Унгарска гвардия
| Унгарска гвардия | |
.svg) | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | паравоенна |
| Основана | 25 август 2007 г. |
| Закрита | 2 юли 2009 г. |
| Положение | разформирована |
| Седалище | Будапеща, Унгария |
| Ръководител | Габор Вона |
| Сайт | magyargarda.hu |
| Унгарска гвардия в Общомедия | |
Унгарска гвардия (на унгарски: Magyar Gárda) е де факто паравоенно крило на унгарската националистическа партия Движение за по-добра Унгария (Йоббик).[1][2][3][4]
Тя е основана чрез „клетва за вярност към Унгария“ в замъка Буда, Будапеща на 25 август 2007 г. Разформирована е от съда на Будапеща на 2 юли 2009 г.[5] Ръководител на организацията е Габор Вона, в нея членуват видни политици като Лайош Фюр, бивш министър на отбраната (1990–1994).
Идеология[редактиране | редактиране на кода]
Унгарската гвардия твърди, че се стреми към „защита физически, духовно и интелектуално беззащитната Унгария“.[6] Международната преса и нейните противници, като бившият премиер на Унгария Ференц Дюрчани, наричат организацията нео-фашистка[7][8] и нео-нацистка[9][10], подобно на Щурмабтайлунг (СА, кафявите ризи) в Нацистка Германия и фашистката Партия на кръстосаните стрели.[11][12]
Гвардията е описвана не само от западноевропейската преса[13][14], но също и от унгарската[15] като полувоенна организация, гражданско опълчение или дори партийна милиция.[16] Макар че тя никога не е била въоръжена.
Униформата се състои от черни ботуши, черни панталони с бяла риза и черна жилетка с формата на лъв на гърба, както и герб на лицевата страна, черна шапка и шал на червено-бели райета. Гербът на гвардията се основава на този от времето на крал Имре (крал на Унгария)Имре, който е с 9 златни лъва на 4 червени ивици.
Отношения с Йоббик[редактиране | редактиране на кода]
На 10 март 2008 г. три водещи фигури подават оставка от Движение за по-добра Унгария (Йоббик): Давид Ковач, създател и лидер на партията, Ервин Наги, председател на комитета и Мартон Фари, бивш председател на етичната комисия на партията. Те посочват унгарската гвардия като причина за подаване на оставка, като посочват, че „Йоббик е слята неразделно с охрана, поемайки отговорност за нещо, което наистина не може да се контролира в дългосрочен план“.
Габор Вона, основател на Унгарската гвардия остава начело на Йоббик.
Разформироване[редактиране | редактиране на кода]
Главният прокурор на Унгария повдига обвинения към гвардията, твърдейки, че дейността ѝ се различава от меморандума си. Делото е отлагано неколкократно. В първия ден, членове на гвардията не допускат журналистите от влизане в съда, което води до промяна на съдебните правила.
На 16 декември 2008 г. градският съд на Будапеща като съд на първа инстанция, разформирова организацията, тъй като приема, че дейността на организацията е срещу човешките права на малцинствата, които са гарантирани от Конституцията на Унгария.
Организацията обжалва решението, но то е потвърдено и от съда на Будапеща на 2 юли 2009 г. В резултат на решението, представители на гвардията заявяват, че ще поискат преразглеждане от Върховния съд и в крайна сметка оспорват решението пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург като твърдят, че унгарските съдилища се поддават на политически натиск.
Реорганизация[редактиране | редактиране на кода]
След разформироването наредено от съда, гвардията опитва да се реорганизира като сдружение на държавна служба, известно като Фондация Унгарска гвардия, ангажирана с културни и национални дейности, а не с политика. Извършва се само една „клетва“ на цереминия и планира да разшири дейността си в цялата страна.
Унгарските власти се противопоставят на подновената дейност[17], а прокурори твърдят, че създаването на новата организация е обида на предишните решения на съда. През февруари 2010 г. парламентът приема закон, който значително повишава наказанието за участие в забранени организации.[18]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tove H. Malloy, Joseph Marko. Minority Governance in and beyond Europe: Celebrating 10 Years of the European Yearbook of Minority Issues. Martinus Nijhoff Publishers, 2014. p. 208.
- ↑ Peter Parycek. CeDEM 12 Conference for E-Democracy and Open Government 3–4 май 2012 Danube-University Krems, Austria. 2012. p. 233.
- ↑ William M. Downs. Political Extremism in Democracies: Combating Intolerance. Palgrave Macmillan. 2012. p. 191.
- ↑ Charles Asher Small. Global Antisemitism: A Crisis of Modernity. Martinus Nijhoff Publishers. 2013. p. 226
- ↑ FigyelőNet – Feloszlatták a Magyar Gárdát (The Magyar Gárda has been dissolved). FigyelőNet, MTI, 2 юли 2009.
- ↑ Alapito nyilatkozat Архив на оригинала от 2009-02-28 в Wayback Machine. Establishment manifesto (Hungarian)
- ↑ www.dw-world.de // Архивиран от оригинала на 2011-06-29. Посетен на 2017-02-21.
- ↑ ((SPIEGEL ONLINE, Hamburg, Germany)). The World from Berlin: Neo-Fascist Magyar Garda Is 'Hungary's Shame' // SPIEGEL ONLINE. 27 август 2007. Посетен на 21 януари 2015.
- ↑ Budapest court disbands neo-Nazi Hungarian Guard // Jewish Telegraphic Agency. Посетен на 21 януари 2015.
- ↑ Neo-Nazi Activity Spreading Around the World // Arutz Sheva. Посетен на 21 януари 2015.
- ↑ Hundreds join Hungary far-right "guard", take oath, Reuters, 21 октомври 2007;
Brown Shirts March in Budapest as Gyurcsany Condemns `Fascists', Bloomberg, Sept 5, 2007 - ↑ Katalin Fábián. Contemporary women's movements in Hungary: globalization, democracy, and gender equality. Woodrow Wilson Center Press, 14 октомври 2009. ISBN 978-0-8018-9405-3. с. 331–. Посетен на 28 март 2011.
- ↑ Thorpe, Nick. Hungary far-right event broken up // BBC News. 22 август 2009.
- ↑ Hungarian neo-fascist paramilitary group expands // Dw-world.de, 11 януари 2008. Архивиран от оригинала на 2011-06-29. Посетен на 28 март 2011.
- ↑ A Rongyos Gárda története - A példakép // 26 октомври 2009.
- ↑ Growing marginalisation of Hungary's Roma // BBC News. 29 август 2009.
- ↑ Police investigate "new" Magyar Gárda; former minister mulls banning Jobbik // Politics.hu. 14 юли 2009.
- ↑ Az utolsó pillanatban mentek át a Btk. módosítások - bűntett lesz a holokauszt-tagadás // Koziranytu.hu. Посетен на 28 март 2011.
