Уилям Уелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям, принц на Уелс
William, Prince of Wales
Принц на Уелс

Роден
принц Уилям Уелски
21 юни 1982 г. (40 г.)
Болница „Сейнт Мери“, Лондон, Обединено кралство

РелигияАнгликанство
Учил вКолеж „Итън“
Университет на Сейнт Андрюс
Кралска военна академия „Сандхърст“
Кралски военновъздушен колеж „Крануел“
Кралски военноморски колеж „Британия“
Школа за защитно хеликоптерно летене
НаградиОрден на жартиерата
Орден на бодила
Управление
ПериодI. 9 септември 2022
II. и III: 8 септември 2022
IV., V. и VI. 29 април 2011
ПредшественикI., II. и III. принц Чарлз
IV. принц Георг
V. и VI. няма
Други титлиII. Херцог на Кеймбридж
III. Херцог на Корнуол
IV. Херцог на Ротси
V. Граф на Стратърн
VI. Барон Карикфъргъс
Coat of arms of the Prince of Wales.svg
Семейство
РодУиндзор[1]
БащаЧарлз III[1]
МайкаДаяна Спенсър[1]
Братя/сестрипринц Хари Съсекски
СъпругаКатрин, принцеса на Уелс (29 април 2011)[1]
ДецаПринц Джордж
Принцеса Шарлот
Принц Луи

УебсайтОфициален уебсайт на Принца на Уелс
Уилям, принц на Уелс в Общомедия

Уилям, принц на Уелс[2], пълно име Уилям Артър Филип Луи[N 1] (на английски: William Arthur Philip Louis; * 21 юни 1982, Лондон, Великобритания), е престолонаследник на британския трон като първороден син на крал Чарлз III и първата му съпруга Даяна, принцеса на Уелс. Той е Принц на Уелс, Херцог на Кеймбридж, Херцог на Корнуол, Херцог на Ротси, Граф на Стратърн и Барон Карикфъргъс.

Получава образование в училище „Уедърби“ (Лондон), училище „Лъдгроув“ (Барнет) и Колеж „Итън“ (Итън, Бъркшър). След колежа прекарва непълна година в Белиз и Чили, преди да получи бакалавърска степен по изкуства със специалност „География“ в Университет на Сейнт Андрюс (Шотландия). След това се обучава в Кралската военна академия „Сандхърст“ (Бъркшър), след което служи в Блус и Роялс – конен полк на Британската армия. През април 2008 г. завършва Кралския военновъздушен колеж „Крануел“ (Линкълншър). В началото на 2009 г. се присъединява към Силите за издирване и спасяване на Кралските военновъздушни сили. От юли 2015 г. до 2017 г. работи като пилот на пълен работен ден на Въздушната линейка за Източна Англия.

Като престолонаследник основните му задължения са да подкрепя краля в изпълнението на неговите кралски ангажименти.[3][4]

Патрон е над 30 благотворителни и военни организации, включително Тръст „Тъск“, Сентърпойнт и Благотворителна организация на Лондонската въздушна линейка. Развива проекти чрез Кралската фондация, като благотворителната му дейност се върти около психичното здраве, опазване и служещите в спешна помощ. През декември 2014 г. стартира инициативата „Обединени за дивия живот“ (United for Wildlife), целяща да намали световната незаконна търговия с диви животни. През април 2016 г. той и брат му принц Хари инициират кампанията за осведоменост за психичното здраве „Глави заедно“ (Heads Together), за да насърчат хората да говорят открито за проблемите си с психичното здраве. През октомври 2020 г. стартира наградата Ъртшот (Earthshot) – инициатива на стойност 50 млн. паунда за стимулиране на екологични решения през следващото десетилетие.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям е роден в Болница „Сейнт Мери" в Лондон на 21 юни 1982 г. като първото дете на Принца на Уелс (бъдещ крал Чарлз III) и първата му съпруга Даяна, принцеса на Уелс.[5][6][7] Имената му, Уилям Артър Филип Луи, са обявени от Бъкингамския дворец на 28 юни.[5] Кръстен е от архиепископа на Кентърбъри, Робърт Рънси, в Музикалната зала на Бъкингамския дворец на 4 август – 82-ият рожден ден на неговата прабаба по бащина линия, кралица Елизабет, кралицата майка. Има шест кръстници.[8][N 2] Той е първото дете на Принц и Принцеса на Уелс след сина на Джордж V и Мери Тек, принц Джон през 1905 г.[9]

Роза от сорт „Кралски Уилям“

Когато е на девет месеца, Уилям придружава родителите си на обиколката им из Австралия и Нова Зеландия през 1983 г., като това е първото му пътуване в чужбина.[10] Той пътува със семейството си до Канада през 1991 и 1998 г.[11][12] През 1984 г. на него е наречен сорт германски червени рози, създадена през 1984 г. – Кралски Уилям (Royal William).

Принц Уилям и по-малкият му брат Хенри (познат като „Хари“) са отгледани в Дворец „Кенсингтън“ в Лондон и в Хайгроув Хаус в Глостършър.[13][14][15] Известен неофициално като „Уилс“ в семейството,[16] Уилям получава прякора „Вомбат“ от майка си,[17] която желае той и брат му да получат по-широк житейски опит от тези, които обикновено са достъпни за кралските деца. Тя ги води в Дисни Уърлд и в Макдоналдс, в клиники за болни от СПИН, в приюти за бездомни и им купува предмети, които обикновено тийнейджърите притежават, като видеоигри.[18] Съобщава се, че Даяна описва Уилям като „моя малък мъдър старец“, на когото започва да разчита като на свой довереник от ранните му тийнейджърски години.[19]

Родителите му се развеждат на 28 август 1996 г. Майка му загива в автомобилна катастрофа в ранните часове на 31 август 1997 г. По това време Уилям, тогава на 15 години, заедно с 12-годишния си брат и баща им, са в замъка Балморал в Шотландия. Принцът на Уелс изчаква синовете му да се събудят на следващата сутрин, за да им каже за смъртта на майка им.[20] На погребението на майка си Уилям и брат му вървят редом с баща си, дядо си по бащина линия принц Филип, херцог на Единбург, и чичо си по майчина линия Чарлз Спенсър, 9-ти граф Спенсър, зад погребалния кортеж от Дворец „Кенсингтън“ до Уестминстърското абатство.[21]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Уилям е образован в частни училища, започвайки от детската градина „Джейн Майнорс“ и предучилищната възраст в Училище „Уедъбъри“[22], и двете в Лондон. След това той учи в училище „Лъдгроув“ близо до Уокингам, Бъркшър, а през лятото е частно обучаван от британския професор Рори Стюарт.[23] В Лъдгроув тренира футбол, плуване, баскетбол, стрелба към глинени гълъби и лекоатлетически крос. Явява се на приемния изпит в Итън Колидж и е приет. Там той учи география, биология и история на изкуството на A-Level (квалификация по предмет, предоставена като част от GCSE[N 3]), получавайки шестица по география, четворка по биология и петица по история на изкуството. [24][25] След като вече е плувал състезателно в Лъдгроув, става капитан на плувния отбор в Итън.[26] Той също така се занимава с водна топка и продължава да играе футбол, като е капитан на своя домашен отбор.[27]

Решението Уилям да учи в Колеж „Итън“ противоречи на семейната традиция да се изпращат кралските деца в Училище „Гордънстаун“ (Мъри), където се учили неговите дядо, баща, двама чичовци и двама братовчеди. Бащата и братът на Даяна са учили в Итън.[28] Кралското семейство и таблоидната преса се договаря на Уилям да бъде позволено да учи без намесата на журналистите в замяна на редовни актуализации за живота му. Джон Уейкхам, председател на Комисията за жалби в пресата, казва за споразумението: „Принц Уилям не е институция, нито сапунена звезда, нито футболен герой. Той е момче: през следващите няколко години, може би най-важната и понякога болезнена част от живота му, той ще порасне и ще стане мъж.“[28]

След завършване на обучението си в Итън Уилям си взема свободна година, през която участва в учения на британската армия в Белиз,[29] работи в английски млечни ферми и посещава Африка.[30] Като част от програмата „Рейли Интернешънъл“ в град Тортел в южната част на Чили, в продължение на десет седмици Уилям работи по местни строителни проекти и преподава английски език. Той живее с други млади доброволци, споделяйки общите домакински задължения, включително почистване на тоалетната, и също така е доброволец като гост-диджей в местната радиостанция.[29] Интересът му към африканската култура го подтиква сам да научи суахили.[31]

През 2001 г. Уилям се завръща в Обединеното кралство и се записва в най-стария шотландски университет – „Сейнт Андрюс“.[32][33] Подобно на времето му в Итън медиите се съгласяват да не навлизат в личния му живот и студентите са предупредени да не дават информация за него на пресата.[34] Допълнителното внимание не го възпира: той започва да следва История на изкуството, като по-късно сменя основния си предмет с География. Уилям пише дипломна работа върху кораловите рифове на Родригес в Индийския океан и получава бакалавърска степен по изкуства (MA Hons) с отличие през 2005 г.[35][36][37] Докато е в университета, той представлява отбора на шотландските национални университети по водна топка на турнира на Келтските нации през 2004 г.[38] Той е известен като „Стив“ за други студенти, за да се избегне журналистите да разберат за самоличността му.[39] Уилям се завръща в Университет „Сейнт Андрюс“ заедно със съпругата си Катерин през февруари 2011 г. като патрон на 600-годишнината му.[40]

След дипломирането си от университета Уилям е стажант по стопанисване на земята в Чатсуърт хаус и по банково дело в HSBC.[41] За да се подготви за евентуалното управление на Херцогство Корнуол, през 2014 г. той се записва в курс по Професионален селскостопански мениджмънт в Кеймбридж, организиран от Кеймбриджката програма за лидерство на устойчивото развитие (CPSL), на която баща му е патрон.[42][43][44] Според репортаж на Си Ен Ен от 2014 г. херцогството е „единица от 760 млн. паунда (около 1,25 млрд. щатски долара), създадено през 1337 г., за да осигури частен доход за използване от най-големия син на управляващия монарх“, което Уилям наследява, когато баща му става крал през септември 2022 г.[42]

Военна служба и служба на въздушна линейка[редактиране | редактиране на кода]

Военно обучение и командировки[редактиране | редактиране на кода]

След като решава да преследва военна кариера, Уилям е приет в Кралската военна академия „Сандхърст“ (Бъркшър) през януари 2006 г.[45] Той официално получава чин „лейтенант“ в полунощ. Като „лейтенант Уелс“ – име, базирано на титлата на баща му Чарлз, принц на Уелс, той последва по-малкия си брат Хари[46] в конен полк Блус и Роялс като командир на войски в бронираната разузнавателна част, след което прекарва пет месеца в обучение за чина в Лагер „Бовингтън“ в Дорсет.[47]

Позицията на Уилям като втори по ред на трона по онова време и Съветът на министрите, съветващи да не се поставя в опасни ситуации, поставят под съмнение шансовете му да влезе в битка, които се увеличават, след като разполагането на принц Хари е отменено през 2007 г. поради „специфични заплахи“. Вместо това Уилям продължава да се обучава в Кралския военноморски сили и в Кралските военновъздушни сили, като получава чин „младши лейтенант“ в първите и „полетен офицер“ във вторите – и двата общо взето еквивалентни на армейския чин „лейтенант“.

След завършване на обучението си Уилям започва да служи в Кралските военновъздушни сили в База Крануел (Линкълншър).[48] След завършване на курса той получава своята значка за квалифициран член на екипажа на Кралските ВВС от баща си,[49] който сам има такава след обучението си в Крануел.[50] По време на това командироване Уилям лети до Афганистан с Боинг C-17 Globemaster, който репатрира тялото на войника Робърт Пиърсън.[51] След това е командирован да тренира с Кралските военноморски сили. Завършва ускорен курс за обучение на военноморски офицери в Кралския военноморски колеж „Британия“ (BRNC) в Дармут (Девън).[52] Докато служи на фрегата HMS Айрън Дюк през юни 2008 г., Уилям участва в конфискация на наркотици на стойност 40 млн. паунда в Атлантическия океан, североизточно от Барбадос.[53] Той е част от екипажа на хеликоптера Lynx, който помага за залавянето на 900 кг кокаин в моторна лодка.[54]

Служба в Кралските военновъздушни сили[редактиране | редактиране на кода]

Уилям пилотира хеликоптер Sea King през 2010 г.

През януари 2009 г. Уилям е прехвърлен към Кралските ВВС (RAF) и е повишен в чин „полетен лейтенант“. Той се обучава за пилот на хеликоптер в Силите за търсене и спасяване на Кралските ВВС. През януари 2010 г. завършва Школата за управление на отбранителни хеликоптери към база RAF Шоубъри (Шропшър).[55] На 26 януари 2010 г. се прехвърля в отдела за обучение по търсене и спасяване на база RAF Вали в Ангълси, за да получи обучение на хеликоптера за търсене и спасяване Уестланд Сий Кинг, което завършва през септември 2010 г.[56] Това го прави първият член на британското кралско семейство след Хенри VII, който живее в Уелс.[57] Първата спасителна мисия на Уилям като втори пилот на RAF Сий Кинг е в отговор на спешно обаждане от бреговата охрана на Ливърпул на 2 октомври 2010 г., когато 28-годишният принц като втори пилот помага за спасяването на тежко болен мъж, работещ на газова платформа в Моркамб Бей.[58] През ноември 2011 г. той участва в мисия за търсене и спасяване на товарен кораб, който потъва в Ирландско море, и като втори пилот помага за спасяването на двама моряци.[59]

Уилям е изпратен на Фолкландските острови от февруари до март 2012 г. с независимия полет на Британските ВВС № 1564.[60][61] Аржентинското правителство осъжда като „провокативен акт“ разполагането на херцога на островите в близост до 30-ата годишнина от началото на Фолкландската война.[62][63]

През юни 2012 г. принц Уилям получава квалификация на капитан или командващ пилот на хеликоптер Sea King, а не втори пилот.[64] Активната му служба като пилот за търсене и спасяване към RAF приключва през септември 2013 г.[65][66] По-късно той става патрон на Мемориалния полет на битката за Великобритания[67] – полет на Кралските ВВС, който осигурява въздушна демонстрационна група на събития като отбелязване на годишнините от края на Втората световна война и по официални поводи на Британската държава като ежегодния военен парад Trooping the Colour в Лондон, честването на 80-ия рожден ден на кралица Елизабет II през 2006 г., както и на сватбата на самия принц Уилям с Катрин Мидълтън през 2011 г. и на въздушни изложения в Обединеното кралство и Европа.

Пилот на въздушна линейка[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. е обявено, че Уилям ще работи на пълен работен ден като пилот на Въздушната линейка за Източна Англия (EAAA), базирана на Летище „Кеймбридж“. Въпреки квалификацията си като военен пилот на хеликоптер той се нуждае от лиценз за граждански пилот и от допълнително обучение, преди да му бъде позволено да поеме командването на въздушната линейка. Въпреки че позицията му е платена, Дворец „Кенсингтън“ обявява, че той ще дари пълната си заплата на благотворителната организация на EAAA.[68] Преминава част от обучението си като пилот на EAAA на Международно летище „Норич“ (в Хелсдон близо до Норич).[69]

На 13 юли 2015 г. Уилям започва новата си работа, която смята за естествена прогресия от предишната си роля на пилот за търсене и спасяване към RAF.[70] Херцогът описва работата си като такава на нередовни смени и с критични случаи, изкискващи интензивна медицинска грижа.[71] Той също така публично обсъжда последствията, бидейки свидетел на интензивна травма и тежка загуба като спешен работник, заявявайки, че това е повлияло на психичното му здраве и на личния му живот.[72] Би Би Си пише, че херцогът е бил „изложен на Националната здравна служба по начин, по който никой друг висш кралски член не е бил или вероятно някога ще бъде“.[73]

Уилям напуска поста си в EAAA през юли 2017 г., за да поеме кралските задължения на пълен работен ден от името на баба си, кралица Елизабет II.[74][75] След като през 2019 г. подкрепя юбилейна кампания за Благотворителната организация на Лондонската въздушна линейка (London's Air Ambulance Charity), херцогът става официален неин патрон през март 2020 г.[76] През май 2020 г. той ѝ дава разрешение да използва частната поляна на двореца Кенсингтън за зареждане с гориво по време на пандемията от COVID-19.[77] За да отбележи Седмицата на въздушната линейка 2020 г., той пише писмо, в което благодари на работниците на въздушната линейка, като изразява своето дълбоко уважение към общността, особено по време на неизмеримо трудната епидемия, и заявява, че страната им дължи огромна благодарност.[78][79]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ергенски години[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Уилям се запознава с Катрин Мидълтън като студенти в общежитие „Сейнт Салвейтър Хол“ към Университет „Сейнт Андрюс“.[80] Съобщава се, че тя привлича вниманието му на благотворително модно ревю в кампуса.[81] Двойката започва да се среща през 2003 г.[82] През втората им година Уилям споделя апартамент с Мидълтън и двама други приятели.[83] От 2003 до 2005 г. двамата живеят в Балгроув Хаус в имението Strathtyrum близо до университета с двама съквартиранти.[84] [85] През 2004 г. се разделят за кратко, но скоро след това възобновяват връзката си.[86]

Връзката им е следена толкова внимателно от таблоидната преса, че букмейкърите приемат залози за възможността за брак, а търговската верига Woolworths произвежда сувенири с техни изображения. Медийното внимание става толкова интензивно, че Уилям моли пресата да се държи на разстояние от Мидълтън.[87] На 15 декември 2006 г. тя присъства на парада му в Кралската военна академия „Сандхърст“.[88][89]

През април 2007 г. Уилям и Мидълтън слагат край на връзката си.[90] Мидълтън и нейното семейство присъстват на концерта за Даяна през юли 2007 г. на Стадион „Уембли“[91], където тя и принц Уилям седят на два реда. Впоследствие двойката е видяна заедно на публично място в редица случаи и новинарски източници заявяват, че са възобновили връзката си.[92] Мидълтън присъства на церемонията по шествието на Ордена на жартиерата в Замъка „Уиндзор“ през юни 2008 г., където принц Уилям е направен кралски рицар на жартиера.[93] През юни 2010 г. двойката се мести във вила в Имение „Бодорган“ в Ангълси, Уелс, където Уилям живее по време на своето обучение за търсене и спасяване към Кралските ВВС и в последващата му кариера.[94][95][96]

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Уилям и Катрин на сватбата си

На 16 ноември 2010 г. Кларънс Хаус обявява, че Уилям и Катрин предстоят да сключат брак. Двойката се сгодява в Кения през октомври.[97] Годежният пръстен, подарен от Уилям на Катрин, е принадлежал на майка му Даяна. Сватбата се състои на 29 април 2011 г. в Уестминстърското абатство, Лондон.[98] Няколко часа преди церемонията са обявени новите титли на Уилям - херцог на Кеймбридж, граф на Стратърн и барон Карикфъргъс.[99][100][101] Оценките на световната аудитория за сватбата варират около 300 милиона души или повече, а 26 милиона души гледат събитието на живо само във Великобритания.[102][103]

Двойката получава селския дом Анмър Хол в имението Сандрингам като сватбен подарък от кралицата.[104] След брака Херцогът и Херцогинята на Кеймбридж използват Нотингам Котидж в района на Дворец „Кенсингтън“ като своя лондонска резиденция.[105] Те се местят в четириетажен 20-стаен апартамент 1A в двореца „Кенсингтън“ през 2013 г. Ремонтът отнема 18 месеца и струва 4,5 млн. паунда.[106] Дворецът става основната им резиденция през 2017 г., след като се местят от селския им дом Анмър Хол.[107] През август 2022 г. е обявено, че двойката заедно с децата си ще се преместят в Адълайд Котидж в частния Уиндзор Хоум Парк близо до Уиндзърския замък.[108]

Херцогското семейство на парада Trooping the Colour в Лондон през 2019 г.

Първата бременност на Катрин е обявена на 3 декември 2012 г.[109] Тя е приета на 22 юли 2013 г. в Болница „Сейнт Мери“ в Лондон, където е роден и принц Уилям. По-късно същия ден тя ражда принц Джордж,[110][111] който става втория (след баща си) наследник на трона. На 8 септември 2014 г. е обявено, че е бременна с второто си дете.[112] Тя е приета на 2 май 2015 г. в същата болница и ражда принцеса Шарлот.[113] Третата ѝ бременност е обявена на 4 септември 2017 г.[114] и тя ражда принц Луи на 23 април 2018 г. в същата болница[115]

Херцогът и херцогинята имат два английски кокер шпаньола, наречени Лупо и Орла.[116][117] Уилям е кръстник на принц Константин Алексиос Гръцки и Датски (р. 1998 г.), далечен роднина чрез неговия дядо Филип, херцог на Единбург, и на Миа Тиндал (р. 2014 г.), най-голямото дете на неговата първа братовчедка по бащина линия Зара Тиндал (дъщеря на леля му, принцеса Ан).[118][119]

Финанси[редактиране | редактиране на кода]

Уилям и брат му Хари наследяват по-голямата част от 12,9 млн. паунда, оставени от майка им Даяна за техните 30-рождени дни – цифра, която нараства след смъртта ѝ през 1997 г. до 10 млн. паунда за всеки през 2014 г.[120][121] През 2002 г. в. „Таймс“ съобщава, че Уилям ще сподели с брат си и плащане от 4,9 млн. паунда от доверителни фондове, създадени от тяхната прабаба, кралица Елизабет, кралицата майка, на 21-вите им рождени дни, както и плащане от 8 млн. паунда на 40-тите им рождени дни.[122] Съобщено е, че принц Хари ще наследи по-голямата част от парите, оставени от Кралицата майка за двамата братя, тъй като Уилям трябва да се изкачи на трона, което ще му донесе повече финансови ползи.[123] Като най-голям син на краля Уилям е наследник на Херцогството Корнуол, което му носи допълнителен доход.[124]

През 2014 г. братята наследяват сватбената рокля на майка си заедно с много други нейни лични вещи, включително рокли, диамантени тиари, бижута, писма и картини. Те получават и оригиналния текст и партитурата на песента Candle in the Wind от Бърни Топин и Елтън Джон, изпълнени от Елтън Джон на погребението на Даяна.[121]

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 1991 г. Уилям е приет в Кралска болница „Бъркшър“ (Рединг), след като случайно е ударен по челото от свой съученик с голф стик. Той получава вдлъбнато счупване на черепа и е опериран в Болница „Грейт Ормонд Стрийт“ (Кемдън, Лондон), която му оставя постоянен белег.[125] Новината за този инцидент се разпространява бързо и медийни репортери се стичат в Училище „Лъдгроув“, за да потърсят името на момчето, замахнало със стика за голф, но никой не разкрива името, след като директорът събира учениците и ги заклева да мълчат.[126] В интервю от 2009 г. Уилям нарича получения белег „белега на Хари Потър“ и казва: „Наричам го така, защото понякога свети и някои хора го забелязват, а друг път изобщо не го забелязват“.[127]

През 1999 г. Уилям претърпява операция на лявата ръка, след като чупи пръст.[128]

На 1 ноември 2020 г. е съобщено, че Уилям е дал положителна проба за COVID-19 през април, но е решил да не предупреждава медиите, за да „избягва да тревожи нацията“.[129] В. „Дейли Телеграф“ съобщава, че той е бил много болен и се е изолирал от семейството си.[130] Други източници казват, че той не е бил сериозно болен, не е бил прикован на легло и е работил през по-голямата част от времето.[131]

Обществен живот[редактиране | редактиране на кода]

На 21-годишна възраст Уилям е назначен за държавен съветник. Той за първи път служи в това си качество, когато кралица Елизабет II присъства на срещата на правителствените ръководители на Британската общност в Абуджа (Нигерия) през 2003 г. На 21-вия си рожден ден Уилям придружава баща си на посещение в Уелс, като посещава Фестивала на храната в Ангълси и открива център за бездомни в Нюпорт.[132]

След завършване на университета Уилям започва да изпълнява кралски задължения в подкрепа на и от името на кралицата на официални събития, публични ангажименти и задгранични обиколки.[133] През юли 2005 г. той предприема първото си самостоятелна задгранична обиколка, пътувайки до Нова Зеландия, за да участва в честването на годишнината от Втората световна война.

През 2008 г., по случай 30-ата годишнина на благотворителната организация на баща му Тръст на Принца Уилям и брат му са интервюирани за първи път заедно от телевизионни личности Ант и Дек.[132] Според авторката Тина Браун, той, подобно на баща си, е изразил желание да стане генерал-губернатор на Австралия.[134] Премиерът на Австралия Джон Хауърд изразява желание позицията да бъде заета от австралийски гражданин.[135]

През 2009 г. кралицата създава личен кабинет за Уилям с Дейвид Манинг като негов съветник.[136] Манинг го придружава през януари 2010 г. на обиколка на Окланд и Уелингтън; Уилям открива новата сграда на Върховния съд на Нова Зеландия и е посрещнат от вожд на Маорите.[137]

През юни 2010 г. Уилям и брат му посещават Ботсвана, Лесото и Република Южна Африка, посещавайки проекти, свързани с дивата природа, спорта и малките деца.[138] През ноември 2010 г. той присъства на възпоменателната служба, проведена в Деня на възпоменанието (в чест на падналите в Първата световна война) в база „Кемп Бастион“ (днешна Кемп Шорабак“) в Афганистан.[139]

Херцогската двойка в Отава през 2011 г.

През март 2011 г. Уилям посещава Крайстчърч, Нова Зеландия, малко след земетресението[140] и говори на възпоменателната служба в Хагли Парк от името на баба си.[141] Той също така пътува до Австралия, за да посети райони, засегнати от наводнения в Куинсланд и Виктория.[142][143] През април 2011 г. списание „Тайм“ го избира за един от 100-те най-влиятелни хора в света.[144] През май 2011 г. херцогът и херцогинята на Кеймбридж се срещат с президента на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама в Бъкингамския дворец.[145] Двойката обикаля Канада през лятото на 2011 г., присъствайки на празненствата за Деня на Канада на Парламентарния хълм в Отава.[146] [147] На 2 ноември двамата посещават Отдела за доставки на УНИЦЕФ за недохранени деца в Копенхаген (Дания).[148][149]

Бъкингамски дворец, юни 2013 г.

Уилям и Катрин служат като посланици на Летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон по време на множество спортни събития по време на игрите.[150] През септември 2012 г. те обикалят Сингапур, Малайзия, Тувалу и Соломоновите острови като част от честванията на Диамантения юбилей на кралицата.[151] Херцогът и херцогинята присъстват на допълнителни чествания на юбилея през годината, включително на Конкурса за диамантен юбилей на Темза през юни[152][153][154] – парад с участието на 670 лодки по река Темза по случай на Диамантения юбилей на кралицата (60 г. на престола).

Херцогът е домакин на първата си церемония по инвеститурата в Бъкингамския дворец през октомври 2013 г.[155]

Херцогът и херцогинята на Кеймбридж и принц Джордж са посрещнати от мечето Plunket по време на среща с група Plunket в Правителствената сграда на Уелингтън на 9 април 2014 г.

През април 2014 г. Уилям и Катрин предприемат кралска обиколка в Нова Зеландия и Австралия със сина си принц Джордж. Маршрутът включва посещение на Plunket Society (което предоставя набор от безплатни услуги, насочени към подобряване на развитието, здравето и благосъстоянието на деца под 5-годишна възраст в Нова Зеландия) и посещение на пострадали от пожар райони в Нови Южен Уелс.[156] През юни 2014 г. двойката посещава Франция, за да присъства на честването на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия в Голд Бийч.[157] През септември 2014 г. херцогът посещава Малта, за да отбележи 50-ата годишнина от независимостта ѝ, замествайки съпругата си след обявяването на втората ѝ бременност.[158] На 21 октомври херцогът и херцогинята се срещат с президента на Сингапур Тони Тан по време на държавното му посещение в Обединеното кралство.[159] През декември 2014 г. херцогът се среща с президента на САЩ Барак Обама в Овалния кабинет и произнася реч в Световната банка във Вашингтон, осъждайки незаконната търговия с диви животни.[160] През декември 2014 г. двойката посещава Ню Йорк и присъства на благотворителна вечеря в Музея на изкуствата „Метрополитън“.[161]

През февруари 2015 г. херцогът посещава Япония, като се среща с император Акихито и императрица Мичико в Императорския дворец в Токио и посещава оцелелите от цунамито през 2011 г.[162] От 1 до 4 март херцогът посещава китайските градове Пекин, Шанхай и Юннан и се среща с президента Си Дзинпин. Това е първото кралско посещение в континентален Китай от почти три десетилетия.[163]

Среща с Барак и Мишел Обама в двореца Кенсингтън през 2016 г.

През април 2016 г. Уилям и съпругата му предприемат обиколка в Индия и Бутан.[164] Те посещават детски благотворителни организации като Чайлдлайн Индия, както и двореца Лингкана – резиденция на краля на Бутан в Тхимпху.[165][166] По-късно същия месец двойката се среща отново със семейство Обама в двореца Кенсингтън.[167] Двойката отново обикаля Канада през септември 2016 г.[168] През ноември 2016 г. Уилям посещава Виетнам, като се среща с министър-председателя Нгуен Суан Фук и обикаля местните основни училища.[169]

Държавите, посетени от двойката през 2017 г., включват Франция, Полша, Германия и Белгия.[170][171][172] [173]

Принц Уилям, херцог на Кеймбридж и Катрин, херцогиня на Кеймбридж на официално посещение в Стокхолм, Швеция през януари 2018 г. На разходка в Стария град на Стокхолм заедно с престолонаследничката принцеса Виктория и принц Даниел, те се срещат с шведи и туристи.

През януари 2018 г. двойката посещава Швеция и Норвегия.[174] Посещенията, които, подобно на други, са поискани от британското Министерство на външните работи, са тълкувани в полза на британско-европейските отношения след Брекзит.[175][176][177] През юни 2018 г. херцогът посещава Йордания, Израел и Палестина.[178][179]

Пакистан, 2019 г.

През февруари 2019 г. Уилям и Катрин правят двудневно посещение на Северна Ирландия, като посещават Белфаст, Фермана и Балимина.[180][181] През март и април 2019 г. Уилям прекарва три седмици, работейки за МИ6, МИ5 и Щаба за правителствени комуникации (GCHQ).[182] Херцогът и херцогинята обикалят Пакистан през октомври 2019 г., което е първото посещение на кралското семейство в страната от 13 години.[183] През декември 2019 г. Уилям посещава Кувейт и Оман, отбелязвайки 120-ата годишнина от Англо-кувейтското споразумение от 1899 г.[184]

Официална среща с президента на Украйна Володимир Зеленски.

През март 2020 г. двойката прави тридневна обиколка на Ирландия, като посещава Графство Мийт, Килдеър и Голуей.[185] През октомври 2020 г. двамата се срещат с Володимир Зеленски, президента на Украйна, и първата дама Олена Зеленска в Бъкингамския дворец – първият кралски ангажимент, проведен в резиденцията от началото на пандемията с COVID-19.[186] През декември двойката предприема тридневна обиколка на Англия, Шотландия и Уелс с британския кралски влак, „за да отдаде почит на вдъхновяващата работа на хора, организации и инициативи в цялата страна“ през 2020 г.[187][188][189] Министър-председателят Борис Джонсън изразява подкрепата си за инициативата, докато премиерът на Шотландия Никола Стърджън разкритикува обиколката, цитирайки ограниченията за пътуване; Правителствата на Обединеното кралство, Шотландия и Уелс са консултирани преди планирането на обиколката.[190][191]

В качеството на Уилям като лорд Върховен комисар на Общото събрание на църквата на Шотландия, двойката обикаля Единбург, Файф и Оркни през май 2021 г.[192] На 11 юни 2021 г. в Корнуол Уилям и Катрин присъстват на срещата на върха на G7 за първи път.[193] Те също така присъстват на прием, на който херцогът и баща му обсъждат правителствени и корпоративни решения на екологичните проблеми.[194][195]

През март 2022 г. херцогът и херцогинята предприемат обиколка на Белиз, Бахамските острови и Ямайка като част от честванията на платинения юбилей на кралицата (70 г. на престола). Те срещат критики от редица политически фигури и пресата предвид родовата връзка на британското кралско семейство с колониализма и търговията с роби в Атлантическия океан.[196] [197] Обезщетенията за робството се очертават като основно искане на протестиращите по време на посещението на двойката. По време на посещението премиерът на Ямайка Андрю Холнес казва на двойката, че страната планира да стане република.[198] Уилям уверява, че кралското семейство ще приеме решението на всяка страна „с гордост и уважение“.[199] По време на откриването на Националния паметник Уиндръш в Лондон, Уилям описва карибската обиколка като „възможност за размисъл върху различните въпроси, които са най-важни за хората в региона“, и позовавайки се на скандала Уиндръш,[N 4] той осъжда расизма, пред който са изправени членовете на поколението Уиндръш (хора от Карибиския регион, пристигнали в Англия и Уелс като граждани на Обединеното кралство и колониите през 50-те и 60-те години на 20 век поради раждането си в бившите британски колонии на Карибите), и дискриминация срещу малцинствата през 2022 г.[200][201]

Официално откриване на парламента през май 2022 г.

През май 2022 г. Уилям присъства на Официалното откриване на парламента за първи път като държавен съветник, където неговият баща, принцът на Уелс, изнася речта на кралицата от името на Елизабет II.[202]

Благотворителна дейност и интереси[редактиране | редактиране на кода]

Хуманитарни и екологични патронажи[редактиране | редактиране на кода]

Уилям се запознава с ХИВ/СПИН в средата на 90-те години, когато придружава майка си и брат си при посещения в хосписи и клиники за пациенти.

През януари 2005 г. Уилям и брат му се включват като доброволци в център за разпределение на помощ на Британския червен кръст, за да опаковат спешни доставки за страните, засегнати от цунамито на Боксинг дей 2004 г..[203] През 2005 г. Уилям работи два дена в детското отделение в Кралска болница „Марсдън“ (Лондон), бивш патронаж на майка му; той също помага в отделите за медицински изследвания, кетъринг и набиране на средства.[204] През май същата година той прекарва две седмици в Северен Уелс с Планинската спасителна служба на Англия и Уелс (MREW).[203] През май 2007 г. Уилям става патрон на MREW и президент на Кралска болница „Марсдън“, последната от които е роля, заета преди това от майка му.[204][205] През 2007 г. Уилям и Хари организират Концерт за Даяна в памет на тяхната майка, от който се възползват благотворителните организации и патронажите на Даяна, Уилям и Хари.[206]

През октомври 2008 г. Уилям и брат му се впускат в осемдневна обиколка с мотор от 1000 мили „Ендюро Африка“ из Южна Африка, за да съберат пари за Sentebale (благотворителна организация, основана от принц Хари и принца на Лесото), УНИЦЕФ и Детския фонд на Нелсън Мандела.[207] През 2010 г. той става патрон на филантропските инициативи на 100 жени в хедж фондовете (НПО за професионалистки, които работят в алтернативната инвестиционна и в по-широката финансова индустрия. Цели да засили присъствието на жените във финансовата сфера, като подкрепя жените на всеки етап от кариерата, за да постигнат кариерните си цели).[208] Същата година Уилям наследява лорд Атънбъро като пети президент на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.[209]

През март 2011 г. херцогът и херцогинята създават фонд за подаръци, държан от Фондацията на принц Уилям и принц Хари, за да позволят на доброжелатели, които искат да им дадат сватбен подарък, вместо това да дарят парите на благотворителни организации.[210] Фондът за подаръци подкрепя 26 благотворителни организации по избор на двойката, включващи въоръжените сили, децата, възрастните хора, изкуството, спорта и опазване.[211][212] Оттогава благотворителната организация е преименувана на Кралска фондация на Херцога и Херцогинята на Кеймбридж.[213]

Херцогът се изказва за правата на ЛГБТ като част от работата си срещу кибертормоза, заявявайки колко е важно да се „гордеете с човека, който сте“ и обсъждайки ефектите от онлайн малтретирането и дискриминацията.[214] През 2016 г. той се появява в юлския брой на сп. Attitude и става първият член на кралското семейство, представен на корицата на гей списание.[215] Той получава признанието на Британските ЛГБТ награди през май 2017 г.[214]

През март 2020 г. херцогът се появява във видео за Националния тръст за извънредни ситуации, отправяйки призив за набиране на средства за подпомагане на благотворителни организации по време на пандемията. Призивът събира 11 млн. паунда през първата седмица, като в крайна сметка възлиза на 90 млн. паунда, като парите отиват към „благотворителни организации на първа линия“ и към фондациите на Обединеното кралство, за да бъдат разпределени между „фондации на местната общност“.[216] През април 2020 г. принц Уилям официално става патрон на организацията.[217] На 20 април 2020 г. той се появява изненадващо в The Big Night In – телетон, проведен по време на коронавирусната пандемия, в скеч, в който провежда видео разговор със Стивън Фрай, който преразглежда ролята си на (потомък на) Лорд Мелчет от поредицата „Черното влечуго“.[218]

През май и юни 2020 г. херцогската двойка, заедно с децата си, доставя пакети с храна, направени в Сандрингам Хаус, на изолирани местни пенсионери по време на пандемията от COVID-19.[219][220] През декември 2020 г. двамата стават съвместни покровители на NHS Charities Together.[221] През октомври 2020 г. херцогът полага основния камък на болничния Център за рака „Оак“, 30 години след като майка му прави същото за тяхното крило Челси Уинг през 1990 г.[222]

През февруари 2021 г. Уилям посещава ваксинационен център в Кингс Лин и по-късно насърчава използването на ваксината срещу Covid-19, осъждайки невярна информация за нея.[223][224] През май 2021 г. той получава първата си доза ваксина срещу COVID-19 от служители на Националната здравна служба в Музея на науката в Лондон.[225] През септември 2021 г. е съобщено, че Уилям е помогнал на афганистански офицер, завършил Кралската военна академия „Сандхърст“ и помощник на британските войски, да бъде евакуиран от летището в Кабул заедно с повече от 10 членове на семейството му на фона на офанзивата на талибаните през 2021 г.[226]

През март 2022 г., на фона на руската инвазия в Украйна, Уилям и Катрин правят дарение в помощ на бежанците.[227]

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям става патрон на Tusk Trust през декември 2005 г.[228] – благотворителна организация, която работи за опазване на дивата природа и иницииране на развитие на общността, включително предоставяне на образование, в цяла Африка.[229] Той се свързва с организацията, след като става свидетел на нейната работа от първа ръка в Африка. Заявявайки, че „селските африкански инициативи, които насърчават образованието, отговорността и участието в местната общност, осветяват пътя към опазването“,[230] той изпълнява първия си официален дълг към организацията чрез стартиране колоездачна обиколка от 8000 км на Африка през 2008 г.[231] По-късно Уилям помага за инициирането на наградите за опазване на бивните, които се връчват на избрани екологични активисти всяка година от 2013 г.[232] Уилям от време на време коментира ефектите от пренаселеността върху дивата природа на Африка, но забележките му са критикувани, че не са взели под внимание консумацията на ресурси и гъстотата на населението, и двете от които засягат дивата природа в богатите и развитите страни.[233]

През декември 2014 г. херцогът основа Работна група „Обединени в превоза на диви животни“ (United for Wildlife Transport Taskforce), чиято цел е да намали световната незаконна търговия с диви животни.[234]

След две години изследвания херцогът стартира наградата Earthshot през октомври 2020 г., предназначена да осигури финансиране и стимул за екологични решения през следващото десетилетие. Предвижда се наградата да се дава всяка година от 2021 г. до 2030 г. на петима победители всяка година, в съответствие с пет категории, описващи подробно възстановяването на природата, чистотата на въздуха, опазването на океана, живота без отпадъци и изменението на климата. Процесът на подбор ще бъде извършен от херцога заедно със съвет от съдии от шест континента, наблюдаван от група експерти. Първата церемония по награждаването е планирана да се проведе в Лондон през есента на 2021 г.[235] След представянето Уилям изнася TED Talk за опазване на околната среда като част от инициативата за изменение на климата TED Countdown.[236] По-късно същия месец той поема патронажа на Фауна и Флора Интернешънъл и на Британския тръст за орнитология, предадени от кралица Елизабет II и принц Филип.[237] През същия месец той се появява в документален филм на Ай Ти Ви, озаглавен „Принц Уилям: планета за всички ни“ (Prince William: A Planet For Us All), за да обсъди проблемите на околната среда.[238]

В началото на 2021 г. Уилям прави частно дарение на Фондация „Тин Грийн Лайн“, която предоставя безвъзмездни средства за роднините на рейнджъри на природозащитни паркове, които биват убивани всяка година, докато защитават дивата природа.[239] През юли 2022 г. той осъжда убийството на южноафриканския парков рейнджър Антон Мзимба и поисква отговорните страни да бъдат изправени пред правосъдието.[240] През август 2022 г. изразява подкрепата си за присъдата от 63 месеца затвор, дадена в Съединените щати на човек, отговорен за трафик на рога от носорози и слонова кост, като я нарича „значителна победа“.[241] Преди това той призова за по-сурови наказания и санкции за бракониери и контрабандисти на Конференцията за незаконна търговия с диви животни през 2018 г.[242]

Психично здраве[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. Кралската фондация стартира множество инициативи за психично здраве, включително Heads Together („Глави заедно“) – кампания, водена от херцога и херцогинята на Кеймбридж и принц Хари за дестигматизиране на психичното здраве.[243] Наследените програми включват Психично здраве на работното място (Mental Health at Work), стартирана през септември 2018 г., за да промени подхода към психичното здраве на работното място в Обединеното кралство, и Горе главите (Heads Up), стартирана през май 2019 г. в партньорство с Футболната асоциация, използваща футбола, за да повлияе на разговора около психичното здраве при възрастните.[244] [245] По-късно същия месец херцогът и херцогинята заедно с принц Хенри и съпругата му Меган стартират Shout – първата услуга за текстови съобщения 24/7 в Обединеното кралство за тези, които страдат от психични проблеми.[246] По-късно Уилям се включва доброволно на телефонната линия за кризисна помощ по време на локдауна от COVID-19, за да предостави подкрепа чрез текстово съобщение.[247] През октомври 2019 г. той, заедно с други членове на кралското семейство, озвучават PSA видеоклип за Обществено здраве Англия като част от неговата програма Every Mind Matters.[248] Уилям цитира интереса си към психичното здраве с опита си като пилот на въздушна линейка, както и с работата си с бездомните, социалните грижи за ветераните и застъпничеството на съпругата му за пристрастяването.[249]

В края на март 2020 г. херцогът и херцогинята на Кеймбридж започват да подкрепят нова инициатива за психично здраве на Общественото здравеопазване на Англия на фона на коронавирусната пандемия.[250] През април 2020 г. двамата обявяват „Нашата първа линия“ (Our Frontline) – инициатива, предоставяща подкрепа за психичното здраве на спешните медицински работници.[251] През май 2020 г. записаното им радио послание за Седмицата на осведомеността за психичното здраве е излъчено във всички станции в Обединеното кралство.[252]

През юни 2020 г. херцогът на Кеймбридж заявява, че е служил като доброволец на горещата линия на Shout по време на пандемията.[253] През септември 2020 г. той създава Съвета на старшите ръководители на аварийните служби, поръчан от фондацията да изследва психичното здраве и благосъстоянието на лицата, отговарящи за спешни случаи.[254] Проектът е в партньорство с Кингс Колидж (Лондон) и Открит университет.

През май 2022 г. херцогът и херцогинята на Кеймбридж озвучават съобщението „Минута на психичното здраве“, което е излъчено по всяка радиостанция в Обединеното кралство на 13 май и молят хората да помагат на хората около тях, които страдат от самота.[255]

Бездомни хора[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2005 г. принц Уилям предоставя патронажа си на Сентърпойнт – благотворителна организация, която подпомага бездомните хора.[256] [257] През декември 2009 г. той, като част от събитие, организирано от организацията, прекарва нощта в спален чувал близо до Блекфайръския мост, за да повиши осведомеността за опита на бездомните младежи.[258] Херцогът открива новото си съоръжение Apprenticeship House през ноември 2019 г., за да отбележи 50-годишнината на Сентърпойнт.[259]

Уилям е патрон на благотворителната организация за бездомни Дъ Пасаж (The Passage) от 2019 г., след като за първи път посещава центъра през 1992 г. с майка си.[260] През октомври 2020 г. той пише въведението към готварската книга за набиране на средства по случай 40-ата годишнина на организацията, обсъждайки значението на подпомагането на жертвите на бездомността по време на пандемията COVID-19.[261] През декември 2020 г. се включва като доброволец в благотворителната организация, за да помогне при подготовката на торби с дарения за бездомни жители в спешни хотелски помещения и разговаря с жителите за техния опит.[262] През март 2022 г. той е забелязан да продава копия на списание The Big Issue по улиците, чиито копия обикновено се продават от бездомни и безработни, за да събират пари.[263]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Уилям често играе поло, за да събира пари за благотворителност.[264] Той освен това е фен на футбола и подкрепя английския клуб Астън Вила.[265] През май 2006 г. става президент на Английската футболна асоциация (FA). През февруари 2007 г. става заместник-кралски патрон на Уелския ръгби съюз (WRU), подкрепяйки кралицата като патрон.[266] Същата година решението на съюза да нарече нова купа за тестовите мачове между Уелс и Южна Африка „Купа на принц Уилям“ предизвиква противоречия, като някои смятат, че би било по-подходящо да я кръстят на уелския ръгби играч Рей Гравел.[267] [268]

През декември 2010 г. Уилям и министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън присъстват на среща с вицепрезидента на ФИФА Чунг Монг-джун, на която Чунг предлага сделка за търговия с гласове за правото да бъде домакин на Световното първенство през 2018 г. в Англия. Английската делегация докладва предложението на следователя по етика на ФИФА, тъй като смята, че размяната на гласове е нарушение на правилата срещу тайните споразумения.[269] [270] През 2011 г. Уилям като президент на FA на Англия гласува против кандидатурата на Австралия за ФИФА през 2022 г. и вместо това гласува за Южна Корея, въпреки че е бъдещият наследник на Австралия. През 2020 г., отново като президент на ФА на Англия, той гласува против съвместната кандидатура на Австралия и Нова Зеландия за Световното първенство по футбол за жени през 2023 г. и вместо това гласува за Колумбия.[271]

През февруари 2021 г., след разследване за расизъм, насочено към Маркъс Рашфорд, херцогът излиза с изявление като президент на ФА, осъждайки „расистката злоупотреба... независимо дали на терена, на трибуните или в социалните медии“ като „отвратителна “ и заявява, че „всички имаме отговорност“ да създадем среда на толерантност и отговорност.[272] През април 2021 г. Уилям разкритикува планираното отделно състезание Европейска суперлига, добавяйки, че „споделя опасенията на феновете относно предложената Суперлига и щетите, които тя рискува да причини на играта, която обичаме“.[273] През юли 2021 г. той осъжда расистките атаки срещу футболисти на Англия след загубата им на финала на Евро 2020 на УЕФА.[274]

През 2006 г. Уилям, заедно с други офицери от Сандхърст, участва в пробег от 1,6 км в подкрепа на благотворителната организация Спорт Рилийф, както прави през 2004 г. с екип от Кларънс Хаус. През май 2007 г. става патрон на Асоциацията по плуване на английските училища.[275] През 2012 г., заедно с Херцогинята на Кеймбридж и принц Хари, Уилям стартира програмата Коуч Кор (Coach Core). Тя е създадена след Олимпийските игри през 2012 г. и предоставя възможности за стаж на хора, които желаят да преследват кариерата на професионални треньори.[276] През 2013 г. той наследява дядо си принц Филип като президент на британската благотворителна организация Фийлдс ин Тръст (Fields in Trust).[277] През 2014 г. той и херцогинята на Кеймбридж са удостоени с почетно пожизнено членство в клуба по крикет Marylebone.[278] През май 2020 г. двамата се появяват в документалния филм на Би Би Си едно, озаглавен „Футбол, принц Уилям и нашето психично здраве“ (Football, Prince William and Our Mental Health), като част от кампанията за насърчаване на мъжете да обсъждат психичните си проблеми, използвайки футбола като обща медия.[279]

И Уилям, и брат му са ентусиазирани мотоциклетисти. Уилям притежава Дукати 1198 S Corse.[280] През май 2014 г. той, подобно на баща си и дядо си по бащина линия, става президент на Британския клуб за гмуркане (BSAC).[281] Той с ентусиазъм участва в събитието за хокей с топка в Стокхолм през януари 2018 г.[282]

Личен живот и медии[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на майка му Даяна, принцесата на Уелс, в Париж, докато е преследвана от папараци през 1997 г.,[283] повлиява на отношението на принца към медиите. Принцът и съпругата му молят, когато не са на работа, личният им живот да бъде зачитан.[284]

На 13 ноември 2005 г. в британския таблоид Нюз ъф дъ Уърлд се появява статия, написана от кралския редактор Клайв Гудман, която твърди, че принц Уилям е в процес на заемане на преносима станция за редактиране от кралския кореспондент на Ай Ти Ви Том Брадби. Принц Уилям отбелязва, че наскоро се е случило друго също толкова невероятно изтичане на информация относно негов преглед при хирург за коляното му. След известно обсъждане принцът и Брадби стигат до заключението, че е вероятно някой има достъп до гласовата им поща.[285] Разследване под ръководството на заместник-помощник комисар Питър Кларк стига до заключението, че компрометираните акаунти за гласова поща принадлежат на асистентите на принц Уилям, включително Джейми Лоутър-Пинкертън,[286] а не на самия принц.[287] Въпреки това Клайв Гудман по-късно заявява, че е хакнал телефона на Уилям 35 пъти.[288]

През септември 2012 г. френското издание Closer и италианското клюкарско списание „Ки“ публикуват снимки на Херцогинята на Кеймбридж, печаща се без сутиен по време на почивка в Шато д'Оте – частен замък в имение от 260 хектара в Прованс.[289] Анализатори от сп. „Таймс“ смятат, че снимките са направени от шосе D22 (Воклуз) на 0,5 км от басейна - разстояние, което изисква 800-милиметров или 1000-милиметров обектив.[290] На 17 септември 2012 г. принцът и принцесата подават наказателна жалба във френската прокуратура и започват иск за граждански щети в Съда за големи инстанции в Нантер.[291] На следващия ден съдилищата издават разпореждане срещу сп. Closer, забраняващо по-нататъшното публикуване на снимките и обявяват, че ще бъде започнато наказателно разследване.[292] Съгласно френското законодателство не могат да се присъждат наказателни обезщетения,[293] но намесата в неприкосновеността на личния живот е криминално престъпление, което включва максимална присъда затвор от 1 г. и глоба до 45 хил. евро за физически лица и 225 хил. евро за компании.[294][295] През септември 2017 г. Closer е глобено със 100 хил. евро, а неговият редактор Лорънс Пио и собственикът Ернесто Маури са глобени с по 45 хил. евро всеки.[296]

През октомври 2014 г. Уилям и Катрин изпращат юридическо писмо до фотограф на свободна практика, който е поставил сина им Джордж и неговата бавачка „под наблюдение“, с молба към лицето да спре да ги „тормози и следва“.[297] През август 2015 г. дворецът Кенсингтън публикува писмо, в което се описват опасните и инвазивни усилия на медиите да получат папарашки снимки на принц Джордж и на принцеса Шарлот. Джейсън Кнауф, секретар по комуникациите на Кеймбридж, пише писмото до организациите за медийни стандарти в различни страни.[298]

През март 2017 г. в таблоидните медии се появява видео на танцуващия Уилям в нощен клуб във Вербие, Швейцария.[299][300][301] По това време той е на ски ваканция и според съобщенията е наблюдаван да купонясва в компанията на приятели и на австралийския модел Софи Тейлър.[302][303] Инцидентът предизвиква коментари и критики, тъй като се случва на службата на Деня на Общността на нациите в Уестминстърското абатство, на която присъстват други високопоставени членове на кралското семейство.[299][300] На следващия месец, когато му е зададен въпрос дали би искал да присъства на Музикалния фестивал в Гластънбъри в интервю за Би Би Си едно за кампанията Heads Together, той коментира: „Имах достатъчно проблеми с танците си напоследък. Така че вероятно е най-добре да стоя настрана от този."[304]

През ноември 2018 г. и по време на посещение в студиото на Би Би Си в Централен Лондон, Уилям публично разкритикува подхода на компаниите за социални медии за справяне с „дезинформацията и конспирацията“ и добавя: „Техният образ за себе си е толкова основан на тяхната положителна сила за добро, че изглежда неспособни да участват в конструктивна дискусия относно социалните проблеми, които създават“.[305]

През юли 2021 г. Ай Ти Ви излъчва документален филм, озаглавен „Хари и Уилям: Какво се обърка?“ (Harry and William: What Went Wrong?), съсредоточен върху отношенията между принцовете.[306] Преди излъчването на филма кадрите на журналиста Омид Скоби, който твърди, че старши помощник от домакинството на принц Уилям е информирал журналистите за „загрижеността относно психичното здраве на принц Хари“, са частично изрязани, след като дворецът Кенсингтън информира телевизионния оператор, че твърдението е „потенциално клеветническо".[307]

През юни 2022 г. триминутен видеоклип с Уилям, който се изправя срещу Тери Харис, папарашки фотограф, е публикуван в канала на Харис в Ютюб.[308] Той е записан от Харис през януари 2021 г. и показва как Уилям се кара с Харис, докато се опитва да заснеме семейството му на колоездене близо до Анмър Хол. Дворецът Кенсингтън описва видеото като нарушение на поверителността на семейството и иска то да бъде премахнато от публичните уебсайтове.[309] Адвокатите на двойката също се свързват с фотографа, който твърди, че е бил на обществени пътища и е заснел видеото, след като чул за обвиненията, че принцът и принцесата са нарушили забраната за събиране на повече от шест души по време на коронавирусната пандемия, докато са обикаляли обществена атракция в Сандрингам, докато чичото и лелята на Уилям – графът и графинята на Уесекс, и техните деца са се оказали на същото място.[308]

Титли, обръщения, гербове и знамена[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения[редактиране | редактиране на кода]

  • 21 юни 1982 г – 29 април 2011 г.: Негово кралско височество принц Уилям от Уелс
  • 29 април 2011 г – 8 септември 2022 г.: Негово кралско височество херцогът на Кеймбридж[310]
    • в Шотландия: Негово Кралско Височество Граф Стратерн
  • 8 септември 2022 г – 9 септември 2022 г.: Негово кралско височество херцогът на Корнуол и Кеймбридж[311]
    • в Шотландия: 8 септември 2022 – понастоящем: Негово кралско височество херцогът на Ротси[N 5]
  • 9 септември 2022 г – понастоящем: Негово кралско височество принцът на Уелс[312]
Кралска монограма на принц Уилям

Наследствените титли на херцог на Кеймбридж, граф на Стратърн и барон Карикфъргъс са обявени на 29 април 2011 г.[313] и с патентно писмо на 26 май същата година.[314] Преди възкачването на баща си на престола Уилям е официално известен като граф на Стратърн в Шотландия.[315][316][317] При възкачването на баща му на престола на 8 септември 2022 г. Уилям, като най-голям син на суверена и престолонаследник, автоматично получава допълнителните титли херцог на Корнуол, херцог на Ротси, граф на Карик, барон на Ренфру, лорд на островите и принц и велик стюард на Шотландия.[318][319] На 9 септември 2022 г. кралят обявява номинирането на Уилям за принц на Уелс и граф на Честър.[320]

Той е Кралски рицар спътник на Най-благородния Орден на жартиера (KG),[321] рицар на Най-древния и най-благороден Орден на бодила (KT),[322] член на Тайния съвет на Обединеното кралство (PC)[323] и личен адютант (ADC) на суверена.[324]

Като британски принц Уилям не използва фамилно име за ежедневни цели. За официални и церемониални цели децата на принца на Уелс използват титлата „принц“ или „принцеса“ пред собственото си име и след него слагат териториалното обозначение на баща си. По този начин, преди да стане херцог, когато се ожени, принц Уилям е наречен „принц Уилям Уелски“. Такива териториални обозначения се отхвърлят от жените, когато се женят, и от мъжете, ако станат перове[N 6] сами по себе си[325], като например когато принц Уилям е номиниран за херцог.

Въпреки че името на кралския дом е Уиндзор, фамилното име Маунтбатън-Уиндзор принадлежи на всички деца и потомци по мъжка линия на кралица Елизабет II и принц Филип и се използва, ако е необходимо, от онези, които нямат обръщението на Кралско височество или титлата „принц“ или „принцеса“.[326] Когато потомка се омъжи, тя традиционно приема фамилното име на съпруга си от този момент нататък, а децата им вземат това на баща си. Принцовете Уилям и Хари използват Уелски като свое фамилно име за военни цели; това продължава да е така за Уилям след номинирането му за херцог на Кеймбридж.[327]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Придружен от баща си, принц Уилям върви към параклиса „Сейнт Джордж", Уиндзор, за да бъде посветен като рицар на жартиерата.

Принц Уилям е 1000-ният член на регистъра на Ордена на жартиерата[339] и е официално инвестиран от кралицата на 16 юни 2008 г. на служба в параклиса „Сейнт Джордж“ в замъка Уиндзор.[340] Последният път, когато монарх номинира свой внук за Ордена на жартиерата, е през 1894 г., когато кралица Виктория номинира Алфред, наследствен принц на Сакс-Кобург-Гота.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям в униформа на полковник на ирландската гвардия на парада Trooping hte Colours през 2013 г.

Почетни военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Канада Канада

Великобритания Обединено кралство

  • ВеликобританияОт 8 август 2006: Главен командир на Подводната служба на Кралския флот
  • Великобритания От 8 август 2006: Главен командир на Шотландия[358]
  • Великобритания От 3 октомври 2008: Почетен въздушен комендант на Кралски ВВС Конингсби[359][N 19]
  • Великобритания От 10 февруари 2011: Полковник на Ирландската гвардия[360][361]

Епоними[редактиране | редактиране на кода]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

Герб като Принц на Уелс (8 септември 2022 – понастоящем)[редактиране | редактиране на кода]

Пример за тривърхова бризура върху щит.
Герб на Уилям като Принц на Уелс

Гербът на Принца на Уелс, както се използва извън Шотландия, е кралският герб на Обединеното кралство с добавена бризура с три върха и с малък долен щит, носещ герба на Уелс.

Нашлемникът е короната на Принца на Уелс, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан с короната на Принца на Уелс.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребърни струни.

Десният[N 20] щитодръжец е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с имперска корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Цялото се различава по сребристата тривърхова бризура (Уилям като най-голямото дете на суверена).

Предходна версия на герба[редактиране | редактиране на кода]

Предходен герб на принц Уилям

Принц Уилям получава личен герб на 18-ия си рожден ден през 2000 г., отличаващ се с бяла (или сребриста) тривърхова бризура, чийто централен връх е с червена морска раковина, за да се разграничава от гербовете на други членове на кралското семейство.[366] Морската раковина намеква за покойната му майка Даяна, принцеса на Уелс, чийто герб на Спенсър включва три сребристи раковини. Раковината препраща към тази, носена от поклонниците в светилището на Свети Яков от Компостела, в Сантяго, през 12 век, и е била популярен символ сред средновековните поклонници.[367]

Други версии на герба[редактиране | редактиране на кода]

Този герб изобразява отдясно щита на принц Уилям, херцог на Кеймбридж, а отляво – този на Катрин (или на баща ѝ Майкъл Мидълтън). Коронован с короната на дете на престолонаследника, заобиколен от кралските щитодръжци на Обединеното кралство, отличаващ се с бризурата на Херцога на Кеймбридж.

През февруари 2013 г. кралица Елизабет II одобрява брачните гербове на Херцога и Херцогинята на Кеймбридж, състоящи се от техните отделни гербове, сложени един до друг, под шлем и корона, обозначаващи статута на херцога като внук на суверена. Те са пуснати през септември същата година.[368]

Транспаранти, знамена и щандарти[редактиране | редактиране на кода]

Като Принц на Уелс[редактиране | редактиране на кода]

Транспарантите, използвани от Уилям като е Принц на Уелс, варират в зависимост от местоположението. Неговият личен щандарт е Кралският щандарт на Обединеното кралство, който се различава, както в герба му, по сребристата бризура с три върха и по щита на Княжество Уелс в центъра. Използва се извън Уелс, Шотландия, Корнуол и Канада и в цялото Обединено кралство, когато принцът действа в официално качество, свързано с Въоръжените сили на Обединеното кралство.[369]

Личното знаме за използване в Уелс се основава на Кралската емблема на Уелс (историческия герб на Кралство Гуинед), който се състои от четири квадранта: първият и четвъртият с червен лъв на златисто поле и вторият и третият със златен лъв на червено поле. Върху него има зелен щит, носещ короната с една дъга на Принца на Уелс.[369]

В Шотландия личният транспарант, използван от 1974 г., се основава на три древни шотландски титли: Херцог на Ротси (престолонаследник на краля на Шотландия), Върховен стюард на Шотландия и Лорд на островите. Знамето е разделено на четири квадранта като герба на вожда на клана Стюарт от Апин: първият и четвъртият квадрант се състоят от златно поле със синя и сребърна карирана лента в центъра; вторият и третият квадрант показват черна галера на сребърен фон. Гербът се различава от този на Апин с добавянето в щита на малък щит с лъва на Шотландия, с лилии, изправен на задни лапи, нарушен от тривърхова бризура в светлосиньо, за да посочи престолонаследника.[369]

В Корнуол знамето е гербът на Херцога на Корнуол: 15 златни монети на черен фон.[369]

През 2011 г. Канадските хералдически власти въвеждат личен хералдически транспарант за Принца на Уелс за използване в Канада, състоящ се от щита на герба на Канада, нарушен от син кръг с перата на принца на Уелс, заобиколен от венец от златни кленови листа и бяла бризура с три върха.[370]

Преди Чарлз III[редактиране | редактиране на кода]

Преди възкачването на престола на баща му Уилям използва транспарант, извлечен от герба му, за използване извън Шотландия и Канада. Има и вариант, използван в Шотландия. През 2011 г. Канадският хералдически орган въвежда лично хералдическо знаме за употреба от Херцога на Кеймбридж в Канада. Това е кралският герб на Канада под формата на транспарант, нарушен от син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа и мидени черупки, в който е изобразено „W“, увенчано с корона. Над кръглото има бяла тривърхова бризура с червена черупка в нея.[371][372][373])

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям се жени веднъж:

∞ 29 април 2011 в Уестминстърското абатство, Лондон за Катрин Елизабет Мидълтън (* 9 януари 1982 в Рединг, Англия), дъщеря на Майкъл Мидълтън, британски бизнесмен, и съпругата му Карол Елизабет Голдсмит, секретарка и стюардеса. Имат двама сина и една дъщеря:

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Уилям е член на Династия Уиндзор. По бащина линия той произхожда от рода Олденбург – един от най-старите кралски домове в Европа и по-специално от кадетската линия Дом Глюксбург.[374] Предците на Уилям по бащина линия включват повечето кралски семейства на Европа.[375]

Чрез майка си Уилям произхожда от графовете Спенсър – кадетска линия на фамилията Спенсър, произхождащ от графовете на Сандърленд (тяхна старша линия сега са и херцози на Марлборо, барони Фермой), и още по-далече – от Хенри Фицрой, 1-ви херцог на Графтън, и Чарлз Ленъкс, 1-ви херцог на Ричмънд – двама извънбрачни синове на крал Чарлз II. Като крал Уилям ще бъде първият монарх след смъртта на кралица Анна през 1714 г., който безспорно ще произлиза от Чарлз I и първият, който ще произлиза от Чарлз II.[376]

Уилям произлиза по майчина линия от Елиза Кюарк, икономка на неговия предшественик от 18 век Теодор Форбс – шотландски търговец, работил за Източноиндийската компания в Сурат. Тя е описвана по различни начини в съвременни на нея документи: като „мургава туземка“, „арменка от Мумбай“ и „г-жа Форбезиан“.[377] Генеалогът Уилям Адамс Райтвиснер приема, че тя е арменка.[378] През юни 2013 г. BritainsDNA обявява, че генеалогичните ДНК тестове на двама от далечните братовчеди на Уилям по майчина линия потвърждават, че Кюарк е била по майчина линия от индийски произход.[379] [380][381][382]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Чарлз III
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Уилям, принц на Уелс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Албърт Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
Едуард Джон Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Синтия Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
Даяна Уелска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Морис Рош
 
 
 
 
 
 
 
Франсис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рут Рош
 
 
 
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • HRH Prince William, "Introduction", in: Butfield, Colin; Hughes, Jonnie (2021). Earthshot: How to Save Our Planet. John Murray. ISBN 978-1-5293886-26
  • HRH The Duke of Cambridge, "Foreword", in: Martell, Peter (2022). Flowers for Elephants: How a Conservation Movement in Kenya Offers Lessons for Us All. C. Hurst (Publishers) Limited. ISBN 978-1-7873869-38
  • HRH The Duke of Cambridge, "Foreword", in: GCHQ (2022). Puzzles for Spies. ISBN 978-0-2415799-09
  • Jobson, Robert (2010). William & Kate: The Love Story. London: John Blake Publishing. ISBN 978-1-84454-736-4
  • Lacey, Robert (2020). Battle of Brothers: William, Harry and the Inside Story of a Family in Tumult. London: William Collins. ISBN 978-0008408527
  • Morton, Andrew (2011). William & Catherine: Their Story. New York: St. Martin's Press. ISBN 978-0-312-64340-9

Статии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Като член на кралското семейство, който има право да се нарича Негово кралско височество, Уилям обикновено не използва фамилно име. Използвал е както Маунтбатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor), така и Уелски (Wales) (последното в университета и във военната си кариера).
  2. Къстниците са бившият гръцки крал Константин II (негов втори братовчед по бащина линия), Принцеса Александра, Почитаемата лейди Огилви (негова първа братовчедка по бащина линия), Херцогинята на Уестминстър, лейди Сюзън Хъси, Лорд Ромзи (негов втори братовчед по бащина линия) и сър Лауренс ван дер Пост.
  3. GCSE – академична квалификация по конкретен предмет за завършване на средно образование
  4. Скандалът „Уиндръш“ е британски политически скандал, който започва през 2018 г. Той е свързан с хора, неправомерно задържани, лишени от законни права, заплашени от депортиране и в най-малко 83 случая неправилно депортирани от Обединеното кралство от Хоум офис. Много от засегнатите са родени британски поданици и пристигат в Обединеното кралство преди 1973 г., особено от карибските страни, като членове на „поколение Уиндръш“ (наречено така на Empire Windrush, корабът, донесъл един от първите групи мигранти от Западна Индия в Обединеното кралство през 1948 г.) .
  5. Уилям става „херцог на Ротси“ ден преди да бъде номиниран „принц на Уелс“, тъй като титлата е автоматично наследена на 8 септември 2022 г. след смъртта на кралица Елизабет II.
  6. Перството (Peerage) е правна система, исторически включваща различни наследствени титли (а понякога и ненаследствени титли) в редица страни и съставена от различни благороднически рангове.
  7. Втори лейтенант е младши офицерски военен чин в много въоръжени сили, сравним с ранг OF-1 на НАТО.
  8. Лейтенант е младши офицерски ранг в Британската армия и в Кралската морска пехота. Той е с ранг над втори лейтенант и под капитан, има код за ранг на NATO OF-1 и е старши подчинен ранг.
  9. Капитан (Capt) е младши офицерски чин от британската армия и Кралската морска пехота. И в двете служби има ранг над „лейтенант“ и под „майор“ с код за ранг на НАТО OF-2.
  10. Майор е военно звание, което се използва както от британската армия, така и от Кралската морска пехота. Рангът е над капитана и под подполковника.
  11. В много флоти подлейтенантът е военноморски офицер или подчинен офицер, ранг под лейтенант.
  12. Лейтенант е офицерско звание във флотите и бреговата охрана на много нации. Обикновено това е най-старшият младши офицерски чин.
  13. Лейтенант-командир е офицерско звание в Кралския флот на Обединеното кралство. Това е непосредствено под командир и непосредствено над военноморското звание „лейтенант“. Еквивалентният ранг в британската армия и Кралската морска пехота е майор; а в Кралските военновъздушни сили е командир на ескадрила.
  14. Има код за ранг на НАТО OF-1 и е еквивалентен на „лейтенант“ в Британската армия или Кралската морска пехота. Въпреки това той е по-висок от най-близкия еквивалентен ранг на подлейтенант в Кралския флот.
  15. Полетният лейтенант е младши ранг във военновъздушните сили, които използват системата от звания на Кралските военновъздушни сили (RAF), особено в страните от Британската общност. Има код за ранг на НАТО OF-2. Полетният лейтенант на RAF е еквивалент на лейтенант в Кралския флот и капитан в британската армия и Кралската морска пехота.
  16. Командирът на ескадрила на военновъздушните сили е с ранг над лейтенант и непосредствено под командир на крило и е най-младшият от старшите офицерски рангове. Рангът на командир на ескадрила във военновъздушните сили има код за ранг на НАТО OF-3, еквивалентен на лейтенант-командир в Кралския флот или майор в Британската армия или Кралската морска пехота.
  17. Почетното общество на Мидъл Темпъл, известно накратко като Мидъл Темпъл, е един от четирите дворцови инове (професионалните асоциации на адвокатите в Англия и Уелс), които имат изключителното право да призовават своите членове в Английската адвокатска колегия като адвокати; другите са Инър Темпъл, Грейс Ин и Линкълнс Ин. Мидъл Темпъл се намира в по-широкия район Темпъл на Лондон, близо до Кралския съд и в рамките на Лондонското сити.
  18. Личният представител на шотландския монарх в Общото събрание на шотландската църква (Кърк), отразява ролята на църквата като национална църква на Шотландия и ролята на монарха като защитник и член на тази църква.
  19. Кралските военновъздушни сили Coningsby или RAF Coningsby е база на Кралските военновъздушни сили (RAF), разположена на 13,7 километра (8,5 мили) югозападно от Хорнкасъл и на 15,8 километра (9,8 мили) северозападно от Бостън, в район Източен Линдзи на Линкълншър, Англия. Това е основната оперативна база на Кралските военновъздушни сили и дом на три фронтови единици Eurofighter Typhoon FGR4
  20. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Библиографски бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г www.royal.uk, Посетен на 17 април 2020 г..
  2. King Charles names William and Kate the Prince and Princess of Wales. // Reuters. 2022-09-09. Посетен на 2022-09-09.
  3. Royal Family tree: William confirmed as Prince of Wales. // BBC News. 2022-09-09. Посетен на 13 септември 2022.
  4. The Duke of Cambridge. // The Royal Family. Посетен на 12 декември 2020.
  5. а б Prince William's his name. // The Evening News. London, 28 юли 1982. Посетен на 13 септември 2022 г..
  6. The Duke of Cambridge – Biography. // Office of the Prince of Wales. Посетен на 6 May 2015.
  7. "No. 49027". The London Gazette. 21 June 1982. p. 8215. Посетено на 13 септември 2022 г.
  8. William baptized. // The Palm Beach Post. London, 5 август 1982. Посетен на 31 май 2013.
  9. Princess Diana enters hospital in early labor. // Youngstown Vindicator. London, 21 юни 1982. Посетен на 13 септември 2022.
  10. Carr, Flora. Prince Charles and Princess Diana's Australia tour – Everything you need to know about what really happened. // 15 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  11. When princes Harry and William visited Canada with their parents. // Посетен на 13 септември 2022.
  12. 'What about Harry?' When 2 teenage princes and their dad visited Canada. // Посетен на 13 септември 2022.
  13. Growing Up Royal. // Time. 25 април 1988. Посетен на 4 юни 2009.
  14. Toneli, Lucia. You Could Be Prince Charles and Camilla's Neighbor for $10.1 Million. // Town & Country. Посетен на 13 септември 2022.
  15. The young royals: Prince William. // BBC. Посетен на 13 септември 2022.
  16. Taylor, Elsie. Cath, wombat, and cabbage: the nicknames of the British royal family. // Vogue. Посетен на 13 септември 2022.
  17. Lauer, Matt. In honor of Diana. // NBC News. Посетен на 13 септември 2022. But when we went to Australia with our parents, and the wombat, you know, that's the local animal. So I just basically got called that. Not because I look like a wombat.
  18. Prince William Biography. // People. Посетен на 15 октомври 2008.
  19. Brown, Tina (5 April 2022). "How Princess Diana's Dance With the Media Impacted William and Harry". Vanity Fair. Посетен на 13 септември 2022 г.
  20. Timeline: How Diana died. // BBC News. 14 December 2006. Посетен на 15 October 2008.
  21. BBC ON THIS DAY – 6–1997: Diana's funeral watched by millions. // BBC News. London, 6 септември 1997. Посетен на 13 септември 2022.
  22. Wetherby Pre-Preparatory School. // London Pre-Prep. Посетен на 13 септември 2022.
  23. Stratton, Allegra. Former royal tutor Rory Stewart selected for safe Tory seat. // Гардиън. London, 26 October 2009. Посетен на 13 септември 2022.
  24. What is it like at Eton College?. // BBC News. 4 July 2005. Посетен на 13 септември 2022.
  25. Bates, Stephen. William makes the grade. // The Guardian. 18 август 2000. Посетен на 13 септември 2022.
  26. Barber, Richard. The Story of Ludgrove. Oxford, Guidon Publishing, 2004. ISBN 0-9543617-2-5. с. 244–245.
  27. The Prince of Wales – Interests. // Princeofwales.gov.uk. Посетен на 15 октомври 2008.
  28. а б Prince William Biography. // People. Посетен на 15 октомври 2008.
  29. а б Rugged prince scores PR triumph. // BBC News. 11 декември 2000. Посетен на 13 септември 2022.
  30. Prince of Wales.gov personalprofiles Архив на оригинала от 2 юни 2011 в Wayback Machine. & royal.gov The Duke of Cambridge Архив на оригинала от 9 май 2016 в Wayback Machine. Посетен на 8 февруари 2012
  31. Prince William Celebrates 21st Birthday With African-Themed Party. // Fox News. Посетен на 13 септември 2022.
  32. Summerskill, Ben. Welcome to Will's new world. // Обзървър. London, 23 септември 2001. Посетен на 13 септември 2022.
  33. Howie, Michael. William Wales M.A. collects his degree. // The Scotsman. 24 юни 2005. Посетен на 15 октомври 2008.
  34. Gumuchian, Marie-Louise. Witness - Studying at St Andrews with the royal couple. // Reuters. Посетен на 13 септември 2022.
  35. Prince William awaits finals. // The Guardian. 10 юни 2005. Посетен на 13 септември 2022.
  36. Prince William graduates from university. // The Daily Telegraph. 23 юни 2005. Посетен на 13 септември 2022.
  37. Price Brown, Sarah. Prince William Gets His Degree. // Los Angeles Times. 24 юни 2005. Посетен на 13 септември 2022.
  38. The Prince of Wales – Interests. // Princeofwales.gov.uk. Посетен на 15 October 2008.
  39. The Saint that looked after Wills. // The Sunday Herald. 26 юни 2005. Посетен на 30 юни 2005.
  40. St-Andrews University (charity registered No SC013532) News/archive Архив на оригинала от 21 юни 2012 в Wayback Machine. – Andreea Nemes thesaint-online Архив на оригинала от 16 октомври 2012 в Wayback Machine. Посетен на 27 януари 2012
  41. Prince William Biography. // People. Посетен на 15 октомври 2008.
  42. а б Victoria Arbiter. Opinion: Why Prince William is right to go back to school. // Си Ен Ен. 8 януари 2014. Посетен на 13 септември 2022.
  43. Prince William begins agriculture course at Cambridge. // BBC News. 7 January 2014. Посетен на 21 July 2018.
  44. Rayner, Gordon. Duke of Cambridge to study agriculture at Cambridge University. // Telegraph Media. Посетен на 5 April 2018.
  45. Davies, Caroline. Prince William to join his brother at Sandhurst. // Дейли Телеграф. London, 22 октомври 2005. Посетен на 13 септември 2022.
  46. William joining Harry's regiment. // BBC News. 21 септември 2006. Посетен на 13 септември 2022.
  47. William begins new life in Army. // BBC. Посетен на 13 септември 2022.
  48. Pierce, Andrew. Prince William starts as a search and rescue helicopter pilot. // Дейли Телеграф. London, 13 януари 2009. Посетен на 18 януари 2009.
  49. Staff. Kate watches William get his wings. // Deutsche Presse-Agentur (via The Sydney Morning Herald), 12 април 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  50. Prince William awarded RAF wings. // BBC News. 11 април 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  51. William visits Afghanistan troops. // BBC News. 30 април 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  52. William's Navy posting revealed. // BBC News. 31 май 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  53. Norton-Taylor, Richard. Prince William's ship in £40m drugs rai. // The Guardian. 2 юли 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  54. Prince William recalls the time he took part in an R825 million drugs bust. // 11 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  55. Bonnett, Tom. Royal Heir Force: Prince's Career Takes Off. // Sky News. Посетен на 16 януари 2010.
  56. Prince William starts RAF rescue training on Anglesey. // BBC News. 26 януари 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  57. The Tatler List – Duke of Cambridge. // Tatler. Посетен на 11 януари 2015.
  58. Co-pilot Prince William rescues man from oil rig. // BBC News. 5 октомври 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  59. Bingham, John. Prince William spearheads rescue for stricken Russian sailors. // The Daily Telegraph. London, 27 ноември 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  60. Prince William to deploy to Falkland Islands. // CTV News, 11 ноември 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  61. Prince William arrives in the Falkland Islands. // The Guardian. 3 февруари 2012. Посетен на 13 септември 2022.
  62. Argentina condemns Prince William Falklands posting. // BBC News. 11 ноември 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  63. Goñi, Uki. Argentina criticises Prince William's tour of duty of Falkland Islands. // The Guardian. 1 февруари 2012. Посетен на 13 септември 2022.
  64. Prince William to command search and rescue missions. // BBC News. 7 юни 2012. Посетен на 13 септември 2022.
  65. Withnall, Adam. Prince William completes last shift as RAF pilot to take up full-time job of being royal. // The Independent. London, 12 септември 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  66. Prince William to swap armed forces for royal and charity duties. // BBC News. 12 септември 2013. Посетен на 12 септември 2013.
  67. Prince William joins Battle of Britain Memorial Flight commemorations. // BBC. 11 юли 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  68. Prince William to join East Anglian Air Ambulance. // BBC News. 7 август 2014. Посетен на 13 септември 2022.
  69. Rosa McMahon. Prince William starts training for East Anglian Air Ambulance job at Norwich airport. // Eastern Daily Press. Посетен на 13 септември 2022.
  70. Prince William starts new job as air ambulance pilot. // The Guardian. 13 юли 2015. Посетен на 13 септември 2022.
  71. Inside the trauma team where Prince William is a pilot. // 20 септември 2016. Посетен на 13 септември 2022.
  72. Murray, Tom. Prince William says witnessing 'so much death' as an air ambulance pilot made him see the world as a 'darker place'. // Insider. 16 януари 2021. Посетен на 13 септември 2022.
  73. Hunt, Peter. Prince William ready to be full-time royal. // BBC News. 27 юли 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  74. Prince William pilots last East Anglian Air Ambulance shift. // BBC News. 27 юли 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  75. Hunt, Peter. Prince William ready to be full-time royal. // BBC News. 27 юли 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  76. The Duke of Cambridge becomes Patron of our charity. // London's Air Ambulance Charity, 11 март 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  77. Prince William gives up a patch of Kensington Palace lawn for Air Ambulance use. // Tatler. 4 март 2020. Посетен на 13 December 2020.
  78. Mackelden, Amy. Prince William Shares His "Profound Respect" for Air Ambulance Workers in a Personal Letter. // Harper's Bazaar. 7 септември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  79. An open letter written by The Duke of Cambridge to mark Air Ambulance Week 2020. // The Royal Family. 7 септември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  80. Cramb, Auslan. Prince William and Kate Middleton return to St Andrews University for anniversary celebrations. // The Daily Telegraph. 25 февруари 2011. Посетен на 13 септември 2022. In their first year, they lived a few doors apart at St Salvator's hall...
  81. Kate Middleton's transparent dress sparks global interest at auction. // The Telegraph, 12 март 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  82. Peskoe, Ashley. The Start of Prince William and Kate Middleton's Love Story. // ABC News. 12 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  83. Rayner, Gordon. Royal wedding: schoolgirl dream comes true for Kate Middleton, the 'princess in waiting'. // The Telegraph, 17 ноември 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  84. Jobson, Robert. Profiles: Prince George's godparents. // Evening Standard. 23 октомври 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  85. "Wills and the Real Girl". Vanity Fair. 4 ноември 2010. Посетено на 13 септември 2022.
  86. Mackelden, Amy. Why Kate Middleton and Prince William Broke Up Before They Got Married. // Harper's Bazaar. 23 септември 2018. Посетен на 13 септември 2022.
  87. Prince William, girlfriend end their relationship. // CTV News, 14 април 2007. Посетен на 13 септември 2022.
  88. William graduates from Sandhurst. // BBC News. 15 декември 2006. Посетен на 13 септември 2022.
  89. Royal wedding: The Kate Middleton story. // BBC News. 16 ноември 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  90. Prince William splits from Kate. // BBC News. 14 април 2007. Посетен на 13 септември 2022.
  91. Rayner, Gordon. Royal wedding: schoolgirl dream comes true for Kate Middleton, the 'princess in waiting'. // The Telegraph, 17 ноември 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  92. 'Paparazzi chase' concerns prince. // BBC News. 5 октомври 2007. Посетен на 13 септември 2022.
  93. William made Knight of the Garter. // 16 юни 2008. Посетен на 13 септември 2022.
  94. Prince William and Catherine Middleton: The Royal Wedding of 2011. // Britannica. Посетен на 13 септември 2022.
  95. Prince William and Kate revisit former home of Anglesey. // 8 май 2019. Посетен на 13 септември 2022.
  96. First look inside the Duke and Duchess of Cambridge's Anglesey home. // The Telegraph, 23 септември 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  97. "His Royal Highness Prince William of Wales and Miss Catherine Middleton are engaged to be married" (Press release). Website of the Royal Family. 16 November 2010. Архивирано от оригинала на 5 октомври 2016. Посетено на 13 септември 2022.
  98. Crowds cheer newly-wed couple. // BBC News. 29 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  99. Kate and William become Duke and Duchess of Cambridge. // BBC News. 29 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  100. Beckford, Martin. Prince William and Kate Middleton's new titles revealed. // The Daily Telegraph. London, 29 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  101. Beckford, Martin. Royal wedding: Prince William and Kate Middleton become Duke and Duchess of Cambridge. // The Daily Telegraph. London, 29 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  102. "REVEALED: Royal Wedding TV audience closer to 300m than 2bn (because sport, not royalty, reigns)", by Nick Harris at. // Sportingintelligence.com, 9 май 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  103. de Moraes, Lisa. The TV Column: Counting royal wedding watchers .?.?. before the wedding?. // The Washington Post. 28 април 2011. Посетен на 2 септември 2013.
  104. Kate and William make media plea for privacy during stay in Norfolk. // The Guardian. 7 май 2015. Посетен на 13 септември 2022.
  105. New family-size house for Duke and Duchess of Cambridge in his childhood home. // The Telegraph. 6 ноември 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  106. Foster, Max. Royal palace upgrade for William, Catherine and George costs $7.6 million. // CNN. 26 юни 2014. Посетен на 13 септември 2022.
  107. "Kate Middleton and Prince William Are Officially Moving to London This Fall". Vanity Fair. 20 януари 2017. Посетен на 13 септември 2022
  108. Witchell, Nicholas. Adelaide Cottage: William and Kate to move to cottage on Windsor estate. // BBC. 22 август 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  109. Duchess of Cambridge pregnant. // BBC News. 3 декември 2012. Посетен на 13 септември 2022.
  110. Saul, Heather. Royal baby: The prince meets his people in world media frenzy. // The Independent. London, 24 юли 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  111. Royal baby: Kate gives birth to boy. // BBC News. 22 юли 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  112. Royal baby: Prince William and Kate expecting second child. // BBC News. 8 септември 2014. Посетен на 13 септември 2022.
  113. Royal baby: Duchess of Cambridge gives birth to daughter. // BBC News. 2 May 2015. Посетен на 2 May 2015.
  114. Royal baby: Duchess of Cambridge expecting third child. // BBC News. 4 септември 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  115. Royal baby: Duchess of Cambridge gives birth to boy. // BBC News. 23 април 2018. Посетен на 13 септември 2022.
  116. Pasquini, Maria. Prince William and Kate Middleton Mourn the Death of Family Dog Lupo: 'We Will Miss Him So Much'. // 22 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  117. Petit, Stephanie. Kate Middleton and Prince William Bring Their Dog Orla to Charity Polo Match!. // People. 6 юли 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  118. The life of Prince William, the Duke of Cambridge, in pictures. // The Telegraph. 16 януари 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  119. Inside the Life of Zara and Mike Tindall — the Royals Next Door. // People. 28 октомври 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  120. Prince Harry and Meghan: Where do they get their money?. // BBC News. 24 юни 2021. Посетен на 13 септември 2022.
  121. а б What will Prince Harry and Prince William inherit from Princess Diana?. // Daily Telegraph. 1 септември 2014. Посетен на 13 септември 2022.
  122. Richard Ford. Princes inherit as royal big spender leaves £60m. // The Times. 2 април 2002. с. 8. Посетен на 13 септември 2022.
  123. Gonzales, Erica. Prince Harry Inherited More Money Than Prince William from Their Great-Grandmother. // Harper's Bazaar. 10 август 2018. Посетен на 13 септември 2022.
  124. Kirkpatrick, Emily (30 декември 2021). "Report: Prince William Is Looking Into Ways to Use His Family's Properties to Address Homelessness". Vanity Fair. Посетен на 13 септември 2022.
  125. Prince William marks the end of the first term of his third university year with an interview. // Prince of Wales, 14 декември 2003. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2008. Посетен на 31 May 2008.
  126. Barber, Richard. The Story of Ludgrove. Oxford, Guidon Publishing, 2004. ISBN 0-9543617-2-5. с. 244–245.
  127. Pierce, Andrew. Prince William has 'Harry Potter' scar from golf accident. // The Telegraph. UK, 18 март 2009. Посетен на 13 септеври 2022.
  128. Barcelona, Ainhoa. 17 times the royals have sported injuries. // Hello!. 6 април 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  129. Covid-19: Prince William 'tested positive in April'. // BBC, 2 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  130. Ward, Victoria. Prince William was 'very ill' with Covid, sources suggest, amid questions about decision not to go public. // The Daily Telegraph. 2 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  131. Nicholl, Katie; Vanderhoof, Erin (2 ноември 2020). "Prince William's Coronavirus Diagnosis Was 'No Secret' Among the Royal Family". Vanity Fair. Condé Nast. Посетено на 13 септември 2022
  132. а б The Prince of Wales: Prince William: Biography: Growing Up. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 15 юни 2008. Посетен на 16 октомври 2008.
  133. Supporting The Queen. // The Royal Family. Посетен на 3 May 2021.
  134. Australian leaders dismiss the idea of Prince William as governor-general. // International Herald Tribune. Архивиран от оригинала на 15 окт. 2008. Посетен на 15 October 2008.
  135. William for GG not on: PM. // The Sydney Morning Herald. 29 юни 2007. Посетен на 14 септември 2022.
  136. Nikkhah, Roya. Mentor helps Kate Middleton prepare for Royal life. // Telegraph.co.uk. 10 февруари 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  137. Prince William's royal magic captures the crowds. // The New Zealand Herald. 18 януари 2010. Посетен на 14 септември 2022.
  138. Prince William and Prince Harry to visit Botswana, Lesotho and South Africa. // The Royal Family. 10 май 2010. Посетен на 14 септември 2022.
  139. Britain's Prince William honors war dead in Afghanistan. // CNN. 14 ноември 2010. Посетен на 13 септември 2022.
  140. Manhire, Toby. Prince William tours Christchurch earthquake damage. // The Guardian. London, 17 март 2011. Посетен на 23 July 2013.
  141. Booker, Jarrod. Service inspires weary Cantabrians. // The New Zealand Herald. 18 март 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  142. Mclean, Tamara. Prince William heads to Queensland. // Stuff.co.nz. 21 март 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  143. Christchurch quake memorial service: As it happened. // TVNZ One News, 18 март 2011. Посетен на 25 декември 2011.
  144. Collins, Jackie (21 April 2011). "The 2011 TIME 100: Prince William and Kate Middleton". Time. Посетен на 15 септември 2021.
  145. Barack Obama and Michelle meet Prince William and Kate at Buckingham Palace. // The Telegraph. 24 май 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  146. Campion-Smith, Bruce. Royal newlyweds are coming to Canada, but not Toronto. // Toronto Star. 16 февруари 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  147. Queen calls Canada 'example to the world'. // CBC, 1 юли 2010. Посетен на 16 февруари 2011.
  148. William and Kate visit Unicef famine relief depot in Copenhagen. // BBC News. 2 ноември 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  149. Photo story: William and Kate visit UNICEF Supply Centre. // unicef.org.uk, 2 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 6 януари 2012. Посетен на 25 декември 2011.
  150. Royals made ambassadors of London 2012 Olympic Games. // The Guardian. 1 декември 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  151. Singh, Anita. Jubilee: royal trip to paradise for Duke and Duchess. // The Telegraph. 15 декември 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  152. Kate Middleton pretty in pink Emilia Wickstead at Queen's Jubilee lunch. // Marie Claire. 18 май 2012. Посетен на 14 септември 2022.
  153. Sutherland, Mark (5 юни 2012). "Paul McCartney, Elton John Honor Queen at Diamond Jubilee Concert". Rolling Stone. Посетено на 14 септември 2022 г.
  154. Diamond Jubilee Pageant Guests, The Telegraph, 3 юни 2012. Посетено на 14 септември 2022 г.
  155. Prince William hosts his first investiture. // 17 октомври 2013. Посетен на 14 септември 2022.
  156. Royal visit: Prince William and Kate arrive in Sydney with Prince George for 10-day Australian tour. // 16 април 2014. Посетен на 14 септември 2022.
  157. Prince William and Kate enjoy tea with veterans in Normandy. // 6 юни 2014. Посетен на 14 септември 2022.
  158. Pregnant Duchess of Cambridge withdraws from Malta trip. // BBC News. 18 септември 2014. Посетен на 14 септември 2022.
  159. Singapore State Visit programme. // Архивиран от оригинала на 22 октомври 2014. Посетен на 22 October 2014.
  160. Prince William holds first talks with President Obama. // BBC News. 9 декември 2014. Посетен на 21 July 2018.
  161. Gardner, Bill. Duke and Duchess of Cambridge in the USA: live. // The Telegraph. 9 декември 2014. Посетен на 14 септември 2022.
  162. Prince William arrives in Japan for four-day visit. // 26 февруари 2015. Посетен на 16 септември 2022.
  163. Prince William arrives in China and invites President Xi for state visit. // The Telegraph. 2 март 2015. Посетен на 16 септември 2022.
  164. The Duke and Duchess of Cambridge: Spring 2016 visit announcement. // The Duke and Duchess of Cambridge official website. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2017. Посетен на 30 януари 2018.
  165. Prince William and Kate visit India – in pictures. // The Guardian. 11 април 2016. Посетен на 14 септември 2022.
  166. Hume, Tim. Duke and Duchess of Cambridge meet 'William and Kate of the Himalayas'. // 14 април 2016. Посетен на 14 септември 2022.
  167. Profile: Catherine, Duchess of Cambridge. // BBC News. 1 май 2016. Посетен на 16 септември 2022.
  168. Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton, Prince William And Their Kids In Canada: Behind The Adoring Welcome. // Forbes. 26 септември 2016. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  169. Inside Prince William's First Visit to Vietnam. // Vogue. 16 ноември 2016. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  170. Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton And Prince William Charm Paris: Best Photos Of A Glamorous Diplomatic Trip. // Forbes. 18 март 2017. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  171. Furness, Hannah. Prince George takes some gentle coaxing from his father as royals arrive in Poland for 'Brexit diplomacy' tour. // The Telegraph. 17 юли 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  172. Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton, Prince William And Kids In Germany: The Best Photos From Their Charm And Fashion Diplomacy. // Forbes. 21 юли 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  173. Duboff, Josh. Kate Middleton Repeats an Iconic Look in Belgium. // Vanity Fair, 31 юли 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  174. Gajanan, Mahita (30 January 2018). "See Prince William and Kate Middleton With the Swedish Royal Family". Time. Архивирано от оригинала на 30 януари 2018. Посетен на 14 септември 2022
  175. Royals to fly the flag amid Brexit talks. // 3 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  176. William and Kate to visit Paris as part of Brexit charm offensive. // The Guardian. 16 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  177. Duke and Duchess of Cambridge to visit Germany and Poland. // 3 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  178. Prince William Lands in Jordan for 'Historic' Middle East Trip. // The New York Times. 24 юни 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  179. Heller, Jeffrey. UK's Prince William visits Jerusalem holy sites, great-grandmother's tomb. // Reuters, 28 юни 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  180. Facebook Instagram Twitter Youtube The Duke and Duchess of Cambridge in Northern Ireland: Day One. // The Royal Family. 27 февруари 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  181. Moniuszko, Sara M.. Duchess Kate stuns in red coat for surprise Northern Ireland visit with Prince William. // 27 февруари 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  182. Talmazan, Yuliya. Prince William goes undercover with Britain's spy agencies. // NBC News. 7 април 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  183. Furness, Hannah. Duke and Duchess of Cambridge defy security fears with plan to retrace Diana's footsteps during royal tour of Pakistan. // The Telegraph. The Daily Telegraph, 29 юни 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  184. Puente, Maria. Prince William heads to Persian Gulf for visit spotlighting his growing diplomatic profile. // 29 ноември 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  185. Puente, Maria. Prince William and Duchess Kate arrive in Ireland for first official royal visit. // 3 март 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  186. Foussianes, Chloe. Prince William and Kate Middleton Meet with Ukraine's President and First Lady at Buckingham Palace. // 7 октомври 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  187. Covid: William and Kate plan train tour to thank key workers. // 5 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  188. Perry, Simon. Kate Middleton and Prince William Kick Off Final Day of Royal Train Tour with Trip to a Castle!. // People. 8 декември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  189. The Royal Train Tour. // The Royal Family. Посетен на 14 септември 2022.
  190. Davies, Caroline. Lukewarm welcome for William and Kate in royal tour of Scotland and Wales. // 8 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  191. Neilan, Catherine. UK drops law-breaking clauses from Internal Market Bill after reaching new Brexit agreement with EU. // The Telegraph. 8 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  192. In pictures: Prince William and Kate visit Scotland. // BBC. 27 май 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  193. Holden, Michael. Are you supposed to be enjoying yourselves? Queen Elizabeth asks G7. // Reuters. 12 юни 2021. Посетен на 14 септ. 2022.
  194. "Queen hosts reception at Eden Project with Royal family and G7 leaders", Cornwall Live, 11 юни 2021, посетен на 14 септ. 2022
  195. Nicholl, Katie (11 June 2021). "Prince William and Kate Make Royal History at the G7". Vanity Fair. Посетен на 14 септември 2022
  196. Caribbean tour: Prince William says future is for the people to decide. // BBC News. 27 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  197. White, Nadine. William and Kate's royal visit to the Caribbean is offensively tone deaf. // The Independent. 23 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  198. White, Nadine. Belize signals intention to remove Queen as head of state following royal visit. // The Independent. 26 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  199. Prince William says royal family 'supports with pride and respect' any future decision made by Queen's overseas realms. // HELLO!. 26 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  200. UK's Prince William thanks 'Windrush' generation as memorial unveiled. // Reuters. 23 юни 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  201. White, Nadine. Prince William tells Windrush victims 'racism remains all-too familiar for Black people in Britain'. // The Independent. 22 юни 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  202. Davies, Caroline. Queen remains 'very much in charge' even as Charles makes speech. // The Guardian. 10 май 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  203. а б The Royal Family – HRH The Prince of Wales – Prince William – Charities and Patronages. // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2009. Посетен на 29 April 2011.
  204. а б The Prince of Wales – Prince William – At Work – Charities and Patronages. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 29 април 2011. Посетен на 29 April 2011.
  205. Our President. // The Royal Marsden. Посетен на 14 септември 2022.
  206. What is the Concert for Diana?. // BBC, 13 август 2015. Посетен на 14 септември 2022.
  207. Princes embark on Africa charity bike ride. // Reuters. 18 октомври 2008. Посетен на 14 септември 2022.
  208. Prince William to become Patron of 100 Women in Hedge Funds' philanthropic initiatives. // Архивиран от оригинала на 13 януари 2012. Посетен на 13 ноември 2011.
  209. Prince William Appointed Academy President. // BAFTA. Архивиран от оригинала на 3 септември 2011. Посетен на 5 март 2011.
  210. The Prince William & Miss Catherine Middleton Charitable Gift Fund. // royalweddingcharityfund.org. Архивиран от оригинала на 18 март 2011. Посетен на 4 февруари 2012.
  211. Ward, Victoria. William and Kate ask for charity donations in lieu of wedding gifts. // The Daily Telegraph. 16 март 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  212. Holden, Michael. William and Catherine set up royal wedding charity fund. // Reuters. 25 февруари 2011. Посетен на 14 септември 2022.
  213. Privacy Note The Royal Foundation. // Посетен на 14 септември 2022.
  214. а б LGBT Awards: Prince William honoured for supporting community. // 13 май 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  215. Siddique, Haroon. Prince William appears on cover of gay magazine Attitude. // The Guardian. 15 юни 2016. Посетен на 14 септември 2022.
  216. Stacey, Danielle. Prince William receives good news amid COVID-19 crisis. // 26 март 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  217. Nolasco, Stephanie. Prince William says Britain 'at its best when faced with a crisis' amid coronavirus pandemic. // Fox News. Архивиран от оригинала на 13 април 2020. Посетен на 13 April 2020.
  218. The Big Night In. // 23 април 2020. Архивиран от оригинала на 22 април 2020. Посетен на 23 април 2020.
  219. Leslie, Mark. New Sandringham photograph released by Kate and William. // Lynn News, 7 юни 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  220. Hall, Ellie. The British Royal Family Released New Photos Of Princess Charlotte For Her 5th Birthday. // Buzzfeed News, 2 май 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  221. Perry, Simon. Kate Middleton and Prince William Arrive in Scotland for First Stop of British Tour on Royal Train. // People. 7 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  222. Vanderhoof, Erin (22 October 2020). "Prince William Follows In Diana's Footsteps at the Royal Marsden Hospital". Vanity Fair. Посетено на 14 септември 2022.
  223. Covid-19: Prince William visits King's Lynn vaccination centre. // BBC News. 22 февруари 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  224. Covid-19: Prince William and Kate urge people to get vaccine. // BBC, 27 февруари 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  225. Prince William receives first Covid vaccine dose. // BBC News. 20 май 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  226. Crane, Emily. Prince William reportedly helped Afghan officer, family escape Kabul. // Fox News. 3 септември 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  227. Furness, Hannah. The Queen makes 'generous' private donation to Ukraine fund as Royal family shows its support. // The Daily Telegraph. 3 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  228. The Prince of Wales – Prince William – At Work – Charities and Patronages. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 29 април 2011. Посетен на 29 April 2011.
  229. About Us. // Tusk Trust. Архивиран от оригинала на 8 август 2018. Посетен на 14 септеври 2022.
  230. Cycle of Life: News. // Cycle of Life. Архивиран от оригинала на 8 юли 2011. Посетен на 29 April 2011.
  231. Prince William Bids Bon Voyage to Fundraising Cross-Africa Cyclists. // Hello!. Посетен на 22 ноември 2021.
  232. Perry, Simon. Prince William Steps Out to Honor Conservation Heroes as He Continues Fight Against Climate Change. // People. 22 ноември 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  233. Daunton, Nichola. Why Prince William is wrong to blame habitat loss on population growth in Africa. // Euronews. 24 ноември 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  234. UfW Taskforces. // Royal Foundation. Посетен на 14 септември 2022.
  235. Prince William and the Royal Foundation Launch £50 Million Earthshot Prize. // The Royal Foundation. 8 октомври 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  236. TED. // Protecting the natural environment for future generations is one of Prince William's key priorities.. Посетен на 14 септември 2022.
  237. Puente, Maria. Prince William champions wildlife as he takes over conservation patronages from royal grandparents. // 19 октомври 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  238. O'Grady, Sean. Prince William – A Planet For Us All, review: It's easy to be cynical, but I found it surprisingly moving. // The Independent. 6 октомври 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  239. Kirkpatrick, Emily (24 February 2021). "Prince William Secretly Helped Support the Families of Murdered Park Rangers in the Congo". Vanity Fair. Посетено на 14 септември 2022
  240. Parker, Bashiera. Prince William demands 'justice' for murdered South African park ranger Anton Mzimba. // News24. 28 юли 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  241. Patterson, Charmaine. Prince William Praises the 63-Month Sentence Given to Wildlife Trafficker: 'Significant Victory'. // People. 18 август 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  242. Adesina, Precious (11 October 2018). "Prince William Urges Tougher Punishment for Poachers and Wildlife Smugglers". Time. Посетено на 14 септември 2022
  243. Samuelson, Kate. How Princes William and Harry Are Carrying on Causes Close to Princess Diana's Heart. // Time. 25 август 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  244. Picheta, Rob. Prince William launches mental health website. // CNN. 11 септември 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  245. Heads Up. // Royal Foundation. Посетен на 14 септември 2022.
  246. Kosin, Julie. The Cambridges & Sussexes Launch Mental Health Texting Service Shout. // Harper's Bazaar, 10 май 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  247. Prince William reveals he is secret helpline volunteer. // BBC. 6 юни 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  248. Nolasco, Stephanie. Prince Harry, Meghan Markle reunite with Prince William, Kate Middleton for mental health PSA. // Fox News, 7 октомври 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  249. Prince William on Diana, Princess of Wales. // GQ. 29 май 2017. Посетен на 13 December 2020.
  250. McKnight, Jenni. Kate Middleton and Prince William endorse new mental health initiative during coronavirus lockdown. // 29 март 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  251. The Cambridges Introduce a Mental Health Program for COVID-19 Frontline Workers. // Harpers Bazaar. 22 април 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  252. Barr, Sabrina. Mental Health Awareness Week: Message from Prince William and Kate Middleton is broadcast nationwide at 10.59AM. // The Independent. 18 май 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  253. Duke and Duchess of Cambridge on Instagram: To all the incredible across the UK this #VolunteersWeek: Thank you.. // юни 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  254. Perry, Simon. Prince William Makes Surprise Trip to Northern Ireland to Pay Tribute to Frontline Workers. // 9 септември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  255. Petit, Stephanie. Kate Middleton and Prince William Interrupt Radio Stations Across the U.K. with a Mental Health Minute. // People. 13 май 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  256. The Prince of Wales – Prince William – At Work – Charities and Patronages. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 29 април 2011. Посетен на 29 April 2011.
  257. Centrepoint – Our patron. // Архивиран от оригинала на 1 май 2011. Посетен на 29 April 2011.
  258. Press Association. Prince William sleeps rough for a night. // The Guardian. 22 декември 2009. Посетен на 14 септември 2022.
  259. Jobson, Robert. Prince William marks 50 years of homeless charity Centrepoint with south London visit. // The Standard, 13 ноември 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  260. Foussianes, Chloe. Prince William Is Now Patron of a Charity He Visited with Princess Diana as a Child. // Town & Country. 13 февруари 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  261. Kirkpatrick, Emily (2 октомври 2020). "Prince William Discusses the Pandemic's "Frightening" Impact on the Homeless Community". Vanity Fair. Посетено на 14 септември 2022
  262. Betancourt, Bianca. Prince William Secretly Volunteered at a Homeless Shelter over the Holidays. // Harper's Bazaar. 6 януари 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  263. Prince William spotted selling Big Issue in central London. // BBC. 9 юни 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  264. Why is the Royal Family Obsessed With Polo?. // Polo Weekly. 15 май 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  265. Prince George to support Aston Villa, says William. // BBC News. 26 октомври 2013. Посетен на 14 септември 2022.
  266. The Prince of Wales – Prince William – At Work – Charities and Patronages. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 29 април 2011. Посетен на 29 April 2011.
  267. UK Parliament – Early Day Motion 230. // UK Parliament. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2011. Посетен на 29 April 2011.
  268. Prince watches Wales lose his cup. // BBC News. 24 ноември 2007. Посетен на 29 април 2011.
  269. "Prince William and David Cameron caught up in Fifa corruption scandal Архив на оригинала от 13 март 2020 в Wayback Machine.". The Daily Telegraph. 27 юни 2017.
  270. "Video: David Cameron and Prince William implicated in FIFA corruption probe Архив на оригинала от 14 септември 2019 в Wayback Machine.". Belfast Telegraph. 28 June 2017.
  271. Savage, Nic. Peter FitzSimons condemns Prince William and England's Football Association for controversial World Cup vote. // news.com.au. 28 юни 2020. с. 1. Посетен на 28 юни 2020.
  272. Duke of Cambridge: Football Association president calls for racist abuse of footballers to stop. // 31 януари 2021. Посетен на 14 септ. 2022.
  273. Prince William criticises 'damaging' European Super League plans. // The Athletic. 19 април 2021. Посетен на 14 септ. 2022.
  274. Hassan, Jennifer. Boris Johnson, Prince William condemn racist abuse of England's Black players. // The Washington Post. 12 юли 2021. Посетен на 14 септ. 2022.
  275. The Prince of Wales – Prince William – At Work – Charities and Patronages. // Clarence House. Архивиран от оригинала на 29 април 2011. Посетен на 29 април 2011.
  276. Prince William in Cardiff to launch WRU Coach Core scheme. // BBC, 1 октомври 2015. Посетен на 14 септ. 2022.
  277. Royal Patronage. // Fields in Trust. Архивиран от оригинала на 19 ноември 2015. Посетен на 27 November 2015.
  278. MCC Honorary Life Members. // Lord's Cricket Ground London. Посетен на 14 септ. 2022.
  279. Football, Prince William and Our Mental Health. // BBC One. Посетен на 29 май 2020.
  280. Biking runs in Royal blood. // Motorcycle News. 21 февруари 2018. Посетен на 14 септ. 2022.
  281. BSAC President - British Sub-Aqua Club. // Посетен на 18 November 2014.
  282. Jolley, Ben. Lyn of Littleport invited to Stockholm to watch Duke and Duchess of Cambridge play bandy. // Ely Standard. Посетен на 28 November 2018.
  283. "Paparazzi's role in Diana accident". BBC News. 9 April 2000. архивирано от оригинала на 28 септември 2013. Посетено на 18 септември 2012.
  284. Cowell, Alan; Burns, John F. (14 септември 2012). "Royal Couple Sue Over Photos of Topless Duchess". The New York Times. Архивирано от оригинала на 17 септември 2012. Посетено на 18 септември 2012.
  285. Julia Day (9 август 2006). "Phone tap investigation widens". London: MediaGuardian. Посетен на 14 септември 2022
  286. "Pair jailed over royal phone taps". BBC News. 26 януари 2007. Посетен на 14 септември 2022
  287. "Phone-hacking row could draw in sports stars and ministers". The Times. UK. 9 август 2006. Посетено на 14 септември 2022.
  288. "Phone-hacking trial: Kate Middleton 'hacked 155 times'". BBC. 14 май 2014. Посетено на 14 септември 2022.
  289. Cowell, Alan; Burns, John F. (14 September 2012). "Royal Couple Sue Over Photos of Topless Duchess". The New York Times. Архивирано от оригинала на 17 септември 2012. Посетено на 14 септември 2022.
  290. Malvern, Jack; Connolly, Sue (15 September 2012). "Spying photographers may have taken their shots of a secluded chateau from the road". The Times. с. 6–7
  291. "Kate and William to make criminal complaint over topless shots". BBC News. 16 септември 2012. Архивирано от оригинала на 16 септември 2012. Посетено на 14 септември 2022.
  292. "Kate topless photos: French injunction against magazine". BBC News. 18 September 2012. Архивирано от оригинала на 18 септември 2012. Посетено на 14 септември 2022
  293. "Insurance/Reinsurance Bulletin August 2011 – Insurance and punitive damages in France". Holman Fenwick Willan, solicitors. 2012. Архивирано от оригинала на 28 септември 2013. Посетено на 14 септември 2022.
  294. "French Legislation on Privacy". Embassy of France in Washington. 2 December 2007. Архивирано от оригинала на 10 август 2011. Посетено на 16 септември 2012.
  295. Schofield, Hugh (17 September 2012). "Kate topless pictures: Criminal and legal cases". BBC News. Архивирано от оригинала на 17 септември 2012. Посетено на 14 септември 2022
  296. "Kate topless pics: Closer magazine to pay royals in €100k damages". Sky News. 5 септември 2017. Архивирано от оригинала на 6 септември 2017. Посетено на 14 септември 2022.
  297. Sweney, Mark; Davies, Caroline (2 October 2014). "Duke and Duchess of Cambridge take action over Prince George 'surveillance'". The Guardian. Посетен на 14 септември 2022
  298. "A letter from Kensington Palace". www.princeofwales.gov.uk. Архивиран от оригинала на 28 март 2016. Посетен на 14 септември 2022.
  299. а б Nicholl, Katie (16 March 2017). "Kate Middleton Is "Less than Pleased" with Prince William's Ski-Trip Behavior". Vanity Fair. Архивиран от оригинала на 12 март 2018. Посетен на 14 септември 2022
  300. а б "Prince William filmed 'dad dancing' to hip hop at Swiss nightclub while on ski holiday". Evening Standard. 15 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  301. "Watch Prince William "Dad Dance" His Way Into Our Hearts". Vogue. 17 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  302. Gillett, Francesca (15 March 2017). "Prince William was caught 'dad dancing' in a Swiss nightclub". Business Insider. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен ан 14 септември 2022.
  303. "Prince William filmed 'dad dancing' to hip hop at Swiss nightclub while on ski holiday". Evening Standard. 15 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  304. "Prince William Comments on His Wild Weekend in Switzerland with Australian Model". Grazia. Посетен на 14 септември 2022.
  305. "Prince William criticises social media firms". BBC. 15 ноември 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  306. "ITV Makes Late Edit To Prince Harry & Prince William Documentary After Kensington Palace Rebuttal". Deadline. 5 юли 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  307. "ITV Makes Late Edit To Prince Harry & Prince William Documentary After Kensington Palace Rebuttal". Deadline. 5 юли 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  308. а б Sachdeva, Maanya (28 June 2022). "Palace responds to 'leak' of viral video showing Prince William confronting photographer". The Independent. Посетен на 14 септември 2022.
  309. Furness, Hannah (27 1ни 2022). "Royal family in privacy row with YouTube over video of Prince William confronting photographer". The Telegraph. Посетен на 14 септември 2022.
  310. Newton, Jennifer. Prince William and Kate Middleton's new titles and roles as Charles becomes King. // Daily Mirror. London, 8 септември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  311. Duke of Cornwall and Cambridge. // royal.uk. Архивиран от оригинала на 9 септември 2022. Посетен на 9 септември 2022.
  312. William and Kate named Prince and Princess of Wales by the King. // BBC News. 9 септември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  313. Announcement of titles. // Buckingham Palace. Посетен на 29 април 2011.
  314. "No. 59798". The London Gazette. 1 June 2011. с. 10297.
  315. Holyrood Week 2021. // royal.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  316. Duke of Cambridge to be Patron of the Thin Red Line Appeal. // royal.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  317. The Duke of Rothesay and The Earl of Strathearn attend The Royal Edinburgh Military Tattoo. // princeofwales.gov.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  318. Furness, Hannah. Royal family title changes: William and Kate become Prince and Princess of Wales. // The Daily Telegraph. 10 септември 2022. Посетен на 10 септември 2022.
  319. Elston, Laura. How the Royal Family's Titles Have Now Changed After the Death of the Queen. // Bloomberg News. 8 септември 2022. Посетен на 10 септември 2022.
  320. Watch: King Charles's first speech in full. // BBC News. Посетен на 9 септември 2022.
  321. The Duke of Cambridge: Styles and Titles. // Royal.
  322. New appointments to the Order of the Thistle, 29 май 2012. // Official website of the British royal family. Посетен на 23 април 2018.
  323. Palmer, Richard. Is Camilla's promotion first step to becoming Queen?. // Daily Express. 10 юни 2016. Посетен на 1 юни 2020.
  324. Duke of Cambridge becomes Aide-de-Camp to the Queen. // The Telegraph. 17 March 2013. Посетен на 6 May 2016.
  325. Titles and succession: Royal Family name. // Royal. Посетен на 15 октомври 2008.
  326. The Royal Family Name. // The Official Website of the British Monarchy. Посетен на 14 октомври 2018.
  327. A working day in the life of Flight Lieutenant Wales. // Clarence House. Посетен на 30 януари 2013. The Duke of Cambridge – who is known in his Royal Air Force working life as Flight Lieutenant Wales
  328. Prince William Begins Military School. // Архивиран от оригинала на 6 юли 2018. Посетен на 6 юли 2018.
  329. а б "No. 58245". The London Gazette (Supplement). 13 February 2007. с. 2075.
  330. "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 119.
  331. "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 107.
  332. "No. 58580". The London Gazette (Supplement). 15 January 2008. с. 493.
  333. "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 117.
  334. "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 106.
  335. "No. 58580". The London Gazette (Supplement). 15 January 2008. с. 496.
  336. "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 123.
  337. RAF – Senior Appointments. // Архивиран от оригинала на 5 July 2017. Посетен на 22 януари 2016.
  338. "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 108.
  339. Media Centre > Buckingham Palace press releases > Appointment of a new Garter Knight. // Royal. Архивиран от оригинала на 4 юни 2008. Посетен на 15 October 2008.
  340. William made Knight of the Garter. // BBC News. 16 юни 2008. Посетен на 15 септември 2022.
  341. Prince William is appointed to the Order of the Garter. // Prince of Wales. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2008. Посетен на 15 October 2008.
  342. "No. 27113". The Edinburgh Gazette. 29 юни 2012. с. 1789.
  343. "No. 60195". The London Gazette. 29 June 2012. с. 12473.
  344. New appointments to the Order of the Thistle. // Royal. Архивиран от оригинала на 6 юни 2020. Посетен на 28 май 2012.
  345. а б в Queen Elizabeth II Platinum Jubilee 2022 - National Service of Thanksgiving. // Getty Images. 3 юни 2022. Посетен на 15 септември 2022.
  346. Medal Yearbook 2021. Honiton, Devon, Token Publishing, 2021. ISBN 978-1-908828-53-8. с. 295.
  347. Court Circular. // The Royal Household. Посетен на 21 април 2021.
  348. Prince William becomes honorary barrister. // The Daily Telegraph. 7 юли 2009. Посетен на 27 юни 2019.
  349. Office of the Prince of Wales. Prince William becomes a Royal Fellow of the Royal Society. // Queen's Printer. Архивиран от оригинала на 7 май 2011. Посетен на 1 May 2011.
  350. His Royal Highness Prince William, Duke of Cambridge KG KT ADC(P) FRS Royal Fellow. // Royal Society. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2015.
  351. Duke of Cambridge becomes Aide-de-Camp to the Queen. // The Telegraph. 17 март 2013. Посетен на 6 май 2016.
  352. Orders for 9 June 2016. // Privy Council Office. Архивиран от оригинала на 9 август 2016. Посетен на 11 June 2016.
  353. RSE Welcomes 60 New Fellows. // rse.org.uk. Архивиран от оригинала на 6 март 2017. Посетен на 14 March 2017.
  354. Prince William receives Honorary Fellowship from Royal Society of Medicine – Royal Central. // royalcentral.co.uk. Архивиран от оригинала на 23 май 2018. Посетен на 28 ноември 2018. (на британски английски)
  355. Prince William is appointed Lord High Commissioner to the General Assembly of the Church of Scotland 2020. // gov.uk. Архивиран от оригинала на 25 януари 2020. Посетен на 25 януари 2020.
  356. Prince William appointed Lord High Commissioner to the General Assembly of the Church of Scotland 2021. // gov.uk. 22 март 2021. Посетен на 15 септември 2022.
  357. Department of Canadian Heritage. 2009 Official Royal Visit > Ontario (Toronto, Hamilton and Niagara-on-the-Lake, Ottawa, Petawawa). // Queen's Printer for Canada. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2009. Посетен на 3 ноември 2009.
  358. The Royal Family: Members of the Royal Family: HRH The Prince of Wales: Prince William – Military Career. // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 4 август 2008. Посетен на 17 October 2008.
  359. RAF Regiment Association Official Site. // Rafregt.org.uk. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2009. Посетен на 15 октомври 2008.
  360. "No. 59740". The London Gazette (Supplement). 29 март 2011. с. 5860.
  361. Prince William appointed as Colonel of the Irish Guards, 10 February 2011. // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 13 февруари 2011. Посетен на 10 февруари 2011.
  362. The Canadian Press. UW award honours Duke and Duchess of Cambridge. // CTV, 26 юли 2011. Посетен на 26 юли 2011.
  363. University of Waterloo offers Their Royal Highnesses The Duke and Duchess of Cambridge Award. // Canada News Wire, 26 юли 2011. Посетен на 26 юли 2011.
  364. Parks Canada. Minister Kent invites young Canadians to apply for Duke and Duchess of Cambridge Parks Canada Ambassador Program. // Queen's Printer for Canada. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2015. Посетен на 9 септември 2015.
  365. Duke of Cambridge Public School. // Kawartha Pine Ridge District School Board. Архивиран от оригинала на 11 декември 2013. Посетен на 11 December 2013.
  366. "Prince William–Emblems". royal.gov.uk. Архивиран от оригинала на 28 март 2014. Посетен на 27март 2014.
  367. The Coat of Arms of HRH Prince William of Wales Featured. // 15 март 2002. Посетен на 18 септември 2022.
  368. "Conjugal arms of The Duke and Duchess of Cambridge". College of Arms. 27 септември 2013. Архивиран от оригинала на 17 септември 2021. Посетен на 4 ноември 2021.
  369. а б в г Standards. // Prince of Wales. Архивиран от оригинала на 7 юни 2016. Посетен на 31 август 2016.
  370. The Prince of Wales. // Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  371. New Flags for The Prince of Wales and The Duke of Cambridge. // Office of the Governor General. 29 юни 2011. Посетен на 4 януари 2016.
  372. Canadian Flags of the Royal Family. // Canadian Crown. Government of Canada. Архивиран от оригинала на 2 януари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  373. Prince William, Duke of Cambridge. // Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивиран от оригинала на 6 февруари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  374. Huberty, Michel (1994). L'Allemagne dynastique. Volume 7 ("Oldenbourg"). Le Perreux-sur-Marne: Giraud. ISBN 2-901138-07-1, ISBN 978-2-901138-07-5.
  375. Michel Huberty, L'Allemagne dynastique, Volume 7, Giraud, 1994, ISBN 2-901138-07-1, ISBN 978-2-901138-07-5
  376. Williamson, D (1981) "The Ancestry of Lady Diana Spencer". Genealogist's Magazine 20(6): 192–199; 20(8): 281–282
  377. Williamson, D (1981) "The Ancestry of Lady Diana Spencer". Genealogist's Magazine 20(6): 192–199; 20(8): 281–282
  378. Reitwiesner, William Addams. The Ethnic ancestry of Prince William. // wargs.com. Архивиран от оригинала на 16 януари 2013. Посетен на 24 December 2012.
  379. Sinha, Kounteya. Hunt on for Prince William's distant cousins in Surat. // The Times of India. 16 юни 2013. Посетен на 11 август 2013.
  380. A Royal Revelation. // BritainsDNA. Архивиран от оригинала на 17 юли 2013. Посетен на 11 август 2013.
  381. Brown, David. Revealed: the Indian ancestry of William. // The Times. 14 юни 2013. с. 1. Посетен на 11 август 2013.
  382. Hern, Alex. Are there ethical lapses in the Times' story on William's 'Indian ancestry'?. // New Statesman. 14 юни 2013. Посетен на 11 август 2013. Въпреки че Елиза Кюарк наистина е смятана за арменка, не е особено изненадващо, че тя да е имала индийски предци; арменската диаспора е била в Индия от векове по времето на нейното раждане и дори най-островните общности са склонни да изпитват генетично смесване през този период от време.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William, prince of Wales“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​