Урмия (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урмия
دریاچه ارومیه
— езеро —
Сателитна снимка на езерото Урмия от 1984 г.
Сателитна снимка на езерото Урмия от 1984 г.
Iran relief location map.jpg
37.605° с. ш. 45.4776° и. д.
Местоположение в Иран
Местоположение Флаг на Иран Иран
Дължина 140 km
Ширина 55 km
Площ 5200 km2
Дълбочина 5 m (средна)
16 m (макс.)
Басейн 50 000 km2
Острови 102
Урмия в Общомедия

Урмия или Резайе (на персийски: دریاچه ارومیه Daryâcheh-ye Orumiyeh; на азербайджански: Urmiya gölü; на кюрдски: Gola Urmiyê; на арменски: Ուրմիա լիճ) е безотточно солено езеро в Западен Иран, на надморска височина 1275 m. Разположено е между провинциите Източен Азербайджан и Западен Азербайджан. Площта му е 5200 km2, дължината – 140 km, широчината – около 40 – 55 km, дълбочината – от 5 до 16 m. Солеността му е 8 – 11% през пролетта и 26 – 28% през есента. Подходящо е за корабоплаване.

В езерото са разположени 102 острова. В миналото, най-голям от тях е Шахи, но в днешно време той се е превърнал в полуостров на източния бряг на езерото.[1][2]

Към 2015 г. езерото е намалило водната си площ до едва 10% от предишния си размер, поради продължителното засушаване в Иран, но и заради построяването на бентове по вливащите се реки и източването на подземни води от водосборния му басейн.[3] Към 2019 г. езерото отново се запълва.

История[редактиране | редактиране на кода]

Регионът на езерото изобилства с археологически обекти, датиращи от неолита. Разкопките на селища около него се натъкват на предмети, датиращи от седмото хилядолетие пр.н.е.

Едни от първите писмени сведения за езерото се появяват през 9 век в Асирия. Езерото се озовава в центъра на държавата Мана, която по-късно е покорена от иранските народи. През 1604 г. при езерото се води битка в хода на Персийско-османската война (1603 – 1618). През последните пет века областта около езерото се обитава главно от азербайджанци, иранци, асирийци и арменци.

През 1926 г. езерото Урмия е преименувано на Резайе в чест на шаха Реза Шах Пахлави. През 1970 г. е върнато старото име на езерото. През 2008 г. езерото е разделено на две части от язовир, по който минава магистралата, свързваща провинциите Източен и Западен Азербайджан. Това значително затруднява циркулацията на водата в езерото и влия зле на екологията му.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Анимация за сравнение на спътникови снимки от 1984 и 2014 г., показваща намаляването на площта на ез. Урмия.

Понастоящем езерото се намира на границата на изчезване. Вследствие на продължителното засушаване, започнало през 1998 г., прекомерното потребление от жителите на околните градове и села на вода от езерото, а също вследствие на строителството на язовирни стени по захранващите езерото реки, площта на Урмия се е намалила повече от два пъти или, ако се сравни с 1995 г., то е станало по-плитко с повече от 70%.[4][5] По думите на Джавад Джахангирзаде, представител на администрацията на град Урмия, в случай на пълно пресъхване на езерото, на мястото му ще останат 10 млрд. тона сол, и около 14 млн. души ще са принудени да напуснат родния си край. Всяка година от езерото се изпаряват около 3 млрд. m³ вода.[4] Според състоянието през 2014 г. експерти прогнозират, че в случай на бездействие само след четири години Урмия ще се превърне в блато[5].

Разработени са много различни планове за спасяване на езерото. Иранското правителство смята да финансира не само проекти по транспортиране на вода в езерото от други източници, но и други начини за възстановяване нивото на водата в езерото. Така, през юли 2014 г. президентът на Иран Хасан Рухани взема решение да отдели около 14 трилиона риала (над 500 млн. долара) за финансиране на първата година от дейността по подобряване ефективността на разхода на вода от езерото, като се планира да се съкрати обемът на водата, използвана в селското стопанство, а също и за възстановяване на околната среда.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stevens, Lora R. и др. Hydroclimatic variations over the last two glacial/interglacial cycles at Urmia Lake, Iran. // Journal of Paleolimnology 47 (4). Springer Netherlands, 1 април 2012. DOI:10.1007/s10933-012-9588-3. с. 647.
  2. Asem, Alireza и др. Biodiversity of the Hypersaline Urmia Lake National Park (NW Iran). // Diversity (6). 2014. DOI:10.3390/d6020102. с. 102 – 132.
  3. Saving Iran's great salt lake. // Science. 2 септември 2015.
  4. а б в Iran to spend $500 million to save shrunken Lake Urmia
  5. а б Езерото Урмия в Иран може да се спаси с вода от Каспийско море