Направо към съдържанието

Урзула Крехел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Урзула Крехел
Ursula Krechel
Урзула Крехел във Франкфурт, 2013
Урзула Крехел във Франкфурт, 2013
Родена4 декември 1947 г. (76 г.)
Професияпоетеса, белетристка, есеистка, преводачка, драматург
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Урзула Крехел в Общомедия

Урзула Крехел (на немски: Ursula Krechel) е германска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, автор на театрални и радиопиеси, родена в Трир.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Крехел следва германистика, театрознание и история на изкуството в Кьолнския университет. По време на следването си сътрудничи на Западногерманското радио и вестник „Кьолнер Щатанцайгер“. Освен това работи като драматург в дортмундския Градски театър. Става доктор по философия и се преселва във Франкфурт на Майн. Преподава в университетите на Гисен, Есен, Лайпциг, Уоруик (Великобритания) и Сейнт Луис (САЩ).

Първата си стихосбирка „Към Майнц!“ [1] Урзула Крехел публикува в 1977 г. и веднага си спечелва литературно име. Издава също „Наранима като в най-добрите времена“ (1979), „Груб разрез. Стихотворение в 60 вариации“ (1983) и „Учи се от огъня“ (1985). Критиката я свързва с феминисткото движение и възгледите за нова субективност, но по-късно поетесата изпитва влияния от сюрреализма и променя посланието и стила си. Следват стихосбирките „Какаово синьо“ (1989), „Техника на събуждането“ (1992), „Извънредно вътрешно“ (1995), „Общоприето чудо“ (1995), „Незлобливост“ (1997) и „Поклон пред въздуха“ (1999). По-късните ѝ поетически произведения са големите поеми „Гласове от твърдата сърцевина“ (2005) и „Към средината“ (2006).

Урзула Крехел се установява да живее в Берлин, става член на ПЕН клуба на ФРГ.

  • Information und Wertung, 1972
  • Erika, Theaterstück, 1973
  • Selbsterfahrung und Fremdbestimmung, Essay, 1975
  • Nach Mainz!, Gedichte, 1977
  • Verwundbar wie in den besten Zeiten, Gedichte, 1979
  • Zweite Natur, Roman, 1981
  • Lesarten. Von der Geburt des Gedichts aus dem Nichts, Essays Essays über Gedichte, 1982
  • Rohschnitt, Gedicht in sechzig Sequenzen, 1983
„Игра с тялото на бащата“ (1992)
  • Vom Feuer lernen, Gedichte, 1985
  • Aus der Sonne, Theaterstück, 1985
  • Kakaoblau, Gedichte für Erwachsene, 1989
  • Tribunal im askanischen Hof, 1989
  • Die Freunde des Wetterleuchtens, Prosa, 1990
  • Sitzen Bleiben Gehen, Theaterstück, 1990
  • Mit dem Körper des Vaters spielen, Essays, 1992
  • Technik des Erwachens, Gedichte, 1992
  • Äußerst innen, Gedichte, 1993
  • Sizilianer des Gefühls, Roman, 1993
  • Landläufiges Wunder, Gedichte, 1995
  • Ich glaub, mich tritt ein Meerschwein, Theaterstück für Kinder, 1996
  • Ungezürnt. Gedichte, Lichter, Lesezeichen, 1997
  • Verbeugungen vor der Luft, Gedichte, 1999
  • Bei Eichendorff, 2000
  • Der Übergriff, Erzählung, 2001
  • Liebes Stück, 2002
  • Mein Hallo dein Ohr, Erzählung, 2003
  • In Zukunft schreiben, 2003
  • Stimmen aus dem harten Kern, Gedicht, 2005
  • Mittelwärts, Gedicht, 2006
  • Shanghai fern von wo, Roman, 2008
  • Jäh erhellte Dunkelheit, Gedichte, 2010
  • Landgericht, 2012
  • Die da. Ausgewählte Gedichte, 2013
  • Stark und leise. Pionierinnen, 2015
  • Geisterbahn, Roman, 2018
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.