Уилям Филипс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Филипс
американски физик

Роден
5 ноември 1948 г. (68 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Джуниата колидж
MIT
Работил в Университет на Мериленд - Колидж парк
NIST
Известен с откритието за улавяне и охлаждане на атоми с лазер
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1997)
Уилям Филипс в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Уилям Филипс е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г. „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1948 г. в Уилксбер, Пенсилвания. Получава бакалавърска степен през 1970 г. в Джуниата колидж, след което защитава в MIT докторска дисертация на тема: „Магнитния момент на протонa във водната молекула“. По-късно работи върху кондензация на Бозе-Айнщайн. През 1997 г. си поделя Нобеловата награда с Клод Коен-Тануджи и Стивън Чу, за откритието им за улавяне и охлаждане на атоми с лазер. Той е носител и на наградата за лазерни науки „Артър Шолоу“ за 1998 г.

Понастоящем е професор в Университета на Мериленд – Колидж Парк и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST).

Член е на методистката църква във Феърхевън и е сред основателите на Международното общество за наука и религия[1]. По време на семинар за Кохерентни атоми в оптични решетки заявява: „Рубидиевите атоми са Божият подарък за Бозе-Айнщайновите кондензати“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Founding Members of ISSR. // The International Society for Science and Religion. Посетен на 2008-06-12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Autobiography. // nobelprize.org. Посетен на 2008-06-12. ((en))