Уплътнено използване на земята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Интензивното сеитбообращение има за цел да се увеличи вегетационния потенциал на полето, т.е уплътняването на сеитбообращението с междинни култури.[1] Това води до увеличаване коефициента на използване на земята и изисква внедряването на интензивни земеделски фактори като напояване, интензивно торене, интензивна обработка на почвата, в т.ч. и подобряване на видовия и сортовия състав на културите.

Крайната цел на уплътняването е в една стопанска година да се получат две и повече реколти от едно поле. Това за условията на България може да се получи чрез отглеждане на втори и предкултури.

Пример за интензивно сеитбообръщение на поливни площи[редактиране | редактиране на кода]

1-во поле: грах, фасул

2-ро поле: пшеница + втора култура

3-то поле: предкултура + царевица

4-то поле: пшеница

5-то поле: слънчоглед

6-то поле: ечемик + втора култура

Междинни култури[редактиране | редактиране на кода]

Уплътняването е важна особеност на сеитбообращенията на поливни площи. При климатичните условия на България, характеризиращи се с обилни количества светлина и топлина, продължителен безмразен период и др. подходящи условия, единственият ограничаваш фактор е ниската сума на валежите през летния период. При отстраняването на този фактор уплътняването е напълно възможно, икономически и агротехнически изгодно. То се постига, чрез въвеждане на междинни култури, които се засяват и дават добив през периода от прибиране на предшестващата основна култура до засяване (разсаждане) на следващата основна култура.

Използват се три групи междинни култури:

  • Подсевни – засяват се под основната култура;
  • Следжътвени (втори) – засяват се или се разсаждат след прибиране на основната култура;
  • Предпосевни (предкултури) – засяват се през есента или рано на пролет, а реколтата се прибира преди засяването на основната култура.

Междинните култури, са важен източник на допълнителна растителна продукция и увеличават вегетационния потенциал на полетата. Те извличат нитратите от почвата, с което предотвратяват измиването им от зимните и летни валежи. Допринасят за намаляването на почвената ерозия и заплевеляването на полетата и могат да се използват за зелено торене или като зелен фураж за животните, което пък удължава с около 30 дни приемането на зелена храна от животните.

Начини на уплътняване на земята[редактиране | редактиране на кода]

Уплътняването при нашите условия това става по следните няколко начина:

  • Отглеждане на зимни междинни култури (предкултури) – засяват се през есента, а се прибират преди сеитбата на основната култура. Подходящи са: зимна ръж, зимен фий, зимен грах, репко.
    • Този начин на уплътняване е особено подходящ за наклонени терени с цел намаляване на водната ерозия.
    • Междинните култури при този начин на уплътнение могат да се използват и за зелено торене. Като сидерати са подходящи бобовите култури (фуражен грах, лупина, комунига), които се развиват интензивно през пролетта и бързо се разлагат при заораване (заораването им трябва да стане поне 10 – 15 дни преди сеитбата).

При поливни условия културите за зелено торене могат да се засяват и през лятото, след прибирането на житните със слята повърхност и да се заорат късно на есен с дълбоката оран.

    • Зимните предкултури могат да се използват за паша, силаж или сено.
    • Подходящо, уплътнено с предкултури, е следното: Пшеница (ечемик) – предкултура + царевица – пшеница – захарно цвекло (слънчоглед).
  • Отглеждане на пролетни предкултури. Засяват се рано на пролет и се прибират преди сеитбата на основната култура. Най–често се засява грах като предкултура на тютюн и царевица. Подходящи са пролетен фий и едногодишни житно-бобови смески.
  • Отглеждане на втори култури. Засяват се след земеделски култури, прибиращи се през първата половина на лятото – т.е. най-често след пшеница и ечемик. За условията на България това е възможно, най-вече при поливни условия.
    • Вторите култури се прибират на есен и след тях се отглеждат най-вече пролетни култури.
    • Най-често като втори култури се отглеждат царевица за силаж, по-рядко грах, слънчоглед, захарна метла, грахово-фиева смеска, просо и др. След по-рано прибиращи се култури, като втори могат да се засяват култури за зърно – царевица (ранни хибриди), фасул, просо и др.
    • Като втори култури често се отглеждат и зеленчуци: зеле, домати, зелен фасул, грах, краставици.
    • Подходящо уплътняване с участие на втори култури може да се получи при следното зеленчуково сеитбообращение: Фиево-грахова смес + царевица (втора култура) – Пипер – Ранни домати + царевица (втора култура) – Зелен грах + домати (втора култура) – Ранни картофи + царевица (втора култура) – Зелен фасул + късно зеле.

Вижте също така[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]