Уитни (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уитни
Mount Whitney
Изглед към източния склон на върха.
Изглед към източния склон на върха.
Relief map of California.png
36.5786° с. ш. -118.292° и. д.
Местоположение на картата на САЩ Калифорния
Общи данни
Местоположение Национален парк Секвоя, Калифорния, САЩ
Част от Сиера Невада
Надм. височина 4421 m
Издаденост 3071 m
Геология
Вид гранитна
Възраст креда
Изкачване
Първо изкачване 18 август 1873 г.
Уитни в Общомедия

Уитни (на английски: Mount Whitney) е най-високият връх в Калифорния, както и най-високият връх на континенталните щати (Долни 48) и Сиера Невада със своята надморска височина от 4421 m.[1] Намира се на границата между калифорнийски окръзи Иньо и Тюлери, на 136,2 km[2] западно от най-ниската точка в Северна Америка при Бедуотър в Долината на смъртта (86 m под морското равнище).[3] Западният склон на върха попада в националния парк Секвоя, а източният склон е в националната гора Иньо.

География[редактиране | редактиране на кода]

Хижата на върха, построена от Смитсониън.

Върхът на Уитни се намира на гребена Сиера. Разположен е в близост до много от най-високите върхове на Сиера Невада.[4] Върхът се извисява стръмно над долината Оуенс,[4] а се издига по-полегато на запад.[5]

Върхът частично има формата на купол, като от страните му се разпростират назъбени хребети.[6] Уитни се намира над дървесната линия и има планински климат и екология.[7] Много малко растения растат близо до върха. Едно от тях е Polemonium eximium, което е с нисък профил.[8] Единствените животни са преходни, като например пеперудата Parnassius phoebus и птицата Leucosticte tephrocotis.[8]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Върхът е най-високата точка на вододела на Големия басейн. Водните пътища на западния склон на върха се стичат към потока Уитни, който се влива в река Керн. От своя страна тя се влива в басейна на езеро Тюлери. През много влажни години, водата прелива от Тюлери в река Сан Уакин, която се влива в Тихия океан. От изток, водата от връх Уитни се стича към потока Лоун Пайн, който се влива в река Оуенс, която на свой ред се влива в езерото Оуенс, безотточно езеро в Големия басейн.

Надморска височина[редактиране | редактиране на кода]

Оценката на надморската височина на върха на Уитни се променя няколкократно през годините. Технологията за измерване на височината днес е по-прецизна, а вертикалната координатна система е променена. Върхът често е посочван за висок 4418 m и това е надморската височина, щампована на месинговия реперен диск на върха. Използвайки нова вертикална геодезична система от 1988 г., реперът днес се счита да е на височина от 4421 m.[1][9]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Източният склон на Уитни е много по-стръмен, отколкото западния, тъй като цялата Сиера Невада е резултат на разломен блок, който е аналогичен на врата на изба: вратата е закрепена на запад и бавно се издига на изток.[10]

Издигането е причинен от разломна система, която върви по дължина на източната основа на Сиера Невада, под Уитни. Следователно, гранитът, изграждащ Уитни, е същият като гранита, изграждащ Алабама Хилс на няколко хиляди метра по-надолу.[8] Наддигането на Уитни (и снижаването на долината Оуенс) се дължи на същите геоложки сили, които са създали Провинцията на долините и хребетите: кората на междупланинския запад бавно бива разтягана.[11]

Гранитът, който образува Уитни, е част от батолита на Сиера Невада.[12] През креда маси от разтопени скали, произлизащи от субдукцията започват да се издигат под това, което е днес Уитни, и се втвърдяват, за да образуват големи гранитни ширини.[12] През последните 2 – 10 милиона години Сиера Невада се издига, което позволява на ледниковата и речната ерозии да оголят горните слоеве скала и да изложат устойчивия гранит, който съставлява върха на Уитни днес.[13]

Изследване[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1864 г. членове на Калифорнийското геложко проучване наименуват върха в чест на Джозая Уитни, щатския геолог на Калифорния и благотворител на проучването.[14] По време на същата експедиция геологът Кларънс Кинг се опитва да изкачи Уитни от западния склон, но спира преди да го направи. През 1871 г. Кинг се завръща да изкачи Уитни, но след като поема друг подход, изкачва съседния връх Лангли. След като научава за грешката си през 1873 г., Кинг накрая завършва изкачването си на Уитни, но го прави един месец след първото записано изкачване на върха.[15] Само месец по-рано, на 18 август 1873 г., Чарлс Бигол, А. Х. Джонсън и Джон Лукас, всички от близкото селище Лоун Пайн, стават първите изкачили върха, по време на рибарско пътуване до близкия каньон Керн. Те наричат върха Фишърманс пийк.[14]

През 1881 г. Самюъл Лангли остава известно време на върха, провеждайки ежедневни наблюдения върху слънчевата топлина.[16] Северните паюти наричат върха Too-man-i-goo-yah, което ще рече „много стар човек“. Те вярват, че Великият дух, който цари над съдбата на народа им, някога е живял във върха.[17][18]

През 1891 г. Геологическата топографска служба на САЩ решава да признае по-ранното име Уитни. Въпреки че губят предпочитаното си наименование, жителите на Лоун Пайн финансират първата пътека до върха, завършена на 22 юли 1904 г. Само четири дни по-късно новата пътека отчита и първия смъртен случай на Уитни. Служител на Националната служба за опазване на рибата и дивите животни е ударен и убит от мълния, докато си яде обяда на върха. В отговор на тази случка, е започнато строителството на хижа на върха, което бива завършено през 1909 г.[19]

След Втората световна война започва движение за преименуване на върха на Уинстън Чърчил, но името Уитни е запазено въпреки това.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б NGS data sheet. U.S. National Geodetic Survey.
  2. Find Distance and Azimuths Between 2 Sets of Coordinates. // Federal Communications Commission. Coordinates of Mount Whitney = 36.578581, -118.291995 and Badwater Basin = 36.250278, -116.825833
  3. Death Valley National Park, Frequently Asked Questions. // National Park Service. Badwater Basin-282 feet below sea level...the lowest in North America.
  4. а б Mount Whitney: Highest Mountain in California. //
  5. Trail Map of The High Sierra Trail: Segment 7 of 7 California. //
  6. Perlman, Eric. Nice Going, Whitney. // Backpager. май 1985. с. 49 – 55.
  7. Joyce, Quinn (ed). Earth's Landscape: An Encyclopedia of the World's Geographic Features [2 volumes]. ABC-CLIO, 2015. ISBN 1610694465. с. 511 – 512. Посетен на 8 май 2016.
  8. а б в Schoenherr, Allan A.. A Natural History of California. University of California Press, 1995. ISBN 0-520-06922-6.
  9. Height Conversion Methodology. // U.S. National Geodetic Survey.
  10. Sierra Nevada. // Ecological Subregions of California. United States Forest Service.
  11. The Great Basin. // Great Basin National Park. US National Park Service.
  12. а б McPhee, John. Annals of a Former World. Macmillian, 2000. ISBN 0374708460.
  13. Whitney, Stephen. A Sierra Club naturalist's guide to the Sierra Nevada. Sierra Club Books, 1979. ISBN 0871562154. с. 41. Посетен на 9 май 2016.
  14. а б Farquhar, Francis P.. Place Names of the High Sierra. San Francisco, Sierra Club, 1926.
  15. King, Clarence. Chapter XIII Mount Whitney. // Mountaineering in the Sierra Nevada. 10th. 1902, [1872]. ISBN 0-585-27432-0.
  16. The Encyclopedia Americana (1920)/Whitney, Mount
  17. Porcella, Stephen, Burns, Cameron. Climbing California's Fourteeners: The Route Guide to the Fifteen Highest Peaks. Mountaineers Books, 1998. с. 55.
  18. Barbato, Lauren. 5 Whitewashed American Landmarks That, Like Mount McKinley, Sorely Need A Name Change. //
  19. Mt. Whitney's Early Days. // Mount Whitney History. Lone Pine Chamber of Commerce.
  20. GNIS Detail – Mount Whitney