Урзула Крехел
| Урзула Крехел Ursula Krechel | |
 Урзула Крехел във Франкфурт, 2013 | |
| Родена | 4 декември 1947 г. |
|---|---|
| Професия | поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, драматург |
| Националност |  Германия |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Урзула Крехел в Общомедия | |
Урзула Крехел (на немски: Ursula Krechel) е германска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, автор на театрални и радиопиеси, родена в Трир.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Крехел следва германистика, театрознание и история на изкуството в Кьолнския университет. По време на следването си сътрудничи на Западногерманското радио и вестник „Кьолнер Щатанцайгер“. Освен това работи като драматург в дортмундския Градски театър. Става доктор по философия и се преселва във Франкфурт на Майн. Преподава в университетите на Гисен, Есен, Лайпциг, Уоруик (Великобритания) и Сейнт Луис (САЩ).
Първата си стихосбирка „Към Майнц!“ [1] Урзула Крехел публикува в 1977 г. и веднага си спечелва литературно име. Издава също „Наранима като в най-добрите времена“ (1979), „Груб разрез. Стихотворение в 60 вариации“ (1983) и „Учи се от огъня“ (1985). Критиката я свързва с феминисткото движение и възгледите за „нова субективност“, но по-късно поетесата изпитва влияния от сюрреализма и променя посланието и стила си. Следват стихосбирките „Какаово синьо“ (1989), „Техника на събуждането“ (1992), „Извънредно вътрешно“ (1995), „Общоприето чудо“ (1995), „Незлобливост“ (1997) и „Поклон пред въздуха“ (1999). По-късните ѝ поетически произведения са големите поеми „Гласове от твърдата сърцевина“ (2005) и „Към средината“ (2006).
Урзула Крехел се установява да живее в Берлин, става член на ПЕН клуба на ФРГ.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Information und Wertung, 1972
- Erika, Theaterstück, 1973
- Selbsterfahrung und Fremdbestimmung, Essay, 1975
- Nach Mainz!, Gedichte, 1977
- Verwundbar wie in den besten Zeiten, Gedichte, 1979
- Zweite Natur, Roman, 1981
- Lesarten. Von der Geburt des Gedichts aus dem Nichts, Essays Essays über Gedichte, 1982
- Rohschnitt, Gedicht in sechzig Sequenzen, 1983
- Vom Feuer lernen, Gedichte, 1985
- Aus der Sonne, Theaterstück, 1985
- Kakaoblau, Gedichte für Erwachsene, 1989
- Tribunal im askanischen Hof, 1989
- Die Freunde des Wetterleuchtens, Prosa, 1990
- Sitzen Bleiben Gehen, Theaterstück, 1990
- Mit dem Körper des Vaters spielen, Essays, 1992
- Technik des Erwachens, Gedichte, 1992
- Äußerst innen, Gedichte, 1993
- Sizilianer des Gefühls, Roman, 1993
- Landläufiges Wunder, Gedichte, 1995
- Ich glaub, mich tritt ein Meerschwein, Theaterstück für Kinder, 1996
- Ungezürnt. Gedichte, Lichter, Lesezeichen, 1997
- Verbeugungen vor der Luft, Gedichte, 1999
- Bei Eichendorff, 2000
- Der Übergriff, Erzählung, 2001
- Liebes Stück, 2002
- Mein Hallo dein Ohr, Erzählung, 2003
- In Zukunft schreiben, 2003
- Stimmen aus dem harten Kern, Gedicht, 2005
- Mittelwärts, Gedicht, 2006
- Shanghai fern von wo, Roman, 2008
- Jäh erhellte Dunkelheit, Gedichte, 2010
- Landgericht, 2012
- Die da. Ausgewählte Gedichte, 2013
- Stark und leise. Pionierinnen, 2015
- Geisterbahn, Roman, 2018
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1980: Arbeitsstipendium für Berliner Künstler
- 1994: Internationaler Eifel-Literatur-Preis
- 1994: „Поощрителна награда Марта Заалфелд“
- 1995: Stipendium Künstlerhaus Edenkoben
- 1997: „Награда Елизабет Ланггесер“
- 2006: Calwer Hermann-Hesse-Stipendium
- 2008: „Литературна награда на Рейнгау“ für Shanghai fern von wo
- 2009: „Награда на германската критика“
- 2009: „Дюселдорфска литературна награда“
- 2009: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2009: Kunstpreis Rheinland-Pfalz
- 2012: „Висбаденска награда за поезия „Орфил““
- 2012: „Немската награда за книга“ für Landgericht
- 2013: Heinrich-Heine-Gastdozentur
- 2015: „Награда Герти Шпис“ für Landgericht
- 2017: Aufnahme in die Berliner Akademie der Künste[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Урзула Крехел- Поезия от Урзула Крехел, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Урзула Крехел чете свои стихове
- ((de)) Урзула Крехел в Die LYRIKwelt
- ((en)) Урзула Крехел в
Internet Movie Database
|
