Урс Видмер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урс Видмер
Urs Widmer
Urs-widmer-2012-ffm-066.jpg
Урс Видмер през 20012 г.
Роден 21 май 1938 г.
Починал 2 април 2014 г. (75 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Дебютни работи „Алоис“, новела (1968)
Уебсайт Страница в IMDb
Урс Видмер в Общомедия

Урс Видмер (на немски: Urs Widmer) е швейцарски белетрист, драматург, есеист и автор на радиопиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Урс Видмер е роден на 21 май 1938 г. в Базел в семейството на баща преводач и литературен критик и майка – гимназиален учител. Поради професията на баща си Видмер още като дете влиза в досег с литературата и литературното поприще. Чест гост в дома им е немският писател Хайнрих Бьол, носител на Нобелова награда.

Видмер следва германистика, романистика и история в Базелския университет, университета на Монпелие и Парижкия университет. Завършва през 1966 г. с дипломна работа 1945 година или „Новият език“. Изследване върху прозата на „младото поколение“.

След дипломирането си Видмер работи като издателски редактор в Олтен, а посли и в издателство „Зуркамп“ във Франкфурт на Майн. От 1967 до 1987 г. живее в този град като писател на свободна практика. Пише литературна критика за в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и преподава във Франкфуртския университет като доцент по нова немска литература.

През 1968 г. Видмер дебютира като писател с новелата „Алоис“. Става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на Немската академия за изобразително изкуство в Бенсхайм, на Академията на изкуствата в Берлин-Бранденбург и на Форум Щатпарк в Грац (вж. Грацка група).

Урс Видмер умира на 2 април 2014 г.[1] след тежко боледуване. Погребан е в Цюрих, където живее до смъртта си.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Обемистото писателско дело на Урс Видмер обхваща романи, новели и разкази, есета, драми и радиопиеси. Смятан е за един от разностранните швейцарски писатели от по-ново време. Силата на творбите му произтича от фантастични и иронични разработки на тривиални сюжетни схеми от класическите приключенски истории и пътеописания, стигащи до пародия и сюрреалност.

Видмер желае да създава фикция, но при това „по възможност да направи доловима социалната действителност“.

След 2000 г. много от произведенията на Урс Видмер носят автобиографични черти. Към най-големите му публични успехи спада неговата (псевдо)автобиографична трилогия за майка му „Любовникът на мама“ (Der Geliebte der Mutter) 2000, за баща му „Книгата на татко“ (Das Buch des Vaters) 2004 и за себе си „Един живот като джудже“ (Ein Leben als Zwerg) 2006.

Най-успешната пиеса на Урс Видмер е Top Dogs (1996) – остра социална сатира.

Подобно на своя баща Урс Видмер се изявява и като преводач. Пресъздава на немски многобройни творби от френскоезични и англоезични автори.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Alois. Erzählung, 1968
  • Die Amsel im Regen im Garten. Erzählung, 1971
  • Die Forschungsreise. Abenteuerroman, 1974
  • Schweizer Geschichten, 1975
  • Die gelben Männer. Roman, 1976
  • Vom Fenster meines Hauses aus. Prosa, 1977
  • Hand und Fuss. Ein Buch, 1978
  • Shakespeares Geschichten. Band 2. Stücke von Shakespeare nacherzählt, 1978
  • Fotos, 1980
  • Das Urs-Widmer-Lesebuch, 1980
  • Das enge Land. Roman, 1981
  • Liebesnacht. Erzählung, 1982
  • Die gestohlene Schöpfung. Ein Märchen, 1984
  • Indianersommer. Erzählung, 1985
  • Das Verschwinden der Chinesen im neuen Jahr, 1987
  • Auf, auf, ihr Hirten! Die Kuh haut ab! Kolumnen, 1988
  • Der Kongreß der Paläolepidopterologen. Roman, 1989
  • Das Paradies des Vergessens. Erzählung, 1990
  • Der blaue Siphon. Erzählung, 1992
  • Liebesbrief für Mary. Erzählung, 1993
  • Im Kongo. Roman, 1996
  • Vor uns die Sintflut. Geschichten, 1998
  • Das Buch der Albträume (Mit Zeichnungen von Hannes Binder), 2000
  • Der Geliebte der Mutter. Roman, 2000
Любовникът на мама, изд.: Жар – Жанет Аргирова, София (2002), прев. Ваня Пенева
  • Das Buch des Vaters. Roman, 2004
  • Ein Leben als Zwerg, 2006
  • Valentin Lustigs Pilgerreise. Bericht eines Spaziergangs durch 33 seiner Gemälde, 2008
  • Herr Adamson. Roman, 2009
  • Stille Post. Kleine Prosa, 2011
  • Reise an den Rand des Universums. Autobiografie, 2013

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945 oder die „Neue Sprache“. Studien zur Prosa der „Jungen Generation“, 1966
  • In uns und um uns und um uns herum, 1970
  • Das Normale und die Sehnsucht. Essays und Geschichten, 1972
  • Die sechste Puppe im Bauch der fünften Puppe im Bauch der vierten und andere Überlegungen zur Literatur, 1991
  • Das Geld, die Arbeit, die Angst, das Glück, 2002
  • Vom Leben, vom Tod und vom Übrigen auch dies und das. Frankfurter Poetikvorlesungen, 2007
  • Beim Wiederlesen von „Alois“, 2007
  • Der Traum vom herrschaftsfreien Arbeiten. 1968 – vom Suhrkamp Verlag zum Verlag der Autoren, 2011

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Die lange Nacht der Detektive. Kriminalstück in drei Akten, 1973
Дългата нощ на детективите. Криминална пиеса в три действия, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров
  • Nepal. Stück in der Basler Umgangssprache, 1976
  • Stan und Ollie in Deutschland, 1979
  • Züst oder Die Aufschneider, 1979
  • Dr neu Noah, 1984
  • Alles klar. Stan und Ollie in Deutschland, 1988
  • Jeanmaire. Ein Stück Schweiz, 1992
  • Der Sprung in der Schüssel. Frölicher – ein Fest, 1992
  • Sommernachtswut, 1993
  • Top Dogs, 1996
Top dogs, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров
  • Die schwarze Spinne. Sommernachtswut, 1998
  • König der Bücher. Bankgeheimnisse, 2001
  • Münchhausens Enkel, 2012
  • Das Ende vom Geld, 2012

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Wer nicht sehen kann, muss hören, 1969
  • Henry Chicago, 1970
  • Operette, 1971
  • Aua 231, 1971
  • Anna von hinten wie von vorne, 1971
  • Tod und Sehnsucht, 1972
  • Die Katze des Doktor Watson, 1972
  • Das Überleben der unsterblichen Mimi, 1973
  • Die schreckliche Verwirrung des Giuseppe Verdi, 1974
  • Der Bergsteiger, 1974
  • Fernsehabend, 1976
  • Die Ballade von den Hoffnungen der Väter, 1976
  • Die Zwerge in der Stadt, 1978
  • Das Blasquartett oder 80 Fragen nach dem Glück, 1979
  • Die Zehen der Elfen, 1981
  • Indianersommer, 1984
  • Dr neu Noah, 1984
  • An die Freunde, 1986
  • Der Besucher aus Kassel, 1986
  • Der tolle Tonmeister, 1988
  • Der Gott und das Mädchen, 1988
  • Der Afrikaforscher, 1990
  • Bottoms Traum, 1990
  • Das gelöschte Band, 1992
  • Die Frauen des Sultans, 1993
  • Helmuts Brief, 1994
  • Das Machthorn, 2005
  • Das Ende vom Geld, 2012
  • Vom Fenster meines Hauses aus, 2013

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]