Уили Нелсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Уили Нелсън
Уили Нелсън през 2009 г.
Уили Нелсън през 2009 г.
Информация
Псевдоним Червенокосият странник (Red Headed Stranger)
Роден
30 април 1933 г. (1933-04-30) (85 г.)
Стил кънтри, реге, блус, фолк
Инструменти акустична китара
Активни години 1956 – досега
Подпис WillieNelsonautograph.png
Уебсайт Официална страница
Страница в IMDb
Уили Нелсън в Общомедия

Уили Нелсън (на английски: Willie Hugh Nelson) е американски кънтри певец и актьор, носител на 10 награди Грами, една от най-известните в целия свят личности, свързани с музиката.[1] Освен като музикант той е известен и с проблемите си с неплатени данъци, употребата на марихуана и строежа на бензиностанции за биодизел.[2] В последните години Уили Нелсън започва отново гастроли, записи и политически активизъм, което го поставя за пореден път в центъра на вниманието на медиите. Женен е 4 пъти и има 7 деца.

Той е и автор на песни, поет и активист. Критическите аплодисменти, които Shotgun Willie (1973) получава, заедно с критическия и търговски успех на Red Headed Stranger (1975) и Stardust (1978), превръщат Нелсън в един от най-бележитите фигури в кънтри музиката. Той е един от главните представители на аутлоу кънтри, поджанр в кънтри музиката, който се оформя в края на 60-те като реакция срещу консервативните възгледи на нешвилското звучене. Нелсън има роли в над 30 филма, пише в съавторство няколко книги и се занимава с активизъм, насочен към използването на биогорива и легализацията на марихуаната.

Ражда се когато бушува Голямата депресия, и е отгледан от своите баба и дядо. Пише първата си песен на 7 години, а на 10 е вече в първата си група. В гимназията той прави местни обиколки с Бохимиън Полка, където е фронтмен и китарист. След като завършва гимназията, през 1950 г., той се присъединява към Военновъздушните сили, но е освободен поради проблеми в гърба. След завръщането си, той влиза в Бейлърския университет, където остава 2 години, и след това продължава музикалните си аспирации. По това време е диджей в тексаски радиостанции и певец в хонки тонка. Нелсън се премества във Ванкувър, Вашингтон, където пише Family Bible и записва песента от 1956 г., Lumberjack. През 1958 г. се премества в Хюстън, Тексас, където подписва договор с Ди Рекърдс. Той пее всяка седмица в Ескуайър Болрум, и също работи като диджей. По това време пише песни, които стават кънтри стандарти, като Funny How Time Slips Away, Hello Walls, Pretty Paper и Crazy. През 1960 г. отива в Нашвил, Тенеси, и по-късно подписва издателски контракт с Пемпър Мюзик, който му позволява да се включи в групата на Рей Прайс като бас-китарист. През 1962 г. записва първия си албум: ...And Then I Wrote. Поради успеха си, той подписва през 1964 г. с Ар-Си-Ей Виктор и се включва в Гран Ол При след още една година. След хитове в средата на класациите в края на 60-те и началото на 70-те, Нелсън се отказва от музиката през 1972 г. и отива в Остин, Тексас. Подемът на хипи музиката в Остин мотивира Нелсън да поднови кариерата си, и той често изпълнява в Армадиьо Уърлд Хедкуотърс.

През 1973 г., след като подписва с Атлантик Рекърдс, Нелсън се обръща към аутлоу кънтри, и плод на усилията му са албумите Shotgun Willie и Phases and Stages. През 1975 г. преминава към Кълъмбия Рекърдс, с които записва критически успешния албум Red Headed Stranger. През същата година, той записва още един аутлоу кънтри албум, Wanted! The Outlaws, заедно с Уейлон Дженингс, Джеси Колтър и Томпал Гласър. В средата на 80-те, когато създава хитови албуми като Honeysuckle Rose и песни като On the Road Again, To All the Girls I've Loved Before и Pancho & Lefty, той се присъединява към супергрупата Хайуеймен, където се съединява с певци като Джони Кеш, Уейлон Дженингс и Крис Кристоферсън. През 1990 г., финансовите активи на Нелсън са конфискувани от Службата за вътрешни приходи, която твърди, че той дължи $32 000 000. По-късно е разкрито, че счетоводителите му, Прайс Уотърхаус, не са плащали данъци за Нелсън от години. Затрудненията при плащането на неизпълнения дълг са задълбочени от слабите инвестиции, които прави през 80-те. През 1991 г., Нелсън издава The IRS Tapes: Who'll Buy My Memories? (1992), като приходите от двойния албум са пренасочени към СВП, и търгът на Нелсъновите активи изчистват задълженията му. През 90-те и началото на 21 век, Нелсън продължава да прави турнета, като всяка година издава нови албуми. Ревютата варират от позитивни до смесени оценки. Той изследва жанрове като реге, блус, джаз и фолк. Нелсън прави първото си появяване в киното във филма от 1979 The Electric Horseman, последвано от други появи в киното и телевизията.

Нелсън е водещ либерален активист и съпредседател на Борда на съветниците към Националната организация за реформа на законите за марихуаната, която подкрепя легализирането на марихуаната. На еко-фронта, Нелсън притежава биодизелната марка Willie Nelson Biodiesel, която се приготвя от растително масло. Нелсън е също така почетен председател на Борда на съветниците към Тексаския музикален проект, който е официалната музикална благотворителна организация в щата Тексас.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allen, Bob. (1998). „Willie Nelson.“ In The Encyclopedia of Country Music. Paul Kingsbury, Editor. New York: Oxford University Press. pp. 374 – 6.
  2. Уили Нелсън Биодизел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]