Направо към съдържанието

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Сградата на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Сградата на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Индустриякнигоиздаване
Жанрнаучна, научнопопулярна и учебна литература
Основаване1986 г.
СедалищеСофия, България
ДиректорВалери Стефанов
Уебсайтwww.unipress.bg

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ е българско университетско книгоиздателство, създадено през 1 януари 1986 г. като звено на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ във връзка с предстоящата 100-годишнина на университета с Постановление №25 на Министерския съвет от 18 май 1985 г. Дотогава монографиите, учебниците и годишниците на СУ се издават от издателството на БАН.

Издателството е специализирано в издаването на научна, научнопопулярна и учебна литература на български и на чужди езици, преводна литература, справочници, списания и годишници.

Издателската дейност обхваща целия спектър на знанието – езикознание, литературознание, философия, история, социология, психология, право, икономика, журналистика, математика и информатика, физика, химия, биология, геология и география и др.

Университетско издателство разполага със собствена печатница.

Директори

[редактиране | редактиране на кода]

Първи директор на издателството е проф. дин Филип Панайотов – от 1986 до 1989 г.[1] От 1989 до 2011 г. директор е писателят Димитър Томов.[2] От 2011 до април 2017 г. – Димитър Радичков, син на писателя Йордан Радичков.[3] От април 2017 г. директор е литературоведът проф. Валери Стефанов.[4]

Поредици

[редактиране | редактиране на кода]

Една от първите поредици на издателството е „Видни университетски учени“, която в очеркова форма откроява фигурите на научните университетски авторитети, между които и на преподаватели, обречени по идеологически причини да бъдат изключени от академичната памет.[5]

От ранните години на издателството е и поредицата „Дебюти“ – замислена да дава възможност на талантливи млади учени да издадат бързо своите първи книги, което им осигурява често липсващата преди синхронност с актуалното състояние на съответната наука.[5]

В поредицата „Архив“ са публикувани ценни за историческата наука архивни текстове – дневници, мемоари, спомени, писма.[5]

Един от успешно осъществените издателски проекти на издателството в началото на 90-те години на ХХ в. е библиотека „Класическо наследство“ (под научната редакция на проф. Исак Паси), в която са преведени и снабдени с научен коментар класически текстове на най-изтъкнатите западноевропейски философи.[5]

За разнообразието от проекти на издателството свидетелстват също поредиците „Ключ към университета“, „Литературоведско наследство“, „Културно-историческо наследство“, „Весела България“, библиотека „Идеи“, както и библиотека „Литературознание 20 век“, включила текстове, очертали образа на модерната литературна теория на ХХ век.[5]

Фундаменталните трудове на университетски преподаватели от СУ са обединени в поредицата „Университетска библиотека“.[5]

От есента на 2012 г. издателството открива поредицата за художествени дебюти „Нова поезия и проза“. Водещ редактор на поредицата е Ани Илков, а публикуваните автори са завършили Магистърската програма по творческо писане към Факултета по славянски филологии на СУ или са посещавали Семинара за бакалаври.[6]

Договор с НДФ „13 века България“

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно договор № 15 от 13 май 2003 г. между Националния дарителски фонд „13 века България“ и Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ издателството получава сума за закупуване на машини, а се задължава в десетгодишен срок да изпълнява поръчки на НДФ „13 века България“ по отпечатване на подпомагани от Фонда книги при договорирана годишна квота в размер от 37 000 щатски долара. Издателството редовно не успява да изпълни своите задължения по договора.[7][8][9][10][11][12][13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ От век на век, от слово към слово. Сборник в чест на проф. дин Филип Панайотов. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2014. ISBN 978-954-07-3775-1. с. 367.
  2. ↑ „Идва златното време на книгите“ Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., интервю на Виржиния Стоянова, в-к „Стандарт“, 7 септември 2004 г.
  3. ↑ Александра Маркарян, „Синът на Йордан Радичков уволнен дисциплинарно от Софийския университет“, offnews.bg, 27 април 2017 г.
  4. ↑ „Димитър Радичков уволнен от Университетското издателство“, ploshtadslaveikov.com, 28 април 2017 г.
  5. 1 2 3 4 5 6 Представяне на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, на сайта на СУ.
  6. ↑ „Представяне на поредицата за дебюти „Нова поезия и проза“, Университетско издателство – 22 май 2013“ Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайта на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“.
  7. ↑ Доклад на Националния дарителски фонд „13 века България“ за 2011 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., obuch.info.
  8. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2011 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.
  9. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2012 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.
  10. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2013 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.
  11. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2014 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.
  12. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2015 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.
  13. ↑ Годишен отчет за дейността на Фонда за 2016 г. Архив на оригинала от 2017-09-13 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Университетско_издателство_„Св._Климент_Охридски“&oldid=13052736“.