Уикипедия беседа:Потребителска група „Български уикимедианци“/Устав

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Генерално предложение при дискутирането на устава[редактиране на кода]

  • Предложеният в момента вариант е чернова и, както каза Пламена, която го подготви юридически, почти всичко в него може да подлежи на обсъждане и промяна. В същото време, както и да го префасонираме, е добре тя после отново да го прегледа от юридическа гледна точка за съгласуваност, лексика и прочее.
  • Веднъж приет този устав и залегнал в Сдружението, е добре да не се променя много-много, тъй като след регистрацията на Сдружението в съда, всяка промяна по устава ще трябва да минава през съдебна пререгистрация. Това значи, че още от сега трябва да мислим за устава с нагласа, различна от нагласата, с която пишем статиите в Уикипедия, а именно, че във всеки момент от време ще може да се променя. Ами не, няма да може; така че добре е отсега да се мисли в перспектива.
  • Предложението на Спас на уикисеминара днес беше да процедираме в две итерации и да си поставим срок за обсъждане и редактиране на устава, например от 3 седмици, след който някой (например той) да мине, да резюмира и систематизира предложените и одобрени промени и да ги нанесе обратно в текста на устава. После още 1 седмица дооглаждания.
  • За улеснение на обсъждането, всеки раздел, член и алинея са обособени в отделен раздел, съответно на h1, h2 и h3 ниво. Молбата ми е, всеки който желае да дискутира някой аспект на дейността на Сдруженията (например: даренията) да обособява нов раздел, съдържащ съответния на този аспект член/алинея от устава (в случая: Член 28) посочва точно в кой член и алинея се намира, най-добре с линк към съответния раздел (в случая: Project:Потребителска група „Български уикимедианци“/Устав#Член 28, за което май най-краткият запис като уикикод е [[Project:{{PAGENAME}}#Член 28]])

Надявам се, че в изготвянето на устава ще се включат максимално много хора, особено тези, които вече декларираха съпричастност с идеята да има потребителска група. Спири ··· - - - ··· 19:13, 8 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Процедурата по регистрация накратко[редактиране на кода]

Пламена е описала процедурата по регистрация на Сдружението накратко по следния начин:

  • 1. Удостоверение за уникалност на името от Информационно обслужване;
  • 2. Устав; Провеждане на учредително събрание за приемане на Устав, избиране на Управителен съвет; Протокол – подписани от всички учредители на сдружението;
  • 3. Спесимен(и); Свидетелства за съдимост на учредителите;
  • 4. Заявление до СГС + такса за регистрация;
  • 5. БУЛСТАТ номер.

В допълнение към това, трябва да видим точно между кои две стъпки (вероятно след приемане на устава и преди провеждане на учредителното събрание) трябва да се преведе уставът и на английски и да се представи за съгласуване с Фондация Уикимедия. Спири ··· - - - ··· 19:17, 8 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Частна полза[редактиране на кода]

Не може да е „в частна полза“, защото Уикипедия е „в обществена полза“. Проектът обхваща всичко и всякакви теми. Частна щеше да е само, ако е да речем за определена група хора - примерно инвалиди. --Rumensz (беседа) 21:58, 9 февруари 2015 (UTC)[отговор]

От всичко, което Пламена обясни за разликата между двата вида, хамалогията при обществена полза е много по-голяма, предполага се, че се оперира с по-значителни бюджети, поради което и организацията подлежи на допълнително одитиране. В същото време от сдружение в частна полза винаги може да се преобразува в обществена, докато обратното не е възможно. Поради това тя препоръча тази форма, поне за начало. Една от разликите беше и минималният брой учредители (3, 7), но така или иначе стремежът при нас ще е повече хора да са учредители. Други разлики по отношение на устава може би няма да има. Според мен „в частна/обществена полза“ са генерични правни термини, които незадължително да се припокрива с нашето разбиране в каква полза работим ние в Уикипедия, но може би наистина са възможни всякакви прочити и интерпретации... Спири ··· - - - ··· 22:40, 9 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Едва ли съм първият, който се сеща за това и все пак - при все известните неудобства, които ще създаде едно евентуално сдружение в обществена полза, не мисля, че за имиджа на Уикипедия "сдружение в частна полза" ще звучи добре на средно-статистическия потребител, разбира се при условие, че види това понятие някъде. Dino Rediferro (беседа) 09:45, 13 януари 2017 (UTC)[отговор]

Име[редактиране на кода]

Предлагам името на сдружението да е "Българско интернет общество "Уикипедия" - БИО "Уикипедия". --Rumensz (беседа) 05:53, 10 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Всъщност Уикипедия, въпреки че е най-популярният проект на Уикимедия, е само един от всичките проекти, по които допринасяме, и никъде по света подобни дружения не се фиксират само в него. По-скоро наименованието трябва да е някакъв еквивалент на български на „Wikimedians of Bulgaria“ или направо „Уикимедия България“, макар че тук съображенията си е най-добре да изкаже Дими. Спири ··· - - - ··· 18:35, 10 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Както всички май се съгласиха на семинара - добре е да се върви към истинското име Уикимедия България, защото иначе трябва да се пререгистрираме. Но да, Дими е добре да се изкаже, понеже се оказа, че преди регистрацията трябва да пратим документите на фондацията (според изискванията за чаптъри). --Мико (беседа) 20:50, 10 февруари 2015 (UTC)[отговор]
„Уикимедия България“ е най-добрият вариант. --Стан (беседа) 05:08, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Каква пререгистрация, като сега се прави регистрация? Явно става дума за различни неща. --Rumensz (беседа) 06:54, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Първо, бих предпочел да е произволно на Уикимедия, защото сме все пак потребителска група или един ден чаптър на Фондация Уикимедия. Също така, не сме само и единствено фен клуб на Уикипедия, вече развиваме и други проекти на линия а и ще развиваме свободното знание в България като цяло. Поне аз така си го представям. И аз мисля, че пререгистрацията след ще е само допълнително усложнение плюс възможността някой да "гепи" името междувременно. За да предотвратим тези рискове и неудобства и да сме сигурно пред Фондация Уикимедия предлагам да се регистрираме като Уикимедия България в съда и едновременно да включим точка в устава, че при неналичинето на споразумение за чаптър с фУ сдружението на аглийски ще се казва Wikimedians of Bulgaria. Така хем си пазим марката тук, хем спазваме правилото и пестим пари/ресурси за пререгистрация. --dimi_z (беседа) 07:51, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
За каква пререгистрация говорите, когато сдружението трбява да се регистрира след одобрението от Уикимедия? --Стан (беседа) 09:08, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Ако регистрираме едно име, след като станем чаптър требва да се пререгистриме в съда, защото ще сменяме името. Към Дими: нема да се закълнем, че това с включването на точва в устава за промяна на името е възможно. --Мико (беседа) 19:35, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
[1] Step 5: Apply to be approved – „When your chapter's goals and organization are agreed upon and your documents are ready (but before you do anything that would make the association official, like opening a bank account, holding a founding assembly, registering with your country's authorities etc.!), you should translate them into English and submit them to the Affiliations Committee for approval.“ Step 6: Register with the authorities – „After you have received the approval of the Wikimedia Foundation, you can go on and register your association as per is standard in your country.“ Получер шрифтът е техен. Ако ще кандидатстваме за локален чаптър, трябва да спазим това, а ако просто ще си правим организиация, за локален чаптър ще трябва да направим нова или поне аз така го разбирам. --Стан (беседа) 19:50, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Да, точно затова и го обсъждаме дали Уикимедия България (на което не е ясно дали имаме право, но което е истината в бъдеще) или Български уикимедианци, което засега името на потребителската група. На семинара го четохме и това и май всички стигнахме до консенсус, че требва да тестваме Уикимедия България и ако фондацията каже не - тогава Български уикимедианци. --Мико (беседа) 20:10, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Пояснение, и съжалявам, явно трябваше и по-рано да го направя, но не съобразих, че не е популярна разликата между chapter и user group. В момента ние не правим чаптър. От няколко години процедурата на ФУ изисква общността да поработи малко заедно преди да се конституира в чаптър и затова са измислили този междинен статус -- потребителска група, която има по-малко права от тези на чаптърите, съответно и по-малко задължения (превод на споразумението). Причините са в множество нароили се по света нефункциониращи чаптъри, както и злоупотреби по места, където хора, които преди не са изяли по една торба сол заедно, са се сдружили в чаптър и са почнали да правят проблеми не само едни на други, но и на самата ФУ и от сорта. Накратко казано, презастраховат се, и затова сега две години прекарваме на първо ниво „user group“, като няма вариант да го заобиколим и да скочим направо на второ ниво „chapter“. В края на всяка година трябва да правим отчет и да получаваме одобрение за дейността си, за да ни разрешат в края на втората година да имаме статут и на chapter.

Като потребителска група ние имаме право да си основем и юридическо лице, имаме право и да не си основаваме (User groups may or may not be legally incorporated entities). Вече като чаптър ще сме длъжни да имаме юридическо лице. Затова е добре да започнем яденето на торбата сол още отсега. усмивка Това че засега пред ФУ все още сме потребителска група, означава, че не сме длъжни да правим неща, които се изискват от чаптърите и да се отчитаме съвсем строго по начина, по който се отчитат чаптърите. Ще рече че в края на тази година ще сме длъжни да се отчитаме само в качеството си на група физически лица, които реализират заедно дейности, но не сме задължени да се отчитаме и като юридическо лице. Впрочем, възможно е дори и да не успеем да основем сдружението в рамките на първата година, и в това няма нищо страшно, важното ще е да не спираме да работим по проекти, които са в съзвучие с мисията на ФУ -- да развиваме контакти с културни институции и медии, да реализираме образователни инициативи в проектите на Уикимедия, да подкрепяме свободната култура и свободното знание, включително и с правни инициативи. Регистрирането на ЮЛ може да ни подпомогне в някои от тези дейности и затова още отсега започваме да го правим.

По въпроса за наименованието. По принцип, пред ФУ само юридическите лица на чаптърите имат право да се наричат „Уикимедия <име на държава>“. Беше ни подсказано от човек от ФУ, обаче, че ако алтернативно име на български не ни харесва като звучене, можем да ползваме „Уикимедия България“ но винаги с уточнението „потребителска група“. Нямаме право да се представяме за партньори или представители на Фондация Уикимедия. Оттук и споменатата пререгистрация -- ако сега е нещо различно, след две години (живот и здраве и всичко да върви добре), ще получим статут на чаптър и ще можем да ползваме навсякъде и без уточнения „Уикимедия България“. Опасенията свързани с „кражба“ на името са основателни обаче, ако помним какво беше се случило с домейна wikipedia.bg. Така че и аз смятам че най-добрият вариант е-- на български „Уикимедия България“, а на английски (засега) „Wikimedians of Bulgaria“.

Надявам се стана малко по-ясно. В интерес на истината, и аз за много от тези неща се уча в движение :) Нямам предишен опит с основаването на никакви лица - нито юридически, нито физически ухилване Спири ··· - - - ··· 21:15, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Не съм сигурен, че ще мине през съда на кирилица Уикимедия България на английски Wikimedians of Bulgaria. По-скоро да пробваме Wikimedia Bulgaria - user group? --Мико (беседа) 21:01, 12 февруари 2015 (UTC)[отговор]
В съда всичко е на български. И силно се съмнявам, че по-късно няма да има пререгистрация, не само заради името, все пак става въпрос за фондация. Освен това сериозно ли мислите да има „членски внос“, или това е само ограничение за участие в бъдещи проекти. Как ще се вземат решения неприсъствено - по начина сега? --Rumensz (беседа) 21:37, 12 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Не, не става въпрос за фондация, става въпрос за сдружение, защото сдруженията позволяват членска маса, а според закона членството е механизмът за контрол на по-голям брой хора върху управлението на сдружението. За сравнение: при учредяване на фондация е достатъчен един човек, докато при учредяване на сдружение - минимум трима, а в нашия случай стремежът би трябвало да е максимално много хора. Ограничението е свързано само с това, че на учредителното събрание трябва учредителите да присъстват физически на едно място (не може онлайн) и трябва да имат издадено валидно свидетелство за съдимост. Но дори и с това ограничение вероятно можем да се справим, ако се вземе решение да се кандидатства с проект пред ФУ и така да се възстановят пътните разходи ако не на бг уикипедианци, живеещи от чужбина, то поне на хората от страната, които желаят да присъстват на учредяването. Без да мога да гарантирам за това, но поне мога да проуча доколко един такъв проект би срещнал подкрепа и финансиране. Колкото до членския внос, напълно е възможно да е и някаква напълно символична сума и, не, това категорично не може да е ограничение за участие в бъдещи проекти. Надявам се, Rumensz, това разсейва страховете ви. Междувременно, не е необходимо да подхождате с такава мнителност и ехидност: за първи път идеята за сдружение сме я обсъждали през 2007/8 (Уикипедия:Разговори/Архив/2007/ноември#От уикисрещата на 25 ноември: идея за "Уикимедия България") и спорадично много пъти след това (гугъл сърч). Ако някой е искал да злоупотреби, е имал достатъчно много поводи и възможности на разположение. Спири ··· - - - ··· 10:43, 15 февруари 2015 (UTC)[отговор]
През 90-те бях сериозно зает с НСО, вкл. писане, правене и отчитане на проекти. Време много оттогава, но „подводните камъни“ и сега са си същите, защото хората са си различни. Ако още сега не погледнете сериозно на това, утре неминуемо ще берете ядове. Вероятно не съм разбрал, но като че ли "Уикимедия" е фондация, а чаптър ще е неин клон. Което си означава пак пререгистрация. И не се плашете да искате пари, защото това е истинския път. --Rumensz (беседа) 12:33, 15 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Уикимедия е фондация, но съгласете се, че с какво съдържание е изпълнен терминът "Foundation" в американското законодателство изобщо не е задължително да се припокрива на 100% със съдържанието на термина „фондация“ в българското, нищо че звучението и етимологията им са еднакви. Така, изхождайки от съображението, че в различните законодателства може да варират както термините, така и смисълът, с който са натоварени, формата, която има юридическото лице "chapter" във всяка отделна страна, не е фиксирана в изискванията, въпреки че има определени насоки: да е non-profit и членска организация. И, да, нека най-накрая да се изясни окончателно: чаптърите категорично не са клонове или подразделения на Фондация Уикимедия. Привеждам ви списък с цитати от документи и мацвам в зелено там, където се говори за юридическата форма на chapter-а, и в червено там, където се говори за отношенията Фондация „Уикимедия“ – локални чаптъри. (съжалявам но нямам време да ги превеждам на български, но поне един от документите има превод: meta:Guidelines_for_future_chapters_and_thematic_organizations/bg благодарение на Vodnokon4e)
  • meta:Requirements for future chapters: Mission: Whichever form an organisation wishing to be a chapter takes, it must have goals that echo those of the Wikimedia Foundation, and its activities should not stray from these tenets.
  • meta:Requirements for future chapters: Geographical base: Unlike projects, which are language based, chapters are entities which need a legal base. This implies that they must be anchored in a country/jurisdiction which offers them the base for their legal structure. This base should be in the region in which they wish to serve.
  • meta:Requirements for future chapters: Structure: Chapters are meant to give a real-life structure to projects that might arise from contributors or external parties in line with the goals of the Wikimedia Foundation. However, chapters are not meant to operate the Wikimedia projects nor to be legally responsible for the content of the projects. In order to achieve that, it is necessary that the legal structure chosen for the creation of a chapter is clearly independent from the Wikimedia Foundation.
  • meta:Movement affiliates FAQ: What are local chapters? Local chapters are independent organizations founded to support and promote the Wikimedia projects within a specified geographical region (country). Like the Wikimedia Foundation, they aim to "empower and engage people around the world to collect and develop educational content under a free license or in the public domain, and to disseminate it effectively and globally".
  • meta:Movement affiliates FAQ: Do chapters legally represent the Foundation? No, the chapters do not represent the Foundation legally. They are separate and independent legal entities, only liable for the work they accomplish in their jurisdiction. Various agreements might be signed between each chapter and the Wikimedia Foundation, for example to allow them use of the name and logos, but chapters do not represent the Wikimedia Foundation, no more than the Wikimedia Foundation represents any given chapter.
  • meta:Movement affiliates FAQ: What legal form should a local chapter have? In countries where the status is applicable, the local chapter should have non-profit status and follow the local legislation for such organisations. All existing chapters (as of January 2007) are member organisations, allowing interested individuals to join the chapter as voting members, but the final legal form should be chosen in the view of best fulfilling the goals similar to those of Wikimedia.
  • meta:Guidelines for future chapters and thematic organizations: Membership organization: While not all legal systems and cultures allow for a membership organisation to be created, we strongly recommend that this model is at least investigated. Membership organisations usually include a board elected by the members, ensuring change and scalability (if a member of the board is not active any more, they can be replaced, for example). We are open to all other forms of association which might arise, but participative structures should be favored.
  • meta:Guidelines for future chapters and thematic organizations: Non-profit status: Legal requirements to become a non-profit organization may vary from jurisdiction to jurisdiction. Some will be able to form a non-profit organisation to start with, others will have to go through a certain number of steps to acquire this status. The legal structure chosen should allow for non-profit status.
  • meta:Guidelines for future chapters and thematic organizations: Legal independence: For legal and philosophical reasons chapters are set up as organisations legally independent from the Wikimedia Foundation. This reduces the risk of a chapter being liable for something the Wikimedia Foundation is responsible for (e.g. the content of Wikipedia). One way to ensure this independence is to avoid formulations in the bylaws such as "Wikimedia X is a local/national branch/chapter of the Wikimedia Foundation." (Mentioning the goal or objective of supporting Wikimedia Foundation projects or similar formulations are usually fine.)
Междувременно ако сте имал опит с нестопански организации, вероятно ползата от съветите ви наистина ще е неоценима. :) Спири ··· - - - ··· 14:30, 15 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Благодаря! Не съм англоговорящ, затова в следващото може да бъркам в „превода“. От горното научих, че не се препоръчва организацията да се казва "Уикимедия Х" (Уикимедия България), за да няма връзка с Фондацията, а да има независимост при еднакви цели. Може да има само съвместни проекти с нея. Няма статут на клон или местно представителство на Фондацията. Може да има дори различни организации, примерно "Уикипедианци от Тракия", "София в Уикипедия", "Българи за Австралия", и пр., независимо от езика, държавата, ... Важни са целите и делата в организиран вариант, за да знаят с кого комуникират, евентуално на кого биха дали някога средства.
Значи трябва да се наблегне на съответствието на целите с тези на Фондацията - за развитие на Уикипедия, и предимно за това. "Да налага" е недопустим израз, „законодателство“ не може да е цел, и т.н. Виж - да събира и публикува текстова и медийна информация, да превежда на български език енциклопедична информация за други страни, места, лица, и пр., трябва да са основните цели. --Rumensz (беседа) 16:12, 15 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Това е Уикипедия, защо бихме правили сдружение. :-) --Мико (беседа) 18:54, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Разни бележки[редактиране на кода]

  • Член 5: 1. и 4. дефакто се повтарят
  • Член 11: 2. и 3. трябва да са в множествено число
  • Член 11: 1. това е добре да е последната точка, а като текст „Да внясят редовно членският си внос“ е достатъчно - нека не наблягаме на „заплащане“ и на излишни пояснения.
  • Член 12: 3. Това „юридическо лице“ Сдружението ли е?
  • Член 12: 4. „Изключване“, може да се комбинира с 5.
  • Член 12: 5. Вместо „Отпадане“, да е „При отпадане поради:“ и да се дадат вариантите
  • Член 12: Да се добави нова точка „С прекратяване на Сдружението“ (за всеки случай)
  • Член 12: ал. 2 и 3 могат да се опишат към „При отпадане поради:“ и изобщо да няма алинеи
  • Член 27: ал. 1, т.1 - да се добави и конференции

Добре е да се придържаме чисто стилистично към някакви правила – едните точки са с главни букви другите с малки. Това е съвсем накратко само по горните членове. --Стан (беседа) 05:08, 11 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Член 5[редактиране на кода]

Т. 1 да бъде изтрита и т. 4 да се премести като т. 1. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:03, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Член 6[редактиране на кода]

Правописна грешка в т. 4.
Малко ме смущава формулировката „рекламни дейности“ в т. 5. Какво би било рекламна дейност? --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:12, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]

А мен силно ме смущава алинея първа: "Средствата, с които Сдружението ще постига своите цели са: 1. Обединяване на професионалните, материални и други ресурси на своите членове;". Според мен трябва да е "Доброволно обединяване на ...", иначе излиза, че при необходимост накой трябва да си ипотекира къщата, за осъществяване на целите на сдружението.

Член 8[редактиране на кода]

Правописна грешка: „членство за подробно“. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:13, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Член 11[редактиране на кода]

Т. 3 – множествено вместо единствено число. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:16, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Моите обещани бележки от последния Уикисеминар[редактиране на кода]

Член 5 алинея 4:[редактиране на кода]

4. Да налага принципите на свободното знание

Педлагам „утвърждава“ (по-силно), „пропагандира“ (по-слабо)--Ket (беседа) 11:15, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Член 9, алинея 2:[редактиране на кода]

Кандидатът отправя писмена молба до Управителния съвет, придружена от декларация, че приема Устава на дружеството. Управителният съвет информира всички членове (Общото събрание) за постъпилите молби и предоставя срок, в който да се представят възражения, ако има такива, срещу съответната кандидатура.

Трябва да има писмено приемане на Устава. Съгласна съм със заявление, а защо не заявление-декларация в едно--Ket (беседа) 11:17, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Член 8[редактиране на кода]

Членуването в Сдружението е доброволно. Членове могат да бъдат както физически, така и юридически лица, които споделят целите на Сдружението и средствата за тяхното постигане, определени в Устава и изпълняват задълженията си съгласно Устава и другите актове на Сдружението. Критериите за придобиване на членство за подробно описани в Правилника за прилагане на Устава на Сдружението.


Веднага ми идват наум библиотека, читалище, музей, галерия. От друга страна, ако членският внос за тях е много по-голям, те ще са в голямо затруднение. Разбирам презумпцията за „богати“ юридически лица, но всичко трябва да е е с мярка.--Ket (беседа) 11:22, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Член 12, алинея 2)[редактиране на кода]

При наличие на поведение от член на Сдружението, което прави по-нататъшното му членство несъвместимо, решението за изключване се взема от Управителния съвет и се одобрява от Общото събрание на Сдружението.

  • Не смятате ли, че подобна формулировка е меко казано прекалено свободна и член може да бъде изгонен само за една лоша шега? Не смятате ли, че е добра идея да опише подробно подобно поведение, или поне да се задълбочи това понятие? VladislavNedelev (беседа) 16:03, 6 април 2015 (UTC)[отговор]


Член 14[редактиране на кода]

В Общото събрание участват всички членове на Сдружението лично или чрез представител. Членовете на Сдружението, които са юридически лица участват в Общото събрание чрез лицата, които ги представляват по закон или пълномощие.

Член 15[редактиране на кода]

Общото събрание:

1. приема, изменя и допълва Устава и Правилника за прилагане на Устава на Сдружението и други вътрешни актове;

2. преобразува и прекратява Сдружението;

Член 17, алинея 2)[редактиране на кода]

Ако в срок от две седмици от искането за свикване на Общо събрание Управителният съвет не отправи писмена покана за свикване на Общо събрание, то се свиква от съда по седалището на Сдружението по писмено искане на заинтересованите членове.

Член 17, алинея 3)[редактиране на кода]

Свикването се извършва чрез покана в писмена форма (включително по електронна поща), отправена до всеки един от членовете на Сдружението най-малко един месец преди насрочения ден. Поканата съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на Общото събрание.

Член 19, алинея 1)[редактиране на кода]

Сдружението се управлява от Управителен съвет, който се избира от Общото събрание за срок от две години.

Член 19, алинея 2)[редактиране на кода]

Управителният съвет се състои от най-малко от трима пълноправни членове на Сдружението.

Член 22, алинея 1)[редактиране на кода]

Решения могат да се вземат, ако присъстват повече от половината от членовете на Управителния съвет, лично или представлявани от друг член на Управителния съвет. Решенията могат да се вземат и неприсъствено.

Подписват впоследствие.--Ket (беседа) 11:25, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Член 23, алинея 1)[редактиране на кода]

На заседанията на Общото събрание се води протокол. Протоколите от заседанията на Управителния съвет се публикуват на подходящо място в срок до 3 работни дни от провеждането на съответното заседание.

Член 24, алинея 1)[редактиране на кода]

3. контролира воденето на протоколните книги


Член 25[редактиране на кода]

Сдружението се финансира от следните източници:

3. дарения от страната и чужбина;

  • Аз бих искал преди да се приеме уставът, да се напише правилник/кодекс за даренията, за да нямаме повторения на случая с единственото ни дарение и за да не се туткаме при взимането на решения! VladislavNedelev (беседа) 16:03, 6 април 2015 (UTC)[отговор]
+1--Ket (беседа) 11:27, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Член 27, алинея 1)[редактиране на кода]

Сдружението може да извършва следната допълнителна стопанска дейност, свързана с основния му предмет на дейност като използва прихода за постигане на своите цели:

1. организиране на курсове, семинари, фестивали, конкурси, форуми и др. подобни; 2. предоставяне на консултации; 3. извършване на публикации, издаване на брошури и др. подобни; 4. преводи и разпространение на статии и др. материали, свързани с постигане основните цели на Сдружението.

[1] Подписах се навсякъде за да може ако има дискусия да се следи :)

Нанесени промени по устава[редактиране на кода]

Нанесох няколко корекции по устава, ако някой е против, моля да върне (частично) редакциите ми и да започне дискусия по въпроса. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:08, 28 декември 2015 (UTC)[отговор]

Направих още корекции и добавки, които изработих вчера с Потребител:Alexander.D.Hristov. Ако някой не ги счита за правилни, отново моля да върне (частично) редакциите ми и да започне дискусия по въпроса. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:52, 29 декември 2015 (UTC)[отговор]

Обществена или частна полза[редактиране на кода]

Сдружение в частна полза трябва да плаща 5% данък, а в обществена – не. Според мен е редно сдружението да бъде в обществена полза. Бих се радвал да прочета и мнението на други участници по въпроса. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:41, 29 март 2016 (UTC)[отговор]

Интересно е да разберем колко точно ще струва пълното счетоводно обслужване на единия и другия вид сдружениe. — Luchesar • Б/П 10:39, 29 март 2016 (UTC)[отговор]
На тази страница има доста подробно описание на разликите между различните видове НПО, в частност разликите между учредяване в частна или обществена полза (раздел „Какво означава определянето на едно ЮЛНЦ за извършване на дейност в частна или в обществена полза?“ и следващите). Струва ми се, че е добре да се запознаем подробно с тази информация, защото има доста отличия, повечето от които касаят и проекта за Устав. Например, някои решения при НПО-тата в обществена полза действително трябва да се взимат „с минимално изискуемото по закон обикновено мнозинство от всички, а не от присъстващите членове“ – по време на срещата имахме спор по този въпрос – но това даже е сред по-маловажните разлики. Въобще, смятам, че е важно задълбочено да се информираме и да премислим отново всички аспекти на този въпрос, за да можем да вземем правилно решение. Между другото, НПО в частна полза може винаги да се трансформира в обществена, но обратното е изрично забранено – това също е хубаво да се помни (Пламена навремето се сещам, че го спомена също). — Luchesar • Б/П 11:04, 29 март 2016 (UTC)[отговор]
Частна, поне на първо време докато разберем на кой свят сме. Горе има и раздел точно на тази тема, в който съм цитирала Пламена по въпроса. Нали стана ясно, че всякакви възможни данъци са допустим разход пред Фондация Уикимедия? Спири ··· - - - ··· 12:44, 29 март 2016 (UTC)[отговор]
Обществената е по-практично. Много по. Най-вече защото има някой, който да ни даде всичко необходимо на куп, което само да се преформатира и промени малко, а не да откриваме топлата вода. Уверявам ви - в нестопанското право трябва, за да станат нещата не само топлата вода да открием, ами и огъня, метала, сапуна и прочее. Др. което е важно - това, че някой ще плаща данъците прави идеята по-разумна. Ами българските дарители - те и без това са данъчно светнати лица и никак няма да им хареса това /да бе знам, че няма да има много или никакви дарения от българия на българското сдружение/, но регистрирано като „частна полза“ това нещо говори на запознатите за „несериозно“ отношение. Според мен има някакво голямо недоразумение - работата, както я смятате няма да е по-малка, само защото е в частна полза. Междудругото - цитираният сайт по-горе е на организацията в която пича, за който споменах има дългогодишен стаж като юристконсулт. Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 15:46, 29 март 2016 (UTC)[отговор]
Имаме ли счетоводител(и), с който/които можем да говорим за конкретни цени за обслужване на един или друг вид сдружение? — Luchesar • Б/П 17:40, 29 март 2016 (UTC)[отговор]
Никой сч. няма да даде цена без да има представа за документооборота, поне грубо. Според мен разлика няма да има при двата вида. Колкото може да плаща едно АД, толкова може да плаща и едно ООД. Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 06:02, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Споделям скромния си опит със счетоводител: 300 лв на месец за АД с 5 служителя, по 10-на фактури месечно и един път годишно финансов отчет.--Ket (беседа) 09:01, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря, Кет! Ето заради това навремето малко рязко реагирах. 300 лв. на месец (3600 на година) не е никак банална сума, ако в началото ще трябва да си я събираме учредителите помежду си (докато евентуално не уредим пари от ФУ за целта). Също продължавам да си мисля и това, че поддръжката на сдружение в частна полза не е изключено да бъде по-евтина, най-малкото защото документите в края на годината ще бъдат по-малко, а и въобще контролът от страна на държавата за ЮЛНЦ в обществена полза е по-строг (повече работа за счетоводителя, повече нерви, а може би и по-голяма реална отговорност). Ще видя какво бих могъл да разбера и аз като по-конкретни условия. — Luchesar • Б/П 12:34, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Ние няма да имаме нито една фактура преди да получим пари от ФУ, следователно няма да ни трябва и счетоводител преди да имаме пари. А след това счетоводителят ще е част от бюджета на проектите. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:21, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Обадих се на Пламена и тя обеща, че през уикенда ще ни подготви едно становище за разликите между ЧП и ОП, изискуемото по закон във всеки от двата случая и като как трябва да се промени устава, тъй като черновата, която тя беше подала и която залегна в основата на сегашния вариант, е като за сдружение в частна полза. На семинара през април тя със сигурност ще присъства. Спири ··· - - - ··· 12:57, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
FYI, оня устав, дето ползвах за сламка, всъщност е точно на сдружение в обществена полза. Затова и част от нещата, дето предлагах на срещата, се оказа, че явно са били валидни за обществената, но не непременно за частната полза: вземане на решения с мнозинство от пълния състав на ОС, а не само от присъстващите, условията за необвързаност с политически партии и т.н. Дори предложеният от мен Контролен съвет действително е по-релевантен спрямо обществената полза. — Luchesar • Б/П 13:53, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Здравейте! Интересна дискусия изчетох и то смислена. Моето усещане е, че в обществена полза е шапката, която по-добре ни стои (нарочно не говоря с правни изрази). Освен това сега не бързаме с регистрацията за да стане всичко от веднъж. Ако аргументът е първо частна и после да се пререгистрираме, май по-добре направо да прескочим този етап. При нас финансирането и в двата случая бих нарекъл "доста луксозен проблем" и двата случая разходите все ще успеем да ги оправдаем пред ФУ като non-optional legal requirement. Уважавам Пламена като адвокат и ще чакам с интерес нейното сравнение на двата вида. --dimi_z (беседа) 20:39, 30 март 2016 (UTC)[отговор]
Копирам тук сравнението, изпратено ми от Пламена – в удобен табличен вид. Ето и придружителния коментар:
Както говорихме - изпращам една табличка със сравнение между сдружение в обществена и сдружение в частна полза. Грубичка е.
За счетоводството въобще не гарантирам - не разбирам от там нищо и съм написала неща, които ги пише в закона/каза ми ги нашата счетоводителка.
Иначе за мнозинствата - действително в закона е предвиден и падащ кворум, но разпоредбата е диспозитивна - в устава може да се предвиди нещо съвсем друго, т.е. да се гарантира, че решения няма да се вземат от съвсем случайна група присъстващи.
Надолу в закона изискванията за мнозинства (2/3) са спрямо присъстващи, така че като се уреди кворума подходящо, ще се затворят възможности за случайни решения.
Надявам се да е от полза за взимане на решението. Спири ··· - - - ··· 10:45, 4 април 2016 (UTC)[отговор]
Сдружение в частна полза Сдружение в обществена полза
Учредяване минимум учредители:
3 лица (физически или юридически) 		минимум учредители:

7 физически лица
или
3 юридически

-- Вписване в Централния регистър към Министерство на правосъдието (2 месечен срок)
Управление Управителен съвет/Общо събрание Управителен съвет/Общо събрание
-- обществен контрол (публикация на годишния доклад за дейността, членове на управителните органи, финансовия отчет и др. в ЦР при МинПр) – чл. 46 ЗЮлНЦ
-- текущ контрол от Министъра на правосъдието
Финансиране членски внос членски внос
собствени средства собствени средства
собствена дейност собствена дейност
Функциониране -- водене на книги/годишен доклад/финансов отчет
-- разходване на имуществото – за цели, които се определят по по чл. 38 от ЗЮлНЦ
Счетоводство -- публикува годишен финансов отчет (подлежи на одит)
дължи местен данък при придобиване на имущество (дарение) --
дължи данък печалба дължи данък печалба
Преобразуване може да се преобразува Не може да се преобразува в такова в частна полза
Прекратяване -- Може да се прекрати ако не предоставя необходимата информация за вписване в ЦР в съответните срокове

Преамбула[редактиране на кода]

Немците в техния устав имат преамбула в която има цитат на Дидеро, обяснява се как знанието е било винаги инструмент на властта и как цифровите технологии могат да го демократизират. Добре им се е получило, създава емоционална връзка с една иначе правна структура и на момента ефективно се ползва за фондонабиране. Мислите ли, че и при нас би се получило или по-добре да си останем стриктно в правната рамка? --dimi_z (беседа) 20:51, 30 март 2016 (UTC)[отговор]

Седмична среща[редактиране на кода]

Написах го на Разговори, но ако случайно някой следи тук, а там не е видял - стартирах малко запитване за евентуално намиране на часови слот, удобен за максимален брой хора за седмична среща по оперативна работа за създаване на сдружение „Уикимедия България“. Моля заинтересованите да изберат *всички* подходящи часове на този линк.--Алиса Селезньова (беседа) 23:53, 21 декември 2016 (UTC)[отговор]

ЗЮНЛЦ[редактиране на кода]

За улеснение и справки копирах съдържанието на Закона за юридическите лица с нестопанска цел на тази подстраница--Ket (беседа) 08:08, 12 януари 2017 (UTC)[отговор]

Чудесна идея, Ket! Това е най-важната законова рамка на сдружението. Предлагам (за да е по-широко достъпно), да се актуализира статията Закон за юридическите лица с нестопанска цел в Бг.Уикиизточник и препратка към нея да сложим тук най-отгоре. --Elkost (беседа) 12:30, 11 февруари 2017 (UTC)[отговор]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия_беседа:Потребителска_група_„Български_уикимедианци“/Устав&oldid=9465819“.