Условно наклонение

Условното наклонение, или кондиционал, е граматическа категория на езика, която означава действието като евентуално възможно, като зависещо от някакви условия. Наклонението има аналитични и синтетични форми, вторите обаче почти са изчезнали в съвременния език.

Формообразуване

Аналитичните форми на български език се образуват със специалната форма на глагола съм – бих.

	ед. ч.	мн. ч.
1. л.	бих учил	бихме учили
2. л.	би учил	бихте учили
3. л.	би учил	биха учили

С условно наклонение може да се изрази учтива молба, въпрос или подкана към събеседника да извърши действието.

Формите на условното наклонение не могат да се преразказват: Приятелите на Иван предполагат, че той би харесал подаръка.

Синтетичните форми освен възможност изразяват и готовност за извършване на действието: Ядваш ли, куме, печена кокошка?

В произведения на автори от миналия век може да се открие употреба и на двете форми:

Да имах мощ, обрисвах ти калта и в твоя чистий бляск те бих показал и с удара на твойта красота аз хулниците твои бих наказал. И. Вазов