Успение Богородично (Банско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Map of Bansko.png
41.8428° с. ш. 23.4928° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Банско
Вид на храма правословна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Банско
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1774 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2][3] Обявена е за паметник на културата с национално значение.[4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на градските гробища в Буга махала – единствената, разположена първоначално в подножието на планината. Първоначално църквата изпълнява функциите на енорийски храм.[3] Изградена е върху основите на средновековна българска църква, което се доказва от разкритите зидове, дебели 1,2 m и вторично употребените каменни блокове в зидарията на сегашната църква, на някои от които има вертикално разположени надписи на северната стена,[3] а върху камъните на южната фасада на наоса има графити, датирани в 1593, 1711, 1737 и 1774 г.[1][5] Средновековната църква е била малка, еднокорабна и едноапсидна.[3] Така 1593 година е горната граница на градежа на южната стена, а вероятно и на източната.[5] В стената между притвора и наоса има вградена каменна плоча втора употреба с надпис:[5] „Помети ГИ хаджи Юван 1741“, което означава, че преградата е издигната след тази година.[6] Възможно е това да е 1801 година, тъй като годината е изписана на камък, зазидан високо на северната фасада на наоса: „1801 август... Х:Г: ктитур“.[6] През 1774 година храмът е преустроен и е добавен просторен квадратен притвор.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Представлява еднокорабен, дълбоко вкопан храм, с двускатен покрив.[1][2] Градежът е от камък и плоски тухли, които на места обграждат от всички страни камъните в зидарията – клетъчен градеж.[5] Апсидата е една, малка и полукръгла, леко заострена в горната си част откъм олтара. Входовете са два – на западната стена на притвора и в югозападния ъгъл на наоса.[5] Наосът и притворът са разделени от масивна стена с три врати.[4][5] Осветлението на интериора е оскъдно от три мазгала на източната стена и от по два тесни прозореца на южната стена в наоса и притвора.[5]

В 1808 г. според надписа на северната стена църквата е преустроена отново като над притвора и част от наоса е развита галерия,[3][4] поддържана от четири двойки дървени колони.[5]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е известен с уникалната дърворезба на иконостаса и на владишкия трон.[2] Основните орнаментни елемент са цветя, сред които има изображения на птици и приказни животни.[3] Иконостасът се ссъстои от цокълни и подиконни пана, царски икони, апостолски икони, лозница и венчилка. На цокълните платна са изобразени различни композиции от клонки, медальони, розени, птици, лъвове и двуглави орли. На подиконните табла над тях има поредици от ластителни композиции и двуглави орли. Царските двери са с три реда изображения в медальони – четирима пророци отгоре, Благовещение по средата и четирима отци на Църквата отдолу. В лозницата има кръгли медальони с гълъби около тях. Под кръста на венчилката има две лами, вази с широки букети и гълъби.[6]

Иконостасът вероятно е направен в 1801 година – времето на преустройство на храма.[6] Авторът на иконостаса е неизвестен, но се предполага, че е представител на Дебърската художествена школа.[3] Негови са и няколко иконостаса в Рилския манастир от края на XVIII - началото на XIX век, иконостасът на „Свети Георги“ (1808), дела в Дупница и в „Успение Богородично“ в Пазарджик.[6]

Иконите са дело на Тома Вишанов[3] и на Димитър Молеров.[7] След пожар от 7 септември 1958 година, те са силно повредени и са заменени с копия.[3]

В 1930 година южната част от иконостаса е демонтирана и изнесена зад граница, а на нейно място е поставени части от други иконостаси с по схематична и груба резба.[3][6] Тази част има цокълни пана, царски двери, царски икони, апостолски фриз, малки икони на отделни светци и венчилка. Фризът е най-стар, вероятно от края на XVIII век, а иконите на него са на Тома Вишанов. Дверите са копие на стари двери, но изпълнено несръчно.[6]

Владишкият трон също е дело на майстора на основния иконостас. Подръчниците и долната част на седалката следват средновековни образци и са направени от струговани елементи. На гърба на трона има икона с резбована рамка, а балдахинът е от висящ тип без корона. Сходен е тронът в храма в Голямо Белово.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Църквата „Успение Богородично“ в Банско. // Corect. Посетен на 2014-11-10.
  2. а б в ЦЪРКВА „Успение Богородично“ – гр. Банско. // Община Банско. Посетен на 2014-11-10.
  3. а б в г д е ж з и к л „Успение Богородично“ – гр. Банско. // Свети места. Посетен на 2014-11-10.
  4. а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3878.
  5. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 414.
  6. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 415.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
     Портал „Македония“         Портал „Македония