Умберто Анели
| Умберто Анели Umberto Agnelli | |
| италиански предприемач, спортен мениджър и политик | |
_-_CROP_(2).jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Италия |
| Учил в | Катански университет |
| Партия | Християндемокрация |
| Работил в | Fiat Group |
| Семейство | |
| Род | Анели |
| Баща | Едоардо Анели |
| Майка | Вирджиния Бурбон дел Монте |
| Братя/сестри | Клара Анели Джани Анели Сузана Анели Мария Соле Анели Кристиана Анели Джорджо Анели |
| Съпруга | Антонела Беки Пиаджо Алегра Карачоло |
| Деца | Алберто Анели Енрико Анели Джовани Алберто Анели Андреа Анели Анна Анели |
| Други роднини | Джовани Анели (дядо) |
| Умберто Анели в Общомедия | |
Умберто Анели (на италиански: Umberto Agnelli) е италиански предприемач, спортен мениджър и политик, сенатор на Италианската република от 5 юли 1976 г. до 19 юни 1979 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Умберто Аниели е роден на 1 ноември 1934 г. в Лозана, Швейцария, като ай-малкото от седемте деца на Едоардо Анели (1892 – 1935), италиански предприемач и спортен мениджър, и на съпругата му Вирджиния Бурбон дел Монте (1899 – 1945), италианска аристократка. Баща му загива в самолетна катастрофа през 1935 г., когато Умберто е едва на една година, а на единадесетгодишна възраст той губи и майка си в автомобилна катастрофа.[1] По‑големият му брат Джани, тринадесет години по‑възрастен и определен за глава на семейството, поема ролята на негов баща.
Образование и ранна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Умберто отбива военната си служба в школата за обучение на кавалерия в Пинероло, подобно на брат си Джани и на дядо им Джовани.[2] След като завършва право в Университета в Катания, на 21‑годишна възраст става президент на ФК „Ювентус“. През 1959 г. е избран и за президент на Италианската футболна федерация.
Предприемаческа и политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 70‑те години Умберто Анели е сенатор на Италианската република от редиците на Християндемократическата партия.[3]
От 1970 до 1976 г. e единствен изпълнителен директор на „Фиат“, след което – след избирането му за сенатор на Италианската република от Християндемократическата партия – споделя поста с Чезаре Ромити и Карло Де Бенедети. Последният, негов бивш съученик от колежа „Сан Джузепе“ и подкрепян от Джани Анели, остава във „Фиат“ само четири години. Анели окончателно се оттегля от изпълнителната функция през 1980 г., когато е назначен за вицепрезидент – длъжност, която заема до 1993 г.
Паралелно с това той заема ключови позиции в компании от групата „Фиат“ и в свързани дружества, сред които SAI и Fiat Francе.[4]
През 80‑те години поема и президентския пост на „Фиат Ауто“, като допринася за стратегията на компанията за международна експанзия.[5]
След смъртта на брат си Джани на 24 януари 2003 г., Умберто Аниели поема президентския пост на „Фиат“. Той е официално назначен на 28 февруари 2003 г., в критичен за компанията момент, характеризиращ се с дълг, надвишаващ четири милиарда евро, и спад в цените на акциите.[6] Той избира да концентрира ресурси върху автомобилния сектор, поверявайки оперативното управление на Джузепе Моркио.[7] След дългогодишно участие в процеса на преструктуриране на „Фиат“, съпроводено с отваряне към чужд капитал и международни пазари, Умберто Анели и семейството му са класирани на 278‑мо място в класацията на списание „Форбс“ за 2003 г. за най‑богатите хора в света, с приблизително нетно състояние от около 1,5 милиарда долара. На 28 февруари 2003 г. той поема президентството на „Фиат“, непосредствено след смъртта на брат си Джани, когото дълго време подкрепя в управлението на автомобилния производител в Торино,[1] макар често да остава встрани поради вътрешни борби за финансова власт. За разлика от предходните стратегии, Анели решава да концентрира всички ресурси на „Фиат“ върху автомобилния сектор и назначава външен мениджър – Джузепе Моркио – на когото поверява оперативното ръководство на компанията.[8]
Спортна дейност
[редактиране | редактиране на кода]
Като висш изпълнителен директор на „Фиат“ той упражнява дългосрочен контрол върху водещи издателски компании и върху ФК „Ювентус“. Избран едва на 23‑годишна възраст от борда на съдружниците – сред които и брат му Джани[9] – за президент на клуба през 1955 г., Анели става най‑младият човек, заемал най‑високата управленска позиция в историята на ФК „Ювентус“.[10]
Неговото президентство се отличава с привличането на ключови играчи като Джон Чарлс и Омар Сивори, които допринасят за спечелването на три шампионски титли в Серия А и две последователни Купи Италия в периода 1958 – 1961 г. След напускането на президентския пост през 1962 г. той остава тясно свързан с клуба. През 1994 г. поема управленските функции, изпълнявани дотогава от брат му Джани, и през следващото десетилетие упражнява значително влияние като почетен президент – период, в който „Ювентус“ печели още пет титли на Италия, една Купа на Италия, четири Суперкупи на Италия, Междуконтинентална купа, Шампионска лига на УЕФА, Купата на УЕФА Интертото и Суперкупата на УЕФА – общо 19 официални трофея за 18 години.[11]
Благодарение на спортните успехи, постигнати по време на неговата управленска кариера, Умберто Анели е въведен през 2015 г. в Залата на славата на италианския футбол – съвместна инициатива на Италианската футболна федерация (FIGC) и Фондацията на футболния музей в Коверчано (Флоренция).
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Страдащ от рак на белите дробове, Анели прекарва последните си дни, подпомаган от съпругата си и двете си деца, в резиденцията си в парка „Ла Мандрия“ на територията на Венария Реале. Умира там на 27 май 2004 г. на 69-годиша възраст,[12] само петнадесет дни преди смъртта на племенника си Егон фон Фюрстенберг (11 юни). Последната му публична поява е на 26 април, когато съпругата му Алегра Карачоло получава почетна степен по ветеринарна медицина от Торинския университет. Влошеното му здравословно състояние обаче му пречи да присъства на събранията на акционерите на „Фиат“ и „Ювентус“.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Умберто сключва два брака: първо с Антонела Беки Пиаджо, произхождаща от семейството на предприемачите, създали скутера „Веспа“, а след това с Алегра Карачоло – братовчедка на Марела Карачоло ди Кастането, съпруга на брат му Джани. Първата му съпруга впоследствие се омъжва повторно за Уберто Висконти ди Модроне, далечен роднина по майчина линия на Алегра Карачоло. В Торино Умберто и Алегра живеят в резиденцията „И Ровери“ в природния парк „Ла Мандрия“ във Венария Реале.
От първия си брак има трима сина:
- Алберто и Енрико Анели, близнаци, родени през юли 1962 г., живеят едва няколко дни;
- Джовани Алберто Анели, известен като Джованино, роден през 1964 г. и починал от рак през 1997 г., предприемач, съпруг на англо-американката Франсиз Ейвъри Хоу, архитектка, от която има две дъщери.
От втория си брак има син и дъщеря:
- Андреа Анели, роден през 1975 г., съпруг на англичанката Ема Уинтър, от която има една дъщеря и един син, и на туркинята Дениз Алкалин, от която има две дъщери;
- Анна Анели.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gustavo Mola di Nomaglio, Gli Agnelli. Storia e genealogia di una grande famiglia piemontese dal XVI secolo al 1866, Torino, Centro Studi Piemontesi, 1998
- Marco Ferrante, Casa Agnelli, Mondadori, 2007
- Alberto e Giancarlo Mazzuca, Gianni Agnelli in bianco e nero, Milano, Baldini+Castoldi, 2021
- Agnèlli, Umberto, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Umberto Agnelli, в Enciclopedia Britannica
- Giuseppe Berta, AGNELLI, Umberto, в Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2013
- Umberto Agnelli, на Senato.it - VII legislatura, Parlamento italiano
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Giuseppe Berta. AGNELLI, Umberto
- ↑ Nizza Cavalleria // Архивиран от оригинала.
- ↑ Umberto Agnelli, на archiviostorico.fondazionefiera.it, Archivio Storico Fondazione Fiera Milano
- ↑ Umberto Agnelli, в Dizionario Biografico degli Italiani, Treccani, 2013
- ↑ Umberto Agnelli - Biography, на referenceforbusiness.com, Reference for Business
- ↑ Umberto Agnelli: la vita, lo sport, la politica, на corriere.it, Corriere della Sera, 28 maggio 2004
- ↑ Alberto Mazzuca e Giancarlo Mazzuca, Gianni Agnelli in bianco e nero, Milano, Baldini+Castoldi, 2021, с. 261-262
- ↑ Alberto e Giancarlo Mazzuca, Gianni Agnelli in bianco e nero, цит. съч., с..261-262
- ↑ Roberto Buttafarro, Giovanni De Luna, Marco Revelli, Leone Piccione, episodio 2, Un fenomeno in bianco e nero, RAI 3, 23 settembre 1986
- ↑ Umberto Agnelli, на figc.it, FIGC
- ↑ Agnelli succumbs to cancer // 28 maggio 2004.
- ↑ Umberto Agnelli: la vita, lo sport, la politica
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Umberto Agnelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
