Ур (алемани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ур (на латински: Urius) е алемански крал през 4 век.

Римският историк Амиан Марцелин пише, че цезар Юлиан Апостат през 359 г. при Майнц пресича Рейн и сключва мирни договори с алеманските крале Ур, Макриан, Хариобавд, Вестралп, Урсицин и Вадомар, след освобождаване на всички пленници.

През есента 357 г. той и други десет алемански крале и благородници благородници са победени от римляните с Юлиан Апостат и генерал Барбацион в битката при Аргенторатум близо до Страсбург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Амиан Марцелин, Res gestae, 16,11,14–15; 16,12,4,6.; XVIII, 3, 6.
  • Thorsten Fischer: Urius. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 31, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2006, ISBN 3-11-018386-2, S. 544–545.
  • Dieter Geuenich, Geschichte der Alemannen. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018227-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Urius , mittelalter-genealogie.de