Украинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Украинци
Khourrem.jpg
Georgius Drohobich.jpg
BChmielnicki.jpg
Portret Mazepa.jpg
Skovoroda.jpg
Бортнянский (1788).jpg
Каразин, Василий Назарович.jpg
Yuriy Lisyansky portrait by Vladimir Borovikovsky.jpg
N.Gogol by F.Moller (early 1840s, Ivanovo) detail.jpg
Taras Shevchenko selfportrait oil 1840-2.jpg
Іван Пулюй.jpg
Ivan Franko.jpg
Lesya Ukrainka portrait.jpg
Solomiya Krushelnytska.jpg
Makarenko.jpg
Довженко Олександр3.jpg
Pyotr L Kapitsa Russian physicist 1964.jpg
1921. Нестор Махно в лагере для перемещенных лиц в Румынии.jpg
Sergey Korolyov 140-190 for collage.jpg
SBandera.jpg
Марчук Іван.jpg
Pavel Popovich.jpg
Latinina portret.jpeg
Valeri Lobanovsky.jpg
Yulia Tymoshenko November 2009-3cropped.jpg
Sergey Bubka 2013.jpg
Ruslana Euromaidan1 (cropped).jpg
VladimirVitaliy.jpg
2018-01-11 Olympiaeinkleidung Deutschland 2018 by Sandro Halank–10.jpg
Kseniya Simonova.jpg
Общ брой 43 милиона
Значителен
брой в

Флаг на Украйна Украйна: 37 541 693 [1]
Флаг на Русия Русия: 2 942 961 [2]
Флаг на Канада Канада: 1 071 060 [3]
САЩ:
  890 000[4]
Флаг на Бразилия Бразилия: 550 000[5]
Флаг на Казахстан Казахстан:
  547 052 [6]
Флаг на Молдова Молдова: 375 000[7]
Флаг на Беларус Беларус: 248 000[8]
Флаг на Германия Германия: 128 100[9]
Флаг на Португалия Португалия: 66 041[10]
Флаг на Румъния Румъния: 61 350[11]
[12]
Флаг на Аржентина Аржентина: 50 000(est)
Флаг на Полша Полша: 40 000[13]
Флаг на Азербайджан Азербайджан: 30 000 (1999)[14]
Флаг на Италия Италия: 15 500[15]
Флаг на Словакия Словакия: 10 814 (2001)
Флаг на Сърбия Сърбия: 5 354 (2002)
Флаг на България България: 2 489 (2001)
Флаг на Хърватия Хърватия: 1 977 (2001)
Флаг на Армения Армения: 1 633 (2001)

Македония: 136 (2002)
Език украински
Религия Предимно Православие, както и Католицизъм (униати) и Протестантство.
Сродни етно групи

Индо-европейци
  Славяни

    Източни славяни
Украинци в Общомедия
Украинец – кобзар

Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.

Име и произход[редактиране | редактиране на кода]

Украинците са един от народите наследници на русите, които в Ранното Средновековие създават обширна славянска държава – Рус, която покорява и присъединява към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.

Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус),[16] което създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период днешните руснаци са наричани – „московци“ - пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за „русите“ и „московците“ като различни народи[17].

Друго историческо име е малоруси, което придобива широка употреба в 19 век, но никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в „Записки по българските въстания“ [18]

Казаците исторически са били преобладаващо украинци, но казак е социална, а не историческа категория към която не всички етнически украинци са принадлежали.

Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите са приемливи единствено в исторически контекст.

Украинците са 77,8% от населението на Украйна. 17% са етнически руснаци, a ~5% са от други народности, включително българи

Език и писменост[редактиране | редактиране на кода]

Украинският език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици – руски, беларуски, полски.

Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата „і“ се използва за звука, изписван на български с „и“, а „и“ се използва за звук, сходен на „ъ“, който се обозначава в руския език с „ы“. Също така прозношението на буквата „г“ се различава от българското, а за българското „г“ се използва „ґ“; освен това се използват буквите „є“ и „ї“, които се изговарят „йе“ и „йи“ съответно.

Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името „суржик“ (букв. каша, използва се неодобрително). Поради краткия период след неотдавнашната независимост на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната. Украинският език след известен период на репресии и стагнация започва през последните години да расте по популярност сред населението на Украйна.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има и много атеисти и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от 2 основни църкви: Православна църква на Украйна и каноничната Украинска православна църква – Московки патриархат (призната от всички други поместни автокефални православни църкви, включително от Българската православна църква). След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква – католическа църква, но с източен обред (униати). Освен тях има и бързо растяща общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Украински ястия са борш, вареники и холодец. Ядат се и голубци (сарми).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality (2001)
  2. http://www.perepis2002.ru/content.html?id=11&docid=10715289081463 (2002)
  3. http://www40.statcan.ca/l01/cst01/demo26a.htm
  4. http://www.census.gov/prod/2004pubs/c2kbr-35.pdf
  5. http://www.ukrweekly.com/Archive/1996/299623.shtml
  6. http://www.ide.go.jp/English/Publish/Mes/pdf/51_cap1_2.pdf (1999)
  7. http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/md.html
  8. http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/bo.html
  9. http://www.destatis.de/basis/e/bevoe/bevoetab10.htm
  10. http://www.acime.gov.pt/modules.php?name=News&file=article&sid=863
  11. http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/
  12. http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/lo.html
  13. http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/pl.html
  14. http://www.eurasianet.org/resource/azerbaijan/hypermail/200103/0062.html
  15. http://demo.istat.it/str2004/index.html
  16. ((en))  Ukraine. // everyculture.com. Advameg, 2014. Посетен на 2014-07-28.
  17. http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm
  18. ((bg)) Захари Стоянов. Записки по българските въстания – Том първи. // 1870 – 1876. От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за „бог да прости“. Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]