Българи в Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Украински българи)
Направо към: навигация, търсене
Българи в Украйна
Mihail Grekow.jpg
EBMK-Ivan-Vulpe.jpg
General Ivan Kolev.jpg
Dimitar Grekov.jpg
Asparuh Vankov IMRO voivoda.jpg
Dimitar Agura.jpg
Kisse.jpg
AlexanderMalinov.jpg
Bogomil Beron-Sofia University.jpg
Българи, родени в земите на днешна Украйна.
Места и численост
Общ брой 204 574 (Според преброяването на населението през 2001 година.)
до 1 000 000 (По произход, според проф. Божидар Димитров през 2003 година.)[1]
Coat of Arms of Odesa Oblast.png Одеска област ~ 150 683 (2001)
Coat of arms of Zaporizhia Oblast.svg Запорожка област ~ 27 764 (2001)
Coat of Arms of Mykolaiv Oblast.png Николаевска област ~ 5 614 (2001)
Coat of Arms of Donetsk Oblast 1999.svg Донецка област ~ 4 833 (2001)
Large Coat of Arms of Dnipropetrovsk Oblast.svg Днепропетровска област ~ 2 269 (2001)
Coat of Arms of Kirovohrad Oblast.png Кировоградска област ~ 2 205 (2001)

Говорими езици Роден език сред записаните като българи
(пребр. на населението от 2001 г.):
Български (64.2 %)
Руски (30.3 %)
Украински (5 %)
Вероизповедания Предимно православни християни

Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0.42 % от населението на страната. Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни заселвания[редактиране | редактиране на кода]

Офицер и подофицер от Българския хусарски полк

Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор - в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.[2]

От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици - Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.[3]

През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.[4]

Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768-1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.[5]

Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768-1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787-1792), както и в годините след нея.[6]

В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.[7]

Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Новорусия, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17-18 хиляди души.[8]

В административно отношение българските и другите чужди колонии в Новорусия се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.[9]

Масови преселения в началото на XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Преселването на българи в Новорусия е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806-1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.[10]

В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение - Българска земска войска - в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.[11]

Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.[12]

През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.[13]

Руско-турската война от 1828-1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България — принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Новорусия — броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2-3 хиляди души.[14]

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140-150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.[15]

Кримската война и годините след нея[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Новорусия продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.[16]

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия — загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност - таврийските българи.[17]

Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.[18]

Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861-1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.[19]

През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.[20]

В Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия — учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР - българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна[21].

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:[22][23][24][25][26][27]

Година Дял
(в %)
Численост
1926 0.31 92 078
1939 0.27 83 838
1959 0.52 219 409
1970 0.49 234 390
1979 0.48 238 217
1989 0.45 233 800
2001 0.42 204 574
Карта с българските анклави в Украйна
Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)
Дял на българите в Одеска област през 2001 година (по райони, в %).

Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия и Таврия.

Бесарабия[редактиране | редактиране на кода]

Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областта Бесарабия, известна като Буджак. По официална статистика от 2001 година в областа живеят около 129 000 българи, или около 21 % от общото население. В Буджак живеят още около 24 700 гагаузи.

Българите са състредоточени предимно в районите: Болградски - 45 600, Арцизки - 20 200, Тарутински - 17 000, Измаилски - 14 100, Саратски - 10 000.

В процентно отношение към 2001 година българите са мнозинство в Болградски район - 61 %, и значителен дял от населението в Арцизки - 39 % и Тарутински район - 38 %.

Таврия[редактиране | редактиране на кода]

Таврийските българи (наричани още приазовски българи) населяват предимно Запорожка област. Към тях се причисляват и българите от Кримския полуостров, или т.нар. кримски българи.

Предполагаемият брой на българите за някои населени места е следният: Бердянск - 10 000, Запорожие - 5 000, Мелитопол - 4 000, с. Преслав - 4 000, с. Ботево /Цареводаровка /Каленчак - 3 000, с. Зеленовка /Зеленово - 2 200, с.Бановка /Баново - 1 800, с.Хирсовка /Гирсовка /Тропокево - 1 500, и други.

В административно-териториално отношение[редактиране | редактиране на кода]

Численост на българите в административно-териториално отношение:

1959 1970 1979 1989 2001[28]
Украйна 219409 234390 238217 233800 204574
Одеска област 153115 166522 170004 165821 150683
Запорожка област 36598 38098 37105 34633 27764
Николаевска област 5985 6503 7065 5614
Донецка област 7708 7217 4833
Днепропетровска област 2740 2269
Кировоградска област 3148 2205
Автономна република Крим 1877
Луганска област 2574 1625
г. Киев 1665 1514
Харковска област 1405 1071
Херсонска област 1302 1040
Киевска област 628 480
г. Севастопол 405
Черкаска област 376 384
Полтавска област 359 364
Виницка област 333 319
Лвовска област 459 318
Закарпатска област 290 279
Черновицка област 302 273
Житомирска област 236 229
Хмелницка област 209 207
Сумска област 181 198
Черниговска област 188 177
Ивано-Франковска област 194 128
Ровненска област 125 113
Волинска област 96 110
Тернополска област 68 95

Дял на българите в административно-териториално отношение (в %):

1959 1970 1979 1989 2001[28]
Одеска област 6.13
Запорожка област 1.44
Николаевска област 0.44
Украйна 0.52 0.50 0.48 0.45 0.42
Кировоградска област 0.19
Автономна република Крим 0.11
г. Севастопол 0.10
Донецка област 0.10
Херсонска област 0.08
Днепропетровска област 0.06
Луганска област 0.06
г. Киев 0.05
Харковска област 0.03
Черновицка област 0.02
Киевска област 0.02
Черкаска област 0.02
Полтавска област 0.02
Закарпатска област 0.02
Виницка област 0.01
Лвовска област 0.01
Житомирска област 0.01
Хмелницка област 0.01
Сумска област 0.01
Черниговска област 0.01
Волинска област 0.01
Ивано-Франковска област <0.01
Ровненска област <0.01
Тернополска област <0.01

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дружества

Български дружества са: "Асоциация на българите в Украйна" - Одеса (от 1993), Българо-гагаузко дружество "Кубей" - с.Кубей, Българска община "Света София" - Измаил, Български женски клуб — Одеса, Български културно-просветен клуб "Трендафил" - с.Лозова, Българско дружество "Марин Дринов" - Харков, Българско дружество "Пандаклия" - с.Пандъкли, Българско дружество "Роднина" - Запорожие, Българско дружество "Родолюбие" - Южний, Българско дружество "Св.св. Кирил и Методий" - Измаил, Българско дружество "Хан Аспарух" - Болград, Българско дружество "Христо Ботев" - Одеса, Българско дружество "Чушмелий" - с.Чушмелия, Българско дружество - Терновка, Българско културно-просветно дружество "Дружба" - Приазовске, Българско културно-просветно дружество "Късмет" - Килия, Българско културно-просветно дружество "Христо Ботев" - Арциз, Българско културно-просветно дружество "Христо Ботев" - Николаев, Българско културно-просветно дружество - Белгород Днестровски, Българско национално-културно дружество "Отечество" - Рени, Българско районно културно-просветно дружество "Съдружество" - Приморск, Всеукраинска обществена организация "Конгрес на българите в Украйна" - Одеса (от 2007), Дружество за българска култура "Балкани" - Мелитопол, Дружество на бесарабските българи "Св.св. Кирил и Методий" - Болград, Дружество на олшанските българи "Алфатар" - Олшанка, Киевско дружество за българска култура "Родолюбие-1989" - Киев (от 1989), Кримско републиканско българско дружество "Паисий Хилендарски" - Симферопол (от 1995), Кримско републиканско българско дружество "Паисий Хилендарски" - Керч, Културно-просветно дружество на българите от Саратски район "Възраждане" - Сарата, Национален културен център — дружество "Изгрев" - Севастопол, Областно българско дружество "Чийшия" - Одеса, Областно българско дружество - Луганск, Областно дружество за българска култура — Запорожие, Републиканско дружество на депортираните от Крим българи "Братя Стоянови" - Симферопол, "Родолюбие" - Бердянск (от 1992).

Печатни медии

Български печатни медии са: Вестник "Извор" - Симферопол (от 1997), Вестник "Роден край" - Одеса (от 1989), Вестник "Украйна: българско обозрение" - Одеса (от 2000), Списания "Българите в Украйна, Русия и в другите държави в ОНД" и "Българите в диаспорите на целия свят".

Електронни медии

  • Телевизионно и радиопредаване "Роден край" в Одеската областна държавна телерадиокомпания — Одеса (от 1989)

Културни формации

Български културни формации са: Български културен център "Акад. Александър Теодоров-Балан" - с.Кубей, Български културно-информационен център - Бердянск, Всеукраински център за българска култура (ВЦБК) - Одеса (от 1999), Областен български културен център - Днепропетровск, Областен център за българска култура — Болград.

Учебни заведения

Български учебни заведения са: Болградска гимназия "Г.С.Раковски" - Болград (от 1858), Български културно-просветен център "Аз Буки Веди" - Одеса (от 2008), Българско неделно училище към Българския културен център — Болград, Българско неделно училище към Българското културно-просветно дружество "Родолюбие" - Бердянск (от 1999), Българско неделно училище към Всеукраинския център за българска култура — Одеса (от 2001), Българско неделно училище към дружество "Родолюбие" - Киев (от 1994), Българско неделно училище към Симферополското градско българско дружество — Симферопол, Българско неделно училище "Джон Атанасов" - Приморск, Българско неделно училище — Запорожие, Българско неделно училище — Измаил, Българско неделно училище - Иличовск (от 2004), Българско неделно училище — Керч, Детската художествена школа при Българската община — Измаил, Катедра "Българска филология" при Филологическия факултет на Одеския национален университет "И.И. Мечников" - Одеса, Неделно българско училище към дружество "Изгрев" - Севастопол, Неделно училище към Областния център за национални култури — Рени (от 2001), Неделно училище при ОБКЦ — Днепропетровск (от 2002), Неделно училище "Изворче" към БКЦ "Акад. Ал. Теодоров-Балан" - с.Кубей, Неделно училище "Изворче" към Българския културен център — Бердянск, Новосьоловско общообразователно училище — с.Новоселивка (от 1947), Петровско–I ООУ с.Петровск,Тарутински район (от 1988), Средно образователно етническо училище - Стари Крим (от 1999), Средно общообразователно училище — с.Кулевча/Кюлевча,Саратски район, Средно училище № 1 със задълбочено изучаване на славянски езици - Бяла Църква,Киевска област, Терновско училище № 16 - Терновка,Николаевска област (от 1932), Украинско-български многопрофилен лицей — Приморск (от 1996), Училище в с.Чийшия (от 1960).

Фолклорни състави

  • Танцов състав "Лудо-Младо" към Български младежки клуб "Актив" - Одеса (от 2009)

Младежки организации

  • Одески областен съюз на българската младеж (2001)
  • Български младежки клуб "Актив" - Одеса (2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бесарабски българи

Руско турска война 1829

Въстание в Тракия 1829

Кримска война

Корпус на българските волунтири 1854-1856

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg))  Данни за българите, според проф. Божидар Димитров.. // Посетен на 20-12-2014.
  2. Дойнов 2005, с. 23-26.
  3. Дойнов 2005, с. 30-32, 38, 49.
  4. Дойнов 2005, с. 54-55.
  5. Дойнов 2005, с. 213-218.
  6. Дойнов 2005, с. 57-58.
  7. Дойнов 2005, с. 218-221.
  8. Дойнов 2005, с. 60-65.
  9. Дойнов 2005, с. 174.
  10. Дойнов 2005, с. 73-82.
  11. Дойнов 2005, с. 221-225.
  12. Дойнов 2005, с. 82-83.
  13. Дойнов 2005, с. 174-175.
  14. Дойнов 2005, с. 84-87, 92.
  15. Дойнов 2005, с. 110-111.
  16. Дойнов 2005, с. 126-129.
  17. Дойнов 2005, с. 132-137.
  18. Дойнов 2005, с. 137-148.
  19. Дойнов 2005, с. 148-158.
  20. Дойнов 2005, с. 175-176.
  21. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-06-20&article=10467
  22. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1926 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  23. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1939 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  24. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1959 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  25. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1970 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  26. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1979 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  27. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1989 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  28. а б ((uk))  Състав на населението по народност в регионите на Украйна през 2001 година.. // Комитет за държавна статистика на Украйна. Посетен на 20-12-2014.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Украйна“         Портал „Украйна