Урумбеглия
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България, чието старо име е Урумбегли вижте Лесово.
| Урумбеглия İslambeyli | |
| — село — | |
  Урумбеглия  Урумбеглия | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 412 m |
| Население | 391 души (2000) |
| Пощенски код | 39300 |
| Телефонен код | 0288 |
Урумбеглия, Урум Бегли, Урумбегли или Урумбейли (на турски: İslambeyli) е село в Източна Тракия, Турция, околия Бунархисар, вилает Лозенград (Къркларели).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 20 километра източно от Лозенград (Къркларели) в южното подножие на Странджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1830 година Урумбеглия има 102 български и 5 турски къщи.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Румбегли (Roumbegly) има 108 домакинства, 30 мюсюлмании 540 българи.[2]
В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на урумбеглийците Димитър Спиров, Димитър и Костадин Георгиеви (Гогови) и свещеник Д.Загоров основава в селото комитет на ВМОРО.[3] След опустошителната Керемидчиоглува афера в 1900 година бунархисарският главен учител Яни Войнов пренася районния комитет и оцелелите книжа на бунархисарската организация в село Урумбеглия.[4]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 210 български екзархийски семейства.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 34 души от Урумбеглия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Българското население на Урумбеглия се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 70 семейства от селото се заселват в Царево, 25 - в Бродилово, 20 - в Ахтопол, други във Варна, Гюльовца и на други места.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Урумбеглия
Атанас Костадинов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]- Георги Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Димитър Вълков, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Троица”, убит на 5 август 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Димитър В. Загоров, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Троица”[10]
- Димитър Гогов, деец на ВМОРО в Одринско, четник, присъствал на Конгреса на Петрова нива[11]
- Димикър Костов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Димитър Николов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Димитър Павлов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Димитър Спиров (1865 – 1933), български революционер
- Ж. Костадинов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Кирил Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Лазар Николов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Никола Георгов Дупчов, четник в четата на бунархисарския войвода Константин Калканджиев през Илинденско-Преображенското въстание[12]
- Никола Добрев (? – 1916), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[13]
- Панайот Димитров, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Троица”[9]
- Райко Димов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Стамо Пасков, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Янаки Ангелов Маслинков (1876 - след 1943), деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Яни Едров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
- Яни Христов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((tr)) Сайт на селото Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.
- Народна песен от Урумбегли, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. II Балади
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 278.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 22.
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
- ↑ Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие“, София, 2002.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 247, 250, 255, 282.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 18.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 398.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 58, 59