Урал (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Урал.

Урал
Ural river.jpg
Река Урал между градовете Уралск и Атърау, Казахстан
European Russia laea relief location map.jpg
54.7008° с. ш. 59.4139° и. д.
46.8305° с. ш. 51.5315° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Башкортостан
Челябинска област
Оренбургска област
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Актобенска област
Западноказахстанска област
Атърауска област
Дължина 2428 km
Водосборен басейн 213 000 km²
Отток 400 (при с. Кушум) m³/s
Начало
Място Южен Урал
Република Башкортостан
Координати 54°42′02.88″ с. ш. 59°24′50.04″ и. д. / 54.7008° с. ш. 59.4139° и. д.
Надм. височина 735 m
Устие
Място Каспийско море
Координати 46°49′49.8″ с. ш. 51°31′53.4″ и. д. / 46.8305° с. ш. 51.5315° и. д.
Надм. височина -28 m
Урал в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Урал

Урал (на руски: Ура́л, на башкирски: Яйыҡ, на казахски: Жайық) е река в Европейска Русия, Република Башкортостан, Челябинска област и Оренбургска област и Казахстан, Актобенска област, Западноказахстанска област и Атърауска област. Дължината ѝ е 2428 km, която ѝ отрежда 3-то място по дължина сред реките на Европа след Волга и Дунав.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Урал води началото си от източното подножие на хребета Уралтау (част от планината Южен Урал), на 735 m н.в., в Учалински район на Република Башкортостан. В най-горното си течение Урал е типична планинска река, като долината ѝ ту се стеснява, ту се разширява (на места до 5 km), течението ѝ е бързо, а наклонът голям. След град Верхнеуралск става равнинна река. От град Магнитогорск долината ѝ отново се стеснява и тече в скалисти брегове. След като над 740 km реката тече в южна посока при град Орск (при 1715 km) рязко завива на запад и пресича Губерлинските планини в дефиле дълго 45 km. До град Орск наклонът на реката е около 0,9 m/km, а дъното е глинесто и песъчливо, а на отделни места каменисто След дефилето долината на Урал отново се разширява, като при град Уралск достига няколко десетки километра, а наклонът ѝ намалява на 0,9 m/km. След град Уралск (при 793 km) реката поема в южна посока и запазва това си направление до устието. Долината ѝ става още по широка без видими брегове, в която силно меандрира, с много старици (изоставени корита), разбива се на ръкави, отделни протоци и езера, а наклонът ѝ изключително малък. В устието си Урал се разделя на два ръкава – Яицки и Золотински, като вторият е плавателен и се влива от север в Каспийско море, на -28 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Урал обхваща площ от 213 хил. km2. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан, Оренбургска област и Челябинска област в Русия, Актобенска област, Атърауска област, Западноказахстанска област и Костанайска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

Река Урал получава множество притоци с дължина над 20 km, като 16 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Освен по-горе описаните реки във водосборния басейн на река Урал попадат още множество реки, които не успяват да се влеят в нея и се губят в полупустинните райони източно от реката, в североизточните предели на Прикаспийска низина. По големите от тях са: Оленти, Калдигайти, Уил ок. 800 /31 500 и Сагиз 511 / 19 400.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Урал е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Пълноводието на реката в долното течение е от края на март до началото на април, а в горното – от средата на април до юни. По време на пълноводие реката се разлива в средното си течение до 10 km ширина, а в делтата – до няколко десетки километра. През лятото и есента в резултата на поройни дъждове в горното течение честа се наблюдава вторично пълноводие, а през останалата част от годината в средното и долно течение има постоянно маловодие. Максималният отток в горното течение е в края на април, а в долното – в началото на май, като колебанието на нивото на водата достига до 3 – 4 m в горното течение, 9 – 10 m в средното и долното, до 3 m в делтата. Среден годишен отток при град Оренбург 104 m3/s (максимален 12 100 m3/s, минимилен 1,62 m3/s), при село Кушум, Западноказахстанска област 400 m3/s (максимален 14 000 m3/s, минимален 13,3 m3/s). Замръзва през втората половина на ноември, а се размразява в средата на април. През пролетта протича около 80% от годишния отток на реката. Средната мътност при град Оренбург е 280 g/m3, а при село Кушум – 290 g/m3. Река Урал замръзва в горното течение в началото на ноември, а в средното и долното – в края на ноември. Размразява се съответно в началото на април и в края на март. Ледоходът по реката през пролетта е кратък, но са характернилезени задръствания по течението.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течинето на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 7 града::

Челябинска областВерхнеуралск и Магнитогорск, селата Агаповка и Кизилское (районни центрове);
Оренбургска областОрск, Новотроицк и Оренбург, селата Беляевка и Илек (районни центрове);
Западноказахстанска областУралск, селата Даринское, Акжаик, Чапаево и Тайпак (районни центрове);
Атърауска областАтърау, селища от градски тип Индерборски и Баликши и село Махамбет (районен център).

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение водите на реката се използват за водоснабдяване с питейна вода на селищата в района, с промишлена вода на предприятията в Магнитогорск и Орск, а в долното течение – основно за напояване. За тези цели в района на град Магнитогорск са изградени два язовира, а при село Ираклински – голямото Ираклинско водохранилище с мощна ВЕЦ. При село Кушум, Западноказахстанска област надясно от реката се отделя големия Кушумски канал с дължина над 300 km, водите на който се използват за напояване. Река Урал е плавателна на 793 km от устието си, до град Уралск.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Урал (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.