Уилям Шайрър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Шайрър
Уилям Шайрър, 1961 г.
Уилям Шайрър, 1961 г.
Роден 23 февруари 1904 г.
Починал 28 декември 1993 г. (89 г.)
Професия писател, журналист, историк
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1941 – 1993
Жанр исторически роман, мемоари, трилър, документалистика
Известни творби „Възход и падение на Третия райх”
Съпруга Тереза Щибериц (1931-1970)
Марта Пелтън (1972-1975)
Ирина Луговска (?-1993)
Деца Айлин („Инга“), Линда
Уебсайт Страница в IMDb
Уилям Шайрър в Общомедия

Уилям Лоурънс Шайрър (на английски: William Lawrence Shirer) е американски историк, журналист, военен кореспондент и писател на произведения в жанра мемоари и историческа документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Уилям Шайрър е роден на 23 февруари 1904 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Завършва гимназия и през 1925 г. „Коу Колидж“ в Сидър Рапидс. В колежа получава първата си журналистическа работа. Говори немски, френски и италиански, член е на Фи Бета Капа.

След дипломирането си работи в малко корабче за превоз на добитък за Европа, за да остане лятото там. Но краткият му престой се удължава и остава и работи в Европа в продължение на 15 години.

Учи 2 години европейска история в Колеж дьо Франс в Париж. В периода 1927 – 1932 г. е европейски кореспондент за „Чикаго Трибюн“ покривайки Европа, Близкия Изток и Индия, като основно работи във Франция. През 1927 г. пръв отразява полета на Чарлз Линдберг през Атлантическия океан, пише за сесиите на Лигата на нациите в Женева и международните спортни събития. После работи за Си Би Ес отразявайки възхода на партията на Хитлер. През 1930-1931 г. пътува в Индия и Афганистан и се сприятелява с Махатма Ганди. През 1932 г. при ски инцидент в Алпите поврежда едното си око. През 1933 г. живее година с жена си Тес в каталунско рибарско селище на испанското крайбрежие и работи на свободна практика.

В периода 1934-1940 г. живее в Нацистка Германия и работи (1935-1937) за „Интернешънъл Сървис“ на медийния магнат Уилям Хърст. Сътрудничи (1937-1941) с „Кълъмбия броудкастинг“ и Едуард Мъроу, като прави първите радиоизлъчвания на новини от Берлин. Отразява партийните прояви на нацистите, изграждането на Третия райх, анексирането на Австрия, преговорите за Мюнхенското споразумение и германската окупация на Чехословакия, нашествието в Полша, нахлуването в Дания и Норвегия, Битката за Франция и френската капитулация. През 1936 г. отразява Олимпиадата в Берлин и разкрива нацисткия антисемитизъм, попадайки в обозрението на пропагандното министерство на Гьобелс. Към края на 1940 г. цензурата се изостря, Гестапо започва срещу него разследване за шпионаж и през декември напуска Германия, изнасяйки контрабандно дневниците и бележките си.

Въз основа на материалите си през 1941 г. издава книгата „Берлинският дневник“, в който описва от първа ръка събитията в Германия за периода от 5-те години мир и година война. По време на войната е директор на Обществото за предотвратяване на Третата световна война и тежък мир с Германия.

През 1946 г. получава наградата „Пийбоди“ за отразяването на новините в Си Би Ес. През 1947 г., заради критиката му към Доктрината Труман, довела до оттегляне на спонсори от радиото, напуска Си Би Ес. В условията на маккартизъм и попадайки в „черния списък“ на мрежите, не може да си намери нова работа и има трудни години за издръжката на семейството си. Започва да изнася лекции в колежите, както и да продължава да пише исторически книги – втората част на „Берлинският дневник“ и „Предизвикателството на Скандинавия“. Пише и 3 художествени книги, които обаче нямат успех.

Получава безпрецедентен достъп до заловени важни документи от Нацистка Германия. Въз основа на тях през 1960 г. е публикуван бестселърът му „Възход и падение на Третия Райх“, първата цялостна история на годините на Адолф Хитлер. Книгата получава Националната награда за литература. Автор е на 13 исторически книги, включително „Разпадането на Третата република“, „Потъването на Бисмарк“ и „Мемоари“ с Махатма Ганди, и на 3 автобиографични книги – в поредицата „Пътуване в двадесети век“ (1976 – 1990).

През 1931 г. се жени за австрийската фотографка Тереза „Тес“ Щибериц. Имат 2 дъщери – Айлин („Инга“) и Линда. В периода 1972-1975 г. е женен за Марта Пелтън. Третият му брак е с учителката по руски език в „Рокс Колидж“ Ирина Луговска.

Уилям Шайрър живее със семейството си в Ленъкс, Масачузетс. Умира от сърдечна недостатъчност на 28 декември 1993 г. в Бостън.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Berlin Diary: The Journal of a Foreign Correspondent, 1934–1941 (1941)
  • End of a Berlin Diary (1947)
  • Mid-century Journey (1952)
  • The Challenge of Scandinavia (1955)
  • The Rise and Fall of the Third Reich (1960)
    Възход и падение на Третия Райх, изд.: ИК „Изток-Запад “, София (2017), прев. Мария Кондакова
  • The Rise and Fall of Adolf Hitler (1961)
  • The Sinking of the Bismarck (1962)
  • The Collapse of the Third Republic (1969)
  • Gandhi: A Memoir (1980)
  • Love and Hatred: The Troubled Marriage of Leo and Sonya Tolstoy (1994)
  • This is Berlin: Reporting from Nazi Germany, 1938–40 (1999)

Автобиографични[редактиране | редактиране на кода]

  1. 20th Century Journey (1976)
  2. The Nightmare Years (1984)
  3. A Native's Return (1990)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Traitor (1950)
  • Stranger Come Home (1954)
  • The Consul's Wife (1956)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 Winston Churchill: The Valiant Years – документален ТВ сериал, 1 епизад
  • 1968 The Rise and Fall of the Third Reich – документален ТВ филм
  • 1989 The Nightmare Years – ТВ сериал, 4 епизода

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]