Университетски град в Каракас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Университетски град в Каракас
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
UCV2.jpg
Изглед към централната библиотека и Аула магна (вдясно)
Име в регистъра Ciudad Universitaria de Caracas
Регион Латинска Америка и
Карибските острови
Държава Флаг на Венецуела Венецуела
Тип културно
Критерии i, iv
Вписване 2000  (24та сесия)
Координати 10°29′26″ с. ш. 66°53′26″ з. д. / 10.490556° с. ш. 66.890556° з. д.
Университетски град в Каракас в Общомедия

Университетски град в Каракас (на испански: Ciudad Universitaria de Caracas) е името, под което е известен кампусът на Централния университет на Венецуела в квартал Сан Педро, гр. Каракас, Венецуела.

Има застроена площ от 164,22 хектара и незастроена площ от 202,53 хектара[1]. Признат е за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 2000 г.

Счита се за майсторско произведение на архитектурата и урбанизма и е единственият построен в XX век, планиран от само 1 архитект, достигнал такава популярност - архитекта Карлос Раул Виянуева.[2]

Построен е върху бившата хасиенда на семейството на Симон Боливар, купено от правителството на Венецуела по време на администрацията на президента Исияс Медина Ангарита през 1942 г. Първоначалната причина е недостигът на място за увеличаващия се брой студенти в сградите на конвента Сан Франсиско, тогавашния дом на университета. Тази уникална възможност дава на Виянуева свободата съзнателно да приложи вплитане между архитектура и изкуство в голям мащаб. Той работи в близки отношения с всички художници, от които са поръчани произведения, и лично води проекта цели 25 год. до края на 1960-те год., когато влошаващото му здраве го принуждава да изостави проекта, докато няколко сгради се намират все още в проектантска фаза. [3]

Първата част от проекта е открита на 2 март 1954 г. В завършен вид той включва болница, поликлиника, олимпийски стадион и ботаническа градина освен всичките факултетни сгради.

Днес е известен по цял свят като място, където могат да видят множество произведения на известни международни скулптори и художници. Тези скулптури, мозайки и стенописи са поставени в редица озеленени вътрешни дворове, свързани чрез покрити пътеки. Личи си предпочитанието на Виянуева към абстракционизма, което да съчетава с архитектурните си виждания.[4]

Художници, допринесли към проекта[редактиране | редактиране на кода]

непълен списък

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wiewel/Perry 2008, стр.184сл.
  2. Diez 2009, стр. 16
  3. Информация на ЮНЕСКО
  4. Barnitz 2001, стр.171-173

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wim Wiewel/David C. Perry (2008). Global universities and urban development: case studies and analysis. M.E. Sharpe. ISBN 0-7656-2040-5
  • Carlos Cruz-Diez (2009). color happens. Fundación Juan March.
  • Jacqueline Barnitz (2001). Twentieth-century art of Latin America. Texas University Press. ISBN 0-2927-0858-0