Уикипедия:Тук сме, за да създаваме енциклопедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

За разлика от класическите енциклопедии, Уикипедия се пише от доброволци от цял свят. Тази свобода е една от основните, същностни характеристики на Уикипедия. Тя е предпоставка около енциклопедията да се формира сложна, динамична и нееднородна общност от потребители. Обединяващ в тази общност е интересът към Уикипедия, но мотивите за този интерес могат да бъдат различни.

Огромната част от потребителите, които се решават и да пишат, освен да четат, имат искрено желание да помагат за обогатяване на свободното познание. Нерядко между редакторите могат да възникват спорове, касаещи различни аспекти на енциклопедията, но най-често тези спорове също произтичат от стремежа Уикипедия да бъде подобрявана – просто различните редактори могат да имат различна представа какво представлява „подобрение“ и/или как то следва да бъде постигано. Разбира се, всеки редактор може да има и други причини да работи в Уикипедия: за някои това може да е просто чувството да бъдат полезни за обществото, за други може да е средство да се откъснат от проблемите на ежедневието и да релаксират, трети може да са привлечени от възможността в процеса на работа да общуват с интересни хора, четвърти може да използват писането на статии, за да научават нови неща, и т.н., и т.н. – често причините могат да бъдат комплексни, но ключово и първостепенно остава желанието да се развива Уикипедия.

Енциклопедията обаче може да привлича и други типове хора. Един такъв тип са обикновените вандали, търсещи примитивно удоволствие в разрушаване на съграденото от чужди ръце. Друг тип са троловете, които могат да се възползват от естествената многообразност, а оттам понякога и противоречивост на уикиобщността, за да сеят раздори и интриги за собствено удоволствие. Понякога троловете могат и просто да търсят провокации, ангажирайки време на редакторите, което обикновено създава у троловете чувство за значимост. Някои потребители пък най-банално се опитват да злоупотребяват с популярността на Уикипедия, използвайки я за реклама, пропаганда или създаване на публичност. Не на последно място, има и такива потребители, които реално – и дори изключително усърдно – работят по енциклопедията, но защото искат да наложат определена гледна точка, да правят неетични експерименти, да удовлетворят своето тщеславие или с други, но все принципно недобросъвестни мотиви. Обединяващото всички тези случаи е наистина това, че в мотивацията на тези потребители развитието на Уикипедия не е на първо място.

Уикипедия съществува единствено благодарение на своите добросъвестни редактори. Ако се позволи на недобросъвестните да наложат своето влияние или дори просто да попречат на работата на добросъвестните, опасенията и критиките към енциклопедията, „която всеки може да редактира“, много бързо биха намерили реално основание и Уикипедия неизбежно би претърпяла крах. Това есе цели да даде насоки как да разпознаваме тези два принципно различни типове поведение. Редакторите, които явно имат за своя основна цел нещо различно от развитието на Уикипедия, следва да бъдат блокирани или привилегията им за редактиране да бъде отнемана.

Признаци, че някой е тук, за да създава енциклопедия

Неподправен интерес към подобряване на енциклопедията
Добросъвестните редактори често имат широк спектър от интереси и разнообразни приноси в Уикипедия. Дори когато работят в сравнително ограничена област, приносите им са сериозни и задълбочени. Освен работа по статиите, това може да включва патрулиране, служебна поддръжка, изпълняване на административни функции или участие в различни организационни дейности. Заедно с работата си по подобряване на Уикипедия, добросъвестните редактори обикновено се стремят и да се борят с факторите, които вредят на енциклопедията.
Уважение към принципите на Уикипедия и нейните правила
Участието в даден проект предполага и приемане на неговата същност, цели и дух. Добросъвестните редактори осъзнават своята отговорност към общността и се стремят да съблюдават тези фундаментални правила, пренебрегването на които би означавало по същество зачеркването и на самата Уикипедия. Добросъвестността също предполага признаване и съобразяване с консенсуса в общността, дори когато отделният редактор може да остане на различно мнение.
Фокусиране върху работата по Уикипедия
Въпреки, че е напълно нормално потребителите понякога да отделят време за „човъркане“ например на собствената си потребителска страница или пък да влизат в по-абстрактни дискусии с други редактори, основната част от приносите на добросъвестните редактори са свързани с подобряване на енциклопедията.
Желание за подобряване на собствената работа
Всички правим грешки. Добросъвестните редактори се стремят да се учат от грешките си. Те може да гледат на редактирането и като забавление, но не забравят своята отговорност спрямо читателите, и затова се стремят непрестанно да подобряват качеството на своята работа.

Признаци, че някой е тук с други цели

Ограничен интерес върху себе си или рекламиране на себе си или своя бизнес
Потребители, които се интересуват изключително от редактирането на статии за себе си или редактират свързани с тях статии с користни мотиви очевидно са тук не защото искат да помагат на самата Уикипедия, а просто на себе си.
Платено редактиране в противоречие с принципите на Уикипедия
Въпреки че платеното редактиране не е формално забранено, извършващите редакции срещу заплащане или каквато и да е друга форма на овъзмездяване, включително „аз на тебе, ти на мене“ договорки, са длъжни да спазват всички правила и принципи на енциклопедията поне толкова, колкото и всеки друг редактор. Такива редактори, водени от користен интерес, може да не са честни със своите клиенти и да им обещаят да добавят в Уикипедия информация за тях или пък да редактират или дори премахнат съществуваща информация в противоречие с правилата. Понякога това се случва и поради банално незнание, затова съществена отличителна черта тук е желанието на тези редактори да се научат и повече да не повтарят своите грешки. Редактори, които упорито продължават да се опитват да въвеждат, редактират или изтриват информация по начин, който не отговаря на същността на Уикипедия, независимо дали с хитруване или с нахалство (а особено пък чрез заплахи), очевидно бъркат енциклопедията с рекламна или агитационна брошура и нямат място в проекта.
Използване на привилегията за редактиране изключително за прокарване на определени спорни гледни точки
Нормално е редактори да имат по-голям интерес към определени теми и също нормално е да имат пристрастия. Докато има диалог и сблъсък на различни гледни точки от добронамерени и добросъвестни редактори, това е част от естествения процес на установяване на неутралната гледна точка в Уикипедия. Ако обаче даден редактор не прави нищо съществено за Уикипедия, освен да се опитва да прокарва определени спорни гледни точки, справедливо би било съмнението, че нейна или негова цел не е създаването на енциклопедия. Особено основателно би било такова съмнение, ако тези ограничени редакции са в конфликт с основни принципи на Уикипедия, като цитиране на източници, благонадеждност на източниците или неутрална гледна точка, или ако поведението нарушава правилата за цивилизованост и неупотреба на лични нападки.
Разглеждане на Уикипедия като социална мрежа
Уикипедия не е социална мрежа. Потребители, които основно я ползват като безплатен уеб сайт, средство за комуникация, съхранение на свои данни и въобще за неща, които не са свързани с нейната същност като енциклопедия, очевидно не са на правилното място.
Общ модел на разрушително поведение
На всекиго може да се случи да си изпусне нервите или да има лош ден. Когато обаче едно вредно за енциклопедията поведение продължава дълго време и без тенденция към подобрение, очевидно подобряването на Уикипедия не е приоритет за съответния потребител.
Опити за трупане на „точки“ извън Уикипедия
Някои потребители може да редактират Уикипедия, водени от желанието да впечатлят някого, като при това самото качество на техните приноси в енциклопедичен план е без значение – водещо е желанието именно да се направи впечатление, понякога с откровено глупави неща (например обяснение в любов на популярни страници), или да се спечели уважение в дадена група (например като масово се представи в статиите определена гледна точка, която не е неутрална, но се поддържа от въпросната група).
Разглеждане на редактирането като битка
Нормално е в Уикипедия да се водят спорове. Но когато редактори започват да драматизират излишно конфликти, да ескалират напрежението, да демонстрират редовно агресивно поведение, подканващо към конфликти, неизбежно възниква въпросът дали всъщност те съзнателно не търсят тези конфликти. Ако голяма част от редакциите на даден потребител са свързани по неконструктивен начин с подобни конфликти, било като пряко и активно участие в тях, било като редакции, целящи да поддържат или провокират напрежение, това е сигурна индикация, че въпросният потребител не поставя подобряването на Уикипедия на първо място сред своите цели.
Нечестно поведение и хитруване
Позоваването на правила и политики в Уикипедия по начин, който очевидно противоречи на техния дух (например уикиадвокатстване), е явен признак за недобросъвестност. Още по-очевидно недобросъвестно поведение е използването на марионетки.
Слаб или отсъстващ интерес към съвместна работа
Уикипедия е колективен проект. Това може да е некомфортно или нежелано за определени потребители, но е начинът, по който Уикипедия въобще е възможна. Затова тези, които искрено държат на енциклопедията, полагат старание да работят заедно със своите колеги. Нежеланието да се дискутира с други редактори, особено по основателно повдигнати въпроси, разпалването на конфликти вместо стремеж към овладяването им, грубо и неуважително поведение, особено с цел провокация, потискане на инакомислещите, било посредством агресивно, хулиганско поведение, било с технически средства като блокиране, отблъскване на добросъвестни редактори или претенции за собственост върху статии са все признаци на подобен тип отношение.
Недопустимо поведение
В тази група влиза всяко поведение, което пряко вреди на Уикипедия като проект: отправянето на правни заплахи срещу Уикипедия или редактори в нея, опити за сплашване и въобще за оказване на натиск, включително и извън самата Уикипедия, организиране на кампании срещу енциклопедията, опити за установяване на контрол върху нея и/или съдържанието ѝ, независимо дали с политически, икономически или други мотиви.
Дългосрочни цели, несъвместими с принципите на Уикипедия
Понякога редактори може да се опитат да създадат положително впечатление за себе си като извършват множество добри редакции, но с намерението това да им даде възможност междувременно или в някакъв момент в бъдещето да извършат недобросъвестни действия. Последните могат да бъдат както прокарване на някаква тенденциозна или неточна информация, така и разпалването на конфликти вече от позиция на „утвърден редактор“. В подобен тип поведение може да е трудно да се докаже умисъла, но характерен признак за такъв е сравнителната повърхностност на „добрите“ приноси, особено когато изглежда да не са изисквали особено усилие: например извършването на тривиални поправки посредством автоматизирани инструменти.
„Няма повече да правя така“
Редактори, които демонстрират несъответстващо на енциклопедията поведение, но обещават да се поправят, е напълно възможно да бъдат добросъвестни. Когато обаче тези обещания системно не бъдат спазвани, и особено когато се опитва хитруване, явно редакторът няма за основна цел подобряването на Уикипедия.
Тщеславие
Стремежът към получаване на награди, специални права (администратор, бюрократ и прочие) и въобще признание е нормален за редакторите. Понякога обаче подобен интерес може да има нездрава основа, което най-силно проличава, когато потребителят се опитва да постигне желания резултат чрез хитруване. За добросъвестните редактори подобно признание е по-скоро привилегия и отговорност, а не право, което им се полага.

Възможни подвеждащи признаци

Презумпцията за добронамереност следва да се прилага и в този контекст:

Фокусиране върху тясна област
Въпреки, че редактирането изключително в определена област може да е признак за користни намерения, най-често това не е така. Много редактори могат да имат интерес или дори да имат смелост да редактират само в определена област. Ключово остава качеството на самите приноси, както и въобще тяхното съдържание.
Фокусиране върху определени процедури
В Уикипедия има много и най-разнообразна работа за вършене. Освен самите подобрения по статиите, важна е също тяхната категоризация, маркирането чрез подходящи шаблони, номиниране на неподходящите за изтриване и много други. Не по-малко важни са и въобще несвързаните със статиите дейности, като писането на помощни материали, разнообразна техническа поддръжка или дори организационна дейност. Фокусирането само върху една такава дейност само по себе си не е индикация, че въпросният редактор е недобросъвестен. Важно е дали действията му изглеждат насочени към подобряване на енциклопедията или изглежда да имат други мотиви.
Предложения за промяна на политики
Само по себе си, отново, това не е признак за недобросъвестност. Напротив, правилата в Уикипедия не са издялани от камък, и най-вероятно винаги ще има с какво да бъдат подобрени, дори само за да отговорят на естествените промени, които неизбежно настъпват с развитието на проекта.
Затруднения да се впишат в колектива
За някои потребители вписването в общността може да е трудно, но не заради техни целенасочени действия, а по причини, които не са под прекия им контрол. Някои потребители може да имат затруднения в общуването, но въпреки това да имат искрено желание да помагат на проекта и възможност да го правят. В тези ситуации трябва да се търси баланс: понякога с достатъчно търпение подобни редактори могат да станат истински полезни и дори важни членове на уикиобщността, но в други случаи е възможно единственият резултат от подобни опити да бъде загубено време и нерви за останалите редактори.
Изразяване на непопулярни мнения, дори на силно непопулярни, по неразрушителен начин
Уикипедия насърчава смелостта, а понякога е нужен наистина силен тласък, за да се преодолее погрешна инерция. Затова изказването дори на радикални мнения, когато това очевидно е направено добронамерено и без желание да се търси някакъв конфликт, трябва да бъде свободно. Съществен в тези случаи е именно начинът, по който е изразено мнението: не е достатъчно то просто да не изглежда недвусмислено агресивно – напротив, то трябва да изглежда недвусмислено неагресивно.

Общи препоръки

Може би най-важното общо правило е горните признаци да бъдат разглеждани в контекста на цялостното поведение на даден редактор, а не само в определена ситуация. Това е единственият относително сигурен начин да се направи вярна преценка за същинските мотиви, която да не бъде повлияна от недостатъчно информация, емоционални оценки или просто лоша комуникация. Това не означава, че редакторът трябва да бъде оставен да редактира дълго време, преди да се направи извод – в определени случаи и една редакция може да бъде достатъчно индикативна за бъдещото поведение („Пешо лапа ..., а аз бръкнах на Марийка в ...“ не изглежда силно обещаващо за един продуктивен в бъдеще редактор). Същественото е просто преценката да обхваща всичко известно за редактора.

Вижте също