Улрих II фон Гамертинген
| Улрих II фон Гамертинген | |
| граф на Гамертинген, граф на Ахалм, фогт на манастир Санкт Гален, монах в Цвифалтен | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Улрих I фон Гамертинген |
| Деца | Улрих III фон Гамертинген |
Улрих II фон Гамертинген (на немски; † между 12 юни 1144 и 18 септември 1150 като монах в Цвифалтен) е 1116 г. граф на Гамертинген в днешен Баден-Вюртемберг, 1134 и 1137 г. граф на Ахалм (при Ройтлинген, фогт на манастир Санкт Гален, монах в Цвифалтен в Баден-Вюртемберг.
Той е големият син на граф Улрих I фон Гамертинген († 1110) и съпругата му Аделхайд фон Дилинген († 1141), дъщеря на граф Хартман I фон Дилинген († 1120/1121) и наследничката Аделхайд фон Винтертур-Кибург († 1118/1125).[1] Брат е на граф Адалберт I фон Гамертинген († пр. 13 октомври 1150 като монах).
Първата резиденция на фамилията е построеният от 1050 до 1100 г. замък Балденщайн при Гамертинген.[2] Ок. 1120 г. се започва строежа на втори замък над селото Хетинген (Хатинген) и те веднага се наричат също „Графове фон Гамертинген-Хетинген“. През 1134 г. фамилията получава собствеността и титлата на по-ранните „графове фон Ахалм“. Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново.
Гробницата на фамилията е намерена през 1983 г. в църквата Св. Михаелис в Гамертинген.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Улрих II фон Гамертинген се жени за принцеса Юдит (Юдинта) фон Церинген (* ок. 1090; † сл. 5 август 1144/пр. 1150), дъщеря на херцог Бертхолд II фон Церинген († 1111) и принцеса Агнес фон Райнфелден († 1111), дъщеря на швабския херцог, геген-крал Рудолф фон Райнфелден (1025 – 1080). Те имат децата:[3][4]
- Улрих III фон Гамертинген († ок. 1165), женен за Аделхайд († пр. 1150), баща на
- Удилхилд фон Гамертинген († сл. 26 октомври 1191 в Отобойрен, като монахиня), омъжена за граф и маркграф Хайнрих I фон Ронсберг († пр. 6 септември 1191)
- Конрад I фон Гамертинген и Ахалм († 19 юли пр. 1150)
- Аделхайд фон Гамертинген († сл. 1139), монахиня в Цвифалтен 1137/1139
- Берта фон Гамертинген († 8 ноември сл. 1150), монахиня в Цвифалтен 1137/1139
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Дворецът и град Гамертинген (1717) -
Замък Ахалм -
Останки от замък Ахалм
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ortliebi Zwifaltensis Chronicon. In: Georg Heinrich Pertz: Monumenta Germaniae Historica. Scriptores, Tomus X. Hannover 1852 (Neudruck Stuttgart, Nendeln 1968).
- Liutpold Wallach, Erich König und Karl Otto Müller: Schwäbische Chroniken der Stauferzeit. Bertholdi Zwifaltensis Chronicon. Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Band 2. Sigmaringen 1978.
- Barbara Scholkmann: Burg Baldenstein, das „Alte Schloß“ bei Gammertingen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-4038-5.
- Detlef Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten. Neue Folge Band XII, Schwaben. Verlag von J. A. Stargardt, Marburg 1984, Tafel 77C.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 77C.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ulrich II von Gammertingen, fmg.ac
- ↑ Burg Baldenstein Архив на оригинала от 2018-12-23 в Wayback Machine., burgrekonstruktion.de
- ↑ Ulrich II. Graf v.Gammertingen u. Achalm, ww-person.com
- ↑ Ulrich II, Graf von Gammertingen & Achalm, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Burg Achalm Архив на оригинала от 2020-07-10 в Wayback Machine., burgrekonstruktion.de
- Achalm Reutlinger-Burg Achalm[неработеща препратка], reutlingen.de
- Necrologium Zwifaltense (1196 – 1208), Württembergische Landesbibliothek, Cod.hist.fol.420