Уилям Артър Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Артър Уайт
William Arthur White
британски дипломат

Роден
Починал
28 декември 1891 г. (67 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания

Уилям Артър Уайт (на английски: William Arthur White) е британски дипломат, посланик в Османската империя от 1885 до 1891 година, с голяма роля за международното признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.[1]

Уайт е ирландец, но е роден в Пулавиполски град в състава на Руската империя, където са именията на рода му по майчина линия. След като завършва образованието си в Обединеното кралство (в „Кинг Уилямс Колидж“ и кеймбриджкия „Тринити Колидж“) се завръща в родния си край и живее дълго там като частно лице. Започва професионалната си кариера в британското консулство във Варшава през 1857 година. По време на Полското въстание от 1863 година е изпълняващ длъжността генерален консул. Следващите му назначения са в Данциг (през 1864), Белград (1875) и Букурещ (1879).[2]

През 1885 година Уайт е определен за временен, а от 1886 – за титулярен посланик на кралицата в Цариград. Броени месеци след назначаването му избухва т. нар. „Българска криза“. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението, след което в Източна Румелия са въведени българска княжеска администрация и войска. В хода на Посланическата конференция, свикана в Цариград през октомври, Уайт бламира инициативата на останалите сили-гаранти на Берлинския договор за възстановяване на турската власт в Пловдив, а в края на 1885 и началото на 1886 година посредничи за сключването на българо-турската спогодба, с която османското правителство приема прехвърлянето на Южна България под управлението на княз Александър Батенберг. Защитава идеята за персонална уния между двете български държави, която е утвърдена с Топханенския акт на Великите сили през март 1886 година.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edwards, H. Sutherland. Sir William White, K.C.B., K.C.M.G.: For Six Years Ambassador to Constantinople: His Life and Correspondence. London, John Murray, 1902. Посетен на 25 септември 2018.
  2. The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Cambridge, 1911. Том XXVIII, с. 602 (посетен на 2 януари 2016)
  3. Стателова, Елена, Андрей Пантев. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9, с. 123 – 124, 165 – 167, 170 – 171