Униполярен мотор
Униполярен мотор е първият електрически мотор, който е построен. Действието му е демонстрирано от Майкъл Фарадей през 1821 г. в Кралската институция в Лондон.[1]
Моторът работи на принципа на електромагнетизма и магнитните сили (сили на Лоренц), прототипът е разработен от френския учен Питер Барлоу през 1820 година и е доразработен от Фарадей.[2] Моторът е съставен от провеждащ проводник свързан от положителния към отрицателния терминал към магнита, като по този начин завършва веригата. Този проводник трябва да бъде свободен да се върти, като винаги поддържа контакт както с клемата, така и с магнита. Токът (I), преминаващ през проводника, създава електромагнитно поле. Това поле ще взаимодейства с магнитното поле (B), произведено от постоянния магнит, и сила на Лоренц (F) ще се упражнява перпендикулярно на посоките на тока и магнитната индуктивност.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Lynn, L. (1949). „§197-§204 'Acyclic or Homopolar Machines' in Section 8 – Direct-Current Generators and Motors“. In Knowlton, A.E. (ed.). Standard Handbook for Electrical Engineers (8th ed.). McGraw-Hill.*
- Faraday, Michael (1844). Experimental Researches in Electricity. 2. ISBN 0-486-43505-9. See plate 4.
- Michael Faraday, „New Electro-Magnetic Apparatus“, Quarterly Journal of Science, Literature and the Arts 12, 186 – 187 (1821). Scanned pages
- Michael Faraday, „Description of an Electro-magnetic Apparatus for the Exhibition of Rotatory Motion“, Quarterly Journal of Science, Literature and the Arts 12, 283 – 285 (1821). Scanned pages Original illustration (plate) of the homopolar motor, referred to on p. 283 of Faraday's second article. Index of Quarterly Journal for Faraday, Michael