Уилям Уимзът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Уимзът
William Wimsatt
американски литературен теоретик
Роден
Починал
17 декември 1975 г. (68 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Теория на литературата, Английска литература
Образование Джорджтаунски университет
Йейлски университет
Работил в Йейлски университет
Публикации The Verbal Icon: Studies in the Meaning of Poetry (1954)
Повлиян Аристотел, Касий Лонгин, Томас Стърнз Елиът, Монро Бърдсли
Повлиял Стенли Фиш, Уолтър Бен Майкълс

Уилям Курц Уимзът Младши (на английски: William Kurtz Wimsatt, Jr., р. 17 ноември 1907, Вашингтон, САЩ – п. 17 декември 1975, САЩ) е американски литературен теоретик. Известен е на първо място с двете есета, които пише заедно с Монро Бърдсли – „The Intentional Fallacy“[1] и „The Affective Fallacy“[2] – ключови текстове за Новото литературознание.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Вашингтон. Завършва Джорджтаунския университет, а след това получава докторска степен в Йейлския университет (1939 г.). През 1939 г. започва да преподава в департамента по англицистика на Йейлския университет, където остава до смъртта си през 1975 г.

Основната област на научните му интереси е английската литература от 18 век.[4]

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

Уимзът е повлиян от Монро Бърдсли, съвместно с когото пише някои от най-важните си текстове. Запознава се и изследва внимателно естетическите теории на антични автори (на първо място на Аристотел и Касий Лонгин), както и на свои съвременници като Томас Стърнз Елиът.

Самият той оказва важно влияние върху развитието на Литературознанието на читателския отклик, както признава например Стенли Фиш, както и върху трудовете на Уолтър Бен Майкълс и Стивън Нап, които му посвещават страници в своя прочут теоретичен манифест „Срещу теорията“.[5]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. Уимзът получава титлата почетен доктор на университета в Сейнт Луис.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Prose Style of Samuel Johnson (1941)
  • Philosophic Words: A Study of Style and Meaning in the „Rambler“ and „Dictionary“ of Samuel Johnson (1948)
  • The Verbal Icon: Studies in the Meaning of Poetry (1954)
  • (в съаторство с Клинт Брукс) Literary Criticism: A Short History (1957)
  • Hateful Contraries: Studies in Literature and Criticism (1965)

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Davis, Robert Con, and Ronald Schleifer. Contemporary Literary Criticism: Literary and Cultural Studies. 2nd ed. New York: Longman, 1989.
  • De Man, Paul. „Form and Intent in the American New Criticism“. В: Blindness and Insight. 2nd ed. London: Routledge, 1983.
  • Leitch, Vincent B., William E. Cain, Laurie A. Finke, Barbara E. Johnson, John McGowan, and Jeffrey J. Williams. „William K. Wimsatt Jr. and Monroe C. Beardsley“. В: The Norton Anthology of Theory and Criticism. Ed. Vincent B. Leitch. New York: W. W. Norton & Company, 2001. 1371 – 1374.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Intentional Fallacy“. – Sewanee Review, vol. 54 (1946): 468 – 488. Reprinted in Joseph Margolis, ed., Philosophy Looks at the Arts, 3rd ed. Philadelphia: Temple University Press, 1987. ((en))
  2. Beardsley, Monroe and William K. Wimsatt. „The Affective Fallacy“. Reprinted in Hazard Adams, ed., Critical Theory since Plato. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1971. ((en))
  3. Michael Wreen, „Beardsley's Aesthetics“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy, 2005. ((en))
  4. Leitch, Vincent B., William E. Cain, Laurie A. Finke, Barbara E. Johnson, John McGowan, and Jeffrey J. Williams. „William K. Wimsatt Jr. and Monroe C. Beardsley“. В: The Norton Anthology of Theory and Criticism. Ed. Vincent B. Leitch. New York: W. W. Norton & Company, 2001. 1372. ((en))
  5. Стивън Нап и Уолтър Бен Майкълс, „Срещу теорията“, превод ат английски Албена Бакрачева, сайт на Богдан Богданов. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]