Направо към съдържанието

Уилям Уелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям, принц на Уелс
William, Prince of Wales
Принц на Уелс
Роден
принц Уилям Уелски
21 юни 1982 г. (43 г.)
Болница „Сейнт Мери“, Лондон, Обединено кралство
РелигияАнгликанство
Учил вКолеж „Итън“
Университет на Сейнт Андрюс
Кралска военна академия – Сандхърст
Кралски военновъздушен колеж „Крануел“
Кралски военноморски колеж „Британия“
Школа за защитно хеликоптерно летене
Управление
Период9 септември 2022 –
НаследяваПринц Чарлз
НаследникПринц Джордж
Други титлихерцог на Кеймбридж
херцог на Корнуол
херцог на Ротси
граф на Стратърн
барон Карикфъргъс
Герб
Семейство
РодУиндзор[1]
БащаЧарлз III[2][1]
МайкаДаяна Спенсър[1][2]
Братя/сестрипринц Хари Съсекски
СъпругаКатрин Уелска (29 април 2011)[1]
ДецаПринц Джордж
Принцеса Шарлот
Принц Луи
УебсайтОфициален уебсайт на принца на Уелс
Уилям, принц на Уелс в Общомедия

Уилям, принц на Уелс[3], с пълно име Уилям Артър Филип Луи[N 1] (на английски: William Arthur Philip Louis), е британски престолонаследник, първороден син на крал Чарлз III и принцеса Даяна.

На 29 април 2011 г., в навечерието на сватбата си с Кейт Мидълтън, Уилям е удостоен с титлата „херцог на Кеймбридж“. След възкачването на баща му на трона на 8 септември 2022 г., той наследява титлите „херцог на Корнуол“ и „херцог на Ротси“, а на следващия ден е официално обявен за „принц на Уелс“.

През април 2011 г. списание „Тайм“ го класира като един от най-влиятелните хора в света заедно със съпругата му Катрин.[4] През август 2023 г. Галъп го определя като най-популярната публична фигура в САЩ след проучване, което търси мнението на хората за 15 видни личности.[5] През декември 2022 г. и септември 2023 г. той е определен за най-популярния член на кралското семейство от компания YouGov.[6][7]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Уилям е роден на 21 юни 1982 г. в болница „Сейнт Мери“ в Лондон. Той е първо дете на Чарлз, принц на Уелс (бъдещ Чарлз III), и на съпругата му Даяна, принцеса на Уелс. Раждането му се случва по време на управлението на баба му по бащина линия – кралица Елизабет II.[8][9][10]

Той е първият пряк наследник на британския трон, роден в болница.[11] Освен това той е първото дете, родено от принц и принцеса на Уелс след раждането на принц Джон – син на принц Джордж и принцеса Мери (бъдещи крал Джордж V и кралица кралица Мери) – през юли 1905 г.[12]

Името му, Уилям Артър Филип Луи, е официално обявено от Бъкингамския дворец на 28 юни 1982 г.[8], седмица след раждането му.

Кръщението му се състои на 4 август същата година в Музикалната зала на Бъкингамския дворец. Церемонията е водена от тогавашния архиепископ на Кентърбъри, Робърт Рънси, и съвпада с 82-ия рожден ден на прабаба му – кралица Елизабет, кралицата майка.[13] Има шест кръстници.[N 2]

С родителите си в Окланд, играещ си с Buzzy Bee по време на обиколката им в Нова Зеландия през 1983 г.

През 1983 г., на деветмесечна възраст, принц Уилям придружава родителите си по време на официалната им обиколка в Австралия и Нова Зеландия. Това е първото му пътуване в чужбина[14] и същевременно първият случай, в който кралско бебе участва в международно турне.[15] Семейните фотографии, заснети в имота на Правителствения дом в Окланд, Нова Зеландия, получават широко международно медийно отразяване.[16] Сред тях особено популярни стават изображенията на Уилям, играещ с играчката „Бъзи Би“, която впоследствие придобива култова популярност в страната и се превръща в културен символ.[17]

Роза от сорт „Кралски Уилям“

През 1984 г. на него е наречен германски сорт червени рози, създаден през 1984 г. – Кралски Уилям (Royal William).

Принц Уилям и по-малкият му брат Хенри (познат като „Хари“), роден през 1984 г., са отгледани в двореца „Кенсингтън“ в Лондон и в имението Хайгроув Хаус в Глостършър.[18][19] В семейството го наричат галено „Уилс“,[20], а от майка си получава прякора „Вомбат“.[21] Диана желае синовете ѝ да получат по-широк житейски опит от обичайно приетия за кралските деца. Тя ги води в Дисни Уърлд и в Макдоналдс, в клиники за болни от СПИН, в приюти за бездомни и им купува обичайни за тийнейджърите неща, като видеоигри.[22] Даяна нарича Уилям „моя малък мъдрец“ и разчита на него като довереник още от ранните му тийнейджърски години.[23]

Ръкуване с Барбара Буш, 1991 г.

Уилям прави първия си официален публичен ангажимент през 1991 г., когато придружава родителите си на посещение в Ландаф, Уелс, по случай Деня на Свети Давид.[24] Той и Хари пътуват до Канада на официално посещение с родителите си през 1991 г. и отново с баща им през 1998 г.[25][26]

През 1996 г. родителите на Уилям се развеждат. На 31 август 1997 г., принцеса Даяна загива трагично при автомобилна катастрофа в Париж. По това време Уилям, на 15 години, и Хари, на 12, се намират със своя баща в замъка замъка Балморал. На следващата сутрин принц Чарлз лично им съобщава за смъртта на майка им.[27] На 6 септември 1997 г., по време на погребалната церемония, принц Уилям и принц Хари вървят редом с баща си, дядо си и вуйчо си Чарлз Спенсър, 9-ти граф Спенсър – зад погребалния кортеж от двореца Кенсингтън до Уестминстърското абатство.[28]

След смъртта на майка си, принцеса Даяна, принц Уилям споделя публично, че е бил в състояние на шок в продължение на много години. Заедно с брат си, принц Хари, наследява по-голямата част от оставеното от нея имущество, оценено на 12,9 милиона британски лири, което към 2014 г. възлиза на приблизително 10 милиона лири за всеки.[29][30] През 2014 г. братята получават редица лични вещи на майка си, включително сватбената ѝ рокля, бижута, диамантени тиари, писма, картини и други предмети със сантиментална стойност. Сред тях е и оригиналният текст и партитура на песента „Candle in the Wind“, адаптирана от Бърни Топин и изпълнена от Елтън Джон на погребението на Даяна.[30] Според публикация на вестник „Таймс“ от 2002 г., Уилям и Хари са наследници и на доверителни фондове, създадени от прабаба им – кралица Елизабет, кралицата майка. Те получават по 4,9 милиона лири на своите 21-ви рождени дни, както и допълнителни 8 милиона лири, предвидени за 40-годишнината им.[31]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям получава образованието си в частни учебни заведения. Започва в детската градина „Джейн Майнорс“ и продължава в подготвителното училище „Уедърби“[32], и двете разположени в Лондон. По-късно постъпва в училище „Лъдгроув“ близо до Уокингам, графство Бъркшър, където се отличава с активна спортна дейност.[33]

След завършване на началното си образование, Уилям е приет в Итън Колидж – едно от най-престижните британски училища. Там изучава география, биология и история на изкуството на ниво A-Level (квалификация по предмет, предоставена като част от GCSE[N 3]), получавайки шестица по география, четворка по биология и петица по история на изкуството.[34][35] Освен това е капитан на отбора по плуване.[36] Занимава се с водна топка и продължава да играе футбол, като е капитан на своя отбор.[37]

Решението принц Уилям да бъде изпратен в колежа „Итън“ представлява отклонение от кралската традиция, тъй като неговите дядо по бащина линия, баща, двама чичовци и двама братовчеди са учили в училището „Гордънстоун“ в Шотландия.[38][N 4] Въпреки това, изборът на „Итън“ е приет от кралското семейство и медиите, като е постигнато споразумение Уилям да получи правото на неприкосновеност по време на обучението си, в замяна на периодични официални актуализации за напредъка му.[38]

След завършване на обучението си в „Итън“, Уилям си взема едногодишна пауза преди да започне университет. През този период участва в тренировъчни учения на британската армия в Белиз,[39] работи в английски млечни ферми и пътува до Африка.[40] Част от годината прекарва в град Тортел, южно Чили с организацията Raleigh International, където участва в обществени проекти и преподава английски език. Той живее с други млади доброволци, споделяйки общите домакински задължения, и е доброволец като гост-диджей в местната радиостанция.[39] Интересът му към африканската култура го подтиква сам да научи суахили.[41]

През 2001 г. принц Уилям постъпва в Университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия.[42][43] Подобно на периода му в колежа „Итън“, медиите са приизовани да уважават личното му пространство, а студентите са предупредени да не предоставят информация на пресата.[44] За да се запази тайната на самоличността му, другите студенти го знаят като „Стив“.[45]

Първоначално започва да следва история на изкуството, но впоследствие се насочва към география. По време на следването си се запознава с бъдещата си съпруга Катрин Мидълтън. През 2004 г. представлява отбора по водна топка на шотландските национални университети на турнира „Селтик Нейшънс“.[46] Завършва през 2005 г. с бакалавърска степен с отличие (MA Hons). Дипломната му работа е посветена на кораловите рифове на остров Родригес в Индийския океан.[47][48] През февруари 2011 г. се завръща в „Сейнт Андрюс“ заедно с Катрин като патрон на 600-годишнината на университета.[49]

След дипломирането си Уилям кара стажове по стопанисване на земята в Чатсуърт Хаус и по банково дело в HSBC.[50] За да се подготви за евентуалното управление на херцогство Корнуол[N 5], през 2014 г. той се записва в курс по професионален селскостопански мениджмънт в колеж „Сейнт Джоунс“ към Кеймбриджкия университет.[51][52] “, и когато баща му става крал през септември 2022 г., Уилям става херцог на Корнуол.[51] През април 2019 г. Кенсингтънският дворец обявява, че Уилям е завършил триседмичен стаж в МИ5, МИ6 и GCHQ[53], по време на който е натоварен със задачата да наблюдава крайни ислямистки терористични клетки, да идентифицира потенциални заплахи в чужбина и да наблюдава технологии за разбиване на кодове.[54]

Военна служба

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям е приет в Кралската военна академия – Сандхърст през януари 2006 г., след успешно завършване на 44-седмичен курс за офицер-кадет. Това обучение му осигурява званието „офицер от Британската армия“.[55][56] В армията той служи под името „лейтенант Уелс“ – наименование, произлизащо от титлата на баща му по онова време, принц на Уелс. През декември същата година Уилям се присъединява към полка „Блус ънд Роялс“ като втори лейтенант, следвайки стъпките на брат си принц Хари.[57] Впоследствие преминава петмесечно обучение в лагера „Бовингтън“ в графство Дорсет, подготвяйки се за службата си в бронетанковите части.[58][59]

В униформа на Кралските военновъздушни сили на церемонията „Trooping the Colour“ през 2010 г.

Въпреки официалното одобрение от страна на кралица Елизабет II за участие на принц Уилям във фронтови действия, неговата позиция като втори по ред на наследяване на британския трон поражда опасения относно безопасността му и възможността да бъде изпратен в бойна зона.[60] След като плановете на Министерството на отбраната да го разположи в Южен Ирак изтичат в медиите, правителството решава да се откаже от тази идея поради риска той да стане цел, което би изложило на опасност както него, така и останалите военнослужещи около него.[61] Вместо това Уилям премнава обучение в Кралския флот и Кралските военновъздушни сили, където получава съответно званията „младши лейтенант“ и „полетен офицер“ – и двете еквивалентни на армейското звание „лейтенант“. След завършване на обучението си той се присъединява към Кралските военновъздушни сили на базата RAF Cranwell.[62][63]

След завършване на обучението си в Кралските военновъздушни сили, принц Уилям получава символичен подарък от баща си – крилата на RAF, каквито самият принц Чарлз е получил след собственото си обучение в базата Крануел.[64] По време на това командироване Уилям участва в мисия в Афганистан на борда на самолет C-17 Globemaster, който репатрира тялото на загиналия войник войник Робърт Пиърсън.[65]

Впоследствие принцът преминава обучение в Кралския флот,[66] като завършва ускорен курс за подготовка на военноморски офицери в Кралския военноморски колеж „Британия“.[66] През юли 2008 г., по време на службата си на борда на фрегатата HMS Iron Duke, Уилям участва в операция по конфискация на наркотици на стойност 40 милиона паунда в Атлантическия океан, североизточно от Барбадос.[67] Той е част от екипажа на хеликоптера Lynx, който подпомага изземването на 900 килограма кокаин от моторна лодка.[68]

Уилям пилотира хеликоптер Sea King през 2010 г.

През януари 2009 г. принц Уилям прехвърля званието си в Кралските военновъздушни сили (RAF) и е повишен в полетен лейтенант. Започва обучение като пилот на хеликоптер в звеното за търсене и спасяване на RAF.[69] В рамките на подготовката си във всички родове войски, през същата година той прекарва до шест седмици в елитните части на британските въоръжени сили – Специалната въздушна служба (SAS), Специалната лодкова служба (SBS) и Специалния разузнавателен полк.[70]

През януари 2010 г. Уилям завършва обучението си в Училището за летене с отбранителни хеликоптери в базата RAF Shawbury.[71]Впоследствие се прехвърля в учебния център за търсене и спасяване в RAF Valley, на остров Ангълси, където преминава специализирано обучение за пилотиране на хеликоптера Sea King. Завършва курса през септември 2010 г.[72][73] С установяването си в Уелс по време на това обучение, принц Уилям става първият член на британското кралско семейство след Хенри VII, който живее в тази част на страната.[74]

Първата спасителна мисия на принц Уилям като втори пилот на хеликоптер Sea King от състава на Кралските военновъздушни сили (RAF) се осъществява през октомври 2010 г., в отговор на спешно обаждане от бреговата охрана на Ливърпул.[75] През ноември 2011 г. той участва в операция по търсене и спасяване на товарен кораб, потъващ в Ирландско море, като подпомага евакуацията на двама моряци.[76]

От февруари до март 2012 г. Уилям е командирован на Фолкландските острови за шестседмична мисия с полет № 1564.[77][78] Разполагането му съвпада с 30-годишнината от началото на войната за Фолкландските острови, което предизвиква остра реакция от страна на аржентинското правителство, определило присъствието му като „провокативен акт“.[79][80]

През юни 2012 г. принцът получава квалификация да действа като капитан на хеликоптер Sea King, преминавайки от ролята на втори пилот към командир на екипажа.[81] Активната му служба в звеното за търсене и спасяване на RAF приключва през септември 2013 г.[82][83] В рамките на службата си той участва в 156 спасителни операции, довели до спасяването на 149 души.[84] По-късно става патрон на въздушния парад в памет на битката за Британия.[85]

През юли 2015 г. принц Уилям започва работа на пълен работен ден като пилот във въздушната линейка East Anglian Air Ambulance (EAAA), базирана на летище Кеймбридж. Той определя тази роля като естествено продължение на предишната си служба в звеното за търсене и спасяване на Кралските военновъздушни сили.[86][87] Той дарява пълната си заплата на благотворителната организация на EAAA.[87] За да започне работа, Уилям преминава допълнително обучение и получава лиценз за граждански пилот, като част от подготовката се провежда на летище Норич.[88]

По време на службата си принцът работи на нередовни смени и се занимава предимно със случаи, изискващи интензивна медицинска намеса.[89] В публични изявления той споделя как преживяванията, свързани с травма и скръб, оказват влияние върху психичното му здраве и личния му живот.[90] Според Би Би Си тази професионална ангажираност го поставя в пряк контакт с Националната здравна служба (NHS) „по начин, по който никой друг висш член на кралското семейство не е бил или вероятно никога няма да бъде“.[91]

УПрез юли 2017 г. принц Уилям напуска позицията си на пилот в East Anglian Air Ambulance (EAAA), за да се посвети изцяло на изпълнението на кралските си задължения.[92][93] След като подкрепя годишнината от кампанията на лондонската благотворителна организация „Въздушна линейка“ през 2019 г., той е обявен за неин официален патрон през март 2020 г.[94] В отговор на нуждите, възникнали по време на пандемията от COVID-19, през май същата година Уилям разрешава използването на частната морава на Кенсингтънския дворец като площадка за зареждане с гориво на въздушната линейка.[95] През февруари 2023 г. той поема патронажа и на благотворителната организация „Въздушна линейка“ в Уелс.[96]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с Кейт Мидълтън

[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. принц Уилям се запознава с Катрин Мидълтън, докато и двамата са студенти в общежитието „Сейнт Салваторс Хол“ на университета „Сейнт Андрюс“. Скоро след това двамата стават близки приятели.[97] Според медийни източници Уилям проявява романтичен интерес към Мидълтън след благотворително модно ревю, проведено в университета през 2002 г.[98] През втората си година той споделя апартамент с нея и още двама приятели.[99]

Двойката започва връзка през 2003 г.[100] От 2003 до 2005 г. те живеят заедно в Балгоув Хаус в имението Стратиръм с двама съквартиранти.[101] Започват да отсядат във вилата Там-На-Гар в имението Балморал – имот, подарен на Уилям от кралицата майка малко преди нейната кончина. Вилата остава лично убежище за двойката през следващите години.[102] През 2004 г. те се разделят за кратко, но скоро след това възобновяват връзката си.[103]

Връзката им привлича значително внимание от страна на таблоидната преса,[104][105] което води до публична молба от страна на Уилям медиите да уважават личното пространство на Мидълтън.[105] През декември 2006 г. тя и семейството ѝ присъстват на парада по случай завършването на Уилям в Кралската военна академия – Сандхърст.[106][107]

През април 2007 г. се съобщава, че двойката са е разделила.[104] Въпреки това, три месеца по-късно Мидълтън и семейството ѝ присъстват на концерта в памет на принцеса Даяна, след което медиите съобщават, че връзката между двамата е възобновена.[108][109] През юни 2008 г. Мидълтън присъства на церемонията на Ордена на жартиерата в замъка Уиндзор, където принц Уилям е удостоен с титлата „Кралски рицар на жартиерата“.[110]

През юни 2010 г. двойката се установява във вила в имението Бодорган на остров Ангълси, Уелс, където живее до 2014 г.[111][112][113]

Брак и деца

[редактиране | редактиране на кода]
Уилям и Катрин на сватбата си

Принц Уилям и Катрин Мидълтън се сгодяват през октомври 2010 г. по време на 10-дневно пътуване до резервата за диви животни Lewa в Кения, като предложението се случва в отдалечена алпийска хижа на връх Кения. Поводът съвпада с успешното завършване на курса за търсене и спасяване с хеликоптер на Уилям в RAF.[[114] Годежът е официално обявен от Кларънс Хаус на 16 ноември 2010 г.,[115] като принцът подарява на Катрин годежния пръстен на покойната си майка, принцеса Даяна.[116]

Сватбената церемония се състои на 29 април 2011 г. в Уестминстърското абатство.[117] Събитието е наблюдавано от приблизително 300 милиона души по света, като 26 милиона го гледат на живо във Великобритания.[118] След сватбата двойката обитава Нотингам Котидж в Лондон до 2013 г., когато се преместват в обновения апартамент 1А в Кенсингтънския дворец – тяхна официална резиденция в столицата.[119][120][121][122]

Херцогското семейство на парада Trooping the Colour в Лондон през 2019 г.

Като сватбен подарък от кралица Елизабет II, Уилям и Катрин получават селската къща Анмер Хол в имението Сандрингам, където живеят от 2015 до 2017 г.[123] Кенсингтънският дворец остава основна резиденция на двойката до 2022 г., след което се установяват в Аделайд Котидж в Уиндзорския замък.[124]

Първото дете на принц Уилям и Катрин, принц Джордж, е родено на 22 юли 2013 г. в крилото „Линдо“ на болница „Сейнт Мери“ в Лондон – същото място, където е роден и самият Уилям.[125][126] Второто им дете, принцеса Шарлот, се ражда на 2 май 2015 г. в същата болница.[127] Третото дете на двойката, принц Луи, е роден на 23 април 2018 г.[128]

Херцогът и херцогинята имат два английски кокер шпаньола, наречени Лупо и Орла.[129][130]

Здраве

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 1991 г. Уилям е приет в Кралска болница „Бъркшър“, Рединг, след като случайно е ударен по челото от свой съученик с голф стик. Той получава вдлъбнато счупване на черепа и е опериран в Болница „Грейт Ормонд Стрийт“, Кемдън, Лондон, която му оставя постоянен белег.[131] Новината за този инцидент се разпространява бързо[132] и медийни репортери се стичат в Училище „Лъдгроув“, за да потърсят името на момчето, замахнало със стика за голф, но никой не разкрива името, след като директорът събира учениците и ги заклева да мълчат.[133] В интервю от 2009 г. Уилям нарича получения белег „белега на Хари Потър“ и казва: „Наричам го така, защото понякога свети и някои хора го забелязват, а друг път изобщо не го забелязват“.[134]

През 1999 г. Уилям претърпява операция на лявата ръка, след като чупи пръст.[135]

На 1 ноември 2020 г. е съобщено, че Уилям е дал положителна проба за COVID-19 през април, но е решил да не предупреждава медиите, за да избягва да тревожи нацията.[136] В. „Дейли Телеграф“ съобщава, че той е бил много болен и се е изолирал от семейството си.[137] Други източници казват, че той не е бил сериозно болен, не е бил прикован на легло и е работил през по-голямата част от времето.[138]

Публични изяви

[редактиране | редактиране на кода]

На 21-годишна възраст Уилям е назначен за държавен съветник. Той за първи път служи в това си качество, когато кралица Елизабет II присъства на срещата на правителствените ръководители на Британската общност в Абуджа (Нигерия) през 2003 г. На 21-вия си рожден ден Уилям придружава баща си на посещение в Уелс, като посещава Фестивала на храната в Ангълси и открива център за бездомни в Нюпорт.[139]

След завършване на университета Уилям започва да изпълнява кралски задължения на официални събития, публични ангажименти и задгранични обиколки.[140]

Като херцог на Кеймбридж

[редактиране | редактиране на кода]

В деня на сватбата си през април 2011 г. Уиям получава титлите „Херцог на Кеймбридж“, „Граф на Стратърн“ и „Барон Карикфъргъс“.[141][142] През лятото на 2011 г. двойката прави официално посещение в Канада, присъствайки на празненствата за Деня на Канада на Парламентарния хълм в Отава.[143] Те са приети много добре и посещението им е окачествено като много успешно.[144]

Двамата служат като посланици на Летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон по време на множество спортни събития.[145][146]

Херцогската двойка в Отава през 2011 г. на първото си официално посещение в чужбина
Бъкингамски дворец, юни 2013 г.

През септември 2013 г. те посещават Сингапур, Малайзия, Тувалу и Соломоновите острови като част от честванията на Диамантения юбилей на кралицата (60 г. на престола).[147] Херцогът и херцогинята присъстват на допълнителни чествания на юбилея през годината, включително на Конкурса за диамантен юбилей на Темза през юни[148][149][150] – парад с участието на 670 лодки по река Темза по случай юбилея.

Уилям е домакин на първата си церемония по встъпване в длъжност в Бъкингамския дворец през октомври същата година.[151]

През април 2014 г. Уилям и Катрин предприемат кралска обиколка в Нова Зеландия и Австралия със сина си принц Джордж.[152]

През юни 2014 г. двойката посещава Франция, за да присъства на честването на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия,[153] а през август същата година двамата и принц Хари представлявата кралското семейство при възпоменанията на Първата световна война в Белгия.[154]

През декември 2014 г. двойката посещава Ню Йорк и херцогът се среща с президента на САЩ Барак Обама в Овалния кабинет. Уилям произнася реч в Световната банка във Вашингтон, осъждайки незаконната търговия с диви животни.[155] Семейството присъства на благотворителна вечеря в Музея на изкуствата „Метрополитън“.[156]

През февруари 2015 г. херцогът посещава Япония, като се среща с император Акихито и императрица Мичико в Императорския дворец в Токио и посещава оцелелите от цунамито през 2011 г.[157] От 1 до 4 март херцогът посещава китайските градове Пекин, Шанхай и Юннан и се среща с президента Си Дзинпин. Това е първото кралско посещение в континентален Китай от почти три десетилетия.[158]

Среща с Барак и Мишел Обама в двореца Кенсингтън през 2016 г.

През април 2016 г. Уилям и Катрин предприемат обиколка в Индия и Бутан.[159] По-късно същия месец двойката се среща отново със семейство Обама в двореца Кенсингтън.[160] Двойката отново обикаля Канада през септември 2016 г.[161] През ноември 2016 г. Уилям посещава Виетнам, като се среща с министър-председателя Нгуен Суан Фук и обикаля местните основни училища.[162]

Държавите, посетени от двойката през 2017 г., включват Франция, Полша, Германия и Белгия.[163][164][165][166]

Принц Уилям и Катрин на официално посещение в Стокхолм, Швеция през януари 2018 г. На разходка заедно с престолонаследничката принцеса Виктория и принц Даниел

През януари 2018 г. двойката посещава Швеция и Норвегия.[167] Посещенията са инициирани от британското Министерство на външните работи, и са тълкувани като полезни за британско-европейските отношения след Брекзит.[168][169][170] През юни 2018 г. херцогът посещава Йордания, Израел и Палестина.[171][172]

Посещение в Пакистан, 2019 г.

През февруари 2019 г. Уилям и Катрин правят двудневно посещение на Северна Ирландия, като посещават Белфаст, Фермана и Балимина.[173][174]

Херцогът и херцогинята посещават Пакистан през октомври 2019 г., което е първото посещение на кралското семейство в страната от 13 години.[175] През декември 2019 г. Уилям посещава Кувейт и Оман, отбелязвайки 120-ата годишнина от Англо-кувейтското споразумение от 1899 г.[176]

През март 2020 г. двойката прави тридневна обиколка на Ирландия, като посещава графство Мийт, Килдеър и Голуей.[177] През октомври 2020 г. двамата се срещат с Володимир Зеленски, президента на Украйна, и първата дама Олена Зеленска в Бъкингамския дворец – първият кралски ангажимент, проведен в резиденцията от началото на пандемията с COVID-19.[178]

Официална среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, октомври 2020 г.

През декември 2020 г. двойката предприема тридневна обиколка на Англия, Шотландия и Уелс с британския кралски влак, „за да отдаде почит на вдъхновяващата работа на хора, организации и инициативи в цялата страна“ по време на коронавирусната епидемия[179][180][181] Министър-председателят Борис Джонсън изразява подкрепата си за инициативата, докато премиерът на Шотландия Никола Стърджън я критикува, цитирайки ограниченията за пътуване.[182][183]

В качеството на Уилям като Лорд Върховен комисар на Общото събрание на шотландската църква двойката обикаля Единбург, Файф и Оркни през май 2021 г.[184] На 11 юни 2021 г. Уилям и Катрин за първи път присъстват на срещата на върха на Г-7 в Корнуол.[185] Те също така присъстват на прием, на който се обсъждат правителствени и корпоративни решения на екологичните проблеми.[186][187]

През март 2022 г. Уилям и Катрин предприемат обиколка на Белиз, Бахамските острови и Ямайка като част от честванията на Платинения юбилей на кралицата (70 г. на престола). Те срещат критики от редица политически фигури и пресата предвид тясната връзка на британското кралско семейство с колониализма и търговията с роби в Атлантическия океан.[188][189] Обезщетенията за робството се очертават като основно искане на протестиращите по време на посещението на двойката. По време на откриването на Националния паметник „Уиндръш“ в Лондон[N 6], Уилям описва карибската си обиколка като „възможност за размисъл върху различните въпроси, които са най-важни за хората в региона“. Той осъжда расизма спрямо членовете на поколението „Уиндръш“, и дискриминацията срещу малцинствата през 2022 г.[190][191]

Официално откриване на парламента през май 2022 г.

През май 2022 г. Уилям присъства на официалното откриване на парламента за първи път като държавен съветник, а неговият баща, принцът на Уелс, изнася речта на кралицата от името на Елизабет II.[192]

Като принц на Уелс

[редактиране | редактиране на кода]

Със смъртта на кралица Елизабет II на 8 септември 2022 г. Чарлз става крал Чарлз III, а Уилям става принц на Уелс.[193] Около присъждането на титлата и особено около инвеститурата възникват спорове, тъй като доста хора в Уелс я считат за остаряла.[194] Дворецът Кенсигтън потвърждава, че инвеститура не се предвижда.[195] Като най-голям син на монарха Уилям наследява също херцогство Корнуол – частно имение на стойност 1,3 милиарда британски лири, създадено през 1337 г., за да осигурява частен доход на най-големия син на монарха.[196][197] Херцогството му носи 23.6 милиона британски лири през първата му пълна година като херцог на Корнуол.[198]

Уилям и Катрин посещават Ангълси и Суонзи на 27 септември 2022 г., което отбелязва първото им посещение в Уелс, откакто са принц и принцеса на Уелс.[199] Той посещава уелския парламент Сенед през ноември 2022 г., като се среща с първия министър на Уелс Марк Дрейкфорд. През февруари 2023 г. Уилям и Катрин посещават Фолмът, отбелязвайки първото си посещение в региона, откакто стават херцог и херцогиня на Корнуол.

През март 2023 г. Уилям предприема самостоятелно посещение в Жешов, Полша, за да се срещне с полски и британски войски и украински бежанци, и разговаря с полския президент Анджей Дуда в президентския дворец във Варшава. През октомври 2023 г. Уилям и Катрин осъждат атаката на Хамас срещу Израел, дала начало на война в Газа.[200]

С президента Джо Байдън в Бостън, декември 2022

През февруари 2024 г. Уилям посещава централата на Британския червен кръст, където се среща с хуманитарни работници, подкрепящи цивилните по време на войната в Газа, и призовава за прекратяване на боевете в изявление, одобрено от правителството на Обединеното кралство.[201] По-късно същия месец Уилям се оттегля в последния момент от службата по повод кончината на неговия кръстник Константинос II, поради неразкрит „личен въпрос“.[202] Същия месец той посещава синагогата „Уестърн Марбъл Арч“, за да признае нарастването на антисемитизма и човешкото страдание в Близкия Изток. През декември 2024 г. присъства на откриването на реконструираната катедрала Нотр Дам в Париж след пожара от 2015 г. по време на което приветства преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и разговаря с него за отношенията между двете държави.[203]

През април 2025 г. Уилям присъства на погребението на папа Франциск вместо баща си.[204] През октомври 2025 г. той се появява в сериала на Apple TV+ The Reluctant Traveler, описан от коментаторите като неговото „най-открито и автентично“ интервю, в което обсъжда семейния си живот и необходимостта монархията да остане „годна за целта“.[205]

Благотворителна дейност и интереси

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям започва да се ангажира с темата за ХИВ/СПИН още в средата на 1990-те години, когато придружава майка си, принцеса Даяна, и брат си принц Хари при посещения в приюти и клиники за пациенти, засегнати от заболяването. През януари 2005 г. двамата братя участват като доброволци в център за разпределение на помощи на Британския Червен кръст, където опаковат спешни доставки за страните, пострадали от земетресениието в Индийския океан през декекември 2004 г.[206]

По-късно, през декември същата година, Уилям прекарва две седмици в Северен Уелс, работейки с организацията Mountain Rescue England and Wales (MREW).[207] През май 2007 г. той става патрон на MREW и президент на Кралската болница „Марсдън“ – роля, преди това заемана от майка му.[208] През януари 2025 г. е обявен за съвместен кралски патрон на болницата заедно със съпругата си Катрин.[209]

Уилям през 2009 г.

През юли 2007 г. принц Уилям и прнц Хари организират Концерт за Даяна в памет на майка си, който е в полза на благотворителните организации и патронажите на Даяна, Уилям и Хари.[210] През октомври 2008 г. братята предприемат осемдневно мотоциклетно пътешествие с дължина 1000 километра – Enduro Africa – през Южна Африка, за да съберат средства за организациите Sentebale, УНИЦЕФ и Детския фонд на Нелсън Мандела.[211]

През 2010 г. Уилям стана патрон на филантропските инициативи на „100 жени в хедж фондове“ за перод от три години, до 2012 г.[212] Същата година наследява лорд Ричард Атънбъроу като пети президент на Британската академия за филмови и телевизионни изкуства (BAFTA).[213] Впоследствие BAFTA учредява стипендията „Принц Уилям“, предназначена да подпомага млади творци в Обединеното кралство с разходите, необходими за развитие на кариера във филмовата, телевизионната и гейминг индустрията.[214]

През март 2011 г. Уилям и Катрин създават фонд за дарения, управляван от Фондацията на принц Уилям и принц Хари, който позволява на доброжелатели да подкрепят благотворителни каузи, свързани с въоръжените сили, децата, възрастните хора, изкуството, спорта и опазването на околната среда, вместо да изпращат подаръци.[215] Впоследствие организацията приема името „Кралската фондация на принца и принцесата на Уелс“.[216]

Хуманитарни каузи

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2020 г., в контекста на пандемията от COVID-19, принц Уилям участва във видеоклип на Националния тръст за извънредни ситуации, с призив за набиране на средства в подкрепа на благотворителни организации, засегнати от кризата.[217] През април същата година той е обявен за официален патрон на организацията.[217]

През декември 2020 г. принц Уилям и съпругата му Катрин стават съвместни патрони на организацията NHS Charities Together, подкрепяща благотворителните инициативи на Националната здравна служба на Обединеното кралство.[218] През февруари 2021 г. Уилям посещава център за ваксинация в Кингс Лин, като публично насърчава ваксинирането и осъжда разпространението на дезинформация, която може да доведе до колебание относно ваксинацията.[219][220]

През септември 2021 г. се съобщава, че принцът е оказал съдействие за евакуацията на афганистански офицер, обучен в Сандхърст, и неговото семейство от Кабул по време на офанзивата на талибаните.[221][222] В отговор на руското нападение над Украйна, през март 2022 г. Уилям и Катрин правят дарение в подкрепа на бежанците.[223] През февруари 2023 г. те даряват средства на Комитета за спешни случаи при бедствия (DEC), подпомагащ жертвите на земетресението в Турция и Сирия през 2023 г[224].

През юли 2023 г. принц Уилям става патрон на апела за създаване на Центъра Флеминг – инициатива, насочена към глобалната борба с антимикробната резистентност.[225] През юли 2024 г. той и Катрин правят дарения в помощ на жертвите на урагана Берил.[226] През януари 2025 г. Уилям е обявен за патрон на Колежа на парамедиците на Обединеното кралство.[227][228]

Опазване на природата

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2005 г. принц Уилям става патрон на Tusk Trust – благотворителна организация, посветена на опазването на дивата природа и устойчивото развитие на общности в Африка.[229] Първият му официален ангажимент към организацията е през април 2008 г., когато дава старт на 8000-километрово колоездачно пътешествие през африканския континент.[230] От 2013 г. насам той подпомага учредяването на наградите за опазване на бивните, които ежегодно отличават изявени природозащитници.[231]

През юни 2010 г. Уилям и брат му принц Хари посещават Ботсвана, Лесото и Южна Африка, където участват в инициативи, свързани с опазване на природата, спорт и подкрепа за деца в неравностойно положение.[232] През 2013 г. Уилям наследява дядо си, херцога на Единбург, като президент на организацията Fields in Trust, а през 2024 г. преминава в ролята на патрон.[233][234]

През декември 2014 г. принцът създава работната група „Обединени за транспорт на диви животни“, насочена към ограничаване на незаконната търговия с диви животни в световен мащаб.[235] Същата година приматоложката Джейн Гудол заявява, че Уилям е изразил мнение в подкрепа на унищожаването на слонова кост от кралската колекция.[236] В публични изказвания той е коментирал въздействието на пренаселването върху дивата природа в Африка, но някои от тези изказвания са критикувани в медиите заради липса на внимание към фактори като потребление на ресурси и гъстота на населението.[237]

След двугодишни изследвания и подготовка, през октомври 2020 г. принц Уилям стартира наградата Earthshot – глобална инициатива, насочена към стимулиране на иновативни екологични решения чрез финансиране и международно признание в рамките на десетилетие.[238] Впоследствие той изнася лекция в рамките на инициативата TED Countdown, посветена на изменението на климата.[239]

По-късно същия месец принцът поема патронажа на две природозащитни организации – Fauna and Flora International и Британския тръст за орнитология – наследявайки ролите, изпълнявани от баба му, кралица Елизабет II, и дядо му, принц Филип.[240] В допълнение той участва в документалния филм на ITV „Принц Уилям: Планета за всички нас“ (Prince William: A Planet For Us All), в който обсъжда екологични предизвикателства и личната си ангажираност с устойчивото развитие.[241]

През 2021 г. принц Уилям прави частно дарение на фондация „Тънка зелена линия“ – организация, която предоставя безвъзмездни средства на семействата на паркови рейнджъри, загинали при защита на дивата природа.[242] През юли 2022 г. той публично осъжда убийството на южноафриканския рейнджър Антон Мзимба, като призовава извършителите да бъдат подведени под отговорност.[243]

Уилям последователно подкрепя по-строги мерки срещу бракониерството и незаконната търговия с диви животни. През 2018 г. той изнася реч на Конференцията за незаконната търговия с диви животни, в която призовава за засилване на наказанията срещу нарушителите. През 2022 г. принцът публично подкрепя съдебна присъда в Съединените щати срещу мъж, осъден за трафик на рога от носорог и слонова кост.[244][245]

Права на ЛГБТ

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям открито подкрепя правата на ЛГБТ общността, особено в контекста на борбата срещу кибертормоза и онлайн дискриминацията. В публични изявления той подчертава значението на приемането и самоуважението, заявявайки, че е важно „да се гордееш с човека, който си“.[246] През юли 2016 г. Уилям се появява на корицата на списание Attitude, като става първият член на британското кралско семейство, представен на корицата на гей издание.[247] За ангажимента си към ЛГБТ каузите той е отличен на Британските ЛГБТ награди през май 2017 г.[246] През юни 2023 г., по случай Прайд месеца, принцът е домакин на възпоменателна дискусия с доброволци от благотворителна организация за психично здраве, проведена в Royal Vauxhall Tavern – историческо място за ЛГБТ общността в Лондон.[248]

Психично здраве

[редактиране | редактиране на кода]

От 2009 г. принц Уилям е патрон на Child Bereavement UK – организация, която предоставя подкрепа на деца и семейства, преживели загуба на близък човек.[249] През 2016 г. Кралската фондация стартира редица инициативи в областта на психичното здраве, сред които кампанията Heads Together, ръководена от Уилям, Катрин и принц Хари, с цел дестигматизиране на психичните заболявания и насърчаване на открит диалог.[250]

Сред програмите с дългосрочно въздействие са Mental Health at Work, стартирана през септември 2018 г. за подобряване на подхода към психичното здраве на работното място в Обединеното кралство, както и Heads Up – инициатива от май 2019 г., реализирана в партньорство с Футболната асоциация, която използва спорта като платформа за повишаване на осведомеността сред възрастните.[251]

През същия месец Уилям и Катрин, заедно с принц Хари и Меган, стартират Shout – първата денонощна услуга за текстова подкрепа в Обединеното кралство за хора, страдащи от психични затруднения.[252] По време на карантината, наложена заради пандемията от COVID-19, Уилям се включва като доброволец в кризисната линия, предоставяйки подкрепа чрез текстови съобщения.[253]

Принцът свързва ангажимента си към психичното здраве с личния си опит като пилот на въздушна линейка, работата си с бездомни хора, грижата за ветерани и застъпничеството на съпругата му в борбата с пристрастяването.[254]

През март 2020 г., в контекста на пандемията от COVID-19, принц Уилям и Катрин започват да подкрепят нова инициатива за психично здраве, стартирана от Агенцията за обществено здраве на Англия.[255] През април същата година те обявяват „Нашата фронтова линия“ – програма, насочена към предоставяне на психологическа подкрепа на спешни медицински работници.[256]

През септември 2020 г. Уилям създава Съвета на висшите лидери на спешните реагиращи – консултативен орган към Кралската фондация, който в партньорство с Кингс Колидж Лондон и Open University изследва психичното здраве и благосъстоянието на служителите в спешните служби.[257] През май 2021 г. и 2022 г. двойката участва в инициативата „Минута за психично здраве“, излъчена по всички радиостанции в Обединеното кралство, с призив към обществото да подкрепя хората, страдащи от самота.[258][259]

През октомври 2022 г., по случай Световния ден на психичното здраве, Уилям и Катрин поемат водещата роля в програмата Newsbeat, като интервюират четирима гости по теми, свързани с психичното благополучие.[260] През септември 2023 г. принцът представя две организации, партниращи с херцогство Корнуол, с цел подобряване на достъпа до услуги за психично здраве за всички негови наематели.[261][262] През октомври същата година, отново по повод Световния ден на психичното здраве, двойката участва във форум за млади хора в Бирмингам, организиран съвместно с BBC Radio 1 и благотворителната организация The Mix, под надслов „Изследване на нашите емоционални светове“ (Exploring our Emotional Worlds).[263]

През май 2024 г. Уилям обявява тригодишен пакет за финансиране на благотворителната организация We Are Farming Minds, насочен към подкрепа на психичното здраве на фермерите в земите на херцогство Корнуол.[264] През декември 2024 г. той и Катрин съобщават, че съвместно финансират пилотна схема с Norfolk and Waveney Mind, целяща да предостави допълнителна подкрепа на селските и фермерските общности в имението Сандрингам.[265] През март 2025 г. Уилям е обявен за патрон на We Are Farming Minds.[266][267]

Бездомни хора

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2005 г. принц Уилям става патрон на Centrepoint – благотворителна организация, посветена на подкрепата за бездомни младежи в Обединеното кралство.[268] В рамките на ангажимента си към каузата, през декември 2009 г. той прекарва нощта в спален чувал близо до моста Блекфрайърс в Лондон, като част от събитие, организирано от Centrepoint, с цел повишаване на обществената осведоменост относно предизвикателствата, пред които са изправени бездомните млади хора.[269] През ноември 2019 г., по повод 50-годишнината на организацията, принцът открива новия ѝ обект – Apprenticeship House – предназначен да предоставя възможности за обучение и професионално развитие на младежи в риск.[270]

Принц Уилям става патрон на благотворителната организация „The Passage“ през 2019 г., след като за първи път я посещава през 1993 г. заедно с майка си, принцеса Даяна.[271][272] През октомври 2020 г., по случай 40-годишнината на организацията, той пише въведението към готварска книга за набиране на средства, в която подчертава значението на подкрепата за хора, засегнати от бездомност, особено в контекста на пандемията от COVID-19.[273] През декември същата година принцът се включва като доброволец в дейностите на организацията, подпомагайки подготовката на дарителски пакети за бездомни, настанени в спешни хотелски помещения, и разговаря с тях за личните им преживявания.[274] През 2022 и 2023 г. Уилям е забелязан да продава копия на списанието „The Big Issue“, което традиционно се разпространява от бездомни и безработни хора като средство за доходи и социална интеграция.[275][276]

През юни 2023 г. принц Уилям стартира инициативата Homewards – петгодишна програма, разработвана в продължение на две години, с цел да сложи край на бездомността в Обединеното кралство.[277][278] Проектът обхваща шест пилотни района, като всяка област получава начално финансиране от Кралската фондация. Инициативата работи в партньорство с местни благотворителни организации и представители на частния сектор, като се фокусира върху ранна интервенция и осигуряване на жилища за семейства, преди да бъдат адресирани съпътстващи проблеми като насилие и безработица.[277][278]

През февруари 2024 г., в сътрудничество с корнуолската благотворителна организация St Petrocs, Уилям обявява планове за изграждане на 24 жилища върху земя на херцогство Корнуол в Нанследан, предназначени за временно настаняване на хора, изпитващи бездомност.[279] Сред бъдещите цели на инициативата са изграждането на над 400 социални жилища под наем и още 475 достъпни жилища в района на Югоизточен Фавършам.[280]

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Уилям често играе поло за набиране на средства за различни каузи.[281] Той е дългогодишен привърженик на английския футболен клуб Астън Вила.[282] През май 2006 г. e назначен за президент на Английската футболна асоциация (ФА), а през февруари 2007 г. става вицекралски патрон на Уелския ръгби съюз (WRU), подкрепяйки кралица Елизабет II в ролята на патрон.[283] Същата година решението на WRU да кръсти новата си купа на името на принц Уилям предизвиква критики, като някои коментатори изразяват мнение, че би било по-подходящо тя да носи името на уелския ръгби играч Рей Гравел.[284][285] През 2016 г. Уилям става официален патрон на WRU, а през 2024 г. поема същата роля и в Английската футболна асоциация.[286][287]

През декември 2010 г. принц Уилям, заедно с тогавашния министър-председател Дейвид Камерън, присъства на среща с вицепрезидента на ФИФА Чунг Монг-джун, по време на която Чунг предполагаемо предлага сделка за размяна на гласове в подкрепа на кандидатурата на Англия за домакинство на Световното първенство по футбол през 2018 г. Английската делегация докладва предложението на ФИФА, считайки го за нарушение на правилата срещу тайни споразумения.[288][289]

През 2011 г., в качеството си на президент на Английската футболна асоциация, Уилям гласува против кандидатурата на Австралия за Световното първенство през 2022 г., като вместо това подкрепя Южна Корея, въпреки че е бъдещ наследник на австралийския трон. През 2020 г. той отново гласува против съвместната кандидатура на Австралия и Нова Зеландия за Световното първенство по футбол за жени през 2023 г., като предпочита кандидатурата на Колумбия.[290]

В качеството си на президент на Английската футболна асоциация, принц Уилям многократно се е изказвал публично по въпроси, свързани с расизъм и етични стандарти в спорта. През февруари 2021 г., след разследване за расистки нападки срещу футболиста Маркъс Рашфорд, той публикува изявление, в което определя расистките обиди – независимо дали на терена, на трибуните или в социалните медии – като „презряни“ и подчертава, че „всички ние носим отговорност“ за изграждането на среда на толерантност и отчетност.[291]

През април 2021 г. Уилям критикува предложението за създаване на Европейска Суперлига, заявявайки, че споделя опасенията на феновете относно потенциалните вреди за футболната игра и нейните ценности.[292] През юли същата година, след финала на Европейското първенство по футбол (Евро 2020), принцът осъжда расистките атаки срещу английски футболисти, като отново призовава за уважение, равенство и отговорност в спорта.[293]

През май 2007 г. принц Уилям става патрон на Асоциацията по плуване на английските училища – организация, насърчаваща участието на ученици в плувни спортове и състезания.[294] През 2012 г., заедно със съпругата си Катрин и брат си принц Хари, той стартира програмата Coach Core, вдъхновена от Олимпийските игри в Лондон. Инициативата предоставя възможности за чиракуване на млади хора, които желаят да се развиват като професионални спортни треньори, особено в общности с ограничен достъп до спортно образование.[295]

През май 2020 г. Уилям участва в документалния филм на BBC One „Футбол, принц Уилям и нашето психично здраве“ (Football, Prince William and Our Mental Health), част от кампания за насърчаване на мъжете да говорят открито за психичните си затруднения, използвайки футбола като средство за общуване и подкрепа.[296]

Принц Уилям и брат му принц Хари са запалени мотоциклетисти; Уилям притежава модел Ducati 1198 S Corse.[297] През май 2014 г. той наследява баща си и дядо си като президент на Британския подводен клуб (BSAC), организация, насърчаваща гмуркането и подводните спортове в Обединеното кралство.[298] През януари 2018 г. принцът участва в демонстративно състезание по бенди в Стокхолм – спорт, подобен на хокей на лед, популярен в Скандинавия.[299]

През ноември 2022 г. Уилям е критикуван от уфутболни фенове и актьора Майкъл Шийн заради ролята си като „Принц на Уелс“ и едновременното му публично обвързване с английския национален отбор по футбол, особено след като подарява екипи на отбора преди Световното първенство, в което Англия и Уелс са в една и съща група.[300] В отговор принцът заявява, че подкрепя английския отбор от ранна възраст, но с удоволствие подкрепя Уелския ръгби съюз, на който е патрон.[301]

През август 2023 г. Уилям е подложен на критика в медиите и социалните мрежи заради отсъствието си от финала на Световното първенство по футбол за жени в Австралия, въпреки ролята си като президент на Английската футболна асоциация.[302][303]

Титли, обръщения, гербове и знамена

[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения

[редактиране | редактиране на кода]
  • 21 юни 1982 – 29 април 2011.: Негово кралско височество принц Уилям от Уелс
  • 29 април 2011 – 8 септември 2022: Негово кралско височество херцогът на Кеймбридж[304]
    • в Шотландия: Негово Кралско Височество Граф Стратерн
  • 8 септември 2022 – 9 септември 2022: Негово кралско височество херцогът на Корнуол и Кеймбридж[305]
    • в Шотландия: Негово кралско височество херцогът на Ротси[N 7]
  • 9 септември 2022 – понастоящем: Негово кралско височество принцът на Уелс[306]
    • в Шотландия: Негово кралско височество херцогът на Ротси

Наследствените титли „херцог на Кеймбридж“, „граф на Стратърн“ и „барон Карикфъргъс“ са обявени на 29 април 2011 г.[307] и с патентно писмо на 26 май същата година.[308] Преди възкачването на баща си на престола Уилям е официално известен като „граф на Стратърн“ в Шотландия.[309][310][311] При възкачването на баща му на престола на 8 септември 2022 г. Уилям, като най-голям син на суверена и престолонаследник, автоматично получава допълнителните титли „херцог на Корнуол“, „херцог на Ротси“, „граф на Карик“, „барон на Ренфру“, „лорд на островите“ и „принц и велик стюард на Шотландия“.[312][313] На 9 септември 2022 г. кралят обявява номинирането на Уилям за „принц на Уелс“ и „граф на Честър“.[314]

Той е Кралски рицар спътник на Най-благородния Орден на жартиера (KG),[315] рицар на Най-древния и най-благороден Орден на бодила (KT),[316] член на Тайния съвет на Обединеното кралство (PC)[317] и личен адютант (ADC) на суверена.[318]

Като британски принц Уилям не използва фамилно име за ежедневни цели. За официални и церемониални цели децата на принца на Уелс използват титлата „принц“ или „принцеса“ пред собственото си име и след него слагат териториалното обозначение на баща си. По този начин, преди да стане херцог, когато се ожени, принц Уилям е наречен „принц Уилям Уелски“. Такива териториални обозначения се отхвърлят от жените, когато се женят, и от мъжете, ако станат перове[N 8] сами по себе си[319], като например когато принц Уилям е номиниран за херцог.

Въпреки че името на кралския дом е Уиндзор, фамилното име Маунтбатън-Уиндзор принадлежи на всички деца и потомци по мъжка линия на кралица Елизабет II и принц Филип и се използва, ако е необходимо, от онези, на които не се полага обръщението на Кралско височество или титлата „принц“ или „принцеса“.[320] Когато потомка се омъжи, тя традиционно приема фамилното име на съпруга си от този момент нататък, а децата им вземат това на баща си. Принцовете Уилям и Хари използват Уелски като свое фамилно име за военни цели; това продължава да е така за Уилям след номинирането му за херцог на Кеймбридж.[321]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]
Принц Уилям в униформа на полковник на ирландската гвардия на парада Trooping hte Colours през 2013 г.

Почести и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Обединено кралство
    • 23 април 2008: Кралски рицар, спътник на Най-благородния орден на жартиерата
    • 25 май 2012: Допълнителен рицар на Най-древния и Най-благороден орден на магарешкия бодил
    • 17 март 2013: Личен адютант на Кралицата[334]
    • 9 юни 2016: Член на най-уважаемия таен съвет на Негово Величество
    • 11 май 2023: Личен адютант на Kраля
    • 23 април 2024: Велик магистър на най-почитаемия орден на Бат
    • 6 февруари 2002: Носител на Златния юбилеен медал на кралица Елизабет II
    • 6 февруари 2012: Носител на Диамантения юбилеен медал на кралица Елизабет II
    • 6 февруари 2022: Носител на Платинения юбилеен медал на кралица Елизабет II
    • 6 май 2023: Носител на коронационния медал на крал Чарлз III
    • 6 юли 2008: Носител на медала за постижения в съвместната служба
  • Тувалу
    • 30 октомври 2017: Носител на Ордена за заслуги на Тувалу
  • Франция
    • 8 юли 2025: Велик офицер на Националния орден на Почетния легион
  • САЩ
    • 6 юли 2008: Носител на медала за постижения в съвместната служба

С медалите Уилям обикновено носи нагръдните звезди на Жартиерата, Магарешкия бодил и Бат. Когато трябва да се носи само един, той носи звездата на Ордена на жартиерата, освен в Шотландия, където се носи звездата на Ордена на магарешкия бодил.

Ненационални титли и почести:

Епоними

[редактиране | редактиране на кода]
  • Канада: Награда на Техни кралски височества „Херцог и херцогиня на Кеймбридж“, Университет на Ватерло, Ватерло, Онтарио
  • Канада: Програма на младежките посланици на „Паркове Канада“ на Херцога и Херцогинята на Кеймбридж
  • Обединено кралство: Залози на херцога на Кеймбридж, хиподрум Аскот
  • Канада: Държавно училище „Дюк Кеймбридж“, Боуманвил, Онтарио
  • Кралска роза Уилям
  • Роза „Уилям и Катрин“
  • Канада: Стипендия за наследство на Негово Кралско Височество херцог и херцогиня на Кеймбридж

Герб

[редактиране | редактиране на кода]

Като Принц на Уелс (8 септември 2022 – понастоящем)

[редактиране | редактиране на кода]
Пример за тривърхова бризура върху щит
Герб на Уилям като принц на Уелс

Гербът на принца на Уелс, както се използва извън Шотландия, е кралският герб на Обединеното кралство с добавена бризура с три върха и с малък долен щит, носещ герба на Уелс.

Нашлемникът е короната на принца на Уелс, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан с короната на принца на Уелс.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребърни струни.

Десният[N 21] щитодръжец е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с имперска корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Цялото се различава по сребристата тривърхова бризура (Уилям като най-голямото дете на суверена).

Транспаранти, знамена и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Като Принц на Уелс

[редактиране | редактиране на кода]

Транспарантите, използвани от Уилям като е Принц на Уелс, варират в зависимост от местоположението. Неговият личен щандарт е Кралският щандарт на Обединеното кралство, който се различава, както в герба му, по сребристата бризура с три върха и по щита на Княжество Уелс в центъра. Използва се извън Уелс, Шотландия, Корнуол и Канада и в цялото Обединено кралство, когато принцът действа в официално качество, свързано с Въоръжените сили на Обединеното кралство.[341]

Личното знаме за използване в Уелс се основава на Кралската емблема на Уелс (историческия герб на Кралство Гуинед), който се състои от четири квадранта: първият и четвъртият с червен лъв на златисто поле и вторият и третият със златен лъв на червено поле. Върху него има зелен щит, носещ короната с една дъга на принца на Уелс.[341]

В Шотландия личният транспарант, използван от 1974 г., се основава на три древни шотландски титли: Херцог на Ротси (престолонаследник на краля на Шотландия), Върховен стюард на Шотландия и Лорд на островите. Знамето е разделено на четири квадранта като герба на вожда на клана Стюарт от Апин: първият и четвъртият квадрант се състоят от златно поле със синя и сребърна карирана лента в центъра; вторият и третият квадрант показват черна галера на сребърен фон. Гербът се различава от този на Апин с добавянето в щита на малък щит с лъва на Шотландия, с лилии, изправен на задни лапи, нарушен от тривърхова бризура в светлосиньо, за да посочи престолонаследника.[341]

В Корнуол знамето е гербът на Херцога на Корнуол: 15 златни монети на черен фон.[341]

През 2011 г. Канадските хералдически власти въвеждат личен хералдически транспарант за принца на Уелс за използване в Канада, състоящ се от щита на герба на Канада, нарушен от син кръг с перата на принца на Уелс, заобиколен от венец от златни кленови листа и бяла бризура с три върха.[342]

Преди Чарлз III

[редактиране | редактиране на кода]

Преди възкачването на престола на баща му Уилям използва транспарант, извлечен от герба му, за използване извън Шотландия и Канада. Има и вариант, използван в Шотландия. През 2011 г. Канадският хералдически орган въвежда лично хералдическо знаме за употреба от херцога на Кеймбридж в Канада. Това е кралският герб на Канада под формата на транспарант, нарушен от син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа и мидени черупки, в който е изобразено „W“, увенчано с корона. Над кръглото има бяла тривърхова бризура с червена черупка в нея.[343][344][345])

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Уилям се жени веднъж:

∞ 29 април 2011 в Уестминстърското абатство, Лондон за Катрин Елизабет Мидълтън (* 9 януари 1982 в Рединг, Англия), дъщеря на Майкъл Мидълтън, британски бизнесмен, и съпругата му Карол Елизабет Голдсмит, секретарка и стюардеса. Имат двама сина и една дъщеря:

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]

Уилям е член на Династия Уиндзор. По бащина линия той произхожда от рода Олденбург – един от най-старите кралски домове в Европа и по-специално от кадетската линия Дом Глюксбург.[346] Предците на Уилям по бащина линия включват повечето кралски семейства на Европа.[347]

Чрез майка си Уилям произхожда от графовете Спенсър – кадетска линия на фамилията Спенсър, произхождащ от графовете на Сандърленд (тяхна старша линия сега са и херцози на Марлборо, барони Фермой), и още по-далече – от Хенри Фицрой, 1-ви херцог на Графтън, и Чарлз Ленъкс, 1-ви херцог на Ричмънд – двама извънбрачни синове на крал Чарлз II. Като крал Уилям ще бъде първият монарх след смъртта на кралица Анна през 1714 г., който безспорно ще произлиза от Чарлз I и първият, който ще произлиза от Чарлз II.[348]

Уилям произлиза по майчина линия от Елиза Кюарк, икономка на неговия предшественик от XVIII век Теодор Форбс – шотландски търговец, работил за Източноиндийската компания в Сурат. В документи от онова време тя е описвана по различни начини: като „мургава туземка“, „арменка от Мумбай“ и „г-жа Форбезиан“.[349] Генеалогът Уилям Адамс Райтвиснер приема, че тя е арменка.[350] През юни 2013 г. BritainsDNA обявява, че генеалогичните ДНК тестове на двама от далечните братовчеди на Уилям по майчина линия потвърждават, че Кюарк е била от индийски произход по майчина линия.[351][352][353]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Чарлз III
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Уилям, принц на Уелс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Албърт Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
Едуард Джон Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Синтия Спенсър
 
 
 
 
 
 
 
Даяна Уелска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Морис Рош
 
 
 
 
 
 
 
Франсис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рут Рош
 
 
 
 
 
 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Като член на кралското семейство, който има право да се нарича Негово кралско височество, Уилям обикновено не използва фамилно име. Използвал е както Маунтбатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor), така и Уелски (Wales) (последното в университета и във военната си кариера).
  2. ↑ Къстниците са бившият гръцки крал Константинос II (негов втори братовчед по бащина линия), принцеса Александра, лейди Огилви (негова първа братовчедка по бащина линия), Наталия Гровнър, херцогиня на Уестминстър, лейди Сюзън Хъси, лорд Ромзи (негов втори братовчед по бащина линия) и сър Лоренс ван дер Пост
  3. ↑ GCSE – академична квалификация по конкретен предмет за завършване на средно образование
  4. ↑ Дядо му по майчина линия и вуйчо му са учили в Итън.
  5. ↑ Херцогството е създадено през 1337 г., за да осигури частен доход за най-големия син на управляващия монарх
  6. ↑ „Уиндръш“ е британски политически скандал от 2018 г. Той е свързан с хора, неправомерно задържани, лишени от законни права, заплашени от депортиране и в най-малко 83 случая депортирани неправомерно от Вътрешното министерство. Много от засегнатите са родени британски поданици в бившите английски колонии и пристигат в Обединеното кралство преди 1973 г., особено от Карибския регион, като членове на „поколението Уиндръш“ (по името на кораба Empire Windrush, докарал през 1948 г. първите групи имигранти от Карибския басейн в Обединеното кралство).
  7. ↑ Уилям става „херцог на Ротси“ ден преди да бъде номиниран „принц на Уелс“, тъй като титлата е автоматично наследена на 8 септември 2022 г. след смъртта на кралица Елизабет II.
  8. ↑ Перството(Peerage) е благородническа правна система, включваща различни наследствени (а понякога и ненаследствени) титли в редица страни.
  9. ↑ Втори лейтенант е младши офицерски военен чин в много въоръжени сили, сравним с ранг OF-1 на НАТО.
  10. ↑ Лейтенант е младши офицерски ранг в Британската армия и в Кралската морска пехота. Той е с ранг над втори лейтенант и под капитан, има код за ранг на NATO OF-1 и е старши подчинен ранг.
  11. ↑ Капитан (Capt) е младши офицерски чин от британската армия и Кралската морска пехота. И в двете служби има ранг над „лейтенант“ и под „майор“ с код за ранг на НАТО OF-2.
  12. ↑ Майор е военно звание, което се използва както от британската армия, така и от Кралската морска пехота. Рангът е над капитана и под подполковника.
  13. ↑ В много флоти подлейтенантът е военноморски офицер или подчинен офицер, ранг под лейтенант.
  14. ↑ Лейтенант е офицерско звание във флотите и бреговата охрана на много нации. Обикновено това е най-старшият младши офицерски чин.
  15. ↑ Лейтенант-командир е офицерско звание в Кралския флот на Обединеното кралство. Това е непосредствено под командир и непосредствено над военноморското звание „лейтенант“. Еквивалентният ранг в британската армия и Кралската морска пехота е майор; а в Кралските военновъздушни сили е командир на ескадрила.
  16. ↑ Има код за ранг на НАТО OF-1 и е еквивалентен на „лейтенант“ в Британската армия или Кралската морска пехота. Въпреки това той е по-висок от най-близкия еквивалентен ранг на подлейтенант в Кралския флот.
  17. ↑ Полетният лейтенант е младши ранг във военновъздушните сили, които използват системата от звания на Кралските военновъздушни сили (RAF), особено в страните от Британската общност. Има код за ранг на НАТО OF-2. Полетният лейтенант на RAF е еквивалент на лейтенант в Кралския флот и капитан в британската армия и Кралската морска пехота.
  18. ↑ Командирът на ескадрила на военновъздушните сили е с ранг над лейтенант и непосредствено под командир на крило и е най-младшият от старшите офицерски рангове. Рангът на командир на ескадрила във военновъздушните сили има код за ранг на НАТО OF-3, еквивалентен на лейтенант-командир в Кралския флот или майор в Британската армия или Кралската морска пехота.
  19. ↑ Почетното общество на Мидъл Темпъл е един от четирите дворцови „инове“ (професионални асоциации на адвокатите в Англия и Уелс), които имат изключителното право да приемат членове в Английската адвокатска колегия като адвокати; другите са Инър Темпъл, Грейс Ин и Линкълнс Ин. Мидъл Темпъл се намира в район Темпъл на Лондон, близо до Кралския съд и в рамките на Лондонското сити.
  20. ↑ Личният представител на шотландския монарх в Общото събрание на шотландската църква, отразява ролята на църквата като национална църква на Шотландия и ролята на монарха като защитник и член на тази църква.
  21. ↑ В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Библиографски бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 www.royal.uk // Посетен на 17 април 2020 г.
  2. 1 2 William Arthur Philip Louis Mountbatten-Windsor, 1st Duke of Cambridge
  3. ↑ King Charles names William and Kate the Prince and Princess of Wales // Reuters. 9 септември 2022. Посетен на 9 септември 2022.
  4. ↑ Collins, Jackie (21 April 2011). "The 2011 TIME 100: Prince William and Kate Middleton". Time
  5. ↑ McTaggart, India. Prince William named as America's most popular public figure ahead of Trump and Zelensky // The Telegraph. 9 August 2023. Архивиран от оригинала на 9 August 2023. Посетен на 10 August 2023.
  6. ↑ Morris, Joanna. After Prince Andrew, Prince Harry and Meghan Markle remain Britain's most unpopular royals // YouGov. Посетен на 6 January 2023.
  7. ↑ Smith, Matthew. One year into King Charles's reign, how do Britons feel about the monarchy? // YouGov. Посетен на 5 September 2023.
  8. 1 2 Prince William's his name // The Evening News. 28 July 1982. Посетен на 23 юли 2013.
  9. ↑ The Duke of Cambridge – Biography // Office of the Prince of Wales. Посетен на 6 May 2015.
  10. ↑ "No. 49027". The London Gazette. 21 юни 1982. с. 215.
  11. ↑ Witness: Prince William's birth // BBC News. 21 June 1982. Архивиран от оригинала на 3 юли 2024. Посетен на 10 август 2025.
  12. ↑ Princess Diana enters hospital in early labor // Youngstown Vindicator. 21 June 1982. Архивиран от оригинала на 4 September 2015. Посетен на 21 юли 2013.
  13. ↑ Dallas, Rita. The Royal Christening // The Washington Post. 5 August 1982. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2023. Посетен на 2 ноември 2023.
  14. ↑ Carr, Flora. Prince Charles and Princess Diana's Australia tour – Everything you need to know about what really happened // 15 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  15. ↑ Cobiella, Kelly. Baby's first tour: Prince George travels Down Under with William and Kate // CBS News. 6 April 2014. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022. Посетен на 27 декември 2022.
  16. ↑ Prince William meets 'buzzy bee' // Ministry for Culture and Heritage. Посетен на 22 май 2025.
  17. ↑ Neill, Lindsay и др. Signifier of kiwi identity: Would the real Buzzy Bee please step forward // Public History Review 26. 2019. DOI:10.5130/phrj.v26i0.6485. с. 38 – 64.
  18. ↑ Growing Up Royal // Time. 25 април 1988. Архивиран от оригинала на 31 март 2005. Посетен на 4 юни 2009.
  19. ↑ The young royals: Prince William // BBC. Посетен на 13 септември 2022.
  20. ↑ Taylor, Elsie. Cath, wombat, and cabbage: the nicknames of the British royal family // Vogue. Посетен на 13 септември 2022.
  21. ↑ Lauer, Matt. In honor of Diana // NBC News. Посетен на 13 септември 2022.
  22. ↑ Prince William Biography // People. Архивиран от оригинала на 21 август 2016. Посетен на 15 октомври 2008.
  23. ↑ Brown, Tina (5 April 2022). "How Princess Diana's Dance With the Media Impacted William and Harry". Vanity Fair. Посетен на 13 септември 2022 г.
  24. ↑ Special church services to remember Diana // BBC News. Архивиран от оригинала на 1 март 2023. Посетен на 1 март 2023.
  25. ↑ When princes Harry and William visited Canada with their parents // CBC News. Архивиран от оригинала на 21 декември 2020. Посетен на 16 декември 2020.
  26. ↑ 'What about Harry?' When 2 teenage princes and their dad visited Canada // CBC News. Архивиран от оригинала на 8 март 2021. Посетен на 16 декември 2020.
  27. ↑ Timeline: How Diana died // BBC News. 14 декември 2006. Архивиран от оригинала на 23 януари 2008. Посетен на 15 октомври 2008.
  28. ↑ BBC on this day – 6–1997: Diana's funeral watched by millions // BBC News. 6 September 1997. Архивиран от оригинала на 1 август 2017. Посетен на 26 март 2009.
  29. ↑ Prince Harry and Meghan: Where do they get their money? // BBC News. 20 януари 2020. Архивиран от оригинала на 6 април 2020. Посетен на 5 април 2020.
  30. 1 2 What will Prince Harry and Prince William inherit from Princess Diana? // The Daily Telegraph. 1 September 2014. Архивиран от оригинала на 19 май 2020. Посетен на 5 април 2020.
  31. ↑ Richard Ford. Princes inherit as royal big spender leaves £60m // The Times. 2 април 2002. с. 8. Архивиран от оригинала на 7 февруари 2024. Посетен на 5 април 2020.
  32. ↑ Wetherby Pre-Preparatory School // London Pre-Prep. Посетен на 13 септември 2022.
  33. ↑ Stratton, Allegra. Former royal tutor Rory Stewart selected for safe Tory seat // Gardian. London, 26 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 29 май 2019. Посетен на 13 септември 2022.
  34. ↑ What is it like at Eton College? // BBC News. 4 July 2005. Архивиран от оригинала на 26 април 2009. Посетен на 13 септември 2022.
  35. ↑ Bates, Stephen. William makes the grade // The Guardian. 18 август 2000. Архивиран от оригинала на 1 декември 2016. Посетен на 13 септември 2022.
  36. ↑ Barber, Richard. The Story of Ludgrove. Oxford, Guidon Publishing, 2004. ISBN 0-9543617-2-5. с. 244 – 245.
  37. ↑ The Prince of Wales – Interests // Princeofwales.gov.uk. Посетен на 15 октомври 2008.
  38. 1 2 Prince William Biography // People. Архивиран от оригинала на 21 август 2016. Посетен на 15 октомври 2008.
  39. 1 2 Rugged prince scores PR triumph // BBC News. 11 декември 2000. Архивиран от оригинала на 4 август 2017. Посетен на 13 септември 2022.
  40. ↑ Prince of Wales.gov personalprofiles Архив на оригинала от 2011-06-02 в Wayback Machine. & royal.gov The Duke of Cambridge Архив на оригинала от 9 май 2016 в Wayback Machine. Посетен на 8 февруари 2012
  41. ↑ Prince William Celebrates 21st Birthday With African-Themed Party // Fox News. Посетен на 13 септември 2022.
  42. ↑ Summerskill, Ben. Welcome to Will's new world // Обзървър. London, 23 септември 2001. Архивиран от оригинала на 4 декември 2013. Посетен на 13 септември 2022.
  43. ↑ Howie, Michael. William Wales M.A. collects his degree // The Scotsman. 24 юни 2005. Архивиран от оригинала на 14 юни 2013. Посетен на 15 октомври 2008.
  44. ↑ Gumuchian, Marie-Louise. Witness - Studying at St Andrews with the royal couple // Reuters. Посетен на 13 септември 2022.
  45. ↑ The Saint that looked after Wills // The Sunday Herald. 26 юни 2005. Посетен на 30 юни 2005.
  46. ↑ Cramb, Auslan. Prince named in Scottish team // The Daily Telegraph. 20 март 2004. Архивиран от оригинала на 23 март 2004. Посетен на 9 юли 2025.
  47. ↑ Prince William awaits finals // The Guardian. 10 June 2005. Архивиран от оригинала на 13 септември 2022. Посетен на 30 април 2021.
  48. ↑ Price Brown, Sarah. Prince William gets his degree // Los Angeles Times. 24 юни 2005. Архивиран от оригинала на 28 June 2019. Посетен на 27 June 2019.
  49. ↑ St-Andrews University (charity registered No SC013532) News/archive Архив на оригинала от 2012-06-21 в Wayback Machine. – Andreea Nemes thesaint-online Архив на оригинала от 2012-10-16 в Wayback Machine. Посетен на 27 януари 2012
  50. ↑ Prince William Biography // People. Архивиран от оригинала на 21 август 2016. Посетен на 15 октомври 2008.
  51. 1 2 Victoria Arbiter. Opinion: Why Prince William is right to go back to school // CNN. 8 януари 2014. Архивиран от оригинала на 24 април 2016. Посетен на 13 септември 2022.
  52. ↑ Rayner, Gordon. Duke of Cambridge to study agriculture at Cambridge University // Telegraph Media. Посетен на 5 април 2018.
  53. ↑ Doward, Jamie. On his granny's secret service: Prince William interns at MI5, MI6 and GCHQ // The Guardian. 7 април 2019. Архивиран от оригинала на 16 June 2024. Посетен на 16 юни 2024.
  54. ↑ Jureidini, Ben. On His Majesty's secret service: Prince William makes a private trip to MI6 headquarters // Tatler. 14 June 2024. Архивиран от оригинала на 16 юни 2024. Посетен на 16 юни 2024.
  55. ↑ Davies, Caroline. Prince William to join his brother at Sandhurst // The Daily Telegraph. 22 October 2005. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 22 май 2010.
  56. ↑ Frith, Maxine. Prince William's career: from Sandhurst to the RAF // The Standard. 12 September 2013. Архивиран от оригинала на 22 септември 2013. Посетен на 2 април 2024.
  57. ↑ William joining Harry's regiment // BBC News. 21 September 2006. Архивиран от оригинала на 7 януари 2009. Посетен на 17 November 2010.
  58. ↑ William begins new life in Army // BBC News. 8 януари 2007. Архивиран от оригинала на 27 юни 2019. Посетен на 27 юни 2019.
  59. ↑ Furness, Hannah. Watch: Prince of Wales fires sniper rifle and machine gun // The Daily Telegraph. 26 ноември 2024. Архивиран от оригинала на 26 November 2024. Посетен на 26 ноември 2024.
  60. ↑ Balla, Reemul. 'They must do their duty': The Queen wanted both Prince William and Prince Harry to serve on frontline, royal documentary reveals // Sky News. 11 април 2023. Архивиран от оригинала на 11 април 2023. Посетен на 11 април 2023.
  61. ↑ Nobel, Carmen. Prince Harry in Afghanistan: Miguel Head shares the story of a historic media blackout // The Journalist's Resource. 18 април 2019. Архивиран от оригинала на 31 август 2023. Посетен на 31 август 2023.
  62. ↑ Prince William ready for Search and Rescue role // meeja.com.au. Посетен на 16 септември 2008.
  63. ↑ Pierce, Andrew. Prince William starts as a search and rescue helicopter pilot // The Daily Telegraph. 13 януари 2009. Архивиран от оригинала на 12 април 2010. Посетен на 18 януари 2009.
  64. ↑ Prince William awarded RAF wings // BBC News. 11 април 2008. Архивиран от оригинала на 26 юли 2008. Посетен на 2 юли 2008.
  65. ↑ William visits Afghanistan troops // BBC News. 30 април 2008. Архивиран от оригинала на 21 май 2008. Посетен на 30 август 2008.
  66. 1 2 William's Navy posting revealed // BBC News. 31 May 2008. Архивиран от оригинала на 11 January 2009. Посетен на 31 May 2008.
  67. ↑ Norton-Taylor, Richard. Prince William's ship in £40m drugs rai // The Guardian. 2 юли 2008. Архивиран от оригинала на 11 November 2020. Посетен на 11 ноември 2020.
  68. ↑ Prince William recalls the time he took part in an R825 million drugs bust // Channel24. 11 November 2020. Архивиран от оригинала на 11 ноември 2020. Посетен на 11 ноември 2020.
  69. ↑ Prince begins RAF rescue training // BBC News. 12 януари 2009. Архивиран от оригинала на 20 април 2024. Посетен на 20 април 2024.
  70. ↑ Ward, Victoria. Prince William attends memorial for last of the SAS 'Originals' // The Daily Telegraph. 19 April 2024. Архивиран от оригинала на 19 април 2024. Посетен на 20 април 2024.
  71. ↑ Prince William finishes RAF Shawbury helicopter course // BBC News. 15 януари 2010. Архивиран от оригинала на 30 декември 2022. Посетен на 20 април 2024.
  72. ↑ Prince William starts RAF rescue training on Anglesey // BBC News. 26 януари 2010. Архивиран от оригинала на 16 август 2017. Посетен на 26 January 2010.
  73. ↑ Davies, Caroline. Prince William photos offer insight into RAF working life // The Guardian. 20 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2023. Посетен на 5 ноември 2023.
  74. ↑ "The Tatler List – Duke of Cambridge". Tatler.
  75. ↑ Co-pilot Prince William rescues man from oil rig // BBC News. 5 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2015. Посетен на 17 януари 2015.
  76. ↑ Bingham, John. Prince William spearheads rescue for stricken Russian sailors // The Daily Telegraph. 27 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2014. Посетен на 11 януари 2015.
  77. ↑ Prince William to deploy to Falkland Islands // CTV News. 11 November 2011. Архивиран от оригинала на 11 юли 2012. Посетен на 11 ноември 2011.
  78. ↑ Prince William arrives in the Falkland Islands // The Guardian. 3 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 31 October 2013. Посетен на 11 февруари 2012.
  79. ↑ Argentina condemns Prince William Falklands posting // BBC News. 11 November 2011. Архивиран от оригинала на 5 януари 2012. Посетен на 5 януари 2012.
  80. ↑ Goñi, Uki. Argentina criticises Prince William's tour of duty of Falkland Islands // The Guardian. 1 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 31 юли 2013. Посетен на 11 февруари 2012.
  81. ↑ Prince William to command search and rescue missions // BBC News. 7 June 2012. Архивиран от оригинала на 25 септември 2015. Посетен на 11 януари 2015.
  82. ↑ Withnall, Adam. Prince William completes last shift as RAF pilot to take up full-time job of being royal // The Independent. 12 септември 2013. Архивиран от оригинала на 11 януари 2015. Посетен на 11 януари 2015.
  83. ↑ Prince William to swap armed forces for royal and charity duties // BBC News. 12 септември 2013. Архивиран от оригинала на 12 септември 2013. Посетен на 12 септември 2013.
  84. ↑ Malik, Shiv. Prince William leaves RAF to pursue charity work // The Guardian. 12 септември 2013. Архивиран от оригинала на 1 март 2023. Посетен на 1 март 2023.
  85. ↑ Prince William joins Battle of Britain Memorial Flight commemorations // BBC News. 11 юли 2017. Архивиран от оригинала на 16 март 2023. Посетен на 15 септември 2021.
  86. ↑ Prince William starts new job as air ambulance pilot // The Guardian. 13 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2017. Посетен на 16 декември 2016.
  87. 1 2 Prince William to join East Anglian Air Ambulance // BBC News. 7 август 2014. Архивиран от оригинала на 8 август 2014. Посетен на 7 август 2014.
  88. ↑ McMahon, Rosa. Prince William starts training for East Anglian Air Ambulance job at Norwich airport // Eastern Daily Press. Архивиран от оригинала на 1 април 2015. Посетен на 31 март 2015.
  89. ↑ Inside the trauma team where Prince William is a pilot // BBC News. 20 September 2016. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2020. Посетен на 13 декември 2020.
  90. ↑ Murray, Tom. Prince William says witnessing 'so much death' as an air ambulance pilot made him see the world as a 'darker place' // Insider. Архивиран от оригинала на 7 февруари 2024. Посетен на 19 февруари 2021.
  91. ↑ Hunt, Peter. Prince William ready to be full-time royal // BBC News. 27 July 2017. Архивиран от оригинала на 3 май 2021. Посетен на 3 май 2021.
  92. ↑ Prince William pilots last East Anglian Air Ambulance shift // BBC News. 27 юли 2017. Архивиран от оригинала на 1 март 2018. Посетен на 2 март 2018.
  93. ↑ Hunt, Peter. Prince William ready to be full-time royal // BBC News. 27 юли 2017. Архивиран от оригинала на 3 май 2021. Посетен на 3 май 2021.
  94. ↑ The Duke of Cambridge becomes patron of our charity // London's Air Ambulance Charity. Посетен на 12 март 2020.
  95. ↑ "Prince William gives up a patch of Kensington Palace lawn for Air Ambulance use". Tatler. 4 May 2020
  96. ↑ Perry, Simon; Petit, Stephanie (28 February 2023). "Kate Middleton and Prince William visit Wales ahead of a special feast day for the country". People
  97. ↑ Cramb, Auslan. Prince William and Kate Middleton return to St Andrews University for anniversary celebrations // The Daily Telegraph. 25 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 18 юли 2015. Посетен на 9 август 2015.
  98. ↑ Kate Middleton's transparent dress sparks global interest at auction // The Daily Telegraph. 12 March 2011. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 20 юни 2018.
  99. ↑ Rayner, Gordon. Royal wedding: schoolgirl dream comes true for Kate Middleton, the 'princess in waiting' // The Daily Telegraph. 17 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 20 юни 2018.
  100. ↑ Peskoe, Ashley. The start of Prince William and Kate Middleton's love story // ABC News. 12 април 2011. Архивиран от оригинала на 17 август 2015. Посетен на 28 октомври 2015.
  101. ↑ "Wills and the Real Girl". Vanity Fair. 4 November 2010
  102. ↑ Strunck, Clara (14 August 2025). "The Prince and Princess of Wales' private cottage on the Balmoral estate, Tam-Na-Ghar, provides the perfect spot for rest and relaxation". Tatler
  103. ↑ Martin, Laura (14 December 2023). "How did Prince William and Kate Middleton meet (and why did they break up, twice?)". Esquire
  104. 1 2 Prince William splits from Kate // BBC News. 14 April 2007. Архивиран от оригинала на 13 November 2010. Посетен на 7 май 2010.
  105. 1 2 Prince William, girlfriend end their relationship // CTV News. 14 април 2007. Архивиран от оригинала на 27 декември 2013. Посетен на 16 октомври 2008.
  106. ↑ William graduates from Sandhurst // BBC News. 15 декември 2006. Архивиран от оригинала на 10 януари 2016. Посетен на 28 октомври 2015.
  107. ↑ Royal wedding: The Kate Middleton story // BBC News. 16 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 10 януари 2016. Посетен на 28 октомври 2015.
  108. ↑ Rayner, Gordon. Royal wedding: schoolgirl dream comes true for Kate Middleton, the 'princess in waiting' // The Daily Telegraph. 17 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 20 юни 2018.
  109. ↑ 'Paparazzi chase' concerns prince // BBC News. 5 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 12 декември 2009. Посетен на 7 май 2010.
  110. ↑ Alleyne, Richard. Prince William Appointed Knight of the Garter // The Daily Telegraph. 16 юни 2008. Архивиран от оригинала на 1 май 2011. Посетен на 12 септември 2024.
  111. ↑ Prince William and Catherine Middleton: The royal wedding of 2011 // Britannica. Посетен на 21 ноември 2020.
  112. ↑ Prince William and Kate revisit former home of Anglesey // BBC News. 8 май 2019. Архивиран от оригинала на 12 август 2021. Посетен на 23 ноември 2020.
  113. ↑ First look inside the Duke and Duchess of Cambridge's Anglesey home // The Daily Telegraph. 23 септември 2013. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022.
  114. ↑ Karimi, Faith. Prince William chose rustic Kenyan cabin for engagement // CNN. 30 April 2011. Архивиран от оригинала на 6 ноември 2023. Посетен на 18 април 2024.
  115. ↑ Perry, Simon (16 November 2010). "Prince William and Kate Middleton are engaged!". People
  116. ↑ Petit, Stephanie (28 April 2023). "Kate Middleton reveals she and Princess Diana share the same ring size while talking about engagement ring". People
  117. ↑ Crowds cheer newly-wed couple // BBC News. 29 април 2011. Архивиран от оригинала на 29 April 2011. Посетен на 29 април 2011.
  118. ↑ 2 billion tune into Royal Wedding // News.com.au. 1 май 2011. Архивиран от оригинала на 2 май 2011. Посетен на 1 май 2011.
  119. ↑ de Moraes, Lisa. The TV Column:Counting royal wedding watchers .?.?. before the wedding? // The Washington Post. 28 април 2011. Архивиран от оригинала на 28 September 2013. Посетен на 2 септември 2013.
  120. ↑ The Prince of Wales // The Royal Family. Посетен на 10 февруари 2023.
  121. ↑ Foster, Max. Royal palace upgrade for William, Catherine and George costs $7.6 million // CNN. 26 юни 2014. Архивиран от оригинала на 12 април 2021. Посетен на 26 юни 2014.
  122. ↑ New family-size house for Duke and Duchess of Cambridge in his childhood home // The Daily Telegraph. Архивиран от оригинала на 12 януари 2022.
  123. ↑ Kate and William make media plea for privacy during stay in Norfolk // The Guardian. 7 May 2015. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2020. Посетен на 21 ноември 2020.
  124. ↑ Witchell, Nicholas. Adelaide Cottage: William and Kate to move to cottage on Windsor estate // BBC News. 22 август 2022. Архивиран от оригинала на 22 август 2022. Посетен на 22 август 2022.
  125. ↑ Saul, Heather. Royal baby: The prince meets his people in world media frenzy // The Independent. 24 юли 2013. Архивиран от оригинала на 11 януари 2015. Посетен на 11 януари 2015.
  126. ↑ Royal baby: Kate gives birth to boy // BBC News. 22 юли 2013. Архивиран от оригинала на 23 юли 2013. Посетен на 22 юли 2013.
  127. ↑ Royal baby: Duchess of Cambridge gives birth to daughter // BBC News. 2 май 2015. Архивиран от оригинала на 2 май 2015. Посетен на 2 май 2015.
  128. ↑ Royal baby: Duchess of Cambridge gives birth to boy // BBC News. 23 април 2018. Архивиран от оригинала на 20 юни 2018. Посетен на 21 юли 2018.
  129. ↑ Pasquini, Maria. Prince William and Kate Middleton Mourn the Death of Family Dog Lupo: 'We Will Miss Him So Much' // 22 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  130. ↑ Petit, Stephanie. Kate Middleton and Prince William Bring Their Dog Orla to Charity Polo Match! // People. 6 юли 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  131. ↑ Prince William marks the end of the first term of his third university year with an interview // Prince of Wales, 14 декември 2003. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2008. Посетен на 31 May 2008.
  132. ↑ Prince William marks the end of the first term of his third university year with an interview // The Prince of Wales. Посетен на 31 май 2008.
  133. ↑ Barber, Richard. The Story of Ludgrove. Oxford, Guidon Publishing, 2004. ISBN 0-9543617-2-5. с. 244 – 245.
  134. ↑ Pierce, Andrew. Prince William has 'Harry Potter' scar from golf accident // The Telegraph. UK, 18 март 2009. Архивиран от оригинала на 26 април 2018. Посетен на 13 септеври 2022.
  135. ↑ Barcelona, Ainhoa. 17 times the royals have sported injuries // Hello!. 6 април 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  136. ↑ Covid-19: Prince William 'tested positive in April' // BBC, 2 ноември 2020. Посетен на 13 септември 2022.
  137. ↑ Ward, Victoria. Prince William was 'very ill' with Covid, sources suggest, amid questions about decision not to go public // The Daily Telegraph. 2 ноември 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 13 септември 2022.
  138. ↑ Nicholl, Katie; Vanderhoof, Erin (2 ноември 2020). "Prince William's Coronavirus Diagnosis Was 'No Secret' Among the Royal Family". Vanity Fair. Condé Nast. Посетено на 13 септември 2022
  139. ↑ The Prince of Wales: Prince William: Biography: Growing Up // Clarence House. Архивиран от оригинала на 15 юни 2008. Посетен на 16 октомври 2008.
  140. ↑ Supporting The Queen // The Royal Family. Посетен на 3 May 2021.
  141. ↑ Kate and William become Duke and Duchess of Cambridge // BBC News. 29 април 2011. Архивиран от оригинала на 30 април 2011. Посетен на 13 септември 2022.
  142. ↑ Beckford, Martin. Prince William and Kate Middleton's new titles revealed // The Daily Telegraph, 29 April 2011. Архивиран от оригинала на 2 May 2011. Посетен на 3 June 2011.
  143. ↑ Canada welcomes William and Kate as they begin first official overseas trip // The Guardian. 30 June 2011. Архивиран от оригинала на 7 December 2022. Посетен на 4 May 2024.
  144. ↑ 'Unstuffy royal couple' a hit on Canada tour // BBC News. 9 July 2011. Архивиран от оригинала на 3 June 2024. Посетен на 25 June 2024.
  145. ↑ Royals made ambassadors of London 2012 Olympic Games // The Guardian. 1 декември 2011. Архивиран от оригинала на 30 септември 2013. Посетен на 14 септември 2022.
  146. ↑ Royals made ambassadors of London 2012 Olympic Games // The Guardian. 1 December 2011. Архивиран от оригинала на 30 September 2013. Посетен на 13 December 2012.
  147. ↑ Singh, Anita. Jubilee: royal trip to paradise for Duke and Duchess // The Telegraph. 15 декември 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2016. Посетен на 14 септември 2022.
  148. ↑ Kate Middleton pretty in pink Emilia Wickstead at Queen's Jubilee lunch // Marie Claire. 18 май 2012. Посетен на 14 септември 2022.
  149. ↑ Sutherland, Mark (5 юни 2012). "Paul McCartney, Elton John Honor Queen at Diamond Jubilee Concert". Rolling Stone. Посетено на 14 септември 2022 г.
  150. ↑ Diamond Jubilee Pageant Guests, The Telegraph, 3 юни 2012. Посетено на 14 септември 2022 г.
  151. ↑ Prince William hosts his first investiture // BBC News. 17 October 2013. Архивиран от оригинала на 18 March 2021. Посетен на 12 December 2020.
  152. ↑ Royal visit: Prince William and Kate arrive in Sydney with Prince George for 10-day Australian tour // ABC News. 15 April 2014. Архивиран от оригинала на 25 November 2020. Посетен на 21 November 2020.
  153. ↑ Prince William and Kate enjoy tea with veterans in Normandy // 6 юни 2014. Посетен на 14 септември 2022.
  154. ↑ Prince William and Kate visit poppy moat Tower of London WWI display // Evening Standard. 5 August 2014. Архивиран от оригинала на 28 February 2023. Посетен на 28 February 2023.
  155. ↑ Prince William holds first talks with President Obama // BBC News. 9 декември 2014. Архивиран от оригинала на 23 август 2018. Посетен на 21 July 2018.
  156. ↑ Gardner, Bill. Duke and Duchess of Cambridge in the USA: live // The Telegraph. 9 декември 2014. Архивиран от оригинала на 2 март 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  157. ↑ Prince William arrives in Japan for four-day visit // 26 февруари 2015. Посетен на 16 септември 2022.
  158. ↑ Prince William arrives in China and invites President Xi for state visit // The Telegraph. 2 март 2015. Архивиран от оригинала на 25 December 2015. Посетен на 16 септември 2022.
  159. ↑ The Duke and Duchess of Cambridge: Spring 2016 visit announcement // The Duke and Duchess of Cambridge official website. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2017. Посетен на 30 януари 2018.
  160. ↑ Profile: Catherine, Duchess of Cambridge // BBC News. 1 май 2016. Посетен на 16 септември 2022.
  161. ↑ Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton, Prince William And Their Kids In Canada: Behind The Adoring Welcome // Forbes. 26 септември 2016. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  162. ↑ Inside Prince William's First Visit to Vietnam // Vogue. 16 ноември 2016. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  163. ↑ Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton And Prince William Charm Paris: Best Photos Of A Glamorous Diplomatic Trip // Forbes. 18 март 2017. Посетен на https://web.archive.org/web/20171015202138/https://www.dukeandduchessofcambridge.org/news-and-diary/12259/press-release.
  164. ↑ Furness, Hannah. Prince George takes some gentle coaxing from his father as royals arrive in Poland for 'Brexit diplomacy' tour // The Telegraph. 17 юли 2017. Архивиран от оригинала на 1 March 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  165. ↑ Rodriguez, Cecilia. Kate Middleton, Prince William And Kids In Germany: The Best Photos From Their Charm And Fashion Diplomacy // Forbes. 21 юли 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  166. ↑ Duboff, Josh. Kate Middleton Repeats an Iconic Look in Belgium // Vanity Fair, 31 юли 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  167. ↑ Gajanan, Mahita (30 January 2018). "See Prince William and Kate Middleton With the Swedish Royal Family". Time. Архивирано от оригинала на 30 януари 2018. Посетен на 14 септември 2022
  168. ↑ Royals to fly the flag amid Brexit talks // 3 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  169. ↑ William and Kate to visit Paris as part of Brexit charm offensive // The Guardian. 16 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  170. ↑ Duke and Duchess of Cambridge to visit Germany and Poland // 3 март 2017. Посетен на 14 септември 2022.
  171. ↑ Prince William Lands in Jordan for 'Historic' Middle East Trip // The New York Times. 24 юни 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  172. ↑ Heller, Jeffrey. UK's Prince William visits Jerusalem holy sites, great-grandmother's tomb // Reuters, 28 юни 2018. Посетен на 14 септември 2022.
  173. ↑ Facebook Instagram Twitter Youtube The Duke and Duchess of Cambridge in Northern Ireland: Day One // The Royal Family. 27 февруари 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  174. ↑ Moniuszko, Sara M. Duchess Kate stuns in red coat for surprise Northern Ireland visit with Prince William // 27 февруари 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  175. ↑ Furness, Hannah. Duke and Duchess of Cambridge defy security fears with plan to retrace Diana's footsteps during royal tour of Pakistan // The Telegraph. The Daily Telegraph, 29 юни 2019. Архивиран от оригинала на 29 юни 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  176. ↑ Puente, Maria. Prince William heads to Persian Gulf for visit spotlighting his growing diplomatic profile // 29 ноември 2019. Посетен на 14 септември 2022.
  177. ↑ Puente, Maria. Prince William and Duchess Kate arrive in Ireland for first official royal visit // 3 март 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  178. ↑ Foussianes, Chloe. Prince William and Kate Middleton Meet with Ukraine's President and First Lady at Buckingham Palace // 7 октомври 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  179. ↑ Covid: William and Kate plan train tour to thank key workers // 5 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  180. ↑ Perry, Simon. Kate Middleton and Prince William Kick Off Final Day of Royal Train Tour with Trip to a Castle! // People. 8 декември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  181. ↑ The Royal Train Tour // The Royal Family. Посетен на 14 септември 2022.
  182. ↑ Davies, Caroline. Lukewarm welcome for William and Kate in royal tour of Scotland and Wales // 8 декември 2020. Посетен на 14 септември 2022.
  183. ↑ Neilan, Catherine. UK drops law-breaking clauses from Internal Market Bill after reaching new Brexit agreement with EU // The Telegraph. 8 декември 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  184. ↑ In pictures: Prince William and Kate visit Scotland // BBC. 27 май 2021. Посетен на 14 септември 2022.
  185. ↑ Holden, Michael. Are you supposed to be enjoying yourselves? Queen Elizabeth asks G7 // Reuters. 12 юни 2021. Посетен на 14 септ. 2022.
  186. ↑ "Queen hosts reception at Eden Project with Royal family and G7 leaders", Cornwall Live, 11 юни 2021, посетен на 14 септ. 2022
  187. ↑ Nicholl, Katie (11 June 2021). "Prince William and Kate Make Royal History at the G7". Vanity Fair. Посетен на 14 септември 2022
  188. ↑ Caribbean tour: Prince William says future is for the people to decide // BBC News. 27 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  189. ↑ White, Nadine. William and Kate's royal visit to the Caribbean is offensively tone deaf // The Independent. 23 март 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  190. ↑ UK's Prince William thanks 'Windrush' generation as memorial unveiled // Reuters. 23 юни 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  191. ↑ White, Nadine. Prince William tells Windrush victims 'racism remains all-too familiar for Black people in Britain' // The Independent. 22 юни 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  192. ↑ Davies, Caroline. Queen remains 'very much in charge' even as Charles makes speech // The Guardian. 10 май 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  193. ↑ William and Kate named Prince and Princess of Wales by the King // BBC News. 9 September 2022. Архивиран от оригинала на 9 September 2022. Посетен на 9 September 2022.
  194. ↑ Clear, Stephen. Prince of Wales: why William inheriting the title from Charles has sparked a debate // The Conversation. Архивиран от оригинала на 22 December 2022. Посетен на 22 December 2022.
  195. ↑ Prince of Wales has no plans for investiture, Kensington Palace confirms // BBC News. 16 November 2022. Архивиран от оригинала на 11 April 2023. Посетен на 19 November 2022.
  196. ↑ Ward, Victoria. Prince William waives rent on lifeboat stations, school fields and village halls // The Daily Telegraph. 6 July 2025. Архивиран от оригинала на 6 July 2025.
  197. ↑ Victoria Arbiter. Opinion: Why Prince William is right to go back to school // CNN. 8 January 2014. Архивиран от оригинала на 24 April 2016. Посетен на 14 April 2016.
  198. ↑ Davies, Caroline. King to receive extra £45m of public money as crown estate income soars // The Guardian. 23 July 2024. Архивиран от оригинала на 4 July 2025. Посетен на 24 July 2024.
  199. ↑ Prince and Princess of Wales visit nation for first time // BBC News. 28 September 2022. Архивиран от оригинала на 30 September 2022. Посетен на 30 September 2022.
  200. ↑ Elston, Laura. King, William and Kate condemn 'horrors' of Hamas' attacks on Israel // The Independent. 11 October 2023. Архивиран от оригинала на 17 October 2023. Посетен на 20 February 2024.
  201. ↑ Coughlan, Sean. Prince William: 'Too many killed' in Israel-Gaza war // BBC News. 20 February 2024. Архивиран от оригинала на 20 February 2024. Посетен на 20 February 2024.
  202. ↑ Caughlan, Sean. Prince William pulls out of memorial service due to 'personal matter' // BBC News. 27 February 2024. Архивиран от оригинала на 27 February 2024. Посетен на 27 February 2024.
  203. ↑ Prince William meets Trump at Notre-Dame reopening // BBC News. 7 December 2024. Архивиран от оригинала на 7 December 2024. Посетен на 7 December 2024.
  204. ↑ Furness, Hannah. Prince William's most significant duty on world stage to date // The Daily Telegraph. 26 April 2025. Архивиран от оригинала на 26 April 2025. Посетен на 26 April 2025.
  205. ↑ Furness, Hannah. Prince William: I’m not afraid of changing the monarchy // The Daily Telegraph. 3 October 2025. Архивиран от оригинала на 3 October 2025. Посетен на 4 October 2025.
  206. ↑ Princes help prepare tsunami aid // BBC News. Архивиран от оригинала на 1 June 2022. Посетен на 20 May 2024.
  207. ↑ Vanderhoof, Erin (23 August 2023). "Prince William and Princess Kate are on the cover of a magazine about mountain rescues". Vanity Fair
  208. ↑ Vanderhoof, Erin (22 October 2020). "Prince William follows in Diana's footsteps at the Royal Marsden Hospital". Vanity Fair
  209. ↑ Furness, Hannah. Princess of Wales visits cancer hospital where she was treated // The Daily Telegraph. 14 January 2025. Архивиран от оригинала на 14 January 2025. Посетен на 14 January 2025.
  210. ↑ What is the Concert for Diana? // BBC News. 13 August 2015. Архивиран от оригинала на 17 October 2015. Посетен на 12 December 2020.
  211. ↑ Princes embark on Africa charity bike ride // Reuters. 18 October 2008. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 4 July 2022.
  212. ↑ Prince William to become patron of 100 Women in Hedge Funds' philanthropic initiatives // Посетен на 13 November 2011.
  213. ↑ Prince William to take over as Bafta president // Times of Malta. 22 February 2010. Архивиран от оригинала на 14 May 2024. Посетен на 14 May 2024.
  214. ↑ Goldbart, Max. BAFTA launches Prince William-backed bursary and membership tier for emerging creatives // Deadline. 27 January 2022. Архивиран от оригинала на 27 January 2022. Посетен на 5 October 2025.
  215. ↑ Ward, Victoria (16 March 2011). "William and Kate ask for charity donations in lieu of wedding gifts – Prince William and Kate Middleton have asked wedding guests and well wishers to donate to their own special charitable fund rather than give them presents, St James's Palace has announced". The Daily Telegraph
  216. ↑ Ng, Kate. William and Kate update name of Royal Foundation to include new titles // The Independent. 11 September 2022. Архивиран от оригинала на 24 September 2022. Посетен на 2 May 2024.
  217. 1 2 Furness, Hannah. Prince William praises 'best of British' community spirit in crisis // The Daily Telegraph. 12 April 2020. Архивиран от оригинала на 18 April 2022. Посетен на 26 May 2024.
  218. ↑ Perry, Simon. "Kate Middleton and Prince William arrive in Scotland for first stop of British tour on royal train". People
  219. ↑ Covid-19: Prince William visits King's Lynn vaccination centre // BBC News. Архивиран от оригинала на 22 February 2021. Посетен на 4 March 2021.
  220. ↑ Covid-19: Prince William and Kate urge people to get vaccine // BBC News. Архивиран от оригинала на 2 March 2021. Посетен на 4 March 2021.
  221. ↑ Crane, Emily. Prince William reportedly helped Afghan officer, family escape Kabul // Fox News. 3 September 2021. Архивиран от оригинала на 3 September 2021. Посетен на 4 September 2021.
  222. ↑ Ward, Victoria. Duke of Cambridge intervened to get Afghan family out of Kabul // The Daily Telegraph. 3 September 2021. Архивиран от оригинала на 26 September 2022. Посетен на 14 May 2024.
  223. ↑ Furness, Hannah. The Queen makes 'generous' private donation to Ukraine fund as Royal family shows its support // The Daily Telegraph. 3 March 2022. Архивиран от оригинала на 5 March 2022. Посетен на 5 March 2022.
  224. ↑ Adams, Charley. Turkey-Syria earthquake: King thanked for 'generous' donation to DEC disaster appeal // BBC News. 9 February 2023. Архивиран от оригинала на 8 February 2023. Посетен на 9 February 2023.
  225. ↑ Henni, Janine (25 July 2023). "Prince William Announces New Patronage at Hospital Where George, Charlotte and Louis Were Born". People
  226. ↑ Hennessey, Ted. William and Kate to donate privately to Hurricane Beryl relief efforts // The Independent. 3 July 2024. Архивиран от оригинала на 4 July 2024. Посетен на 4 July 2024.
  227. ↑ Ward, Victoria. Prince William buys round for Aston Villa fans at Birmingham pub // The Daily Telegraph. 15 January 2025. Архивиран от оригинала на 16 January 2025. Посетен на 16 January 2025.
  228. ↑ Prince praises paramedics in 'stressful' jobs // BBC News. 15 January 2025. Архивиран от оригинала на 16 January 2025. Посетен на 16 January 2025.
  229. ↑ Prince William becomes Patron of the Tusk Trust // The Royal Family. Посетен на 14 May 2024.
  230. ↑ "Prince William bids bon voyage to fundraising cross-Africa cyclists". Hello!. 1 April 2008
  231. ↑ Perry, Simon (22 November 2021). "Prince William steps out to honor conservation heroes as he continues fight against climate change". People
  232. ↑ Prince Harry and Prince William's first joint official royal tour to Africa in pictures // The Daily Telegraph. 17 June 2010. Архивиран от оригинала на 15 May 2024. Посетен на 15 May 2024.
  233. ↑ Stanford, Peter. Gyles Brandreth: 'Like Prince Philip, William is very hands-on – but there is a restraint about him' // The Daily Telegraph. 27 April 2024. Архивиран от оригинала на 13 May 2024. Посетен на 14 May 2024.
  234. ↑ Ward, Victoria. Prince William refuses to reveal how much tax he pays // The Daily Telegraph. 24 July 2024. Архивиран от оригинала на 24 July 2024. Посетен на 24 July 2024.
  235. ↑ UfW Taskforces // Royal Foundation. Посетен на 17 October 2020.
  236. ↑ Prince William 'calls for Buckingham Palace ivory to be destroyed' // The Guardian. 17 February 2014. Архивиран от оригинала на 4 April 2023. Посетен на 4 April 2023.
  237. ↑ Daunton, Nichola. Why Prince William is wrong to blame habitat loss on population growth in Africa // Euronews. 24 November 2021. Архивиран от оригинала на 25 November 2021. Посетен на 26 November 2021.
  238. ↑ Ali, Rasha. Prince William urges leaders to take action against climate change in his first Ted Talk // USA Today. Архивиран от оригинала на 9 February 2024. Посетен на 15 May 2024.
  239. ↑ Ali, Rasha. Prince William urges leaders to take action against climate change in his first Ted Talk // USA Today. Архивиран от оригинала на 9 February 2024. Посетен на 15 May 2024.
  240. ↑ Puente, Maria. Prince William champions wildlife as he takes over conservation patronages from royal grandparents // USA Today. 19 October 2020. Архивиран от оригинала на 20 October 2020. Посетен на 20 October 2020.
  241. ↑ O'Grady, Sean. Prince William – A Planet For Us All, review: It's easy to be cynical, but I found it surprisingly moving // The Independent. 6 October 2020. Архивиран от оригинала на 29 October 2021. Посетен на 14 October 2021.
  242. ↑ Kirkpatrick, Emily (24 February 2021). "Prince William secretly helped support the families of murdered park rangers in the Congo". Vanity Fair
  243. ↑ Stephanie, Petit (27 July 2022). "Prince William mourns park ranger who was murdered in South Africa: 'I'm deeply saddened". People
  244. ↑ Adesina, Precious (11 October 2018). "Prince William urges tougher punishment for poachers and wildlife smugglers". Time
  245. ↑ Patterson, Charmaine (18 August 2022). "Prince William praises the 63-month sentence given to wildlife trafficker: 'Significant victory'". People
  246. 1 2 LGBT Awards: Prince William honoured for supporting community // BBC News. 13 May 2017. Архивиран от оригинала на 14 December 2018. Посетен на 14 December 2020.
  247. ↑ Siddique, Haroon. Prince William appears on cover of gay magazine Attitude // The Guardian. 15 June 2016. Архивиран от оригинала на 3 September 2021. Посетен на 4 September 2021.
  248. ↑ Wylie, Catherine. William jokes he is 'underdressed' in film for Pride Month // The Independent. Архивиран от оригинала на 2 September 2023. Посетен на 30 June 2023.
  249. ↑ Petit, Stephanie; Perry, Simon (10 June 2019). "Prince William marks landmark birthday of charity that was a favorite of mom Princess Diana". People
  250. ↑ Samuelson, Kate. How Princes William and Harry are carrying on causes close to Princess Diana's heart // Time. 25 August 2017. Архивиран от оригинала на 7 June 2018. Посетен на 24 July 2021.
  251. ↑ Picheta, Rob. Prince William launches mental health website // CNN. 11 September 2018. Архивиран от оригинала на 20 February 2022. Посетен на 19 February 2022.
  252. ↑ William, Kate, Harry and Meghan launch mental health text line Shout // BBC News. 10 May 2019. Архивиран от оригинала на 10 May 2019. Посетен на 10 May 2019.
  253. ↑ Prince William reveals he is secret helpline volunteer // BBC News. 6 June 2020. Архивиран от оригинала на 9 June 2020. Посетен на 22 June 2022.
  254. ↑ "Prince William on Diana, Princess of Wales". GQ. 29 May 2017
  255. ↑ Coronavirus: William and Kate urge nation to look after their mental health // BBC News. 29 March 2020. Архивиран от оригинала на 17 January 2023. Посетен на 3 June 2024.
  256. ↑ "The Cambridges introduce a mental health program for COVID-19 frontline workers". Harpers Bazaar. 22 April 2020
  257. ↑ Perry, Simon. Prince William makes surprise trip to Northern Ireland to pay tribute to frontline workers // People. 9 September 2020. Архивиран от оригинала на 30 October 2020. Посетен на 27 October 2020.
  258. ↑ "Kate Middleton and Prince William lead celebrities in a 'Mental Health Minute' broadcast". People
  259. ↑ Petit, Stephanie (13 May 2022). "Kate Middleton and Prince William interrupt radio stations across the U.K. with a Mental Health Minute". People
  260. ↑ Prince and Princess of Wales take over Radio 1 Newsbeat // BBC News. 11 October 2022. Архивиран от оригинала на 10 October 2022. Посетен на 11 October 2022.
  261. ↑ McTaggart, India. Prince of Wales shakes-up running of Duchy of Cornwall with mental health scheme // The Daily Telegraph. 14 September 2023. Архивиран от оригинала на 14 September 2023. Посетен на 14 September 2023.
  262. ↑ Perry, Simon (14 September 2023). "Kate Middleton and Prince William join school children for some outdoor learning around a campfire". People
  263. ↑ Perry, Simon (10 October 2023). "Kate Middleton and Prince William step out for World Mental Health Day". People
  264. ↑ Ward, Victoria. Prince of Wales pledges mental health support for Duchy of Cornwall farmers // The Daily Telegraph. 17 May 2024. Архивиран от оригинала на 18 May 2024. Посетен на 19 May 2024.
  265. ↑ Gordon-Farleigh, Neve. William and Kate fund Norfolk mental health pilot // BBC News. 21 December 2024. Архивиран от оригинала на 21 December 2024. Посетен на 21 December 2024.
  266. ↑ Bullock, Clara. Prince William to appear on Clarkson's Farm // BBC News. 26 March 2025. Архивиран от оригинала на 26 March 2025. Посетен на 26 March 2025.
  267. ↑ McTaggart, India. Prince William to appear on Clarkson's Farm // The Daily Telegraph. 26 March 2025. Архивиран от оригинала на 27 March 2025. Посетен на 27 March 2025.
  268. ↑ Pook, Sally. William becomes patron of the homeless // The Daily Telegraph. 14 September 2005. Архивиран от оригинала на 1 May 2024. Посетен на 20 May 2024.
  269. ↑ Press Association. Prince William sleeps rough for a night // The Guardian. 22 December 2009. Архивиран от оригинала на 18 March 2021. Посетен на 19 February 2021.
  270. ↑ Perry, Simon (13 November 2019). "Prince William follows in Princess Diana's footsteps fighting homelessness on poignant anniversary". People
  271. ↑ Furness, Hannah. Prince William named patron of homeless charity he visited with Princess Diana as a child // The Daily Telegraph. 13 February 2019. Архивиран от оригинала на 16 March 2023. Посетен на 20 May 2024.
  272. ↑ Foussianes, Chloe (13 February 2019). "Prince William is now patron of a charity he visited with Princess Diana as a child". Town & Country
  273. ↑ Kirkpatrick, Emily (2 October 2020). "Prince William discusses the pandemic's "frightening" impact on the homeless community". Vanity Fair
  274. ↑ Betancourt, Bianca (6 January 2021). "Prince William secretly volunteered at a homeless shelter over the holidays". Harper's Bazaar
  275. ↑ Prince William spotted selling Big Issue in central London // BBC News. 9 June 2022. Архивиран от оригинала на 9 June 2022. Посетен на 9 June 2022.
  276. ↑ Rhoden-Paul, Andre. Prince of Wales sells Big Issue in supermarket // BBC News. 5 December 2023. Архивиран от оригинала на 5 December 2023. Посетен на 5 December 2023.
  277. 1 2 Ward, Victoria. Prince William says his life's work will be to end homelessness // The Daily Telegraph. 26 June 2023. Архивиран от оригинала на 25 June 2023. Посетен на 26 June 2023.
  278. 1 2 D'Agata, Charlie. Prince William launches "Homewards" initiative in a bid to "finally end homelessness" in the U.K. // CBS News. Архивиран от оригинала на 2 September 2023. Посетен на 2 September 2023.
  279. ↑ Owen, Brodie. Nansledan: Prince William to build homes for homeless on Duchy land // BBC News. 18 February 2024. Архивиран от оригинала на 19 February 2024. Посетен на 18 February 2024.
  280. ↑ Perry, Simon (19 February 2024). "Prince William announces $4m plan to build homes for the unhoused on his Cornwall estate". People
  281. ↑ Why is the royal family obsessed with polo? // Посетен на 3 December 2020.
  282. ↑ Prince George to support Aston Villa, says William // BBC News. 26 October 2013. Архивиран от оригинала на 29 October 2013. Посетен на 24 December 2013.
  283. ↑ Bates, Stephen. William, the footballer prince, to become FA president // The Guardian. 16 September 2005. Архивиран от оригинала на 20 June 2023. Посетен на 20 May 2024.
  284. ↑ Prince William to watch namesake cup tie // WalesOnline. 24 November 2007. Архивиран от оригинала на 26 January 2012. Посетен на 29 April 2011.
  285. ↑ Prince watches Wales lose his cup // BBC News. 24 November 2007. Архивиран от оригинала на 11 January 2009. Посетен на 29 April 2011.
  286. ↑ Prince William to succeed Queen as Welsh Rugby Union patron // BBC News. 20 December 2016. Архивиран от оригинала на 9 February 2023. Посетен на 9 February 2023.
  287. ↑ Ward, Victoria. Prince William refuses to reveal how much tax he pays // The Daily Telegraph. 24 July 2024. Архивиран от оригинала на 24 July 2024. Посетен на 24 July 2024.
  288. ↑ Prince William and David Cameron caught up in Fifa corruption scandal // The Daily Telegraph. 27 June 2017. Архивиран от оригинала на 13 March 2020.
  289. ↑ Video: David Cameron and Prince William implicated in FIFA corruption probe // Belfast Telegraph. 28 June 2017. Архивиран от оригинала на 14 September 2019.
  290. ↑ Savage, Nic. Peter FitzSimons condemns Prince William and England's Football Association for controversial World Cup vote // news.com.au. 28 June 2020. с. 1. Архивиран от оригинала на 28 June 2020. Посетен на 28 June 2020.
  291. ↑ Duke of Cambridge: Football Association president calls for racist abuse of footballers to stop // BBC News. 31 January 2021. Архивиран от оригинала на 21 February 2021. Посетен на 19 February 2021.
  292. ↑ Prince William criticises 'damaging' European Super League plans // The Athletic. 19 April 2021. Архивиран от оригинала на 20 April 2021. Посетен на 19 April 2021.
  293. ↑ Hassan, Jennifer. Boris Johnson, Prince William condemn racist abuse of England's Black players // The Washington Post. 12 July 2021. Архивиран от оригинала на 9 August 2022. Посетен на 24 October 2021.
  294. ↑ Prince William becomes patron of English Swimming School's Association and Mountain Rescue // The Royal Family. Посетен на 20 May 2024.
  295. ↑ Prince William in Cardiff to launch WRU Coach Core scheme // BBC News. 1 October 2015. Архивиран от оригинала на 27 September 2016. Посетен на 9 January 2020.
  296. ↑ Football, Prince William and Our Mental Health // BBC One. 28 May 2020. Архивиран от оригинала на 26 May 2020. Посетен на 29 May 2020.
  297. ↑ Wardrop, Murray. Prince William arrives at polo on Ducati motorcycle // The Daily Telegraph. 6 July 2009. Архивиран от оригинала на 20 December 2023. Посетен на 20 May 2024.
  298. ↑ Prince William becomes British Sub-Aqua Club president // BBC News. 10 May 2014. Архивиран от оригинала на 6 August 2015. Посетен на 20 May 2024.
  299. ↑ Prince William wins bandy hockey shootout in Sweden // BBC News. 30 January 2018. Архивиран от оригинала на 6 December 2022. Посетен на 20 May 2024.
  300. ↑ Low, Valentine. Prince of Wales criticised by Michael Sheen over England support // The Times. Архивиран от оригинала на 21 December 2022. Посетен на 19 November 2022.
  301. ↑ 'The drive home will be tense': Prince William and Kate cheer on opposite sides at Wales vs England // The Daily Telegraph. 26 February 2023. Архивиран от оригинала на 31 May 2023. Посетен на 1 June 2023.
  302. ↑ Davies, Caroline. Prince William faces criticism for not attending Women's World Cup final // The Guardian. 20 August 2023. Архивиран от оригинала на 20 August 2023. Посетен на 22 August 2023.
  303. ↑ Vassell, Nicole. Prince William shares message after criticism for missing women's World Cup Final // The Independent. 20 August 2023. Архивиран от оригинала на 20 August 2023. Посетен на 22 August 2023.
  304. ↑ Newton, Jennifer. Prince William and Kate Middleton's new titles and roles as Charles becomes King // Daily Mirror. London, 8 септември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  305. ↑ Duke of Cornwall and Cambridge // royal.uk. Архивиран от оригинала на 9 септември 2022. Посетен на 9 септември 2022.
  306. ↑ William and Kate named Prince and Princess of Wales by the King // BBC News. 9 септември 2022. Посетен на 14 септември 2022.
  307. ↑ Announcement of titles // Buckingham Palace. Посетен на 29 април 2011.
  308. ↑ "No. 59798". The London Gazette. 1 June 2011. с. 10297.
  309. ↑ Holyrood Week 2021 // royal.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  310. ↑ Duke of Cambridge to be Patron of the Thin Red Line Appeal // royal.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  311. ↑ The Duke of Rothesay and The Earl of Strathearn attend The Royal Edinburgh Military Tattoo // princeofwales.gov.uk. Посетен на 6 февруари 2022.
  312. ↑ Furness, Hannah. Royal family title changes: William and Kate become Prince and Princess of Wales // The Daily Telegraph. 10 септември 2022. Архивиран от оригинала на 10 септември 2022. Посетен на 10 септември 2022.
  313. ↑ Elston, Laura. How the Royal Family's Titles Have Now Changed After the Death of the Queen // Bloomberg News. 8 септември 2022. Архивиран от оригинала на 10 септември 2022. Посетен на 10 септември 2022.
  314. ↑ Watch: King Charles's first speech in full // BBC News. Посетен на 9 септември 2022.
  315. ↑ The Duke of Cambridge: Styles and Titles // Royal.
  316. ↑ New appointments to the Order of the Thistle, 29 май 2012 // Official website of the British royal family. Посетен на 23 април 2018.
  317. ↑ Palmer, Richard. Is Camilla's promotion first step to becoming Queen? // Daily Express. 10 юни 2016. Посетен на 1 юни 2020.
  318. ↑ Duke of Cambridge becomes Aide-de-Camp to the Queen // The Telegraph. 17 March 2013. Архивиран от оригинала на 10 юни 2016. Посетен на 6 May 2016.
  319. ↑ Titles and succession: Royal Family name // Royal. Посетен на 15 октомври 2008.
  320. ↑ The Royal Family Name // The Official Website of the British Monarchy. Посетен на 14 октомври 2018.
  321. ↑ A working day in the life of Flight Lieutenant Wales // Clarence House. Посетен на 30 януари 2013. The Duke of Cambridge – who is known in his Royal Air Force working life as Flight Lieutenant Wales
  322. ↑ Prince William Begins Military School // Архивиран от оригинала на 6 юли 2018. Посетен на 6 юли 2018.
  323. 1 2 "No. 58245". The London Gazette (Supplement). 13 February 2007. с. 2075.
  324. ↑ "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 119.
  325. ↑ "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 107.
  326. 1 2 3 Honours and Awards BUCKINGHAM PALACE
  327. ↑ "No. 58580". The London Gazette (Supplement). 15 January 2008. с. 493.
  328. ↑ "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 117.
  329. ↑ "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 106.
  330. ↑ "No. 58580". The London Gazette (Supplement). 15 January 2008. с. 496.
  331. ↑ "No. 58941". The London Gazette (Supplement). 6 January 2009. с. 123.
  332. ↑ RAF – Senior Appointments // Архивиран от оригинала на 5 July 2017. Посетен на 22 януари 2016.
  333. ↑ "No. 61462". The London Gazette (Supplement). 4 January 2016. с. 108.
  334. ↑ Duke of Cambridge becomes Aide-de-Camp to the Queen // The Telegraph. 17 март 2013. Архивиран от оригинала на 10 юни 2016. Посетен на 6 май 2016.
  335. ↑ Prince William becomes honorary barrister // The Daily Telegraph. 7 юли 2009. Архивиран от оригинала на 27 юни 2019. Посетен на 27 юни 2019.
  336. ↑ Office of the Prince of Wales. Prince William becomes a Royal Fellow of the Royal Society // Queen's Printer. Архивиран от оригинала на 7 май 2011. Посетен на 1 May 2011.
  337. ↑ His Royal Highness Prince William, Duke of Cambridge KG KT ADC(P) FRS Royal Fellow // Royal Society. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2015.
  338. ↑ RSE Welcomes 60 New Fellows // rse.org.uk. Архивиран от оригинала на 6 март 2017. Посетен на 14 March 2017.
  339. ↑ Prince William receives Honorary Fellowship from Royal Society of Medicine – Royal Central // royalcentral.co.uk. Архивиран от оригинала на 23 май 2018. Посетен на 28 ноември 2018. (на британски английски)
  340. ↑ Prince William appointed Lord High Commissioner to the General Assembly of the Church of Scotland 2021 // gov.uk. 22 март 2021. Посетен на 15 септември 2022.
  341. 1 2 3 4 Standards // Prince of Wales. Архивиран от оригинала на 7 юни 2016. Посетен на 31 август 2016.
  342. ↑ The Prince of Wales // Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  343. ↑ New Flags for The Prince of Wales and The Duke of Cambridge // Office of the Governor General. 29 юни 2011. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  344. ↑ Canadian Flags of the Royal Family // Canadian Crown. Government of Canada. Архивиран от оригинала на 2 януари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  345. ↑ Prince William, Duke of Cambridge // Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивиран от оригинала на 6 февруари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  346. ↑ Huberty, Michel (1994). L'Allemagne dynastique. Volume 7 ("Oldenbourg"). Le Perreux-sur-Marne: Giraud. ISBN 2-901138-07-1, ISBN 978-2-901138-07-5.
  347. ↑ Michel Huberty, L'Allemagne dynastique, Volume 7, Giraud, 1994, ISBN 2-901138-07-1, ISBN 978-2-901138-07-5
  348. ↑ Williamson, D (1981) "The Ancestry of Lady Diana Spencer". Genealogist's Magazine 20(6): 192–199; 20(8): 281–282
  349. ↑ Williamson, D (1981) "The Ancestry of Lady Diana Spencer". Genealogist's Magazine 20(6): 192–199; 20(8): 281–282
  350. ↑ Reitwiesner, William Addams. The Ethnic ancestry of Prince William // wargs.com. Архивиран от оригинала на 16 януари 2013. Посетен на 24 December 2012.
  351. ↑ Sinha, Kounteya. Hunt on for Prince William's distant cousins in Surat // The Times of India. 16 юни 2013. Архивиран от оригинала на 28 септември 2013. Посетен на 11 август 2013.
  352. ↑ A Royal Revelation // BritainsDNA. Архивиран от оригинала на 17 юли 2013. Посетен на 11 август 2013.
  353. ↑ Hern, Alex. Are there ethical lapses in the Times' story on William's 'Indian ancestry'? // New Statesman. 14 юни 2013. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 11 август 2013. Въпреки че Елиза Кюарк наистина е смятана за арменка, не е особено изненадващо тя да е имала индийски предци; арменската диаспора е била в Индия от векове по времето на нейното раждане и дори най-островните общности са склонни да изпитват генетично смесване през този период от време.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William, prince of Wales в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уилям_Уелски&oldid=12716213“.