Уилям Палгрейв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Палгрейв (от Джулия Маргарет Камерън, 1868)
Пътешествието на Уилям Палгрейв през Арабския п-в, 1862 – 1863

Уилям Гифорд Палгрейв (на английски: William Gifford Palgrave; 1826 – 1888) е английски писател, дипломат, колонизатор, изследовател на Арабия.

Ранни години, 1826 – 1860[редактиране | редактиране на кода]

През 1846 г. завършва Тринити Колидж в Оксфорд със специалности литература, химия и математика. След завършването на колежа заминава за Индия и се записва в редовете на британската армия. Година след това напуска, става католик и е ръкоположен за свещеник. По-късно се присъединява към йезуитския орден и работи като редови член в Индия, Рим и Сирия, където перфектно научава арабски език.

В Централна и Източна Арабия, 1862 – 1863[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1860-те години предлага да възглави йезуитска мисия във вътрешността на Арабския п-ов, която по това време е напълно непозната. Планът му намира подкрепа и от император Наполеон III, който освен духовните цели му поставя за изпълнение и политически. През 1862 г. се завръща в Сирия, където приема самоличността на пътуващ арабски лекар и заедно с един служител тръгва от залива Акаба и от север достига до Хаил (27°31′ с. ш. 41°42′ и. д. / 27.516667° с. ш. 41.7° и. д.)[1]. В началото на август продължава на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), още неописани от европейците. С петима нови спътници мюсюлмани пристига в Бурайда (26°10′ с. ш. 44°00′ и. д. / 26.166667° с. ш. 44° и. д.), където водачът му го напуска. След като трудно намира нов водач Палгрейв продължава пътя си от оазис към оазис, като проследява около 200 км от източните склонове на възвишението Тувайк и през ноември пристига в Рияд. От там продължава на изток през Малък Нефуд – тясна полоса от подвижни и незакрепени пясъци и пристига в Ал Катиф на Персийския залив, като изминава над 500 км по абсолютно неизследвани райони.

След това през Бахрейн и Оман се завръща в Лондон, където през 1865 – 1866 излиза двутомната му книга „Narrative of a year's journey through central and eastern Arabia (1862 – 63)“ (в превод „История за едногодишното пътуване през Централна и Източна Арабия“). Книгата става бестселър, но много от тогавашните учени признават книгата му само като роман, но не и като отчет за проведеното пътешествие. Някои дори отричат самото пътешествие. Отделните неточности и описания не могат да служат в потвърждение на правотата на противниците на Палгрейв. Днес действително е точно установено: той действително е преминал по целия този път, за който така увлекателно разказва в книгата си.

Дипломатическа кариера, 1865 – 1888[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Арабия и написването на книгата, Палгрейв за пореден път променя убежденията си, като през 1865 г. се отказва от католическата си вяра. Постъпва на работа в британското външно министерство и през 1866 е назначен за британски консул в Сухуми, през 1867 – в Трабзон.

През 1868 г. се жени и има 3 сина от жена си.

През 1873 г. е назначен за консул в Сао Томе и Принсипи, а през 1876 – в Манила. За една година (1878 – 1879) е генерален британски консул в България, а след това до 1884 изпълнява същата длъжност в Банкок. През 1884 става генерален консул в Уругвай и заема този пост до смъртта си през 1888 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 184.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Gifford Palgrave“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.