Урс Видмер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урс Видмер
Urs Widmer
Урс Видмер през 20012 г.
Урс Видмер през 20012 г.
Роден 21 май 1938 г.
Починал 2 април 2014 г. (75 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Дебютни творби „Алоис“, новела (1968)
Уебсайт
Урс Видмер в Общомедия

Урс Видмер (на немски: Urs Widmer) е швейцарски белетрист, драматург, есеист и автор на радиопиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Урс Видмер е роден на 21 май 1938 г. в Базел в семейството на баща преводач и литературен критик и майка – гимназиален учител. Поради професията на баща си Видмер още като дете влиза в досег с литературата и литературното поприще. Чест гост в дома им е немският писател Хайнрих Бьол, носител на Нобелова награда.

Видмер следва германистика, романистика и история в Базелския университет, университета на Монпелие и Парижкия университет. Завършва през 1966 г. с дипломна работа 1945 година или „Новият език“. Изследване върху прозата на „младото поколение“.

След дипломирането си Видмер работи като издателски редактор в Олтен, а посли и в издателство „Зуркамп“ във Франкфурт на Майн. От 1967 до 1987 г. живее в този град като писател на свободна практика. Пише литературна критика за в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и преподава във Франкфуртския университет като доцент по нова немска литература.

През 1968 г. Видмер дебютира като писател с новелата „Алоис“. Става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на Немската академия за изобразително изкуство в Бенсхайм, на Академията на изкуствата в Берлин-Бранденбург и на Форум Щатпарк в Грац (вж. Грацка група).

Урс Видмер умира на 2 април 2014 г.[1] след тежко боледуване. Погребан е в Цюрих, където живее до смъртта си.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Обемистото писателско дело на Урс Видмер обхваща романи, новели и разкази, есета, драми и радиопиеси. Смятан е за един от разностранните швейцарски писатели от по-ново време. Силата на творбите му произтича от фантастични и иронични разработки на тривиални сюжетни схеми от класическите приключенски истории и пътеописания, стигащи до пародия и сюрреалност.

Видмер желае да създава фикция, но при това „по възможност да направи доловима социалната действителност“.

След 2000 г. много от произведенията на Урс Видмер носят автобиографични черти. Към най-големите му публични успехи спада неговата (псевдо)автобиографична трилогия за майка му „Любовникът на мама“ (Der Geliebte der Mutter) 2000, за баща му „Книгата на татко“ (Das Buch des Vaters) 2004 и за себе си „Един живот като джудже“ (Ein Leben als Zwerg) 2006.

Най-успешната пиеса на Урс Видмер е Top Dogs (1996) – остра социална сатира.

Подобно на своя баща Урс Видмер се изявява и като преводач. Пресъздава на немски многобройни творби от френскоезични и англоезични автори.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Alois. Erzählung, 1968
  • Die Amsel im Regen im Garten. Erzählung, 1971
  • Die Forschungsreise. Abenteuerroman, 1974
  • Schweizer Geschichten, 1975
  • Die gelben Männer. Roman, 1976
  • Vom Fenster meines Hauses aus. Prosa, 1977
  • Hand und Fuss. Ein Buch, 1978
  • Shakespeares Geschichten. Band 2. Stücke von Shakespeare nacherzählt, 1978
  • Fotos, 1980
  • Das Urs-Widmer-Lesebuch, 1980
  • Das enge Land. Roman, 1981
  • Liebesnacht. Erzählung, 1982
  • Die gestohlene Schöpfung. Ein Märchen, 1984
  • Indianersommer. Erzählung, 1985
  • Das Verschwinden der Chinesen im neuen Jahr, 1987
  • Auf, auf, ihr Hirten! Die Kuh haut ab! Kolumnen, 1988
  • Der Kongreß der Paläolepidopterologen. Roman, 1989
  • Das Paradies des Vergessens. Erzählung, 1990
  • Der blaue Siphon. Erzählung, 1992
  • Liebesbrief für Mary. Erzählung, 1993
  • Im Kongo. Roman, 1996
  • Vor uns die Sintflut. Geschichten, 1998
  • Das Buch der Albträume (Mit Zeichnungen von Hannes Binder), 2000
  • Der Geliebte der Mutter. Roman, 2000
Любовникът на мама, изд.: Жар – Жанет Аргирова, София (2002), прев. Ваня Пенева
  • Das Buch des Vaters. Roman, 2004
  • Ein Leben als Zwerg, 2006
  • Valentin Lustigs Pilgerreise. Bericht eines Spaziergangs durch 33 seiner Gemälde, 2008
  • Herr Adamson. Roman, 2009
  • Stille Post. Kleine Prosa, 2011
  • Reise an den Rand des Universums. Autobiografie, 2013

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945 oder die „Neue Sprache“. Studien zur Prosa der „Jungen Generation“, 1966
  • In uns und um uns und um uns herum, 1970
  • Das Normale und die Sehnsucht. Essays und Geschichten, 1972
  • Die sechste Puppe im Bauch der fünften Puppe im Bauch der vierten und andere Überlegungen zur Literatur, 1991
  • Das Geld, die Arbeit, die Angst, das Glück, 2002
  • Vom Leben, vom Tod und vom Übrigen auch dies und das. Frankfurter Poetikvorlesungen, 2007
  • Beim Wiederlesen von „Alois“, 2007
  • Der Traum vom herrschaftsfreien Arbeiten. 1968 – vom Suhrkamp Verlag zum Verlag der Autoren, 2011

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Die lange Nacht der Detektive. Kriminalstück in drei Akten, 1973
Дългата нощ на детективите. Криминална пиеса в три действия, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров
  • Nepal. Stück in der Basler Umgangssprache, 1976
  • Stan und Ollie in Deutschland, 1979
  • Züst oder Die Aufschneider, 1979
  • Dr neu Noah, 1984
  • Alles klar. Stan und Ollie in Deutschland, 1988
  • Jeanmaire. Ein Stück Schweiz, 1992
  • Der Sprung in der Schüssel. Frölicher – ein Fest, 1992
  • Sommernachtswut, 1993
  • Top Dogs, 1996
Top dogs, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров
  • Die schwarze Spinne. Sommernachtswut, 1998
  • König der Bücher. Bankgeheimnisse, 2001
  • Münchhausens Enkel, 2012
  • Das Ende vom Geld, 2012

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Wer nicht sehen kann, muss hören, 1969
  • Henry Chicago, 1970
  • Operette, 1971
  • Aua 231, 1971
  • Anna von hinten wie von vorne, 1971
  • Tod und Sehnsucht, 1972
  • Die Katze des Doktor Watson, 1972
  • Das Überleben der unsterblichen Mimi, 1973
  • Die schreckliche Verwirrung des Giuseppe Verdi, 1974
  • Der Bergsteiger, 1974
  • Fernsehabend, 1976
  • Die Ballade von den Hoffnungen der Väter, 1976
  • Die Zwerge in der Stadt, 1978
  • Das Blasquartett oder 80 Fragen nach dem Glück, 1979
  • Die Zehen der Elfen, 1981
  • Indianersommer, 1984
  • Dr neu Noah, 1984
  • An die Freunde, 1986
  • Der Besucher aus Kassel, 1986
  • Der tolle Tonmeister, 1988
  • Der Gott und das Mädchen, 1988
  • Der Afrikaforscher, 1990
  • Bottoms Traum, 1990
  • Das gelöschte Band, 1992
  • Die Frauen des Sultans, 1993
  • Helmuts Brief, 1994
  • Das Machthorn, 2005
  • Das Ende vom Geld, 2012
  • Vom Fenster meines Hauses aus, 2013

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]