Умножение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Умножението е едно от четирите елементарни аритметични действия. Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число. Обратното действие на умножение се нарича деление.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Множител[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като умножението е асоциативна операция, т.е. резултата не зависи от мястото на участниците в нея, всички участници се наричат еднакво – множители.

Произведение[редактиране | редактиране на кода]

Резултатът от умножението се нарича произведение.

Означение[редактиране | редактиране на кода]

Като знак за умножение се изполват:

× – среден хикс
. – долна точка
– средна точка

На някои клавиатури на калкулатори или компютри се използва и знакът .

В математически означения, където единият множител е цифра (т.нар. коефициент), а другият – буква/букви (неизвестно или константа), се пропуска знака за умножение, например: 3y, 2π, 8ab, като условието е коефицентът (цифровата стойност) да е преди буквите.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Пример
,

което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава

или

.

Умножението (респ. делението) е винаги преди действията събиране и изваждане.

Пример
- вярно : .- грешно!
- вярно!;: - грешно!

Изключение са случаите, когато се използват скоби или други символи, даващи предимство на действията събиране/изваждане.

Пример

Резултатът от умножение с 0 (нула) винаги е 0, а умножението на число с 1 (единица) дава същото число.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]