Уикипедия:Потребителска група „Български уикимедианци“/Видове сдружения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сдружение в частна полза Сдружение в обществена полза Коментари
Финансиране: със собствени средства, набрани от членски внос, чрез използване на първоначално внесеното в НПО имущество или чрез проекти, финансирани от правителството или други неправителствени организации. Трябва да се има предвид, че някои от организациите, предоставящи финансиране, изискват бенефициерите по проектите да бъдат учредени в обществена полза. финансира се със собствени средства, предоставени от учредителите, както и от членски внос на своите членове (основни бенефициери на дейността на организацията). Може да се финансира от собствена дейност (стопанска, доколкото е свързана с предмета на основната дейност), както и по проекти, стига да няма изискване за това организацията да бъде в обществена полза. финансира се със собствени средства, предоставени от учредителите, както и от членски внос на своите членове (предполага наличието на повече членове, които могат да правят по-малки по размер членски вноски). Може да се финансира от собствена дейност (стопанска, доколкото е свързана с предмета на основната дейност), както и по проекти, има възможност за финансиране от повече места, защото някои финансиращи организации предоставят изискване финансираната от тях организация да работи в обществена полза. Практически над 90% от бюджета на чаптърите е от Фондация Уикимедия и желанието на Фондацията е този процент да спада малко по малко през годините. Първоначално е практически 100%.
Управление: Наличие на върховен орган или само орган, който да реализира дейността на дружеството. Управлява се от управителен съвет. Върховен орган е Общото събрание, което се състои от всички членове на сдружението – то определя целите, приоритетите и въобще развитието на организацията. Управлява се по същия начин, както и Сдружението в частна полза, но е налице и обществен контрол над дейността на организацията, защото годишният доклад за дейността и финансовият отчет са публични и се публикуват на страницата на Централния регистър към Министерство на правосъдието. Нещо повече, в определени случаи финансовите отчети се контролират от независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството.
Структура: Да има ли членове или да се отдели имущество, което да бъде използвано за постигането на поставените от учредителите цели. Членовете на Общо събрание, с мнозинство, вземат решение за развитието на организацията, за начините, по които ще осъществява дейността си, както къде и как да инвестира средства за постигане на заложените цели. Членовете на Общо събрание, с мнозинство, вземат решение за развитието на организацията, за начините, по които ще осъществява дейността си, както къде и как да инвестира средствата за постигане на заложените цели. Важат органиченията на закона за възможностите за разходване на средствата на организацията, както и по-строгите изисквания за публичност на финансовите отчети.
Ползване на предоставените от законодателя данъчни облекчения: Води счетоводство и плаща данъци в зависимост от приходите си:

- Когато получи имущество по дарение (от ЮЛ или ФЛ) или по наследство (от ФЛ), дължи местен данък в размер, както всички останали правни субекти. - При реализиране на печалба от допълнителната стопанска дейност, която извършва – дължи данък печалба в размер на 10 % от прихода.

Води счетоводство при определени в Закона за счетоводството хипотези при засилен контрол. Има задължение да публикува годишни финансови отчети, одитирани по специален режим. В зависимост от приходите си:

- Когато реализира печалба от допълнителна стопанска дейност, която извършва, дължи данък печалба в размер 10% от прихода. - Не плаща данък при получаване на имущество при дарение или по наследство. - Законодателят стимулира ФЛ и ЮЛ да правят дарения на тези НПО, защото предоставя възможност за данъчни облекчения в размер до 5 % за физическите лица и до 10 % за юридическите лица.

Сдружение в частна полза плаща данъци на получени средства по банков път – по спомени 5%, иначе е регулиран от ЗМДТ.

Стимулирането на даренията на НПО в обществена полза ще улесни набирането на средства от местни спонсори, което е средносрочна цел на чаптърите, поставена от Фондация Уикимедия. Има данъчни облекчения за дарителите, които важат и за 2-та типа сдружения, но фин. резултат при общ. полза в по-голям.

Регистрация, документи, срокове, учредители: 1. Резервира се наименование на сайта на „Информационно обслужване“.

2. Прави се Учредително събрание (УС) с минимум трима души за Устав. 3. Изваждат се свидетелства за съдимост (УС). Този документ се изкарва от „Бюро за съдимост“. Има се предвид, че този документ не е задължителен и може да си спестят средства като се представи само при поискване от съда. 4. Създава се Учредителен протокол. 5. Отива се при нотариус, за да завери спесимен/и от подписа/и като представляващ/и НПО-то, в зависимост от това колко ще го представляват. 6. Попълва се Заявление за съответния окръжен съд по седалище и адрес на управление на сдружението. 7. Плаща се държавна такса за регистрацията. 8. След като се взема съдебното решение се отива в Регистър Булстат да се регистрира и там (такса). Това се прави до 7 дена след получаване на съдебното решение, защото в противен случай има глоба! 9. Регистрация според Закона за мерките срещу изпиране на пари. В 4-месечен срок от съдебната регистрация трябва да бъдат приети вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се изпращат на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за утвърждаване. Необходими са следните документи: 1. Вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари, приети от управителния орган на НПО; 2. Копие от учредителен акт; 3. Копие от БУЛСТАТ регистрацията; 4. Копие от съдебното решение за учредяване; 5. Копие от удостоверение за актуално състояние. Всичките копия следва да са заверени „вярно с оригинала“ и подписани и подпечатани.

При регистрацията от особено значение е извършваната от нея дейност. По закон тя трябва да бъде:

1. За развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура. 2. За подпомагане на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи. 3. За подпомагане на социалната интеграция и личностната реализация. 4. За защита на човешките права или на околната среда. 5. Други цели, определени със закон.

В по-голямата си част регистрацията на ЮЛНЦ за общественополезна дейност следва стъпките на регистрацията на ЮЛНЦ в частна полза. Като, естествено, регистрирането на лице в обществена полза има няколко допълнителни изисквания: 1. При регистрация на Сдружение в обществена полза са необходими минимум 7 дееспособни (Психически здрави лица, които са навършили 18 години) физически лица или 3 юридически лица (фирми) 2. При ЮЛНЦ за общественополезна дейност е необходимо да се извърши вписване в Централен регистър към Министерство на правосъдието. При отказ от вписване, учреденото вече сдружение може да действа като такова в частна полза. 3.Преди вписването в регистъра е необходимо съдът да е вписал съответното ЮЛНЦ като такова в обществена полза.

Към заявлението за вписване в Централен регистър се прилагат следните документи: 3.1. Препис от съдебните решения по регистрацията на ЮЛНЦ. 3.2. Удостоверение за актуално състояние по регистрацията, издадено от съда по регистрацията. 3.3 Декларация за вписване на обстоятелствата по чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗЮЛНЦ. (В тази декларация се описва за какво ще се разходва имуществото на организацията. Има още 7 щателно описани точки, за деклариране, за да може да се подадат декларацията и да се създаде исканото ЮЛНЦ.) 3.4. Декларация по чл. 45, ал. 2, т. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 6 от ЗЮЛНЦ. (Декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания.) Централният регистър към Министерство на правосъдието може да откаже вписването при наличието на следните обстоятелства: Ако ЮЛНЦ в обществена полза не е вписано като такова от окръжния съд.

Или ако неговата дейност противоречи на закона.

Налице е мълчалив отказ за вписване, ако то (вписването) не бъде извършено в 14-дневен срок след заявяването му. NB! „Мълчалив отказ“ представлява липсата на мотивиран писмен отказ/решение на администрацията в рамките на нормативно установения срок“.

Отказ от вписване (вкл. и мълчалив отказ) може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок. NB! ЮЛНЦ в частна полза може да се преобразува в организация, осъществяваща обществено полезна дейност. Обратното обаче не е позволено от закона!

Такси (по ред): 1. 60 лв. за лист А4

2. Има много образци на документи в интернет – просто се пригаждат към нуждите. 3. 5,90 лв. на бройка. 4. Интернет. 5. От 5 до 10 лв. 6. Интернет отново. 7. 55 лв. с банковия превод. 8. 35 лв. 9. Тук такса няма.

Сума: 166 лв. грубо и една седмица чакане е един от добрите варианти, в случай, че се сами си запазваме име.

Всичко както при другото. Вписването в регистъра е освободено от такси.
Други: Предимства за организациите в обществена полза.

1. Възможност за отдаване под наем на имот – общинска или държавна собственост – при преференциални условия.

Държавната и общинска собственост е два вида – частна и публична. Специални условия са предвидени за ЮЛНЦ в обществена полза само в случай на имоти – частна собственост.

Основното в случая с наема на подобен имот е, че на ЮЛНЦ не им се налага да участват в конкурси или търгове (каквито по закон е необходимо да се проведат в нормалните случаи на ползване на такива имоти от страна на недържавни органи), което е едно изключително улеснение за юридическите лица в обществена полза.

При отдаден подобен имот под наем той задължително трябва да се ползва съобразно предназначението му. Има изрична забрана за преотдаване на държавни и общински имоти, а също и за съвместното им ползване с трети лица. Поддържането и текущите ремонти се поемат задължително от наемателя (т.е. ЮЛНЦ).

Отдаване под наем на имоти – общинска частна собственост Законодателството в България признава редица облекчения за сдруженията в обществена полза, като по-детайлно нещата се уреждат от наредбите на общинските съвети. Това Право разглежда Наредбата на Столична община.

Имоти – частна общинска собственост се отдават под наем без търг или конкурс на ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза, като с предимство се ползват лицата, които са реализирали или реализират про­екти на територията на общината от взаимен интерес, за срок, определен в решението на общинския съвет.

Наемната цена се определя от общински съвет, като правилата за определяне на цените са описани в тази наредба. Едно от интересните неща за при наема на общински имот е задължително предвидената клауза за ежегодна актуализация на наемната цена.

Как се наема такъв имот? Искане може да се подаде по всяко време до един от следните органи: кмет на СО; заместник-кмет на СО; секретар на СО; кметове на райони; общински съветници.

Решението дали да бъде отдаден под наем такъв общински имот или не, се взима от общински съвет. В изпълнение на това решение ЮЛНЦ сключва договор за наем с кмета на общината (или с упълномощено от него длъжностно лице).

А тук може да се видят актуалните към момента имоти – частна общинска собственост, които са свободни и се намират под управлението на Столична община (http://ims.gis-sofia.bg:8080/Sofia/index.jsp).

Отдаване под наем на имоти – частна държавна собственост За наемането на имот – частна държавна собственост от ЮЛНЦ в обществена полза не е необходимо участие в търг или конкурс. Искане за наемане на държавен имот се отправя към: сътветния министър; ръководителя на ведомството; или областния управител.

Как да се поиска такъв имот? С мотивирано искане към един от горепосочените органи.

Една от „преференциите“ да се наеме такъв имот е „закодирана“ в разпоредбата на чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, където за ЮЛНЦ в обществена полза е предвиден троен размер на наема спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели. 2. Данъчни облекчения и финансови преференции за ЮЛНЦ в обществена полза.

С данъчни облекчения се ползват и дарителите на такива лица (юридически и физически лица). Данъчните облекчения за дарителите са в размер на до 5 % за физически лица и до 10 % за юридически лица върху сумата, която е дарена.

Когато ЮЛНЦ в обществена полза получи дарение или придобие имущество чрез друга безвъзмездна сделка, организацията се освобождава от данък дарение.

За наследство в полза на ЮЛНЦ в обществена полза също не се дължи данък наследство.

Помощите, предоставени от ЮЛНЦ в обществена полза, също са необлагаеми.

В изрично определени от закона случаи е абсолютно задължително даден вид дейност да се извършва единствено от ЮЛНЦ, осъщестяващи общественополезна дейност. Ето и пример: Училищни настоятелства и настоятелства към детски градини се създават задължително като ЮЛНЦ в обществена полза.

Юридическите лица в обществена полза са единствените, които в определени хипотези могат да кандидатставт за финансиране по програми на други НПО-та или на Европейския съюз. На европейско ниво целта е постигане на данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения за тези лица.

Това е генерална точка – само за информация. Просто частната полза не предполага по закон такива „премии“.
Източници: https://pravatami.bg/1012