Умалително

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Умалително или умалителна форма на дадена дума е производна форма на тази дума, която ѝ придава допълнителното значение на „нещо малко“. Освен с това пряко значение, често умалителните се използват за да придадат допълнително преносно експресивно-емоционално значение на думата – най-често с гальовна, обична конотация („детенце“), но понякога и с пренебрежителна конотация („търговийка“).[1][2][3]

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българския език умалителните форми се образуват чрез наставки. Най-често се използват умалителните форми на съществителните имена, но умалителни форми могат да имат и прилагателните, наречията и числителните.

Често умалителната форма е в различен граматически род от този на основната форма. Умалителните на имена от мъжки род, често са в среден род: стол – столче. В такива случаи може да се образува двойно умалително, като се използва и умалителна наставка за среден род: столче – столченце.

Умалителни съществителни[редактиране | редактиране на кода]

За мъжки род[редактиране | редактиране на кода]

За образуване на умалителни форми на думи от мъжки род се използват следните наставки:[2]

  • -ец: човек – човечец, вятър – ветрец
  • -ѐ: орел – орле, камък – камъче
  • -ле: нос – носле, мъж – мъжле
  • -че: българин – българче, бръмбар – бръмбарче

За женски род[редактиране | редактиране на кода]

За думи от женски род се използват следните наставки:[2]

  • -ица: глава – главица
  • -чица: кръв – кръвчица
  • -ка: картина – картинка
  • -ичка: паница – паничка, душа – душичка
  • : птица – птиче

За среден род[редактиране | редактиране на кода]

За думи от среден род се използват следните наставки:[2]

  • -це: село – селце
  • -енце: семе – семенце
  • -ице: слънце – слънчице, мляко – млечице

Умалителни прилагателни[редактиране | редактиране на кода]

С наставките –ичък/-ичка/-ичко могат да се образуват умалителни прилагателни: нов – новичък, голям – големичък

Умалителни наречия[редактиране | редактиране на кода]

За образуване на умалителни на наречия се използват следните наставки:[4]

  • -ичко: бързо – бързичко
  • -ко: повече – повечко
  • -инко: евтино – евтинко
  • -анка/-инка: тука - туканка, сега – сегинка

Умалителни числителни[редактиране | редактиране на кода]

Бройните числителни могат да образуват умалителни чрез следните наставки:

  • -ичк-/-чки: едничък (едничка, едничко), двечки, трички...
  • -нки: двенки, тринки
  • -ки: четирки
  • -ца: (за мъжколични имена) тримца, четиримца

Дробните числителни от вида половина, третина и т.н., също могат да образуват умалителни – половинка, третинка...

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрейчин, Любомир, Георгиев, Любен, Илчев, Стефан. Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 1976. с. 990.
  2. а б в г Стоянов, Стоян. Словообразуването в българския език. София, Народна просвета, 1977. с. 40.
  3. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 – Морфология. Част първа. София, АБАГАР, 1998. ISBN 9545842415. с. 76-79, 225.
  4. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 – Морфология. Част втора. София, АБАГАР, 1998. ISBN 9545842415. с. 228.