Уилямс FW13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of the United Kingdom.svg Уилямс FW13
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of the United Kingdom.svg Уилямс
Дизайнер Flag of the United Kingdom.svg Патрик Хед
Flag of Argentina.svg Енрике Скалаброни
Шаси Карбонови нишки и Кевларна структрура
Двигател 1989 Рено RS1 V10
1990 Рено RS2 V10
Трансмисия Уилямс/Хевланд 6-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим Canon Williams Team
Пилоти 5. Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен
6. Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе
Дебют 1989 Голяма награда на Португалия
Стартове 20
Победи 3
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 1
Най-бързи обиколки 4

Уилямс FW13 е болид от Формула 1, с който отборът на Уилямс участва през сезон 1989, както и през сезон 1990 като FW13B

1989[редактиране | редактиране на кода]

FW13 е конструиран от аржентинеца Енрико Скалаброни, което включваше въздушна кутия във формата на овал, както и двигателя на Рено RS1 3.5 литров V10 двигател. Пилотиран от Тиери Бутсен и Рикардо Патрезе, болидът се появи за ГП на Португалия, след като Уилямс използваха модифицирана версия на миналогодишния болид FW12B за първите 12 състезания. Дебюта на FW13, не бе най-добра за тях, след като и двамата пилоти отпаднаха, което принуди Патрезе да използва стария болид за ГП на Испания. След като проблемите са остранени, новият болид показа скорост и компетентност, което помогна на Бутсен и Патрезе завършиха втори и трети в Сузука, преди белгиеца да донесе първата победа за FW13 в Аделейд, при изключително тежки условия. Това помогна на тима да завърши зад шампионите от Макларън при конструкторите.

1990[редактиране | редактиране на кода]

Болидът бе разработен за сезон 1990, ставайки FW13B, с ново окачване и нов двигател на Рено RS2 V10. Бърз и надежден, Рикардо Патрезе донесе победа за Уилямс, още в третия кръг за сезона в Имола, следван от победа на Бутсен в Хунгароринг, като в последното Уилямс окупираха първа редица, благодарение на пол-позишъна на белгиеца. Тимът завърши зад Макларън, Ферари и Бенетон (които спечелиха последните две състезания, благодарение на Нелсън Пикет) при конструкторите с общо 57 точки.

FW13B се оказа най-бързият болид за 1990, според хората около падока на Формула 1 като единственият недостатък е, че отборът нямаше истински лидер при пилотите.

FW13 е заменен от още по-успешния болид FW14, за сезон 1991.

Резултати от Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Отбор/Шаси Двигател Гуми Пилот 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Тчк. WCC
1989 Уилямс
FW13
Рено RS1
V10
Г BRA SMR MON MEX USA CAN FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 77* 2-ри
Тиери Бутсен Ret Ret 3 1
Рикардо Патрезе Ret 2 3
1990 Уилямс
FW13B
Рено RS2
V10
Г USA BRA SMR MON CAN MEX FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 57 4-ти
Тиери Бутсен 3 5 Ret 4 Ret 5 Ret 2 6 1 Ret Ret Ret 4 5 5
Рикардо Патрезе 9 13 1 Ret Ret 9 6 Ret 5 4 Ret 5 7 5 4 6
  • 54 точки постигани през 1989 с FW12

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс FW13 в statsf1.com
Уилямс FW13B в statsf1.com