Уилям Пени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Пени
William Penny
шотландски изследовател
William Penny by Stephen Pearce.jpg
Портрет на Уилям Пени от Стивън Пиърс, 1853 г.
Роден
Починал
Националност Флаг на Шотландия Шотландия

Уилям Пени (на английски: William Penny) е шотландски китоловец, изследовател на Арктика.

Ранни години (1809 – 1847)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1809 година Питърхед, Шотландия, в семейството на Уилям Пени и Хелън Робъртсън. На 12-годишна възраст прави първото си китоловно пътуване на кораба на баща си „Alert“, а през 1835 е вече капитан на китоловния кораб „Нептун“. Дълги години ловува в арктическите райони и придобива богат полярен опит. Участва активно в създаването на китоловни бази в близост до китоловните райони, които в голяма степен са по-безопасни и ефективни.

Експедиционна дейност (1847 – 1851)[редактиране | редактиране на кода]

През 1847 Пени прави опит да открие експедицията на Джон Франклин, от която няма известия повече от две години, но опитът му е неуспешен. Когато през 1848 започва официалното търсене на изчезналата експедиция, Пени се включва активно в нейното търсене.

През втората половина на август 1850 достига откъм Бафиновия залив, достига до източния вход на протока Джонс (между островите Елсмиър на север и Девън на юг) с цел да продължи по него на запад, но поради неблагоприятната ледена обстановка завива на юг и през протока Ланкастър достига до южния бряг на остров Корнуолис, където провежда зимуване. От средата на април 1851 с кучешки впрягове пристъпва към изследване на двата бряга на протока Уелингтън (между островите Девън на изток и Корнуолис на запад), като за тази цел разделя хората си на няколко отряда. Един от отрядите преминава по протока на север, покрай западното крайбрежие на Девън. Открива, че на 76° с.ш. брега изменя своето направление – от меридиално в паралелно, отрядът проследява и този участък до пункта, където брегът отново променя направлението си. На север се вижда свободно от ледове море и при това в първата половина на юни. Нямайки лодки при себе си, за да минат през откритото водно пространство (протока Пени), отрядът се връща към мястото на зимуване.

Сам Уилям Пени с друг отряд преминава на север покрай източния бряг на Корнуолис и на север от него, на 75°52′ с. ш. 94°36′ з. д. / 75.866667° с. ш. 94.6° з. д., открива остров Бейли Хамилтън (290 км2), а на северозапад от него – протока Куинс Чанъл и в него остров Дъндас (51 км2). На север от протока Куинс Чанъл вторично след първия отряд открива продължението му – протока Пени (между островите Батърст на югозапад и Девън на североизток). Той също вижда на северозапад чиста вода, свободна от ледове, но и той поради отсъствие на лодки се връща обратно.

След като ледовете се отдръпват, изпраща на север през протока Уелингтън група хора с лодка. Те плават в протока Куинс Чанъл и откриват на север и запад от Бейли Хамилтън още няколко малки острова (Хустън Стюарт, Баринг, Крозиър и др.). Ледената обстановка във втората половина на юни става отново тежка, групата изоставя лодката и се връща в базата пеша. В средата на август 1851 експедицията се отправя към Англия.

Следващи години (1851 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

През следващите години Пени насочва усилията си в усъвършенстване на китолова и търговията с китови продукти.

След като се пенсионира последните 25 години от живота си прекарва в Абърдийн, Шотландия, където умира на 1 февруари 1892 година на 82-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Penny“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.