Условно наклонение
Условното наклонение, или кондиционал, е граматическа категория на езика, която означава действието като евентуално възможно, като зависещо от някакви условия. Наклонението има аналитични и синтетични форми, вторите обаче почти са изчезнали в съвременния език.[1]
Формообразуване[редактиране | редактиране на кода]
Аналитичните форми на български език се образуват със специалната форма на глагола съм – бих.[1]
ед. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|
1. л. | бих учил | бихме учили |
2. л. | би учил | бихте учили |
3. л. | би учил | биха учили |
С условно наклонение може да се изрази учтива молба, въпрос или подкана към събеседника да извърши действието.
Формите на условното наклонение не могат да се преразказват: Приятелите на Иван предполагат, че той би харесал подаръка.
Синтетичните форми освен възможност изразяват и готовност за извършване на действието: Ядваш ли, куме, печена кокошка?
В произведения на автори от миналия век може да се открие употреба и на двете форми:[1]
Да имах мощ, обрисвах ти калта И. Вазов |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Влахова-Руйкова, Радка. Практическа граматика. Български език. София, PONS, 2013. ISBN 9789543440535.