Уикипедия:Разговори/Архив/2016/февруари

Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Облик

Какво се случва с облика на Уикипедия? Всичко при мен е разместено, с големи букви и табовете за редактиране и история са скрити. Някой да има представа как да го оправя?--Алиса Селезньова (беседа) 09:21, 1 февруари 2016 (UTC)

И при мен е странно: уедрен шрифт, само по 2 (вместо 3) колони в категориите. Обаче табовете за редактиране и история се виждат. --Elkost (беседа) 10:46, 1 февруари 2016 (UTC)

При мен е като при Elkost. В режим на редактиране пък текстът е безкрайно дребен. Дано някой е в състояние да оправи нещата. --Молли (беседа) 10:53, 1 февруари 2016 (UTC)

Тъкмо и аз щях да питам, пробвах с ctrl +-, -+ и стана още по-зле... В ен уики си е нормално. --Arise13 (беседа) 12:35, 1 февруари 2016 (UTC)

Просто е станало е нещо със стиловете, споко – Спас е пингнал вече Боби по въпроса. — Luchesar • Б/П 13:06, 1 февруари 2016 (UTC)

В МедияУики:Sitenotice имаше неправилен етикет font (<font size=4>), който не беше затворен и затова се прилагаше за цялата страница. — Борислав 14:30, 1 февруари 2016 (UTC)

Тнх! Ама и аз съм една тиква: гледах го това с подозрение, но не обърнах внимание, че наистина е изчезнал затварящия таг, и вместо това се зарових в CSS-ите. Съжалявам, че не можах да ти спестя време. Боби, в тази връзка, освен на https://noc.wikimedia.org, има ли друго място, където може/трябва да се проследяват евентуални промени по конфигурациите на уикитата (ако примерно в случая действително причината беше такава промяна)? — Luchesar • Б/П 15:12, 1 февруари 2016 (UTC)

Не, това това май е единственото място, когато се налага да разгледаш конфигурацията. Поне за хора, които нямат достъп до сървърите. :-) — Борислав 07:39, 2 февруари 2016 (UTC)

Също и към Vodnokon4e, V111P: някакви съображения да сложа в Common.css некоментираната част от моя CSS? (без „!important“) Идеята е локалният сайтнотис да обхване цялата ширина – подобно на глобалния, и връзката за затварянето му фактически да влезе вътре в неговата рамка, оставайки в горния десен ъгъл. — Luchesar • Б/П 15:41, 1 февруари 2016 (UTC)

Аз - не. Досега не сме обръщали внимание, тъй като двата нотиса не са се засичали заедно, но нашия преди рядко го пускахме. --Vodnokon4e (беседа) 19:22, 1 февруари 2016 (UTC)

Тнх! редакция 7120699. Ако има някакви проблеми, пишете (или направо го върнете). — Luchesar • Б/П 13:02, 2 февруари 2016 (UTC)

Всъщност, вече видях, че има проблеми: при ширина на прозореца на браузъра 1024px на някои страници сайтнотисът излиза най-отдолу, като се застъпва и с лентата с връзки и инструменти вляво (възможно е проблемът също да се наблюдава само при нерегистрирани потребители – не съм имал време да тествам повече). И малко в страни от темата, според мен все пак е по-добре коментарите в кода да бъдат на английски. Не вярвам хора, които разбират кода – било JS, било CSS – да не знаят английски, а за останалите коментарите ще бъдат все толкова непонятни, дори да са на български. Но съществената причина всъщност е, че не винаги преводите на български на различни понятия са стандартизирани, което на мен лично ми е създавало неведнъж проблеми. Най-сетне, когато коментарите са на английски, това улеснява и хора, които не знаят български, да помагат при нужда (например глобални администратори). — Luchesar • Б/П 15:31, 2 февруари 2016 (UTC)

Добре, просто видях, че половината са на бг в момента. И аз не съм тествал - ще пробвам различни варианти.--Vodnokon4e (беседа) 22:29, 2 февруари 2016 (UTC)

Във връзка с горното, вероятно ще е добра идея в Ръководството по стил да включим и добрите практики за оформяне на кода (включително и коментарите към него) по служебните страници. — Luchesar • Б/П 15:33, 2 февруари 2016 (UTC)

Имайте предвид, че "Създаване на книга" (горе в лявото меню) също полза sitenotice или нещо подобно, и се влияе. Някой се беше оплакал вече, че не му работи. Вижте в en как е решено това. --Поздрави, Петър Петров 16:27, 5 февруари 2016 (UTC)

Тнх, полезно напомняне! Добри се беше оплакал, но това беше доста преди промените, т.е. проблемът не е бил свързан с тях. Във всеки случай при мен в момента работи безукорно. — Luchesar • Б/П 16:56, 5 февруари 2016 (UTC)

Уики обича Земята 2016

Вж. Уикипедия беседа:Уики обича Земята#2016 --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:48, 3 февруари 2016 (UTC)

Статии за футболисти

Статиите на футболисти на АйПи 84.252.18.239 не са енциклопедични. Джевянин (беседа) 07:30, 6 февруари 2016 (UTC)

Джевянин, а защо не ги предлагаш тогава на У:СИ за изтриване? — Luchesar • Б/П 12:08, 6 февруари 2016 (UTC)

Предложих. Мерси за идеята. Джевянин (беседа) 12:45, 6 февруари 2016 (UTC)

— Luchesar • Б/П 12:52, 6 февруари 2016 (UTC)

Портал:Текущи_събития

След гласуваното решение да не се появяват актуални събития на Начална страница, не се чувствайте задължени да не ги гласувате. --Stanqo (беседа) 17:24, 6 февруари 2016 (UTC)

Благодаря за бързата реакция. Може би трябва да се постави линк на портала някъде на по-видно място за да не се налага периодично да го добавям тук? Дайте предложение. --Stanqo (беседа) 13:11, 8 февруари 2016 (UTC)

Я каква стана тя? Откакто махнахме информационното каре в Начална страница се повиши посещаемостта? --Stanqo (беседа) 13:30, 29 февруари 2016 (UTC)

Статии, написани като прессъобщение или реклама

Ако се сблъскате с такива статии, вече можете да добавяте шаблона {{прессъобщение}} или {{реклама}}, за да ги обозначавате за евентуална корекция и включване в Категория:Статии, написани като прессъобщение. — Luchesar • Б/П 13:47, 7 февруари 2016 (UTC)

Видео на деня

Дали ще е добра идея на началната страница да има Видео на деня?--Спасимир (беседа) 14:48, 7 февруари 2016 (UTC)

— Luchesar • Б/П 16:43, 7 февруари 2016 (UTC)

Готово

--oficialniat 19:45, 7 февруари 2016 (UTC)

Защо да и не, но мисля, че по-добре да и са Текущи събития. Джевянин (беседа) 07:09, 8 февруари 2016 (UTC)

Проект за поставяне на QR кодове на паметници на културата в София, водещи към статии в Уикипедия

Уважаеми колеги уикипедианци,

Още по време на първия ден на семинара (6 февруари), който организира Вася Атанасова за работа с Уикипедия, у мен се роди идеята, която споделих с всички в залата, да се направи, проект подобен на този в Зоологическата градина, само че за паметниците на културата в София, а именно да се поставят пред определен брой паметници от културното наследство и археологически обекти в София, които се намират под открито небе и се посещават от туристи табели с QR кодове, чрез който да се отварят статии от Уикипедия за съответния културен или археологически обект на езика, на който са основните настройки на GSM-a.

Освен самата идея, аз като журналист имам богати контакти в Софийска община и опит с подобни културни проекти и мога да способствам за практическата реализация на проекта. Много се радвам, че ръководителят на семинара Вася Атанасова веднага оцени идеята и прегърна проекта, по който ние вече работим съвместно. Надявам се в него да се включат и другите двама преподаватели на този семинар – Петър Галев и Спасимир Пилев. Благодарение на моите контакти в Софийска община проектът вече е задвижен и там също очаквам скоро да има напредък и развитие, а именно Софийска община да поеме финансирането на този проект. Очаквам и други уикипедианци да се включат в работата по проекта. На мен ми се налага да отсъствам известно време, но се надявам в неделя отново да съм на семинара и да продължим работата по този проект с Вася Атанасова и другите двама лектори на семинара - Петър Галев и Спасимир Пилев. Също така очаквам и много ще се радвам и други уикипедианци да се включат в проекта.

--Предният неподписан коментар е направен от Emkonik (беседа • приноси) 06:08, 9 февруари 2016‎ (UTC) (проверка)

Св. Нина

Искам да предоставя информация за св.Нина, добита от" Православно помагало". Няколко пъти опитвам, но ilyev ми я изтрива. Моля написаното от мен да се възстанови и остави като материал
Ivan popov-barin (беседа) 20:17, 9 февруари 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

За да няма чуденки, става дума за това, предполагам. — Luchesar • Б/П 21:34, 9 февруари 2016 (UTC)

Здравейте, Ivan popov-barin:. Просто се опитвате да създадете статия на погрешното място - на вашата беседа или на потребителската си страница. Беседата Ви е за коментари, а потребителската Ви страница е за да се представите накратко в качеството си на уикипедианец, ако желаете. Правилното място за създаване на статии в случая ще е Света Нина. Кратък съвет: Когато решите да създавате статия, потърсете първо в търсачката името което желаете - за да проверите дали вече няма създадена статия. Ако няма - просто натиснете червената препратка и напишете статията в новия прозорец. Във Вашият случай това ще е червената препратка: Създаване на страницата „Света Нина“. Поздрави!--Vodnokon4e (беседа) 22:43, 9 февруари 2016 (UTC)

Аз съм православен християнин и не пропускам "неделната литургия".Тук явно става въпрос за не без известната света Нино от Кападокия / Saint Nino на Кападокия, кръстител на грузинците /. Има доста написан материал така че за повече няма нито място нито смисъл . Поздрави --oficialniat 22:59, 9 февруари 2016 (UTC)

„ Просто се опитвате да създадете статия на погрешното място “

И с погрешното съдържание, бих добавил също. — Luchesar • Б/П 23:06, 9 февруари 2016 (UTC)

За света Нино има статии на около 25 езика в Уикипедия, така че, не е излишно да има и тук. Обаче езикът, който видях в написаното от редактора е характерен само за църквата, но е прекалено чужд за една енциклопедия. Ако статията е написана по този начин, аз също бих я изтрила. --Молли (беседа) 06:28, 10 февруари 2016 (UTC)

--oficialniat 15:03, 10 февруари 2016 (UTC)

Шаблон:Личност - епископи

Вложката за епископи има откровено католическа корона, което седи изключително странно - вижте например Борис Охридски. Или трябва да се разделят католическите с тази шапка, а православните с другата, или трябва да се помисли за по-общ символ. И принципно няма категория за духовник в шаблона.--Мико (беседа) 08:32, 10 февруари 2016 (UTC)

Анонимни, жълти и кафяви медии в Уикипедия

Много искам да благодаря на един човек, Stanqo:, за невероятната работа, която върши по откриването и систематизирането на анонимни, жълти и откровено кафяви „медии“. Тръгвайки от неговото епохално дело Декември 2015, открих събрани на едно място множество долнопробни сайтове с претенции за медии, които анонимно препечатват сензации, манипулации, или просто крадат съдържание, за да оправдават рекламните си площи. На помощ ми дойдоха няколко полезни разследвания на мнимите медии през последните години: [1], [2], [3], [4]/[5].

Веднъж като превъзмогне човек естественото си чувство на погнуса, следващата стъпка вече е лесна: тези сайтове вече са блеклистнати и няма да намерят повече място в Уикипедия. За финал, отново искам да благодаря на Stanqo, че помага за поддържането на високата хигиена във външните препратки и източниците. Ще продължа да преглеждам и другите му приноси от този род за още подобни находки. Спири ··· - - - ··· 09:23, 10 февруари 2016 (UTC)

Ще допълня само с един конкретен пример, може би прелял чашата, за разкриването на който благодаря на Лорд Бъмбъри, който помогна с неговия немски. Става дума за публикуваната вчера в Текущи събития новина със следното съдържание:

„

Според немското издание Der Tagesspiegel само сътрудничеството с Русия може да помогне на Европа да се справи с бежанската вълна.

“

Като източник е посочена неизвестната поне за мен до този момент медия „PlovdivGlas.bg“ (любопитно е, че при щракване върху връзката „За контакти“ на нейния сайт се връща „Oops! Something went wrong. The server returned a "404 Not Found"“). Заглавието на претендиращата за директен превод от Der Tagesspiegel статия е доста гръмко:

„

Меркел отиде на крака при Ердоган да го моли да удържи бежанците
Ако Европа трябва да падне ничком и да търси помощ, това е по-скоро пред Москва, отколкото пред Анкара.

“

Какви са проблемите с тази публикация?

Първо, още заглавието на статията в Der Tagesspiegel е драматично различно:

„

В бежанската криза няма добри възможности за Запада
Ангела Меркел още веднъж е в Анкара, за да обсъжда бежанците от Сирия.
Може би отдавна правилният събеседник трябваше да бъде Путин. Коментар по темата.

“

Второ, веднага се набиват на очи думите „коментар по темата“. Това е стандартен начин да се отбележи, че става дума за лична позиция на автора на статията, която не е задължително да съответства (и дори може да противоречи) на редакционната политика на изданието. Нека си спомним обаче, че на Текущи събития е обявено „Според немското издание Der Tagesspiegel...“ Дотук вече имаме две манипулативни внушения.

Трето, преводът на самата статия може да бъде определен като „свободно съчинение с елементи на преразказ“. Най-силно впечатление прави заключението на българската статия, според която:

„

Единствено вярното и действено решение за Европа би станало сътрудничеството с Русия, която се доказа като ключов играч в близкоизточния регион и търси най-близкото решаване на сирийския конфликт. Ако Европа трябва да падне ничком и да моли за помощ, това е по-скоро пред Москва, отколкото пред Анкара.

“

Такъв текст в статията в Der Tagesspiegel просто въобще няма. Статията там завършва по-скоро саркастично с думите:

„

Междувременно Русия се е утвърдила като решаващ играч и се стреми към военно решение на конфликта в полза на партньора си Башар Асад. Може би Европа скоро ще трябва да падне на колене пред Владимир Путин.

“

Толкова за качеството на превода и толкова за благонадеждността на въпросната „медия“, на която връзката „За контакти“ връща многозначителното „404 Not Found“.

Подчертавам, че тук упрекът не е толкова към колегата Stanqo – предполагам, че той не знае немски (също както и аз не знам), и просто се е доверил на това българско издание, приемайки чистосърдечно, че щом то твърди, че става дума за точен превод от Der Tagesspiegel, значи преводът наистина е точен. Дори въобще не става въпрос за упрек – а за тъжна констатация: действително, българската медийна среда е пълна с огромен брой източници на непълна, недостоверна, а нерядко и откровено манипулативна информация.

В този смисъл инициативата на Спири – за която ѝ благодаря – е по-скоро в помощ на редактори като Stanqo, на които често се налага да ползват подобни източници, с което неволно сами попадат в капаните на дезинформацията. А от тези капани, за най-голямо съжаление, в крайна сметка страда авторитетът на Уикипедия като източник на качествена, проверена и благонадеждна информация.

— Luchesar • Б/П 15:04, 10 февруари 2016 (UTC)

Напълно съм солидарна, в една размяна на реплики със Станчо му посочих подобни примери за новини, свързани с науката--Ket (беседа) 15:37, 10 февруари 2016 (UTC)

Впечатляващ коментар на Luchesar: --oficialniat 15:56, 10 февруари 2016 (UTC)

Въпрос: Не е ли малко пресилено във филтъра на забранените източници да включвате и Първи канал на руската национална телевизия? Чак пък такава погнуса Spiritia:? --Stanqo (беседа) 11:37, 18 февруари 2016 (UTC)

Stanqo: Ако си бяхте направил труда да проверите, щяхте да знаете, че въпросът не би трябвало да отправяте към мен. Аз обаче напълно подкрепям критериите, по които този и други сайтове са включени в блеклиста: Медия, използвана за дезинформация и манипулация на общественото мнение в Европа според седмичния обзор на Европейската служба за външна дейност. В такъв доклад няма как да попадне без добра причина. Спири ··· - - - ··· 13:52, 18 февруари 2016 (UTC)

Не разбирам защо след като в другоезичните уикипедии сайтът 1tv.ru не се цензурира, само в българоезичната се цензурира? --Stanqo (беседа) 14:30, 18 февруари 2016 (UTC)

„

В случай на безпорядъци, в Молдова ще бъдат въведени румънски войски и страната ще бъде поставена под управлението на Румъния, въз основа на подписани преди няколко години споразумения. (1tv.ru)

“

Ето такава новина щяхме или поне можеше да прочетем в Текущи събития, ако „Первый“ не беше блеклистнат. Източник: www.1tv.ru/news/world/300610, третият абзац под снимката. Информацията е абсолютно невярна, както е описано тук. Дали е било въпрос на недоглеждане от страна на кореспондентката на „Первый“ г-ца Юрьева, но също и на отговорните редактори, които трябва да проверяват материалите преди публикуването им, или пък става дума за съзнателна дезинформация и всяване на FUD, може да се спори. Безспорно обаче е, че това не е изолиран случай сред описаните в седмичните доклади на Европейската служба за външна дейност относно манипулирането на общественото мнение в Европа.

Ако теб такова ниво на журналистика те устройва – за което косвено съдя по липсата ти на „погнуса“ от медии като ПИК, Блиц и Фрогнюз, които преди блеклистването им охотно ползваше за източници в Портал:Текущи събития – това е твое неотменимо лично право да се информираш сам откъдето намериш за добре. Не е в реда на нещата обаче, когато избираш тези източници, за да информираш читателите на Уикипедия, като де факто превръщаш енциклопедията, макар и вярвам неволно, в трибуна за разпространяване на тези внушения в цялото общество.

Авторитет се гради изключително трудно, но се губи в един миг. А в случая на карта поставяме не просто личен авторитет, а постигнатото с труда на стотици и хиляди добросъвестни редактори в продължение на години. Затова включването не е пресилено.

— Luchesar • Б/П 14:30, 18 февруари 2016 (UTC)

Уикипедия има общи стандарти и щом 1tv.ru не се цензурира в другоезичните версии не е редно да се цензурира и в българоезичната. --Stanqo (беседа) 14:49, 18 февруари 2016 (UTC)

А дали е редно в енциклопедия да се публикуват „новини“ като тези в Портал:Текущи събития? Новинарски сайт не е трудно да се направи, там ще може да се ползват всякакви източници – руски, севернокорейски, кубински, монголски, китайски..., от сайтове за хумор да се правят новини. Бих се радвал да се пусне бот и да се махнат всички връзки водещи към сайтовете от черния списък. (само желание, защото Уикипедия на български се пише от доброволци, а не от платени хора, за най-голямо щастие!) --Спасимир (беседа) 15:01, 18 февруари 2016 (UTC)

Kerberizer ще го направи, но трябва да ми остане малко повече свободно време. — Luchesar • Б/П 15:12, 18 февруари 2016 (UTC)

Iliev: Не съм сигурен, че бот е правилното решение. Ако се махат посочени източници, те трябва да се заменят с такива от по-достоверни издания, когато има такива, а когато няма, информацията подкрепена от тях трябва да се махне, а не просто да се махнат източниците. Затова имаме шаблон {{Неблагонадежден}}. --V111P 12:14, 21 февруари 2016 (UTC)

Съгласен съм, V111P. Точно затова ми се иска да ми остане повече време, за да го обмисля и аз по-добре. На мен също ми беше хрумнало за шаблона „неблагонадежден“, за който вероятно си прав, че е по-добро решение, но се питам също дали няма да е добре да имаме нарочен шаблон за целта. В крайна сметка, напълно наясно съм, че тези източници публикуват и немалко верни неща: просто към тях трябва да се подхожда двойно по-критично. Иначе казано, съвсем без човешка намеса едва ли ще може да се мине. Но нека помислим още и евентуално да го обсъдим пак. Тнх! — Luchesar • Б/П 17:02, 21 февруари 2016 (UTC)

„ Уикипедия има общи стандарти и щом 1tv.ru не се цензурира в другоезичните версии не е редно да се цензурира и в българоезичната. “ от Stanqo

Това не е вярно. m:Talk:Spam blacklist: „Spam that only affects a single project should go to that project's local blacklist.“ (Спам, който засяга само отделен проект, трябва да бъде включен в неговия собствен локален черен списък.) Може би пък другите проекти не са се сблъсквали с подобно последователно и систематично – макар и неволно – въвеждане на подвеждаща и лъжлива информация?

Любопитно ми е какво точно те притеснява? Стотици и хиляди уважавани и некомпрометирали се световни медии не ти ли стигат като източник, та трябва непременно да ползваш руските държавни? Ако ти е проблем езика, Deutsche Welle имат изключително качествена руска редакция, BBC също. И двете медии са еталон за качество в журналистиката.

— Luchesar • Б/П 15:12, 18 февруари 2016 (UTC)

Притеснява ме въвеждането на цензура. Не си спомням от сайта на руската централна телевизия да е цитирана тук невярна информация. --Stanqo (беседа) 16:16, 18 февруари 2016 (UTC)

Аз обаче си спомням за безкритичното цитиране на други източници от същата категория, което вече беше обсъждано на Уикипедия:Гласуване/Новини на Начална страница, така че оправданието „ама от този точно източник не съм цитирал лъжи“ звучи наивно. Що се отнася до цензурата, може би е добре да си оправиш понятията. Дори в руската Уикипедия пише:

„

Исследователи отмечают существенную разницу между цензурой в демократических и тоталитарных государствах. В демократическом правовом государстве цензура обеспечивает внутреннюю и внешнюю безопасность страны, стабильность государства и политического строя при максимальном соблюдении прав и свобод человека.

При тоталитарном характере власти роль цензуры существенно меняется. В таком государстве цензура осуществляет контрольно-запретительные, полицейские и манипулятивные функции, во многом совпадающие с функциями репрессивных органов. Цензура в тоталитарных странах не только ограничивает распространение нежелательных сведений, но и вторгается в творческий процесс, профессиональную сферу и частную жизнь граждан.

(...)

Однако даже в самых либеральных странах существуют те или иные цензурные ограничения, связанные с ограничением демонстрации насилия и тем более призывам к нему, возрастными ограничениями для информации сексуального характера и др. Так, согласно Европейской конвенции о защите прав человека и основных свобод 1950 года допускается ограничивать свободу прессы из соображений национальной безопасности или для установления общественного порядка.

“

ru:Цензура

Следователно:

(1) Цензурата сама по себе си не е вредна, а вредата зависи от начина на използването ѝ.

(2) Вредната цензура не просто ограничава разпространяването на нежелателни сведения – например лъжливи, манипулативни, стремящи се да внесат смут в обществото, и де факто използвани като оръжие срещу това общество – вредната цензура се меси много по-дълбоко в творческия процес и личната права на гражданите. Щеше да си прав да недоволстваш, например, ако беше задължен да ползваш точно определени източници на информация. Обаче това, че си ограничен да ползваш лъжливи източници, може и да е цензура – но е допустима, и дори полезна за обществото цензура.

(3) Цинично е да обвиняваш в налагане на цензура срещу официални източници от страна, в която самата съществува страшна цензура в обществено-политическия живот – страна, в която за огромно съжаление все още журналисти, политици и обикновени граждани биват убивани или пращани в затвора само заради това, че са си позволили да изразяват мнението си открито. Предполагам, че името Анна Политковская нищо не ти говори, а то е само едно от многото, уви.

Всъщност, не съм прав. Не е цинично. Мерзко и позорно е.

— Luchesar • Б/П 16:43, 18 февруари 2016 (UTC)

Бият и убиват журналисти във всички страни. Но едва ли това може да е основание за въвеждане на еднолична цензура. --Stanqo (беседа) 17:15, 18 февруари 2016 (UTC)

Вярно, бях забравил че в Америка бият негрите. Кого бият в Германия? — Luchesar • Б/П 17:20, 18 февруари 2016 (UTC)

Току що проверих - в рускоезичната уикипедия ползват към 400 източника от 1tv.ru - нима тези хора не уважават ru:Анна Политковская ? Ние тук bnt.bg сме цитирали само стотина пъти. --Stanqo (беседа) 20:03, 18 февруари 2016 (UTC)

Конструктивното ми предложение е да търсите дадена информация от „Първи канал“ и в други източници. И без това правилото в журналистиката е информацията да се потвърждава от поне няколко различни, независими, благонадеждни източници. Спири ··· - - - ··· 20:14, 18 февруари 2016 (UTC)

Лошото е че ако останем само на тези източници трябва да пропуснем две трети от важните събития по света. --Stanqo (беседа) 20:20, 18 февруари 2016 (UTC)

[User:Spiritia|Спири]], предложението ти макар и конструктивно е доста закъсняло. След като мислещ, човек като Лъчезар така яростно защитава цензурирането на руска медия значи битката е загубена. Според неговите аргументи нищо написано на руски от руснаци не е приемливо. Виж ако е написано от американци, германци и т.н. е несъмнено и неоспоримо вярно. Щото том няма нито пропаганда нито цензура и всичко ама всичко каквото съобщават не подлежи на грам съмнение. Да живее безкритичната вяра във всичко казано по CNN и всички други да си затварят устата. Чао за известно време. --Сале (беседа) 20:27, 18 февруари 2016 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ С кои източници ще останеш „само“, Stanqo? Тези в цялата останала Европа, Азия, Америките, Австралия и Африка, както и немалкото независими медии в самата Русия? И „останал само с тях“ си щял да пропуснеш „две трети от важните събития по света“?! „Первый канал“, значи, според теб покрива два пъти повече от цялата останала журналистика в целия свят? Ти въобще разбираш ли колко абсурдно и нелепо звучи това? — Luchesar • Б/П 20:34, 18 февруари 2016 (UTC)

Визирам официалните български медии, това за което говори Спири - доста са ограничени горките. --Stanqo (беседа) 20:53, 18 февруари 2016 (UTC)

Никой не казва, че трябва да ползваш само „официалните български медии“. Нито пък, че не трябва въобще да ползваш руски медии. Но човек трябва да има поне елементарно ниво на критичност. Както самите руснаци обичат да цитират рубаите на Омар Хаям...

„

Чтоб мудро жизнь прожить, знать надобно немало.
Два важных правила запомни для начала:
Ты лучше голодай, чем что попало есть,
И лучше будь один, чем вместе с кем попало.

“

В днешно време дори е по-важно откъде се информираш, отколкото какво ядеш. Това е: малко чистоплътност, малко самоуважение. Именно самоуважение, а и уважение към читателите на Уикипедия, които, ако държат да четат пропаганда, и тъй ще знаят къде да я намерят. Шокиран съм от реакцията на Сале, която се надявам да е само емоционална. Но ако има и други колеги, които смятат, че съзнателно или несъзнателно подкрепям ограничаване свободата на словото, ще съм им благодарен да го изразят. Ако са повече, дори сам ще се оттегля от администраторството, защото явно би се оказало, че съм загубил трезвата си преценка. Не съм се толкова самозабравил.

— Luchesar • Б/П 21:11, 18 февруари 2016 (UTC)

Сале, аз пък се учудвам, че разумен човек като теб реагира по този начин. Как точно съм казал, че „нищо написано на руски от руснаци не е приемливо“? В руските редакции на Deutsche Welle и BBC пакистанци ли работят? Но да оставим „западните“ медии, наистина. Телевизия „Дождь“ не е ли руска? Не са ли руски „Ведомости“, „РБК“, „Новая газета“, „Эхо Москвы“? Има достатъчно, макар и за съжаление не толкова много, независими и уважавани руски медии. Защо не ги цитираме тях? Отделен въпрос е защо нашите, български новини трябва да са списвани от руски източници, но нека наистина забравим това за момент. Защо трябва източниците ни да са точно руските еквиваленти на ПИК и Блиц? Ето, ти си наистина умен и мислещ човек, и бих се радвал да чуя твоето мнение. — Luchesar • Б/П 20:53, 18 февруари 2016 (UTC)

Сале: Мнението ми е закъсняло? Че даже и „доста закъсняло“?! И кое по-точно го прави такова? Дискусията е от днес, веднага когато съм имала време, тогава съм отговорила. Оттам нататък, удивлява ме манипулативния маниер, с който си направил някакви причинно-следствените „връзки“, много е нетипично за теб.
Отделно, че не знам и какво нарича Stanqo под „официални български медии“, ако има списък, да го покаже. Аз съм добавила във филтъра анонимните сайтове (без данни за контакти, материално отговорно лице, често дори и физическо такова), препечатващи се едни други и пълни със сензации и манипулации. Твърдя, че това е много едра цедка от критерии и ако дори и една толкова едра цедка задържа неща, то тези неща категорично са за боклука. (Личното ми мнение е, че и много уж „сериозни“ медии като „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Стандарт“ са в кюпа, но понеже е лично мнение и достатъчно много хора ще се противопоставят, затова и не си позволявам да го налагам.) Лъчезар е приложил по-фина цедка, но отново непроизволно, а посочвайки солиден източник с проведени проучвания на медийни публикации. Дискусията за това кои медии да считаме за благонадеждни е от изключително значение и фактът, че не е водена досега е доста притеснителен. По възможност обаче трябва да се води с конкретни примери и данни, без емоционални изблици и абсурдни квалификации като „цензура“ (c.f. Закон на Годуин). Спири ··· - - - ··· 21:45, 18 февруари 2016 (UTC)

Всеки претендира за обективност - "Пресата, ако иска да й вярват, трябва да бъде обективна, да отразява пълноценно събитията и явленията", - каза Путин по време на среща с активисти по правата на човека - радио гласът на Русия - виц? --Stanqo (беседа) 22:57, 18 февруари 2016 (UTC)

Хайде стига. Няма такова нещо като обективна медия. Няма и такова нещо като нецензурирана медия. Няма и такова нещо като независима медия. Всяка медия представя нещата от някаква конкретна гледна точка, всяка медия има някакви вътрешни правила за това какво съдържание може или не може да предоставя, което е дефиницията за цензура. Между другото това е и една от основните причини да съм категорично против представяне на новини в Уикипедия под каквато и да е форма. Новинарството не е, никога не е било и никога не може да бъде неутрално. Следователно винаги ще има цензура каквато виждаме в случая. Някой си е решил, че канал X от държавата A е „добър“ а канал Y от държавата Б е „лош“ по някакви негови си собствени критерии. Оттам идеята за неутралност отива на кино. Към Лъчезар, по повод на ето това изказване „Стотици и хиляди уважавани и некомпрометирали се световни медии не ти ли стигат като източник, та трябва непременно да ползваш руските държавни? Ако ти е проблем езика, Deutsche Welle имат изключително качествена руска редакция, BBC също. И двете медии са еталон за качество в журналистиката.“ Ти сериозно ли вярваш, че медии като Deutsche Welle и BBC са нецензурирани, независими и не се занимават с дезинформация и пропаганда? И като казваш „уважавани“ от кого аджеба? И „некомпрометирани“ пред кого? Пред държавни и частни агенции от същите държави ли? И между другото наясно съм, че ти следиш много повече руски медии от мен. Аз не съм гледал новини на руски от около 20 години, най-много някой филм понякога и доста случайно попадам на руски сайтове изпълнени с новини, които не ме вълнуват ама хич. И явно имаш ясно изградени критерии на кои руски медии да вярваш и на кои не за разлика от мен. Аз не вярвам на 100% на нито една медия, нито една телевизия, нито един вестник или списание, нито един уеб сайт от никоя част на света. Спири, по мое мнение „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Стандарт“ са също толкова жълти колкото и „ПИК“, „Блиц“ и „Фрогнюз“ само, че аз не съм от хората, които могат да контролират черния списък и не искам да бъда. Ако имам някакъв критерий за приблизителна обективност той е дали дадена медия прави собствени репортажи със свои журналисти. Това са „истинските“ медии, което не означава, че може да им се има 100% доверие. Останалите, които само правят copy/paste отнякъде са фалшиви и те са за блокиране, но дори и тяхното блокиране е откровена цензура и няма как да не бъде. --Сале (беседа) 23:30, 18 февруари 2016 (UTC)

„ Някой си е решил, че канал X от държавата A е „добър“ а канал Y от държавата Б е „лош“ по някакви негови си собствени критерии. “ от Сале

Сале, не просто „някой е решил“, че една медия е лоша, а друга – добра. Няма значение и това, че този някой е самата Европейската служба за външна дейност. Докладите на ЕСВД са красноречиви сами по себе си. Те разписват всеки един пример за лъжлива, подвеждаща и манипулативна информация в медиите. За всеки пример обясняват защо и по какъв начин информацията е лъжлива. И в съвсем енциклопедичен дух за всеки пример цитират благонадеждни източници.

Много правилно апелираш за критичност. Но не липсва ли критичността точно в Текущи събития? И на гласуването за Начална страница, и тук бяха посочени конкретни примери за доста груби – пък дори да са неволни – изкривявания на фактите и дори лъжи. Единствените отговори бяха в духа „ами това са новините“. Не, това не са новините – точно там е проблемът!

Всички сме чували за теорията за плоската Земя. Тя се защитава от една определена група хора, които си имат и своите малки медии, пишещи по въпроса. Срещу тях е целият останал свят. Ако някой започне да пише новини в Уикипедия, позовавайки се на тези източници – новини как Земята е всъщност плоска – това новини ли ще бъдат?

Такъв е именно случаят с блеклистнатите медии: ако това, което те твърдят, е вярно, то тогава целият останал свят лъже. Най-малкото бръсначът на Окам подсказва, че това едва ли е така. Доказателствата, разкриващи лъжите – още повече. А пък когато видиш несъответствията спрямо фактите със собствените си очи, съмненията отпадат напълно.

Не съм съгласен и че „всички медии са маскари“. Това е изключително вредна концепция, резултатът от която е само обезвереност, апатия и още по-голяма безкритичност. Достойни медии съществуват: и в Русия, и по света. За Русия конкретно, убитите журналисти са може би най-силното, макар и най-трагично доказателство, че и там има съвсем не малко честни и обективни източници на информация. И тук стигаме до най-важното, а именно...

TL;DR: Плашейки се толкова от цензурата, всъщност не ѝ ли помагаме самите ние? Защото на убития устата е вече затворена. Ако даваме на неговия опонент и убиец „справедливо“ равно право на глас, то с какво всъщност е равно? С правото на убития да говори?

И дали наистина цензурирането на лъжи, които са представени безусловно като истини, е лошо?

— Luchesar • Б/П 01:49, 19 февруари 2016 (UTC)

Лъчезаре, изтъкваш изцяло политически аргументи при това толкова фанатични колкото ако спориш по религиозни въпроси от рода на това има ли или няма чистилище, един ли е Бог и т.н. По какви критерии например Европейската служба за външна дейност е еднозначен извор на истина неподлежащ на съмнение? Защото цитират източници, които те смятат за достоверни трябва всички да ги приемат за достоверни ли? Би ли цитирал по същия начин със същото убеждение за еднозначно нещо публикувано от МВнР с цитирани източници избрани от МВнР? Леко се съмнявам. „А пък когато видиш несъответствията спрямо фактите със собствените си очи, съмненията отпадат напълно.“ Да не би да твърдиш, че си бил в Русия и си видял със собствените си очи несъответствията с фактите? А дори и да си бил дали това доказва, че лъжат през 100% от времето за 100% от фактите? Щото аз мога да ти намеря примери за явни лъжи и несъответствия спрямо фактите, които съм видял със собствените си очи във всяка една българска медия като се почне от БНТ ерго по твоята логика трябва да ги забраним всичките. По твоята логика не по моята :) Казваш и че, не си съгласен, че „всички медии са маскари“. Ах колко удобно и манипулативно. Ни всички са маскари, но някои ги зачеркваш напълно а други ги благославяш безусловно. А ако прочетеш моите думи без да ги изкривяваш, ще видиш, че съм написал нещо много различно от твоето „всички са маскари“. А това дето убитите журналисти били доказателство за честни и обективни източници на информация щеше да е смешно ако не беше трагично. В общество в което човешкият живот не е особено голяма ценност хората биват убивани за какво ли не. Убитият журналист може да е доказателство, че е публикувал нещо неудобно за някого и нищо повече. Колкото до сравнението с плоската Земя пък няма никаква връзка. Подобни глупости могат да се срещнат във всяка медия и това не доказва нищо за новините в същата медия, които не са свързани с темата за плоската Земя. Това всъщност беше и аргументът на Stanqo, който ти се постара да игнорираш и да му запушиш устата с общи приказки. Ако утре медия близка по идеи до БПЦ публикува нещо за астрофизика това по твоята логика достатъчен аргумент да забраниш цитирането на въпросната медия и по въпроси на православието а ако БАН публикува нещо противоречащо на християнството да забраниш цитирането на БАН по не-религиозни въпроси. И пак ще повторя: Няма и не може да има неутрални новини. Точно затова и трябва де се престане с опитите Уикипедия да бъде превръщана в новинарски сайт. --Сале (беседа) 05:32, 19 февруари 2016 (UTC)

Цензурата на Църквата като "божи наместник" на земята се е постарала в името на "божието целомъдрие" да предпази човечеството от "греха на познанието" 2000 години, като освен, че е задържала развитието на цивилизацията, се е постарала да затрие цялото древно познание на загиналите преди нас цивилизации. Странна мисия. И сега най-могъщите финансови кръгове продължават да ползват този авторитет, когато се опитват да затрият неща, които не им изнасят. Самият познавателен процес по своята същност задава повече въпроси, отколкото отговори и се развива благодарение на тези въпроси. Защо очакваме тогава материалният носител на познанието да е неизменен в своето израстване? Уикипедия дължи своето развитие на труда на сравнително млади автори. С времето тези хора помъдряват и търпят вътрешно развитие. С това развитие се променя и самата Уикипедия. Не бъдете цензурата, а промяната. --Stanqo (беседа) 05:44, 19 февруари 2016 (UTC)

Спасяването на българските евреи

Защо в страницата История на евреите по българските земи в частта за третата българска държава е представена като източник за спасяването на българските евреи само тезата на Леа Коен и Румен Аврамов, а липсва като описание и източник и другата теза - на Яков Бар-Ор и Хана Аренд. Мисля, че Уикипедия е обективна и би трябвало честно да отрази този спор. В момента звучи сякяш Уикипедия е взела страна- тезата на Коен и Аврамов. Това е абсолютно непрофесионално и тенденциозно. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 91.211.190.113 (беседа • приноси) 15:31, 10 февруари 2016‎ (UTC) (проверка)

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. --Сале (беседа) 17:55, 10 февруари 2016 (UTC)

Гласуване за Шопско хоро в Общомедия

Здравейте. Можете да дадете по един глас тук. Поздрави. – Оуейн (беседа) 18:12, 10 февруари 2016 (UTC)

Трябва да имате 50 редакции там, за да гласувате. – Оуейн (беседа) 18:50, 10 февруари 2016 (UTC)

Подобни призиви не са добри, защото може да се получи точно обратния ефект. А да не забравяме, че гласовете в Общомедия трябва да бъдат обосновани, не става само със „за“. --Спасимир (беседа) 20:10, 10 февруари 2016 (UTC)

Да, моля ви, въздържайте се от подобни призиви. Ако снимката е достатъчно добра, ще стане избрана, ако не е, няма. В случая мисля, че е много добра спрямо условията при заснемането ѝ, но далеч не е подходяща за избрана.--Лавеол (беседа) 22:26, 10 февруари 2016 (UTC)

Какъв обратен ефект може да се получи? Това не е призив, а информация. - Оуейн (беседа) 23:40, 10 февруари 2016 (UTC)

Нито положителен, нито отрицателен се оказа - просто никака реакция. Свършиха ли редакторите в Уикипедия... --Stanqo (беседа) 17:03, 18 февруари 2016 (UTC)

статистика за посещение - нов инструмент

Изглежда инструментът, който се използваше досега (stats.grok.se), от към средата на януари вече не се поддържа (пример).

В английската уикипедия вече се ползва този инструмент [6]. Дали може връзката "статистика на посещения", която стои на страниците с история на промените, да се пренасочи към новия инструмент? (Лъчезаре, май ти можеш?) Tropcho (беседа) 11:14, 11 февруари 2016 (UTC)

Готово Добавих също статистика и на редакциите, освен на посещенията. За новата статистика на посещенията е важно да се има предвид, че блокировачи на реклами (AdBlock, μBlock и т.н.) чупят графиките и трябва да бъдат изключени за съответната страница/домейн. — Luchesar • Б/П 11:41, 11 февруари 2016 (UTC)

Много благодарности! Tropcho (беседа) 12:14, 11 февруари 2016 (UTC)

Толсти Връх (община Лития)

Здравейте. Връх с малка или голема буква~(Словения)? Джевянин (беседа) 09:25, 14 февруари 2016 (UTC)

С малка. --Молли (беседа) 09:35, 14 февруари 2016 (UTC)

Мерси. Джевянин (беседа) 09:43, 14 февруари 2016 (UTC)

Помощ за преименуване на статия в англоезичната Уикипедия, свързана с България

Здравейте! Някой може ли да помогне по въпроса. През последните дни се заех да редактирам някои статии в уикипедия на български и английски. Направих каквото можах в статията за въоръжените ни сили, още повече, че последните основни промени в нея, засягащи подробната им структура са също мое дело, когато още нямах регистрация и затова са отбелязани само с айпи адреса ми. Само че съм изключително ядосан от простотията, която потребителят JMRAMOS0109 си е позволил, именно да преименува страницата от en:Military of Bulgaria на en:Army of the Republic of Bulgaria. Опитах се да върна тази редакция, писах в коментарната страница на статията аргументирано защо това е абсолютна глупост, но никой не взе отношение. Повече от очевидно е, че въпросният потребител си няма никаква идея за темата и понеже е видял примери за подобно наименование от други европейски страни е решил, че това му дава право да преименува по свое усмотрение, като се изживява като последна инстанция по темата, тотално игнорирайки нашите традиции по въпроса. Това, което ме ядосва особено в случая е, че редакцията му е е допусната без абсолютно никаква аргументация и приведени източници в нейна подкрепа, защото няма НИТО ЕДИН официален източник, в който неговата измислена формулировка е използвана, НИТО ЕДИН неофициален източник за същото, нито пък измисленото му наименование се използва или е било използвано неформално от когото и да било. В коментарната страница съм посочил всичко това, както и алтернативите за редакция. Поздрави! B.Velikov (беседа) 13:34, 14 февруари 2016 (UTC)

Подкрепям. Добре си изложил аргументите на беседата, и си напълно прав за объркването със Супопътните войски, но по принцип не бива да смяташ, че другите редактори непременно правят нещата със зъл умисъл. Просто Уикипедия насърчава смелите действия, но това не означава, че тези редактори не биха приели разумни аргументи против своята позиция. Мисля, че най-правилното наименование за статията ще бъде „Bulgarian Armed Forces“, както и си писал. Ще пиша и на английската беседа, и ако няма възражения до няколко дни, просто ще преименуваме статията. Между другото, благодаря ти за редакциите по статиите на военна тематика. ;) — Luchesar • Б/П 14:40, 14 февруари 2016 (UTC)

О, далеч съм от това, да смятам случая за злоумишлен. По-скоро става дума за недоглеждане от страна на англоезичните редактори и пълна неосведоменост и глупост (съжалявам, но не мисля, че използваното от мен определение е преувеличено) от страна на потребителя, извършил тази редакция. Иначе за моите редакции, правя, каквото мога. Имам по-пространни познания по въоръжените сили по света, световната история и политика. Но не съм много навътре със софтуера на уикипедия и въведените правила на общността, а и честно казано нямам желание да отделя време, за да ги изчета всичките, защото би отнело много дълго. Затова гледам да редактирам вече създадени статии с това, което знам, да привеждам източници, когато ги има и да не "мътя много водата". :) Ако някой може да ми помага с визуалното оформление на страниците би било добре, но не смея да се ангажирам много, защото сега разполагам с повече свободно време, но не знам как ще е занапред. Поздрави! B.Velikov

Друг вариант е „Bulgarian Armed Forces“, както е указано на официалния сайт на Министерството на отбраната. Така е известна войската ни и в НАТО. --Стан (беседа) 18:21, 14 февруари 2016 (UTC)

Точно около това май се обединяваме. Вероятно няма да е лошо да пишеш на беседата, където вече и Apcbg е подкрепил това предложение. — Luchesar • Б/П 19:18, 14 февруари 2016 (UTC)

Ункярискелесийски договор

Както правилата на Уикипедия, така и законите и морала, важат за всички. Някои обаче са по-равни от равните.

Колко статии има въобще без всякакви източници, и са непроверени от патрульори? Не се съмнявам, че такъв международен договор има, обаче преди да искаш от другите, сам трябва да си за пример.

Уви, качеството на българската Уикипедия, няма да се подобри, а се влошава. Вече в сравнение с чуждоезичните е като сектанска секция, заради върховната власт присвоена си от някои богоизбранници.

--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.131.161 (беседа • приноси) 14:28, 14 февруари 2016 (UTC) (проверка) ‎

Дали статия, което е започната днес е довършена? Възможно ли е да изразите личните си впечатления няколко дни по-късно? Jingiby (беседа) 14:31, 14 февруари 2016 (UTC)

А дали 2 години са малко време за влюбените, да проумеят, че на този всичко скрито, рано или късно става явно? Като двоен стандарт. --Предният неподписан коментар е направен от ‎89.215.131.161 (беседа • приноси) 114:36, 14 февруари 2016 (UTC) (проверка)

А дали може да уважавате времето на останалите редактори и да се подписвате след репликите си? — Luchesar • Б/П 14:54, 14 февруари 2016 (UTC)

Вече се подписвам, и очаквам коментари по темата за "Свети Валентин". --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.131.161 (беседа • приноси) 14:58, 14 февруари 2016‎ (UTC) (проверка)

Подписът е с четири тилди, ~~~~, не с три. — Luchesar • Б/П 15:46, 14 февруари 2016 (UTC)

Трябва ли да се отнасяме с по-голямо подозрение към редакциите на човек, с дългогодишна история на вмъкване на лъжливи твърдения в статиите? Според мен отговорът е очевиден, но нека го обсъдим. --Спас Колев (беседа) 12:31, 18 февруари 2016 (UTC)

За най-голямо съжаление това е не само стил, начин на редактиране в българската Уикипедия, но и светоглед - Всекиму своето кино. 89.215.131.161 15:12, 14 февруари 2016 (UTC).

Да, да, да - Дина Йорданова също го потвърждава. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.131.161 (беседа • приноси) 15:19, 14 февруари 2016‎ (UTC) (проверка)

За мен, тези редакции (Подемос, Глупакът (1953), Една единица и една двойка, Червен краб и т.н. и т.н.) без всякакви източници са израз на много лоша и порочна редакционна политика в Уикипедия на български език. Нещата ми мязат по образ на Делян Пеевски и стил на тези в Съдебна система на България. За съжаление. Дано да греша! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.131.161 (беседа • приноси) 15:39, 14 февруари 2016‎ (UTC) (проверка)

Здравей, ако имаш желание да допринасяш градивно, го прави, ако си търсиш забавление, има достатъчно други места за това. Благодаря! --Спасимир (беседа) 15:55, 14 февруари 2016 (UTC)

Ако още веднъж си фалшифицирате подписа, следва много, много, много дълго блокиране. Това Ви е най-последното предупреждение от мен. — Luchesar • Б/П 16:07, 14 февруари 2016 (UTC)

Благодаря, чувствата са ни взаимни! 89.215.131.161 17:54, 14 февруари 2016 (UTC)

Нов редактор с въпрос

Привет, въпросът ми е свързан със следния шаблон -> {{Шаблон:Превод от}} Нужно ли е да се използва, когато само заемаме информация от чуждоезична уики страница, какво може да се вкара в дадената статия, но я напасваме/пренаписваме по друг начин и добавяме източници от български сайтове. За да вникнете за какво говоря, кликнете тук. Някак си ми седеше грозно да добавя шаблона и ако трябва да бъда честен не съм попадал на град или страна с такъв шаблон. Имам опит в друга уики страничка, но съм нов тук и не знам все още колко сте чувствителни. Поздрави --DanielDimow|Speak to me 15:17, 14 февруари 2016 (UTC)

Здравей, този шаблон може да се сложи, ако статията е изцяло преводна и за улеснение, вместо да слагаш всички източници, да поставиш шаблона и читателя като го интересува от къде е информацията да отиде на съответната страница и да си ги търси. В случая по-добре оказвай източниците, няма смисъл от този шаблон. --Спасимир (беседа) 15:26, 14 февруари 2016 (UTC)

Мерси за отговора, Спасимире --DanielDimow|Speak to me 17:08, 14 февруари 2016 (UTC)

Спасимир, DDimow: само да вметна, че шаблонът се добавя заради изискванията на лиценза CC-BY-SA и не е удачно да се използва като заместител на източници. Това го обсъждахме преди време – улеснение е за преводача в момента, в който превежда, защото си спестява добавянето на източниците по редовете, но в дългосрочен план – понеже в статията се добавя информация, разместват се пасажи и т.н. – е главоболие за хората, които искат да проверят достоверността на статията. А и шаблонът е почти незабележим за повечето хора в дъното на страницата. Това е така, защото целта му е да изпълни условията на лиценза – не да замества източнците. Tropcho (беседа) 22:17, 19 февруари 2016 (UTC)

Tropcho: Това щеше да бъда следващият ми въпрос. Може ли дадена статия да се аргументира с чуждоезични източници. Забелязал съм, че на места редактори използват spiegel.de или някоя страничка на английски. Като цяло е трудно намирането на БГ източник. Значи ли това, че при превода, дадена информация не се превежда, защото не може да се удостовери? Трудно мога да си представя изведнъж всички с по-висок ранк да знаят немски до толкова, че да са компетентни в проверяването на информацията. Иначе съм съгласен с това, което вметна. --DanielDimow|Беседа 07:29, 20 февруари 2016 (UTC)

По отношение на превода вече има браузърът "Гугъл Хром", който превежда страниците (макар машинно) от много езици. Ако не е техническа информация става ясно. --Rumensz (беседа) 07:43, 20 февруари 2016 (UTC)

Освен това не се слага само когато „статията е изцяло преводна“, а когато се превеждат и части от нея. Аз посочвам почти винаги поне някои от оригиналните източници в текста. В конкретния случай, посочен от DDimow: не виждам с какво пречи шаблонът. Естествено, че чуждоезични източници се ползват широко --Ket (беседа) 07:36, 20 февруари 2016 (UTC)

DDimow: Да, може да се ползват чуждоезични източници, стига да са благонадеждни. Tropcho (беседа) 13:58, 20 февруари 2016 (UTC)

Двоен стандарт

Прехвърлено към темата Ункярискелесийски договор, тъй като е нейно естествено продължение. --Молли (беседа) 15:45, 14 февруари 2016 (UTC)

Честит "Свети Валентин"

Честит празник на всички! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.131.161 (беседа • приноси) 15:41, 14 февруари 2016 (UTC) (проверка)

Това Ви е последното предупреждение за подписа: четири тилди, ~~~~, след всяка реплика. Бъдещи реплики без подпис може да бъдат връщани без обяснения. Благодаря предварително за разбирането и уважението към останалите редактори в проекта. — Luchesar • Б/П 15:49, 14 февруари 2016 (UTC)

Според мен горният празник е свойствен за католици и протестанти. За православните българи по върви Трифон Зарезан, който има вековни традиции. Jingiby (беседа) 15:52, 14 февруари 2016 (UTC)

Jingiby, щом толкова настояваш репликата ти е да е адресирана до мен, ще ти отговоря, че по мое мнение всеки е свободен да си чества каквито иска празници, стига от това да му е хубаво на душата, още повече пък ако носи радост и за околните, и най-вече стига да не вреди никому. Надявам се този отговор да те удовлетворява и с него да приключим темата. — Luchesar • Б/П 16:14, 14 февруари 2016 (UTC)

Репликата беше до анонимния потребител, понеже усетих елемент на провокация в темата. Jingiby (беседа) 18:02, 14 февруари 2016 (UTC)

Затова ти бях оправил подравняването да е с отстъп от неговата, а не от моята, ама ти си го върна. ;) — Luchesar • Б/П 19:18, 14 февруари 2016 (UTC)

Честит Трифон Зарезан. 89.215.131.161 18:09, 14 февруари 2016 (UTC)

На български говорят не само различни религиозни общности, но дори и редактори от други националности. Всеки да си честити празника както го разбира, и с кеф. --Rumensz (беседа) 18:12, 14 февруари 2016 (UTC)

Така е разбира се , но не забравяйте да се обичате а не да спорите , за това кой как го нарича този празник - защото Господ ви обича ! Той прощава , простете си и Вие ! Бог да благослови Вас и вашите семейства . Честит празник на всички православни братя християни ! --oficialniat 20:26, 14 февруари 2016 (UTC)

Сиреч , Господ обича всички , ама нека бъде честит празникът (Св. Валентин) само на православните братя ! Потребител:Uanfala (беседа) 00:15, 15 февруари 2016 (UTC)

Грешно ме разбра приятелю Uanfala . Забравяш че Господ не ни дели на източно православни , католици и всички останали християнски секти . Господ е само един ! И независимо как ще го наречем : Христос , Аллах или Буда - той не разделя хората . Ние го разделяме , въпреки че той обича всички свои чада създадени по свой образ и подобие ! Така че не виждам нищо странно в това че поздравих всички православни братя християни . Все пак аз се смятам за такъв ! Поздрави --oficialniat 16:00, 15 февруари 2016 (UTC)

„ Господ е само един ! (...) той не разделя хората . Ние го разделяме (...) “

Много хубаво казано (да си върна поне част от дълга ;). — Luchesar • Б/П 16:55, 15 февруари 2016 (UTC)

Уикипедия не е форум. Спири ··· - - - ··· 17:01, 15 февруари 2016 (UTC)

„ и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ “
. Нямаш дългове към мен приятелю Luchesar - ще те подкрепям и за в бъдеще , колкото и да не и харесва това на Вася ! --oficialniat 19:30, 15 февруари 2016 (UTC)

Information on Anti-Bulgarian propaganda at sh.wiki by Потребител:Orijentolog

Dear users,

this is only for information.

please take note that sh:User:Orijentolog, user at Sh.wiki.

is an anti-Bulgarian and anti-macedonian element, extreme nationalist, from town Split, state of Croatia with name I. K. (croatian).

sh:User talk:Edgar Allan Poe

see particulary text (Bugar navalio... (februara Edgar pobedio?)) or translted Bulgarian invaded, and Edgar Won!

"Šesnaeste, šesnaeste, Bugar navalio... (februara Edgar pobedio?) --Orijentolog (razgovor) 20:05, 8 februar-вељача 2016 (CET) Eto ipak je dobio svoj članak. --Orijentolog (razgovor) 03:28, 9 februar-вељача 2016 (CET)"

Уикипиада

Мнения и предложения може да изказвате тук

Здравейте, искате ли от 22 февруари до 20 март 2016 г. да си спретнем една Уикипиада като тази от 2008 г. с цел подобряване на съдържанието!? Може да се използва този модел, а може и да разширим дейностите с още нещо. --Спасимир (беседа) 10:43, 18 февруари 2016 (UTC)

Аз съм за. --DanielDimow|Беседа 16:46, 18 февруари 2016 (UTC)

За, особено както изглежда, че ти ще я организираш. Аз мисля да я спечеля :). --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:41, 18 февруари 2016 (UTC)

И аз подкрепям, но ще е само морално, защото едва ли ще мога да отделя специално време. Но идеята наистина е чудесна! — Luchesar • Б/П 19:34, 18 февруари 2016 (UTC)

Кой колкото може, всеки принос е от значение, може и да е един, пак е от полза. --Спасимир (беседа) 20:20, 18 февруари 2016 (UTC)

За допълнително надъхване: https://blog.wikimedia.bg/2016/02/22/wikipiada-2016/ :) Спири ··· - - - ··· 15:42, 22 февруари 2016 (UTC)

И да не забравяме, че вече може да се участва.

--Спасимир (беседа) 17:02, 22 февруари 2016 (UTC)

Гласуване на нов бюрократ

До 22:00 часа българско време на 3 март 2016 г. се провежда гласуване за даване на права на бюрократ на Лорд Бъмбъри (беседа - приноси). — Luchesar • Б/П 20:14, 18 февруари 2016 (UTC)

И официално – приемам номинацията. --Лорд Бъмбъри (беседа) 00:03, 19 февруари 2016 (UTC)

Модули / Module

Wikipedia:Lua не успях да намеря такова нещо в българското уики. Има ли – ако да, къде? ако не, кога ще проима? Поздрави и мерси предварително за отговора. --DanielDimow|Беседа 23:02, 18 февруари 2016 (UTC)

Тук сме основно на принципа „направи си сам“. --Stanqo (беседа) 23:08, 18 февруари 2016 (UTC)

DDimow: Мисля, че Pl71 и P3sh са спецовете по темата. Евентуално V111P, Nk и Termininja също може би може да помогнат, ама ми се чини, че са много заети. — Luchesar • Б/П 23:25, 18 февруари 2016 (UTC)

@Stanqo То хубаво да си го инсталирам/преместа и преведа за другите евентуално, ама реших да питам, мисля, че такива неща не са за всеки да пипа :D @Luchesar Мерси за никнеймовете. --DanielDimow|Беседа 23:28, 18 февруари 2016 (UTC)

Давай смело, винаги ще се намери някой да те поправи... --Stanqo (беседа) 23:31, 18 февруари 2016 (UTC)

Видях, че P3sh го е почнал. Мерси още веднъж за бързите отговори --DanielDimow|Беседа 23:49, 18 февруари 2016 (UTC)

Здрасти, за съжалениe последната седмица както в следващите 1-2 едва ли ще имам излишно свободно време, тъй че давай смело и отговорно. -- P3sh (беседа) 21:09, 19 февруари 2016 (UTC)

Здравейте и от мен. В българската уикипедия има шаблони, които ползват модули. Както пише и тук, модулите написани на Луа ускоряват зареждането (или изобразяването) на страници от уикипедия, които използват по-сложни шаблони. Целият код от шаблона отива в модула, а в самия шаблон остава много малко код, предимно извикването на съответния модул чрез:

{{#invoke:Име-на-модула|име-на-функция-от-модула}}

В българската уикипедия има доста модули вече, но мисля че всичко се копира от английската. Не знам в някоя локална уикипедия да разработват собствени модули. В този смисъл е добре да има някакъв консенсус дали имената им да се превеждат от английски или не. Имайте предвид, че някои модули се ползват от други модули. Ако имената на първите се сменят, ще трябва да се преработи и кода на зависимите от тях модули.

Бих ги оставил на английски, за да има минимален брой необходими корекции. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:38, 19 февруари 2016 (UTC)

Pl71: Да, успях да се оправя до толкова, че да имам информацията, която си споделил. Порсто си падам рационалист и реших преди да се разровя, току виж някой ми отговорил :D До колкото до @ Lord Bumbury съгласен съм за английския --DanielDimow|Беседа 20:58, 19 февруари 2016 (UTC)

Подкрепям Лорд Бъмбъри. -- P3sh (беседа) 21:09, 19 февруари 2016 (UTC)

Може би не бях съвсем точен. Кодът от английски така или иначе се нуждае от преработване. Например ако в английската версия има следния ред local getArgs = require('Module:Arguments').getArgs, то нашата трябва да е local getArgs = require('Модул:Arguments').getArgs. Както виждате именното пространство е преведено (съответно трябва да имаме и наша версия Модул:Arguments). Ако превеждаме/локализираме всички имена, горният пример щеше да изглежда така: local getArgs = require('Модул:Аргументи').getArgs. При шаблоните е аналогично, Шаблон:Летище ползва Шаблон:ПК, при тях българският език преобладава. Лорд Бъмбъри все пак е прав - минимален брой необходими корекции, а и не съм видял някоя локална уикипедия, която да не е оставила нещо на английски. Може би в испанската има най-много преведени имена на модули. — Предният неподписан коментар е направен от Pl71 (приноси • беседа)

require('Module:Arguments') не работи ли тук? --V111P 11:28, 21 февруари 2016 (UTC)

Новата кембриджка история на средния век в архиве.орг

Изглежда новата кембриджка история на средния век е свободно достъпна тук. Може да е полезно за тези, които пишат на исторически теми. Tropcho (беседа) 23:14, 18 февруари 2016 (UTC)

ЦИЕ Пролет

Да си кажа защо ме нямаше наоколо в последните седмици – заедно с две момичета от Полша и Украйна създадохме проект за международното състезание „Централно- и източноевропейска пролет 2016“, с който кандидатствахме за стипендии от Фондация Уикимедия за награден фонд от по 400 евро за всяка участваща държава. Засега имаме 19 общности, потвърдили участието си (общности, а не държави, защото едната е уикимедианци, пишещи на есперанто, а другата – Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина), а 20-та (Словакия) ще потвърди скоро. Обсъждането на кандидатурата за стипендия се случва на Grants:PEG/Wikimedia CEE/CEE Spring в Мета, а международната организационна страница се намира на Wikimedia CEE Spring 2016. С удоволствие можете да се включите в обсъжданията на кандидатурата за стипендия и то не само записалите се като локални организатори Spiritia и Vodnokon4e. По чисто технически причини искаме получател на стипендията на е Уикимедия Полша, защото те имат достатъчно голяма организация, която да може да се справи физически с обработката на всички сметки. --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:56, 18 февруари 2016 (UTC)

Превод на картинка на деня

Защо не се появява превода в началната страница? Още вчера го преведох в съответния шаблон - да не би аз да бъркам нещо? --Exonie (беседа) 13:47, 20 февруари 2016 (UTC)

Преводите в Общомедия (c:Special:Contributions/Exonie) за съжаление не се отразяват автоматично тук и се налага да се копират в Шаблон:Картинка на деня в Общомедия/Картинки със съответните промени по линковете (там има нужда от [[:bg:, тук не. Прехвърлих преводите ти от днес до 29 февруари. Спири ··· - - - ··· 14:06, 20 февруари 2016 (UTC)

FOSS = джунгла? => У = джунгла. Има ли алтернатива на джунглата?

Всички Free open source проекти изглежда придобиват характер на джунгла - хаотичен, неструктуриран дизайн в който човек много по-трудно се ориентира и работи от възможното оптимално. И това води до многократно повтаряне на усилията. Знанията в Уикипедия са толкова зле структурирани. Например едни свойства на химичен елемент оптимално трябва да се въведат един-единствен път и мерните единици и категории да се преведат един-единствен път и оттам да се генерира инфокутията например. А не за всеки език, за всеки един елемент да се правят различни инфокутии превеждани поотделно на ръка и тотално несинхронизирани. Шаблоните не структурират информацията, те са чисто презентационни. А Уикиданни от години не дава никаква надежда за някакво развитие. Някой знае ли за някакви по-фундаментални усилия в тази посока? Не става въпрос само за У. Нещо като депо за структурирани знания, обектно ориентирано йерархично представяне на данните, нещо като Wolfram Alpha, но свободно и не реализирано като търсачка. И дали въобще е възможно във FOSS среда да се създаде добра структура на знанията? Свободата дава възможност на всеки да прави ad hoc решения, които са по-лесни за него, но не по-лесни за всички като цяло. Постоянно се появяват алтернативи на шаблони/модули и практики които внасят още хаос. Изглежда това са неизбежни свойства на FOSS? Такива мисли и реалности често ме демотивират да взимам участие в подобни проекти. Ще сведа терзанията си до следните два въпроса: --Exonie (беседа) 15:06, 20 февруари 2016 (UTC)

Има ли по-структурирани алтернативи на Уикипедия?
Възможно ли е изобщо да избягаме от хаоса на FOSS?

Ще се радвам да споделите мнения! --Exonie (беседа) 15:06, 20 февруари 2016 (UTC)

Като гледам колаборацията между Уикипедия и Гугъл явно нещата с Уикиданни вървят към някаква систематизация, което се отразява и на боксовете частично, но засега това е ситуацията. --Rumensz (беседа) 15:40, 20 февруари 2016 (UTC)

Уикиданни е най-близкото до систематизиране на данните. Колаборация между Уикимедия и Гугъл няма. Гугъл ползва това, което намери в Уикипедия. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:49, 20 февруари 2016 (UTC)

Четохте ли, че Уикимедия ще прави търсачка? mw:Wikimedia Discovery. Първоначално от ръководството крият тези планове, и може би заради недоволството да се насочват ресурси към такова начинание сегашната версия е, че търсачката ще търси само из сайтовете на Уикимедия и други „доверени и уместни източници на знание“. Критична статия обяснява каква вероятно е мотивацията за този проект: --V111P 11:58, 21 февруари 2016 (UTC)

„	Защо изобщо Уикипедия обмисля изграждането на търсачка? Най-вероятният отговор е страх, че е твърде зависима от Google, която изпраща Уикипедия най-малко една трета от общия ѝ трафик. През последните години, Гугъл започна предоставянето на отговори на запитвания директно на страницата с резултатите от търсенето (SERPs), често захранвани от Wikipedia, като по този начин намалява посещенията на самата Уикипедия. Третиков (директорката на фондация Уикимедия) на 29 януари в коментар на страницата на сметката си в Meta-Wiki, идентифицира намаляването на читателите като най-скорошното предизвикателство за Уикипедия.	“
en:Wikipedia:Wikipedia_Signpost/2016-02-17/Special_report

Интересно четиво е и http://thewikipedian.net/2016/02/19/knowledge-engine-lila-tretikov/. Синтезирано: от ръководството на Фондация Уикимедия тръгнали да правят търсачка по-добра от Гугъл без да кажат на общността редактори и вместо да получат 100 милиона долара от Фондация Knight, получили 250 000 долара, с които да направят предварително проучване какво да правят. Сега куп народ е недоволен, че никой не ги е питал дали са съгласни парите да се използват за това. Други интересни места са Knowledge Engine/FAQ в Мета и групата Wikipedia Weekly във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/wikipediaweekly. Приятно четене! --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:17, 21 февруари 2016 (UTC)

Exonie, мисля че това, което търсиш, е DBpedia. Специално интересно може да ти бъде да погледнеш Уикипедия:BG DBpedia: навремето Vladimir Alexiev дори участва в един от семинарите. Ако темата наистина те привлича, предполагам че можем да организираме отново нещо такова, защото тогава проблемът всъщност беше, че от наша страна нямаше особено голяма активност (единствено Спас, но той пък явно си има предостатъчно други задачки). Затова мисля, че Владимир Алексиев и колегите му даже много ще се радват.

И само още една забележка. Въобще не съм съгласен, че FOSS означава непременно безпорядък. Да, създаването на добра организация в един отворен проект, в който всеки може да се включи, действително е на порядък по-трудно. Но това е просто въпрос на добро управление. А управлението може да бъде също толкова лошо и в който и да е затворен проект: просто летвата там е по-ниска. Отбелязвам това, защото не е справедливо да се прехвърля проблемът – доколкото съществува – върху концепцията за свободни и отворени софтуерен код, съдържание и т.н.

— Luchesar • Б/П 16:56, 22 февруари 2016 (UTC)

Благодаря за препратките. Разгледах DBPedia, но изглежда те правят нещата наопаки. Искат да мапнат шаблоните към някаква онтолгия. Това наследява много от проблемите на шаблоните. Според мен трябва да се започне начисто с една онтология с добре дефинирани типове и добри инструменти за въвеждане на информация и СЛЕД това тази онтология да се използва в проекти като Уикипедия за изграждане на енцикопедия в свободен текст. Ако един такъв проект се направи добре, може самите университети които генерират голяма част от структурираните данни да са куратори на своите данни, а проектът да им осигурява инструменти за управлението на данните. Ако се направи добре, може да преобрази информацията в Интернет. --Exonie (беседа) 18:13, 22 февруари 2016 (UTC)

При FOSS от една страна няма централно управление. Дори да се направи механизъм за осъществяване на йерархично управление, винаги някой може да започне собствен проект или подпроект и да разкъса екосистемата на проекта. Често един неидеален стандарт е по-добър от никакъв стандарт. Във FOSS няма легален механизъм който да възпира дублирането на проекта (което е равносилно на децентрализиране). От друга страна мотивацията е съвсем различна. Добрата реализация на един продукт изисква например лесен и удобен интерфейс и в комерсиален продукт действат сили (пазарна реализация->ръководството->служители) които да стимулират това да се реализира добре. Във FOSS мотивацията за подобно нещо е много по-малка и програмистите дори и да направят функционални неща, интерфейсът често е такъв какъвто те най-добре си ги разбират, което е далеч от интерфейс който да е разбираем за обикновения потребител. Разбира се има и други фактори и не казвам че всеки FOSS проект е обречен на тези недостатъци, но според мен това са едни много фундаментални и силно действащи фактори. --Exonie (беседа) 18:13, 22 февруари 2016 (UTC)

Exonie, мисля, че бъркаш доста неща за FOSS, но също така не съм убеден, че У:Р е подходящо място за подобни дискусии. Харесва ми сравнението с джунгла защото всяка джунгла е саморегулираща, и самоподдържаща се устойчива система докато не се появи външно влияние. Така, че това е много положително сравнение. Спорно е доколко е коректно. Струва ми се, че споделяш една доста често срещана заблуда а именно, че FOSS изключва комерсиалните проекти а това никога не е било така. Познавам много програмисти а и не-програмисти за които основната а понякога и единствената мотивация да участват във FOSS проект е заплащането. Самият аз изхранвам семейството си вече 15-та година единствено с участие във FOSS. Има и доста примери на FOSS проекти със стриктна организация и желязна йерархия. и т.н. Въобще FOSS екосистемите са много шарени. Уикипедия от друга страна въпреки многото допирни точки с FOSS не е 100% FOSS проект доколкото основният ѝ продукт не е софтуер. --Сале (беседа) 12:07, 23 февруари 2016 (UTC)

Не съм казал че изключва комерсиалните проекти, но и тогава си остава възможността за разкъсване на екосистемата и мотивация насочена към неправилното място (хубав безплатен продукт, но без документация - платете ни за да ви го инсталираме и прочие подобни бизнес модели). но това минава наистина малко офтопик, тъй че аз съм дотук за FOSS --Exonie (беседа) 19:25, 23 февруари 2016 (UTC)

Здрасти на всички и мерси на Luchesar че ме включи в дискусията. Не съм съгласен с Exonie че Уикидата не ставала за нищо, още повече че нямало развитие. Напротив, има много бурно развитие. Специално за сферата на моя интерес (културно наследство) се е "утепало". Exonie пише "Ако се направи добре": ами хайде, направи го. Всякакви такива проекти са преди всичко огромни социални проблеми, и чак после инженерни проблеми. Така че може да си пишем колкото искаме за чист дизайн и обектно моделиране, но по този начин няма да постигнем нишо. "Може самите университети които генерират голяма част от структурираните данни": ето между прочем един мног интересен пропозал: https://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:WikiProject_Wikidata_for_research. Може би първият Horizon2020 пропозал разработен изцяло онлайн и открито. Ако искаш да работиш в тази насока, присъедини се към някакви хора които вече работят по нея. DBpedia също продължава да се развива сериозно. Бях на срещата [DBpedia TheHague2016|http://wiki.dbpedia.org/meetings/TheHague2016] (те правят 2 годишно). Наистина има брутални проблеми в данните, особено в не-английската ДБпедия, но това е основно по причина че няма никакъв едиториал процес за мапването на данните. Иначе DBpedia Extraction Framework прави чудеса; и в DBpedia има доста повече данни от Уикидата. --Vladimir Alexiev (беседа) 20:03, 29 февруари 2016 (UTC)

Vladimir Alexiev, може ли на български? Все пак сме в bg.wikipedia. --Сале (беседа) 20:40, 29 февруари 2016 (UTC)

Клавишни комбинации във визуалния редактор

Аз ли не мога да намеря клавишна комбинация за записване на редакцията или не съществува? --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:26, 21 февруари 2016 (UTC)

Лорд Бъмбъри: Alt+Shift+ S P.S. Пълен списък --DanielDimow|Беседа 18:01, 22 февруари 2016 (UTC)

Списък с идентификатори в Уикиданни с входни данни списък от имена на статии

Имам списък с всички статии в Уикиизточник и искам да разбера дали всички имат идентификатори в Уикиданни и евентуално да ги добавя. След това ще ги пусна през https://tools.wmflabs.org/wikidata-todo/get_item_names.php, за да видя към кои имаме статии и да ги свържа, ако не са. Някой има ли идея? --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:44, 22 февруари 2016 (UTC)

Дефинирай „идентификатори“ --DanielDimow|Беседа 06:24, 23 февруари 2016 (UTC)

Qn, където n е цяло позитивно число. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:28, 23 февруари 2016 (UTC)

Лорд Бъмбъри, wikisource:bg:Специални:Без междууикита? — Luchesar • Б/П 21:29, 25 февруари 2016 (UTC)

Друг вариант е да ги пускаш през скрипт, който да прави запитване през https://www.wikidata.org/wiki/Special:ItemByTitle?site=bgwikisource&page=${PAGENAME} (желателно urlencoded), като гледаш дали ще върне HTTP код 302 със съответния location (към обекта) или просто ще ти върне код 200, което в случая значи, че не е намерило нищо. Сигурно има и далеч по-интелигентен начин това да се прави през API-то, ама немам опит, и от кратко четене поне не можах да се ориентирам (което не значи, че е сложно, а че вероятно просто не съм чел каквото трябва). — Luchesar • Б/П 21:55, 25 февруари 2016 (UTC)

wikisource:bg:Специални:Без междууикита не ми върши работа, защото аз търся липсващите връзки между статии в Уикипедия на български и Уикицитат на български. Второто ще видя как мога да го автоматизирам. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:25, 25 февруари 2016 (UTC)

Уикицитат и Уикиизточник са две различни неща. За API-то виж [7] и [8]. --V111P 16:36, 26 февруари 2016 (UTC)

Уикиизточник имах предвид, ама кой да гледа. Благодаря за API-то. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:22, 28 февруари 2016 (UTC)

Ново разширение за интерактивни графики

Тук има готино приложение на това. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:48, 25 февруари 2016 (UTC)

Wow! — Luchesar • Б/П 21:03, 25 февруари 2016 (UTC)

В режим на редактиране

Бихте ли затворили огромното поле, което от няколко дена се отваря след основната таблица при редалктиране?--Sim (беседа) 15:50, 25 февруари 2016 (UTC)

Не съм много сигурен за какво става въпрос, Sim. Може ли скрийншот? — Luchesar • Б/П 17:36, 25 февруари 2016 (UTC)

Трябва да цъкнеш "Още..." и се затваря. Това си е в твоя браузър. --Поздрави, Петър Петров 18:26, 25 февруари 2016 (UTC)

И аз първоначално си помислих за символите, но ако не бъркам настройката не се помни, затова ми се видя странно да е то. Хм. — Luchesar • Б/П 18:42, 25 февруари 2016 (UTC)

Не може да се затвори с "още", а заема половината страница.--Sim (беседа) 21:58, 25 февруари 2016 (UTC)

Еми виж там да не си цъкнал на стрелките пред "Специални символи" или "Помощ". Ако и това не е -- дай скрийншот, щото не те разбираме. --Поздрави, Петър Петров 23:01, 25 февруари 2016 (UTC)

Оправих го в „настройките“ - махнах второто „ченгенце“. Обаче има разлика от таблицата, с която бях свикнала.--Sim (беседа) 01:49, 26 февруари 2016 (UTC)

Канонизация на Архиепископ Серафим Богучарски Соболев

Преместено на Уикипедия:Кръчма. — Luchesar • Б/П 19:15, 26 февруари 2016 (UTC)

Отново за двойните стандарти и цинизма - редакционна политика в Уикипедия на български език

Правена е вече забележка на Спас Колев - строител (Не съвсем неутрално), за това че малкото /или почти никаквите/ нови статии които създава - са без всякакви източници. Нулев ефект и резултат.

Спас Колев е администратор и бюрократ /може би това твърдение е без източници/. Доколкото се информирах от минали разговори, и не само, останалите местни /а не вегетариански/ администратори го защитават по принцип.

Новите статии Марселу Рибелу ди Соза и Майкъл Чимино са отново създадени от него по същия тертип.

В този смисъл имам въпрос - Уикипедия на български език - приватизирана ли е, и от КОЙ? Разбрах, че точно редакционната политика в Уикипедия на български език е влязла във фокуса на общественото и медийно внимание - ето с това - Сигнал срещу "Уикипедия" в българската прокуратура. 89.215.129.168 11:11, 28 февруари 2016 (UTC)

Исканията за източници, които слагате, се отнасят до тривиални твърдения. Кой (освен Вас, разбира се) оспорва или би могъл реалистично да оспори факта, че Майкъл Чимино е американски режисьор? И какъв би бил благонадеждният източник: извлечение от регистрите на американското НОИ? Въпросите са реторични. Исканията обаче за източници към Вас винаги – поне по впечатленията ми на страничен наблюдател – са били за съвсем сериозно потенциално спорни твърдения. Подходящи примери могат да дадат многото колеги, които са се сблъсквали с Вас – и съвсем не всички те са администратори.

Накратко, поведението Ви напоследък е в духа разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка. И понеже явно сте съсредоточили атаките си спрямо конкретен редактор, то също влиза в графата тормоз над потребители. Единственото, което засега Ви спасява от блокиране, е че имате късмет да редактирате от динамични IP адреси в мрежа, където има и съвестни потребители. Боя се обаче, че отстрани това изглежда като типично поведение на квартален гамен, успяващ някак да се размине със среща с „кварталния“. Това ли е образът, който искате да изграждате за себе си?

— Luchesar • Б/П 14:44, 28 февруари 2016 (UTC)

Благодаря за комплимента /от вашата уста/ за "кварталния гамен" и кварталния "образ". Последното много ме ласкае (а и вас, с претенция за нескромност). Можете да подобрите статията за КОЙ в насока тривиални твърдения. Вижда се, компетентен сте. 89.215.128.27 15:41, 28 февруари 2016 (UTC)

Не знам за Картаген, но смятам, че Вашите права за редактиране трябва да бъдат отнети безсрочно. Въпросната статия КОЙ го потвърждава за пореден път. Бих инициирал отново процедурата, но ми е нужно предварително да знам дали ще получа съдействие от колегите, които могат да посочат нови конкретни примери за Вашите злоупотреби с източници. — Luchesar • Б/П 15:47, 28 февруари 2016 (UTC)

Може ли и от мен един комплимент - браво за подобряването на статията за Александър Матросов. Между впрочем, понеже се правиш че не знаеш, ако знаеш за ... /не само ти като квартален/ какво се знае и къде се знае за цялата мрежа, въобще няма и да чакаш 20-те си заплатки (или нещо друго). 89.215.128.27 16:03, 28 февруари 2016 (UTC)

А между другото, на български не съществува израз „между впрочем“. Има „впрочем“ и „между другото“. „Между впрочем“ е русизъм, който всъщност показва непознаване на руския език, защото оригиналът „между прочим“ се превежда на български точно като „между другото“. — Luchesar • Б/П 16:19, 28 февруари 2016 (UTC)

Добре старши - между другото по руски - гледам фуражката добре ти седи, ама гледай да не ти хвръкнат нашивките от пренапрежение. И не само. 89.215.128.27 16:28, 28 февруари 2016 (UTC)

Не мога да отрека, че поне имате добро чувство за хумор. )))) — Luchesar • Б/П 16:33, 28 февруари 2016 (UTC)

Wikimania 2016: call for posters, discussions and trainings

Hi people,
the calls for posters, discussions and trainings for Wikimania 2016 are officially opened, you can find all the relevant links on the conference wiki:

https://wikimania2016.wikimedia.org/wiki/Submissions

The calls will be closed on March 20.

Posters will be reviewed just to make sure that there aren't things which are too much out of scope. Since we have a whole village we will surely find places to attach them, even if we they will be a lot!

Discussions will be managed by a guiding committee who will work on the wiki to meld all the proposals and suggestions.

Trainings will be reviewed by the programme committee. Please note that we request that each training has at least 3-5 interested attendees in order to be put in the programme.

By the beginning of April we will have a first list of all the accepted proposals.

If you have questions we suggest you to ask them on the discussion pages on wiki, so that everyone will be able to see them (and their answers, of course).

We are looking forward to read your ideas! --Yiyi (беседа) 13:40, 28 февруари 2016 (UTC)

Беседа:КОЙ

Има ли място за обиди, а не за аргументи в уикипедия на български език? Това "хейтър" как да го разбирам в този контекст - Уикипедия:Никакви лични нападки. 89.215.128.27 17:33, 28 февруари 2016 (UTC)

Точно като хейтър - човек, който все е недоволен от нещо и всички са му криви, и все гледа да си изрази недоволството от незамКОЙси. --Rumensz (беседа) 17:43, 28 февруари 2016 (UTC)

Явно моделът "КОЙ" има много адвокати тук и се ползва с редакторска подкрепа /и политика/ в Уикипедия на български език? Не мога да отрека, че този факт възбужда "кривото" ми недоволство от "незамКОЙси"! Все пак съм доволен, че съм причислен към Homo Sapiens /макар и подсъзнателно/, щото като гледам културата на общуване и аргументация изпитвам чувството, че съм във фермата на животните. 89.215.128.27 17:54, 28 февруари 2016 (UTC)

Това не е форум. Jingiby (беседа) 18:01, 28 февруари 2016 (UTC)

За любителите на езиците

Под това интригуващо заглавие всъщност банално се търсят ентусиасти с афинитет към езиците и езикознанието за обсъждане на новия вид на Уикиречник. За повече информация вижте Уикиречник:Заявки към администраторите. — Luchesar • Б/П 18:39, 28 февруари 2016 (UTC)

Интерактивна административна карта на България

Здравейте! Създал съм един инструмент за генериране на административни карти на България по области и общини. Картата може да се използва за илюстриране на статии, които изискват географски статистики или да се представят административните единици в различни цветове. Сега вече картата е по-интуитивна и може да се избират областите и общините като се клика върху тях. Административната карта е на този адрес. Има също и друга тук, която представя само областите или избирателните райони и показва цифровите стойности, когато се вкарват статистически данни. Картите са отворени и всеки може да ги ползва за статии в Уикипедия. За идеи или бъгове може да ми пишете на беседата. Поздрави--ikonact (беседа) 22:31, 28 февруари 2016 (UTC)

А ще има ли възможност данните по общини да се вкарват чрез табличен файл? --Stanqo (беседа) 09:42, 29 февруари 2016 (UTC)

Може, тук, но тази възможност още не съм я тествал достатъчно и не работи добре. Може да се слагат имената на общините отделени с ; от цвета или числената стойност. Всяка община или област трябва да е на отделен ред. Например, ако искате да оцветите Банско в синьо, трябва са сложите Банско;00FF00. Може да сложите и стойност, но не забравяйте да чекнете бутончето. Например, Банско;0.2, ще оцвети общината в цвят, който е автоматично изчислен между минималната и максималната стойност. Може да вкарвате общините и областите с ЕКАТТЕ кодовете. Например, BLG01;00FF00 ще оцвети община Банско в синьо. Препоръчван използването на ЕКАТТЕ кодове, защото още не съм намерил начина да различавам общини с еднакви имена. Другият проблем е да се разграничи името на областта от името на общината (например Благоевград е и област и община). В този случай може да напишете област Благоевград за областта и само Благоевград за общината. И въобще има още един куп проблеми, но при внимателно ползване може и да работи

--ikonact (беседа) 10:25, 29 февруари 2016 (UTC)

Можеш ли картинката с избора на кодовете на цветовете да стане част от Уикипедия:Цветова таблица? --Rumensz (беседа) 11:07, 29 февруари 2016 (UTC)

За избора на цветовете ползвам една библиотека и кодът не е мой, така че трудно ще я променя. Мога да направя меню с цветовата таблица, но не мога да разбера каква точно е идеята. Искаш да има цветовата таблица на Уикипедия при избора на цветове ли? --ikonact (беседа) 12:10, 29 февруари 2016 (UTC)

В Уикипедия:Цветова таблица има конкретни цветове, а във Вашата карта те могат да се избират с местене на курсора на цветово поле, като се показва техният код. Това дава значително повече възможности за избор на близки цветове, когато се налага. --Rumensz (беседа) 13:37, 29 февруари 2016 (UTC)

Пак не разбирам какво точно да направя. Предлагате да направя списък с цветовата таблица от Уикипедия ли? А цветовете не само могат да се избират, но може и да се слага кодът директно в полето. За момента, ако Ви трябват цветове от цветовата таблица можете да копирате кода от таблицата в Уикипедия и да го залепите в полето. --ikonact (беседа) 14:43, 29 февруари 2016 (UTC)

ikonact, мисля че Rumensz има предвид обратното: дали не може библиотеката за избор на цветове, която ползваш, да се ползва и на Уикипедия:Цветова таблица. Предполагам, че не е напълно невъзможно да се скалъпи нещо, но не знам доколко има смисъл, при положение, че в Интернет има безброй такива генератори, откъде кодът може да се копира – точно както се копира и от нашата Цветова таблица. — Luchesar • Б/П 15:48, 29 февруари 2016 (UTC)

Извинявам се, явно нещо не съм разбрал. Ако някой иска да вкарва този код в Уикипедия:Цветова таблица ще му дам връзка към библиотеката.--ikonact (беседа) 21:54, 29 февруари 2016 (UTC)

Дали ще е възможно в бъдеще вместо да се показва картата на цяла България, да се изкарва само отделна област или община? --Stanqo (беседа) 09:03, 1 март 2016 (UTC)

Учредителна среща УМБГ

Здравейте! Препращам към тема на дискусионната страница на УМБГ в Мета-Уики за датата на учредителното събрание. Включете се! --dimi_z (беседа) 16:55, 29 февруари 2016 (UTC)