Уса (приток на Печора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уса̀
Relief Map of Komi Republic.png
67.4786° с. ш. 64.726° и. д.
65.9628° с. ш. 56.9408° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Коми
Дължина 565 km
Водосборен басейн 93 600 km²
Отток 1310 (устие) m³/s
Начало
Място Голяма Уса (лява съставяща),
Малка Уса (дясна съставяща)
Координати 67°28′42.99″ с. ш. 64°43′33.52″ и. д. / 67.478611° с. ш. 64.72598° и. д.
Надм. височина 121 m
Устие
Място ПечораПечорско море
Координати 65°57′46.06″ с. ш. 56°56′26.73″ и. д. / 65.962795° с. ш. 56.940761° и. д.
Надм. височина 31 m
Ширина 1 300 m
Карта на водосборният басейн на река Печора

Уса̀ е река в североизточната част на Европейска Русия и заема 158-мо място по дължина в Русия. Дължината ѝ е 565 km. Протича на територията на Република Коми. Влива се отдясно в река Печора при село Уст Уса.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Реката се образува от сливането на реките Голяма Уса (лява съставяща) и Малка Уса (дясна съставяща), на 27 km източно от град Воркута, на 121 m н.в. Реките Голяма Уса и Малка Уса водят началото си от западния склон на Полярен Урал. От извора на река Голяма Уса дължината на река Уса е 663 km. Река Малка Уса е с бързо течение и голямо количество прагове и е много популярна сред практикуващите рафтинг туристи. Река Голяма Уса в средното си течение е практически непроходима поради бързото си течение. След образуването на същинската река Уса по нейното течение вече няма прагове, но в горното ѝ течение се срещат бързеи и теснини. Тук бреговете ѝ са високи и скалисти. В средното и долното ѝ течение бреговете стават ниски и силно заблатени. В района на село Адак (66°30′58″ с. ш. 59°31′11″ и. д. / 66.516111° с. ш. 59.519722° и. д.) реката проломява ниското възвишение Чернишов и в този участък бреговете ѝ отнова стават стръмни, а на места скалисти. След село Сивомаскински (66°40′14″ с. ш. 62°34′04″ и. д. / 66.670556° с. ш. 62.567778° и. д.) коритото на реката силно се разширява, като в долното течение се колебае от 0,7 до 2 km и тя започва да образува меандри и острови. Влива се отдясно в река Печора при село Уст Уса на 31 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Уса обхваща площ от 93 600 km2, което представлява 29,07% от водосборния басейн на река Печора и се простира на територията на Република Коми и Ненецкия автономен окръг.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

  • на север – водосборните басейни на реките Море-Ю, Коротаиха и други по-малки, вливащи се в Печорско море;
  • на североизток – водосборният басейн на река Кара, вливаща се в Карско море;
  • на югоизток – водосборният басейн на река Об;
  • на запад – водосборните басейни на по-малки реки, вливащи се отдясно в река Печора.

Река Уса получава множество притоци, от които 5 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 5 реки, на които са показани на кой километър по течението на Печора се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

  • ← 252 Голяма Роговая 311 km, 7290 km2, на 6 km северозападно от село Петрун;
  • → 206 Косю 259 km, 14 800 km2, при село Косювом;
  • ← 161 Адзва 334 km, 10 600 km2, при село Адзвавом;
  • → 55 Болшая Синя 206 km, 4040 km2, при село Синянирд;
  • ← 21 Колва 564 km, 18 100 km2, на 5 km югозападно от посьолок Парма.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е снегово и дъждовно. Пълноводието в горното течение е от май до септември, а в долното през август. Среден годишен отток в устието 1 310 m3/s (на 91 km от устието – 1070 m3/s), най-голям 21 500 m3/s (юни), най-малък 43,9 m3/s (април). Реката замръзва в края на октомври или първата половина на ноември, а се размразява през май или юни.

Средномесечен отток (m3/s) в района на с. Адзвавом (161 km от устието) от 1931 до 1988 г.[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени селата Абез, Петрун, Макариха и Уст Уса и посьолок Парма.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката е плавателно до село Абез (на 325 km от устието) при пълноводие, а при маловодие – до село Петрун (на 252 km от устието). В горната част от водосборният басейн на реката е разположен големият Печорски въглищен басейн, а в долното течение (в района на град Усинск) – най-голямото находище на нефт и газ в Република Коми.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уса (приток Печоры)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.