Уй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уй
Relief Map of Kazakhstan.png
54.7549° с. ш. 59.4536° и. д.
54.2983° с. ш. 63.9805° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Башкортостан
Челябинска област
Курганска областFlag of Kazakhstan.svg Казахстан
Костанайска област
Дължина 462 km
Водосборен басейн 34 400 km²
Отток 13 (на 213 km от устието) m³/s
Начало
Място хр. Уралтау
Координати 54°45′17.64″ с. ш. 59°27′12.96″ и. д. / 54.7549° с. ш. 59.4536° и. д.
Надм. височина 720 m
Устие
Място ТоболИртишОбКарско море
Координати 54°17′53.88″ с. ш. 63°58′49.8″ и. д. / 54.2983° с. ш. 63.9805° и. д.
Надм. височина 87 m
Уй в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Тобол

Уй (на башкирски: Уй; на руски: Уй; на казахски: Үй) е река в Русия (Башкортостан, Челябинска и Курганска област) и Казахстан (Костанайска област), ляв приток на Тобол (ляв приток на Иртиш). Дължина 462 km. Площ на водосборния басейн 34 400 km².[1]

Река Уй води началото си от източния склон на хребета Уралтау, в планината Южен Урал, на 720 m н.в. в крайната източна част на Република Башкортостан в Русия. В най-горното си течение тече в южна посока в сравнително широка планинска долина през източните склонове на Южен Урал. При село Кидиш (Челябинска област) завива на изток и запазва това направление до устието си. В средното си течение пресича от запад на изток Зауралското плато, а след град Троицк тече по югозападната част на Западносибирската равнина. На големи участъци от средното и долното си течение е гранична река между Русия и Казахстан. Влива се отляво в река Тобол (ляв приток на Иртиш), при нейния 994 km, на 87 m н.в., на 5 km североизточно от село Уст Уйское, Курганска област на Русия.[2] Основни притоци: леви – Санарка (90 km), Увелка (234 km); десни – Айгър (34 km), Кидиш (62 km), Курасан (79 km), Чорная (28 km), Тогузак (246 km). Има предимно снежно подхранване. Във водосборният ѝ басейн са разположени стотици малки безотточни езера. Среден годишен отток на 213 km от устието 13 m³/sec. Заледява се през ноември, а се размразява през април. Водите ѝ се използват за питейно и промишлено водоснабдяване и напояване. По течението ѝ са изградени три водохранилища, най-голямо от които е Троицкото (10,8 km²). По течението на реката са разположени множество населени места, в т.ч. град Троицк и районния център село Уйское в Челябинска област на Русия.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]