Българи в Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Украински българи)
Българи в Украйна
Българи, родени в земите на днешна Украйна.
Места и численост
Общ брой204 574 (Според преброяването на населението през 2001 година.)
до 1 000 000 (По произход, според проф. Божидар Димитров през 2003 година.)
Одеска област~ 150 683 (2001)
Запорожка област~ 27 764 (2001)
Николаевска област~ 5614 (2001)
Донецка област~ 4833 (2001)
Днепропетровска област~ 2269 (2001)
Кировоградска област~ 2205 (2001)

Говорими езициРоден език сред записаните като българи
(пребр. на населението от 2001 г.):
Български (64,2 %)
Руски (30,3 %)
Украински (5 %)
ВероизповеданияПредимно православни християни
Българи в Украйна в Общомедия

Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0,42 % от населението на страната.[1] Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни заселвания[редактиране | редактиране на кода]

Офицер и подофицер от Българския хусарски полк

Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор – в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.[2]

От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици – Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.[3]

През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.[4]

Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768 – 1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.[5]

Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787 – 1792), както и в годините след нея.[6]

В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.[7]

Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Украйна, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17 – 18 хиляди души.[8]

В административно отношение българските и другите чужди колонии в Украйна се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.[9]

Масови преселения в началото на XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Преселването на българи в Украйна е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.[10]

В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение – Българска земска войска – в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.[11]

Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.[12]

През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.[13]

Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Украйна – броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2 – 3 хиляди души.[14]

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.[15]

Кримската война и годините след нея[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Украйна продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.[16]

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност – таврийските българи.[17]

Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.[18]

Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861 – 1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.[19]

През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.[20]

В Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия – учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР – българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна[21].

По време на Руско-украинската война[редактиране | редактиране на кода]

При започналата на 24 февруари 2022 година пълномащабна руска агресия срещу Украйна част от териториите с компактно българско население са окупирани от Руската армия, а в окупираните части на Запорожката област окупационните власти забраняват изучаването на Български език и затварят Българските неделни училища и центрове, а земеделската им продукция е изкупена принудително на безценница и много от тях са застрашени от глад.[22]

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:[23][24][25][26][27][28]

Година Дял
(в %)
Численост
1926 0.31 92 078
1939 0.27 83 838
1959 0.52 219 409
1970 0.49 234 390
1979 0.48 238 217
1989 0.45 233 800
2001 0.42 204 574

Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия, Таврия и Поднепровие.

Бесарабия[редактиране | редактиране на кода]

Карта с българските анклави в Украйна Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)
Карта с българските анклави в Украйна
Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)

Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областта Бесарабия, известна още като Буджак (разположена в Одеска област). Според преброяването на населението през 2001 г. в областта живеят около 129 023 българи (или 20,68 % от общото население), които са 63,06 % от българите в Украйна.[29]

Численост и дял на българите по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:[29]

Район или град
с областно значение
Численост Дял (в %)
Буджак 129 023 20.68
Арцизки район 20 161 38.96
Белгород Днестровски 2114 3.67
Белгородднестровски район 759 1.21
Болградски район 45 576 60.80
Измаил 8609 10.11
Измаилски район 14 072 25.72
Килийски район 2559 4.27
Ренийски район 3439 8.45
Саратски район 9988 20.01
Тарутински район 16 958 37.54
Татарбунарски район 4788 11.47

Таврия[редактиране | редактиране на кода]

Таврийските българи (наричани още приазовски българи) населяват предимно Запорожка област. Към тях се причисляват и българите от Кримския полуостров, или т.нар. кримски българи.

Предполагаемият брой на българите за някои населени места е следният: Бердянск – 10 000, Запорожие – 5000, Мелитопол – 4000, с. Преслав – 4000, с. Ботево /Цареводаровка /Каленчак – 3000, с. Зеленовка /Зеленово – 2200, с. Бановка /Баново – 1800, с. Хирсовка /Гирсовка /Тропокево – 1500, и други.

Карта с българските анклави в Олшанка (Кировоградска област)

Поднепровие[редактиране | редактиране на кода]

Поднепровските българи населяват предимно Кировоградска област и Днепропетровска област.[29]

Най-компактното население на българи в Олшанка (Кировоградска област), които често наричат себе си алфатарски българи.[30]

В административно-териториално отношение[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1926 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на българите в УССР според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи.
Дял на българите на полуостров Крим според преброяването на населението през 1926 г.

Численост на българите според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи:[31]

Окръг Численост Дял (в %)
Общо 92 078 0.3175
Артемовски 192 0.0250
Белоцерковски 10 0.0011
Бердичевски 20 0.0027
Виницки 89 0.0114
Волински 9 0.0013
Глуховски 3 0.0005
Днепропетровски 300 0.0232
Запорожки 97 0.0182
Зиновевски 91 0.0118
Изюмски 4 0.0010
Каменецки 22 0.0040
Киевски 108 0.0067
Конотопски 1 0.0001
Коростенски 2 0.0003
Кременчугски 21 0.0026
Криворожки 89 0.0157
Купянски 4 0.0009
Лубенски 4 0.0007
Лугански 140 0.0228
Мариуполски 1413 0.3407
Мелитополски 50 361 6.8476
Молдавска АССР 6026 1.0532
Могильовски 22 0.0042
Нежински 0 0.0000
Николаевски 5225 1.0514
Одески 19 411 2.2551
Первомайски 7634 1.1470
Полтавски 57 0.0052
Прилуцки 11 0.0021
Проскуровски 14 0.0024
Роменски 1 0.0001
Сталински 338 0.0517
Старобелски 8 0.0016
Сумски 6 0.0008
Тулчински 32 0.0045
Умански 30 0.0033
Харковски 154 0.0096
Херсонски 95 0.0167
Черниговски 0 0.0000
Шевченковски 20 0.0017
Шепетовски 12 0.0018

Преброяване през 1989 и 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на българите в Одеска област според преброяването на населението през 2001 г. (по райони, в %).

Численост на българите според преброяването на населението през 1989 и 2001 г., по области:[32][29]

Област Численост Област Дял (в %)
1989 2001 1989 2001
Общо 233 800 204 574 Средно за страната 0.4544 0.4240
Виницка област 333 319 Виницка област 0.0173 0.0180
Волинска област 96 110 Волинска област 0.0090 0.0104
Днепропетровска област 2740 2269 Днепропетровска област 0.0708 0.0637
Донецка област 7217 4833 Донецка област 0.1358 0.1001
Житомирска област 236 229 Житомирска област 0.0153 0.0164
Закарпатска област 290 279 Закарпатска област 0.0232 0.0222
Запорожка област 34 633 27 764 Запорожка област 1.6698 1.4409
Ивано-Франкивска област 194 128 Ивано-Франкивска област 0.0137 0.0091
Киев 1665 1514 Киев 0.0647 0.0589
Киевска област 628 480 Киевска област 0.0324 0.0263
Кировоградска област 3148 2205 Кировоградска област 0.2563 0.1958
Крим, а.р. (1991 – 2014); КАССР (1921 – 1991) 2186 1877 Крим, а.р. (1991 – 2014); КАССР (1921 – 1991) 0.0899 0.0927
Лвовска област 459 318 Лвовска област 0.0168 0.0122
Луганска област 2574 1625 Луганска област 0.0900 0.0639
Николаевска област 7065 5614 Николаевска област 0.5318 0.4445
Одеска област 165 821 150 683 Одеска област 6.3188 6.1361
Полтавска област 359 364 Полтавска област 0.0205 0.0224
Ровненска област 125 113 Ровненска област 0.0107 0.0096
Севастопол към КАССР 405 Севастопол към КАССР 0.1073
Сумска област 181 198 Сумска област 0.0126 0.0152
Тернополска област 68 95 Тернополска област 0.0058 0.0083
Харковска област 1405 1071 Харковска област 0.0442 0.0369
Херсонска област 1302 1040 Херсонска област 0.1052 0.0886
Хмелницка област 209 207 Хмелницка област 0.0137 0.0145
Черкаска област 376 384 Черкаска област 0.0246 0.0274
Черниговска област 188 177 Черниговска област 0.0133 0.0143
Чернивецка област 302 273 Чернивецка област 0.0321 0.0297

Роден език[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Украйна има 78 действащи организации на българите – 38 дружества, 5 печатни медии, 1 електронна медия, 5 културни формации, 27 учебни заведения, 1 фолклорен състав и 1 младежка организация.[33]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение
Година на
основаване
Година на
закриване
Уебсайт
или блог
Асоциация на българите в Украйна[33] дружество пер. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса 1993 abuodes.org.ua
Българо–гагаузко дружество „Кубей“[33] дружество ул. Русев „76“ Кубей (село в Болградски район)
Българска община „Света София“[33] дружество ул. Бендерска „43“ Измаил
Български женски клуб[33] дружество ул. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса
Български културно–просветен клуб „Трендафил“[33] дружество Лозова (село в Тернополска област)
Българско дружество „Марин Дринов“[33] дружество ул. Чичибабин 5 Харков
Българско дружество „Пандаклия“[33] дружество ул. Киров 68 Пандъкли (село в Болградски район)
Българско дружество „Роднина“[33] дружество ул. Училищна 46 Запорожие
Българско дружество „Родолюбие“[33] дружество ул. Химици 18 Южне
Българско дружество „Св. св. Кирил и Методий“[33] дружество пр. Суворов 33 Измаил
Българско дружество „Хан Аспарух“[33] дружество Болград
Българско дружество „Христо Ботев“[33] дружество ул. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса
Българско дружество „Чушмелий“[33] дружество ул. Октомврийска 52 Чушмелия (село в Болградски район)
Българско дружество[33] дружество ул. Софиевска, квартал Тръновка Николаев
Българско културно–просветно дружество „Дружба“[33] дружество Приазовске
Българско културнопросветно дружество „Късмет“[33] дружество ул. Градинска 7 Килия
Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[33] дружество ул. Катедрална 46 Арциз
Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[33] дружество ул. Серхий Цветок 10, квартал Тръновка Николаев
Българско културно–просветно дружество[33] дружество ул. Олимпийска 12 Белгород Днестровски
Българско национално-културно дружество „Отечество“ (Областен център за национални култури)[33] дружество ул. Андрей Карташов 38 Рени
Българско районно културно–просветно дружество „Съдружество“[33] дружество Приморск
Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна[33] дружество бул. Гагарин 12 а Одеса 2007 kbg.org.ua
Градска обществена организация „Българите на Херсон“[33] дружество ул. Покрышев, д. 45, корп.3, кв. 8 Херсон 2010
Дружество за българска история и култура „Родолюбие[33] дружество Бердянск 1992
Дружество за българска култура „Балкани“[33] дружество ул. Междукултурна 145 Мелитопол
Дружество на бесарабските българи „Св. св. Кирил и Методий“[33] дружество ул. Суворова 85 Болград bessarabbolgar.narod.ru
Дружество на олшанските българи „Алфатар“[33] дружество ул. Лагонда 15 Олшанка
Киевско дружество за българска култура „Родолюбие–1989“[33] дружество Киев 1989
Киевско дружество за българска култура „Родолюбие“[33] дружество ул. Андрий Малишко 1 Киев
Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[33] дружество бул. Ленин 6 Симферопол 1995
Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[33] дружество ул. Марат 8, кв. 47 Керч
Културно-просветно дружество на българите от Саратски район „Възраждане“[33] дружество ул. Кристиан Вернер 7 Сарата
Национален културен център–дружество „Изгрев“[33] дружество пл. Бунтовниците 6, комната 25 Севастопол
Областно българско дружество „Чийшия“[33] дружество ул. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса
Областно българско дружество[33] дружество Луганск
Областно дружество за българска култура[33] дружество ул. Гоголь 60 Запорожие
Обществена организация „Тракия“[33] дружество пер. Успенска 14 Одеса 2013
Републиканско дружество на депортираните от Крим българи „Братя Стоянови“[33] дружество ул. Ковыльна, д. 60, кв. 46 Симферопол
Вестник „Извор[33] печатна медия бул. Ленин 6 Симферопол 1997
Вестник „Роден край[33] печатна медия ул. Канатна 83 Одеса 1989 rodenkray.od.ua Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine.
Вестник „Украйна: българско обозрение“[33] печатна медия пер. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса 2000
Списание „Българите в Украйна, Русия и в другите държави в ОНД“[33] печатна медия Одеса 2004
Списание „Българите в диаспорите на целия свят“[33] печатна медия Одеса 2004
Телевизионно и радиопредаване „Роден край“ (към Одеска областна държавна телерадиокомпания)[33] електронна медия ул. Фонтанска дор. 3 Одеса 1989
Български културен център „Акад. Александър Теодоров–Балан“[33] културна формация ул. Русев 76 Кубей (село в Болградски район)
Български културно–информационен център[33] културна формация ул. Шевченко 9 Бердянск
Всеукраински център за българска култура (ВЦБК)[33] културна формация ул. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса 1999
Областен български културен център[33] културна формация пр. Дмитро Яворницки 35 Днипро
Областен център за българска култура[33] културна формация пр. Катедрален 154 Болград
Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“[33] учебно заведение ул. „28 юни“ №1 Болград 1858 bghome.hut2.ru
Български културно–просветен център „Аз Буки Веди“[33] учебно заведение Одеса 2008
Българско неделно училище (към Български културен център)[33] учебно заведение пр. Катедрален 154 Болград
Българско неделно училище (към Българско културно–просветно дружество „Родолюбие“)[33] учебно заведение ул. Шевченко 11 Бердянск 1999
Българско неделно училище (към Всеукраински център за българска култура)[33] учебно заведение пер. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса 2001
Българско неделно училище (към дружество „Родолюбие“)[33] учебно заведение Оболонски проспект 18 в Киев 1994
Българско неделно училище (към Симферополското градско българско дружество)[33] учебно заведение пр-кт Ленин 6/1, кв. 6 Симферопол
Българско неделно училище „Джон Атанасов“[33] учебно заведение ул. Катедрална 115 Приморск
Българско неделно училище[33] учебно заведение ул. Училищна 46, кв. 94 Запорожие
Българско неделно училище[33] учебно заведение ул. Бендерска 43 Измаил
Българско неделно училище[33] учебно заведение ул. Шевченко 8 Черноморск 2004
Българско неделно училище[33] учебно заведение ул. Марат 8, кв. 47 Керч
Детската художествена школа при Българската община[33] учебно заведение ул. Бендерска 43, Дом художников Измаил
Катедра „Българска филология“ (при Филологическия факултет на Одеския национален университет)[33] учебно заведение Френски булевард 24/ 26, каб. 78 Одеса
Неделно българско училище (към дружество „Изгрев“)[33] учебно заведение пл. Бунтовниците 6, каб. 25-а Севастопол
Неделно училище (към Областния център за национални култури)[33] учебно заведение ул. Андрей Карташов 38, ст.83 Рени 2001
Неделно училище (при ОБКЦ)[33] учебно заведение пр. Дмитро Яворницки 35 Днипро 2002
Неделно училище „Изворче“ (към БКЦ „Акад. Ал. Теодоров-Балан“)[33] учебно заведение Кубей (село в Болградски район)
Неделно училище „Изворче“ (към Български културен център)[33] учебно заведение ул. Шевченко 11 Бердянск
Новоселивско общообразователно училище[33] учебно заведение Новоселивка (село в Килийски район) 1947
Петровско–І ООУ[33] учебно заведение Петровск (село в Тарутински район) 1988
Средно образователно етническо училище[33] учебно заведение ул. Фрунзе 3 Стари Крим 1999
Средно общообразователно училище[33] учебно заведение Кулевча (село в Саратски район)
Средно училище № 1 със задълбочено изучаване на славянски езици[33] учебно заведение ул. Логинов 28 Била Церква
Тръновско училище № 16[33] учебно заведение квартал Тръновка Николаев
Украинско–български многопрофилен лицей[33] учебно заведение ул. Катедрална 115 Приморск 1996
Училище[33] учебно заведение ул. Калинин 79 Чийшия (село в Болградски район) 1960
Танцов състав „Лудо–Младо“ (към Български младежки клуб „Актив“)[33] фолклорен състав Одеса 2009
Български младежки клуб „Актив“[33] младежка организация Одеса 2009
Одески областен съюз на българската младеж[33] младежка организация Одеса 2001

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The distribution of the population by nationality and language except mother tongue, Population Census'2001, State Statistics Committee of Ukraine
  2. Дойнов 2005, с. 23 – 26.
  3. Дойнов 2005, с. 30 – 32, 38, 49.
  4. Дойнов 2005, с. 54 – 55.
  5. Дойнов 2005, с. 213 – 218.
  6. Дойнов 2005, с. 57 – 58.
  7. Дойнов 2005, с. 218 – 221.
  8. Дойнов 2005, с. 60 – 65.
  9. Дойнов 2005, с. 174.
  10. Дойнов 2005, с. 73 – 82.
  11. Дойнов 2005, с. 221 – 225.
  12. Дойнов 2005, с. 82 – 83.
  13. Дойнов 2005, с. 174 – 175.
  14. Дойнов 2005, с. 84 – 87, 92.
  15. Дойнов 2005, с. 110 – 111.
  16. Дойнов 2005, с. 126 – 129.
  17. Дойнов 2005, с. 132 – 137.
  18. Дойнов 2005, с. 137 – 148.
  19. Дойнов 2005, с. 148 – 158.
  20. Дойнов 2005, с. 175 – 176.
  21. paper.standartnews.com, архив на оригинала от 9 август 2014, https://web.archive.org/web/20140809102848/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-06-20&article=10467, посетен на 25 април 2011 
  22. Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област
  23. „Всесоюзная перепись населения 1926 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  24. „Всесоюзная перепись населения 1939 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  25. „Всесоюзная перепись населения 1959 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  26. „Всесоюзная перепись населения 1970 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  27. „Всесоюзная перепись населения 1979 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  28. „Всесоюзная перепись населения 1989 года“ // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017. (на руски)
  29. а б в г „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 юни 2017. (на украински)
  30. Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка – минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. – Силистра, 2004. – 98 c.
  31. „Национальный состав населения по регионам республик СССР. Всесоюзная перепись населения 1926 года“ // demoscope.ru. Посетен на 28 юни 2017. (на руски)
  32. „Ethnic composition: 1989 census (data for regions)“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 2017-07-19. Посетен на 28 юни 2017. (на украински)
  33. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю Организации на българите в Украйна според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 30 юни 2017.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]