Унция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
1 тройунция (ozt) злато – мярка за тегло на скъпоценни метали

У̀нция (на латински: uncia, означение oz) е название на няколко единици за измерване на маса, а също на две мерки за обем на течности, на една единица за измерване на сила и няколко парични единици, образувани като дванадесета част от друга единица. Терминът води началото си още от Древен Рим, където с унция са означавали дванадесета част от либрата.[1] Унцията е една от основните единици за тегло в средновековна Европа. В днешно време се използва при търговията със скъпоценни метали – тройунция, а също в страните, където теглото се измерва във фунтове (например в САЩ).

Древен Рим[редактиране | редактиране на кода]

При древните римляни унцията е 1/12 част от единицата за тегло, наричана либра (на латински: libra) или ас и тежаща 327,45 g, съответно 28,34 g. На свой ред унцията се е деляла на 2 семунции, 4 сициликуса, 6 секстула, 24 скрупула и 144 силикви. Унцията се означавала с точка (·) или (на монетите) с малко изпъкнало полукълбо. Тази система с дуодецимално (дванадесетично) деление на единиците римляните използват за различни цели. Така например с унция и с нейните кратни означения са определяли:

  • размерът на наследството
  • мерки за дължина (унция = 1/12 от римския фут = 0,0246 m = 9685 линии)
  • мерки за площ (унция = 1/12 югера = 2400 римски квадратни фута = 72 квадратни дюйма = 209,91 m²)
  • мерки за обем (унция = киат = 1/12 секстерий = 0,0372 чаши)
  • монети (унция = 1/12 ас) – при това в обращение по-често се намирали аси, съдържащи вместо 12, средно 10 унции (от 11 до 9) – 272,88 g. В качеството на парични знаци унциите са сечени от мед с примес от 7% калай и 23,6% олово; на едната страна се изобразявала главата на Минерва (или богинята на Рим), на другата – гербът на града.

Използване на унцията преди въвеждането на метричната система[редактиране | редактиране на кода]

Почти всички европейски народи заимстват унцията от римляните и до въвеждането на метричната система за измервания тя е най-разпространената в света единица за тегло.

Стойност на различните унции
Вариант грама (g)
Международна avoirdupois унция 28,349523125
Международна тройунция 31,1034768
Аптекарска унция
Унция на Мария Тереза 28,0668
Испанска унция (onza) 28,75
Френска унция (once) 30,59
Португалска унция (onça) 28,69
Италианска унция (oncia) 27,4
Нидерландска метрична унция (ons) 100
Китайска метрична унция (盎司) 50
Английска Tower унция 29,16

Унцията и метричната система[редактиране | редактиране на кода]

  • Унция авердюпуа (абревиатура oz или oz at) – в САЩ и някои други страни основна единица за тегло е фунтът авердюпуа (453,59237 g). Той се състои от 16 унции. Теглото на една унция авердюпуа е равно на 28,35 g (28,349 523 125 g)[2].
  • Течна унция (абревиатура fl oz) е мярка за обем на течност. Съществуват английска и американска течни унции. Американската възлиза на 1/16 пинта или 29,573 531 ml. Съгласно английската имперска система от мерки 1 имперска пинта се състои от 20 унции. Всяка унция има обем 28,413 063 ml[3]. В САЩ изключително за маркиране на хранителни продукти течната унция се приравнява на 30 ml.
  • Тройунцията (тройска унция) (абревиатура t oz или ozt) възлиза на 31,1034768 g. Използва се в банковото и бижутерно дело за измерване теглото на скъпоценни метали. Терминът произлиза от тройската тегловна система, която широко се е използвала в Европа непосредствено до въвеждането на метричната система. За разлика от фунта авердюпуа, тройският фунт се състоял от 12 унции. В различните страни теглото на тройската унция се различавало в някаква степен. От 1824 до 1858 г. тройският фунт бил основна тегловна единица във Великобритания. Именно теглото на британската тройска унция се използва при търговията със скъпоценни метали[4].
  • Аптекарска унция е остарял термин. В много страни, освен гражданска или търговска системи за тегло, за претегляне на лекарствени вещества аптекарите използвали аптекарска система за тегло. Стандартите за аптекарско тегло варирали в различните страни. Унцията била основна единица за аптекарско тегло и нейната стойност се движела (в различните градове и страни) от 25 до 35 g.
  • В Нидерландия при прехода към метричната система за измерване през 1820 г. унцията (на нидерландски: ons) започнала да означава 100 g[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ли́бра (лат. libra), на гръцки litra, е древноримска мярка за тегло (фунт), равна на 327,45 g. Състои се от 12 унции.
  2. ((en)) Russ Rowlett. How Many? A Dictionary of Units of Measurement. // University of North Carolina at Chapel Hill. Архив на оригинала от 2011-08-22. Посетен на 2016-05-31.
  3. ((en)) Russ Rowlett. How Many? A Dictionary of Units of Measurement. // University of North Carolina at Chapel Hill. Архив на оригинала от 2011-08-11. Посетен на 2016-05-31.
  4. ((en))  What is a Troy Ounce?. // Архив на оригинала от 2011-08-11. Посетен на 2016-05-31.
  5. ((en))  Guide to The Hague – Where to turn. // Архив на оригинала от 2007-02-19. Посетен на 2016-05-31.