Университетски град в Каракас
| Университетски град в Каракас | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Изглед към централната библиотека и Аула магна (вдясно) | |
| В регистъра | Ciudad Universitaria de Caracas |
|---|---|
| Регион | Латинска Америка и Карибските острови |
| Местоположение |  Венецуела |
| Тип | културно |
| Критерии | i, iv |
| Вписване | 2000 (24-та сесия) |
| Координати | |
| Университетски град в Каракас в Общомедия | |
Университетски град в Каракас (на испански: Ciudad Universitaria de Caracas) е името, под което е известен кампусът на Централния университет на Венецуела в квартал Сан Педро, гр. Каракас, Венецуела.
Има застроена площ от 164,22 хектара и незастроена площ от 202,53 хектара[1]. Признат е за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 2000 г.
Счита се за майсторско произведение на архитектурата и урбанизма и е единственият построен в XX век, планиран от само 1 архитект, достигнал такава популярност – архитекта Карлос Раул Виянуева.[2]
Построен е върху бившата хасиенда на семейството на Симон Боливар, купено от правителството на Венецуела по време на администрацията на президента Исияс Медина Ангарита през 1942 г. Първоначалната причина е недостигът на място за увеличаващия се брой студенти в сградите на конвента Сан Франсиско, тогавашния дом на университета. Тази уникална възможност дава на Виянуева свободата съзнателно да приложи вплитане между архитектура и изкуство в голям мащаб. Той работи в близки отношения с всички художници, от които са поръчани произведения, и лично води проекта цели 25 години до края на 1960-те години, когато влошаващото му здраве го принуждава да изостави проекта, докато няколко сгради се намират все още в проектантска фаза. [3]
Първата част от проекта е открита на 2 март 1954 г. В завършен вид той включва болница, поликлиника, олимпийски стадион и ботаническа градина освен всичките факултетни сгради.
Днес е известен по цял свят като място, където могат да видят множество произведения на известни международни скулптори и художници. Тези скулптури, мозайки и стенописи са поставени в редица озеленени вътрешни дворове, свързани чрез покрити пътеки. Личи си предпочитанието на Виянуева към абстракционизма, което да съчетава с архитектурните си виждания.[4]
Художници, допринесли към проекта[редактиране | редактиране на кода]
непълен списък
- Жан Арп (
Франция) - Андре Блок ( Франция)
- Александър Калдер (
САЩ) - Вифредо Лам (
Куба) - Анри Лорен ( Франция)
- Фернан Леже ( Франция)
- Балтазар Лобо (
Испания) - Антуан Певзнер (
Русия) - Софи Тойбер-Арп (
Швейцария) - Виктор Васарели (
Унгария) - Матео Манауре (
Венецуела) - Франсиско Наварес ( Венецуела)
- Алехандро Отеро ( Венецуела)
- Армадо Бариос ( Венецуела)
- Браулио Саласар ( Венецуела)
- Хесус Сото ( Венецуела)
- Матео Манауре ( Венецуела)
- Освалдо Вигас ( Венецуела)
- Паскуал Наваро ( Венецуела)
- Виктор Валера ( Венецуела)
-
Жан Арп. -
Александър Калдер -
Балтазар Лобо -
Антуан Певзнер -
Виктор Васарели -
Армадо Бариос -
Матео Манауре -
Паскуал Наваро -
Алехандро Отеро -
Алехандро Отеро -
Виктор Валера -
Фернан Леже
_UCV_1954.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wiewel/Perry 2008, стр.184сл.
- ↑ Diez 2009, стр. 16
- ↑ Информация на ЮНЕСКО
- ↑ Barnitz 2001, стр.171 – 173
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Wim Wiewel/David C. Perry (2008). Global universities and urban development: case studies and analysis. M.E. Sharpe. ISBN 0-7656-2040-5
- Carlos Cruz-Diez (2009). color happens. Fundación Juan March.
- Jacqueline Barnitz (2001). Twentieth-century art of Latin America. Texas University Press. ISBN 0-292-70858-0