, а се наслагват върху нея.

Също така, за картинките в началото на параграф, може да се избира дали командата за картинка да се разположи преди или след заглавието на раздела. За по-добро оползотворяване на пространството е препоръчително заглавието да е след картинката, но тогава за да се редактира нещо в картинката всъщност трябва да се отвори горния раздел и в режим на предварителен преглед няма да се вижда добре как промяната се отразява на оформлението (ако това е целта на редакцията).

За да бъдат статиите малко по-достъпни за хора с увредено зрение, ползващи екранни четци, съветът е винаги когато това е възможно картинките да бъдат придружавани от алтернативен пояснителен текст.

Шаблони[редактиране на кода]

Някои шаблони са плаващи (обикновено вдясно) и позволяват да бъдат обточени с текст отстрани, а други заемат цялата ширина на екрана, недопускайки „съжителство“ с други елементи на страницата. Традиционно в началото на статията се поставят плаващите вдясно тесни вертикални инфокарета, които позволяват въвеждане на информация за обекта на статията по типизирани параметри. Също така традиционно, в дъното на страницата се поставят хоризонтално ориентираните навигационни шаблони, които според това как са програмирани могат в някои случаи да ангажират пълната ширина на екрана, а в други случаи да се съвместяват с други елементи от страницата – други шаблони, плааващи вдясно картинки и т.н. Ако шаблонът е от втория тип може лесно да се направи самостоятелен на ред чрез шаблон:br (column/page break) извикан точно преди него.

При шаблони от тип „чекмедже“, без значение дали по подразбиране шаблонът е в сгънат или разгънат вид, винаги е по-добре да бъде самостоятелен на ред, а не да дели пространството с други елементи на страницата.

Обикновено шаблоните за поддръжка се поставят начело на статията, за да е сигурно, че ще им бъде обърнато необходимото внимание. Генеричният шаблон {{мъниче}} и тематичните му вариации се разполагат в дъното на статията, за предпочитане след командите за категория.

Таблици[редактиране на кода]

По принцип разположението на дадена таблица в страницата зависи най-вече от нейната ширина и дължина. Например, съвсем тесните, но дълги таблици понякога е удачно да се оформят като плаващи елементи, за да може ефективно да се усвоят големите бели полета, които иначе неминуемо ще оставят. Широките таблици с много колони, без значение от дължината им по вертикал, е по-добре да не бъдат плаващи.

Елементи извън основното поле[редактиране на кода]

Извън основното поле на статията остават елементи като категорията и междуезиковите препратки. В кода на страницата те традиционно стоят в края на статията. Където и в кода да се сложат обаче, в режим на четене те винаги ще се появяват отделно, извън основното поле. При стандартния облик Монобук, категорията винаги стои най-долу в сиво каре „Категории“, а междуезиковите препратки винаги трябва да се търсят в левия вертикален фрейм под меню „Инструменти“.

Избор на цветове[редактиране на кода]

Играта с цветовете на фона и текста основно се случва при дизайна на шаблони и таблици. Не би трябвало да се използват излишни цветове за основните енциклопедичните текстове или употребата им трябва да е ограничена и добре обоснована. Някои потребители са страдат от напълно или частично увредено зрение или далтонизъм. Смисловото разграничаване посредством цветове може да попречи на тези потребители да направят разликата. Преди да използвате различен цвят в оформлението си, помислете за други по-предпочитани начини за открояване на дадена информация.

Използваните цветови схеми не трябва да създават объркване между препратките и обикновения текст. Синият и червеният фон са особено проблематични, тъй като традиционната цветова схема на препратките в Уикипедия използва червено за вътрешни препратки към несъществуващи страници, тъмносиньо за активни вътрешни препратки и светлосиньо за междууикита и външни препратки. Възможно е да се направи преформатиране по начин, че да се променят цветовете на препратките, но в общия случай това не е оправдано и желателно в статиите.