Улрих Щилике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Улрих (Ули) Щилике (1954-, нем. Ulrich „Uli“ Stielike) е немски футболист-национал, защитник. Висок 1,78 м. Един от най-стабилните играчи футболисти в немската отбрана през 70-те и 80-те години, умее да играе еднакво добре в защита и в средата на терена. По-късно работи като треньор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 ноември 1954 г. в гр. Кеч. Започва да играе футбол в местния Кеч 06, после преминава през Борусия Мьонхенгладбах (1972-1977), Реал Мадрид (1977-1985) и Ньошател Ксамакс (1985-1988). Шампион на Германия през 1975, 1976 и 1977 г. Носител на Купата на Германия през 1973 и на Купата на УЕФА през 1975 г.

Играе 42 мача и 3 гола за Бундестима в периода 1975-1984 г. Дебютира на 3 септември 1975 г. срещу Австрия. Последния си мач изиграва на 12 септември 1984 г. срещу Аржентина. С отбора на ФРГ е европейски шампион през 1980 г. и световен вицешампион през 1982 г.

След края на активната си футболна кариера Щилике е старши треньор на националния отбор на Швейцария (1989-1991), Ньошател Ксамакс (1991-1993), Валдхоф Манхайм (1994-1996) и Алмерия (1996-1997). От 9 септември 1998 г. до 7 май 2000 г. е помощник-треньор на националния отбор на Германия, ръководен от Ерих Рибек. От 2000 г. е треньор на младежкия национален отбор на Германия. Женен, с три деца.

Клубове[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]