Успение Богородично (Банско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | правословна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Банско |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Разложко |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | 1774 година |
| Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2][3] Обявена е за паметник на културата с национално значение.[4][5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена на градските гробища в Буга махала – единствената, разположена първоначално в подножието на планината. Първоначално църквата изпълнява функциите на енорийски храм.[3] Изградена е върху основите на средновековна българска църква, което се доказва от разкритите зидове, дебели 1,2 m и вторично употребените каменни блокове в зидарията на сегашната църква, на някои от които има вертикално разположени надписи на северната стена,[3] а върху камъните на южната фасада на наоса има графити, датирани в 1593, 1711, 1737 и 1774 година.[1][5] Средновековната църква е била малка, еднокорабна и едноапсидна.[3] Така 1593 година е горната граница на градежа на южната стена, а вероятно и на източната.[5] В стената между притвора и наоса има вградена каменна плоча втора употреба с надпис:[5] „Помети ГИ хаджи Юван 1741“, което означава, че преградата е издигната след тази година.[6] Възможно е това да е 1801 година, тъй като годината е изписана на камък, зазидан високо на северната фасада на наоса: „181 август... Х:Г: ктитур“.[6] През 1774 година храмът е преустроен и е добавен просторен квадратен притвор.[3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Представлява еднокорабен, дълбоко вкопан храм, с двускатен покрив.[1][2] Градежът е от камък и плоски тухли, които на места обграждат от всички страни камъните в зидарията – клетъчен градеж.[5] Апсидата е една, малка и полукръгла, леко заострена в горната си част откъм олтара. Входовете са два – на западната стена на притвора и в югозападния ъгъл на наоса.[5] Наосът и притворът са разделени от масивна стена с три врати.[4][5] Осветлението на интериора е оскъдно от три мазгала на източната стена и от по два тесни прозореца на южната стена в наоса и притвора.[5]
В 1808 година според надписа на северната стена църквата е преустроена отново като над притвора и част от наоса е развита галерия,[3][4] поддържана от четири двойки дървени колони.[5] Надписът гласи: „1808 аогот 17 ктитор: ѲНГ: и КХН“. Двамата ктитори, представени с инициали са Тодор Николов Герман и Костадин Хаджиниколов.[7]
Иконостас[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е известен с уникалната дърворезба на иконостаса и на владишкия трон.[2] Основните орнаментни елемент са цветя, сред които има изображения на птици и приказни животни.[3] Иконостасът се ссъстои от цокълни и подиконни пана, царски икони, апостолски икони, лозница и венчилка. На цокълните платна са изобразени различни композиции от клонки, медальони, розени, птици, лъвове и двуглави орли. На подиконните табла над тях има поредици от ластителни композиции и двуглави орли. Царските двери са с три реда изображения в медальони – четирима пророци отгоре, Благовещение по средата и четирима отци на Църквата отдолу. В лозницата има кръгли медальони с гълъби около тях. Под кръста на венчилката има две лами, вази с широки букети и гълъби.[6]
Иконостасът вероятно е направен в 1801 година – времето на преустройство на храма.[6] Авторът на иконостаса е неизвестен, но се предполага, че е представител на Дебърската художествена школа.[3] Негови са и няколко иконостаса в Рилския манастир от края на XVIII - началото на XIX век, иконостасът на „Свети Георги“ в Голямо Белово (1808), дела в Дупница и в „Успение Богородично“ в Пазарджик.[6]
Иконите са дело на Тома Вишанов[3] и на Димитър Молеров.[8] След пожар от 7 септември 1958 година, те са силно повредени и са заменени с копия.[3]
В 1930 година южната част от иконостаса е демонтирана и изнесена зад граница, а на нейно място е поставени части от други иконостаси с по схематична и груба резба.[3][6] Тази част има цокълни пана, царски двери, царски икони, апостолски фриз, малки икони на отделни светци и венчилка. Фризът е най-стар, вероятно от края на XVIII век, а иконите на него са на Тома Вишанов. Дверите са копие на стари двери, но изпълнено несръчно.[6]
Владишкият трон също е дело на майстора на основния иконостас. Подръчниците и долната част на седалката следват средновековни образци и са направени от струговани елементи. На гърба на трона има икона с резбована рамка, а балдахинът е от висящ тип без корона. Сходен е тронът в храма в Голямо Белово.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Църквата „Успение Богородично“ в Банско // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-10. Посетен на 10 ноември 2014.
- ↑ а б в ЦЪРКВА „Успение Богородично“ – гр. Банско // Община Банско. Архивиран от оригинала на 2014-11-10. Посетен на 10 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л „Успение Богородично“ – гр. Банско // Свети места. Посетен на 10 ноември 2014.
- ↑ а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3878.
- ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 414.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 415.
- ↑ Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 45.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
| ||||||||||||||
