Унгарските земи под османско владичество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Касим паша джамия в Печ днес е обърната на католическа църква.

Унгарските земи под османско владичество се отнася за териториите под властта на Османската империя, населени предимно с етнически унгарци.

След поражението на обединените унгарско-чешко-хърватските войски в битката при Мохач на 29 август 1526 г. повечето от унгарските земи преминават под властта на османците. Османската империя заема панонската низина. На 11 септември 1526 г. Сюлейман Великолепни влиза в унгарската столица Буда без бой и е посрещнат тържествено от френския и венецианския посланик, след което султанът поставя на унгарския трон трансилванския княз Ян Заполя, който се признава за османски васал. В страната обаче не е въведена османска администрация, а султана се връща в Константинопол, отнасяйки със себе си огромна плячка и оставяйки унгарските земи разорени, лишавайки ги включително от ценностите в кралския замък. [1]

Два месеца след оттеглянето на Сюлейман I в Унгария започва борба за кралската корона между две феодални групировки – проавстрийска и проосманска. Проавстрийската партия се събира в Пресбург и провъзгласява за унгарски крал австрийския ерцхерцог Фердинанд, брат на Карл V и на Мария Хабсбург, вдовицата на удавилия се Лайош II. Фердинанд без усилия влиза в Унгария. Заема столицата Буда и прогонва оттам Ян Заполя, който се обръща за помощ към Сюлейман I, т.к. е османски васал.

На 8 септември 1529 г. султанът превзема отново Буда и след неуспешната за османците обсада на Виена отстъпва на юг изоставяйки Буда и войната придобива позиционен характер като на османска страна са словенските Франкопани, а на унгарска – хърватските феодали.

По силата на мирен договор сключен в Истанбул на 22 юни 1533 г. се утвърждава статуквото в Унгария, т.е. Фердинанд и Ян Заполя запазват териториите, които владеят от края на 1529 г., и се задължават да плащат годишен трибут на Османската империя. Буда е окончателно присъединена към османската територия през 1541 г. [2]

Административно властта на османците в Централна Унгария продължава до 1686 г. и втората битка при Мохач по време на т.нар. голяма турска война, въпреки че най-южните унгарски земи в днешна Войводина, досамия Петроварадин, били поставени под унгарска власт през 1717 г., т.е. преди т.нар. Пожаревски договор.

Времето 16 – 17 век е период на стабилитет за българските земи, понеже бойно поле през тези два века е панонската низина. Не такова е времето за унгарската историография. [3] От унгарските войни срещу Османската империя в българската народна памет е останал израза „хайдуци“ или „айдуци“ (с етим. от хайдути), но с отрицателна конотация, в смисъл на грабители/крадци.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]