Успение Богородично (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

Църква „Успение Богородично“
Dormition of the Most Holy Mother of God Church Gabrovo TB1.jpg
Поглед към църквата от запад
(фотограф : Тодор Божинов)
Map of Gabrovo.png
42.8711° с. ш. 25.3197° и. д.
Църква „Успение Богородично“
Местоположение в Габрово
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Габрово
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Великотърновска епархия
Архиерейско наместничество Габрово
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1866 г.
Съвременен статут действащ храм
Църква „Успение Богородично“ в Общомедия

Църквата „Успение Богородично“ e православен храм в центъра на Габрово.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ е шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура.

Църквата е построена в близост до първата габровска църква „Света Петка“ в чест на Света Петка. Мощите на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново /1231/. На мястото, където мощите са пренощували, населението издига църква, а Света Петка става духовна закрилница на града. Храмът съществува и през първите векове на Османското робство. През 1798 г. войските на Капудан Хюсеин паша опустошават Габрово. Наред с безбройните унищожения и църквата е изгорена. Но тя не е възстановена, а през 1804 г. южно от нея е изградена нова църква „Успение на Пресвета Богородица“ при това без официално разрешение от властта. Тя е малка, схлупена и вкопана в земята. Когато става ясно, че липсват документи за изграждането ѝ, габровци временно настаняват в нея самарджии /майстори на седла за коне/, за да предотвратят затварянето ѝ.

През XIX в. Габрово е вече важен просветен, търговски и стопански център. Жителите на града са добили определено самочувствие и желаят по-величествен храм, който да им подхожда. Затова старата църква е разрушена на 05 май 1865 г., а на 11 май 1865 г. започва строителството на новата сграда.

Храмът е завършен през 1866 година от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев. Той е архитект на сградата на Априловска гимназия в Габрово, както на църковни сгради в Румъния и Гърция.

Новият храм е осветен на 26 октомври 1866 година от четирима свещеници – архимандрит поп Силвестрий, Христо Йовчев Бочаров, Стефан Станимиров и поп Иван Гъбенски.

Църквата е разположена в централната част на града с изглед към един от най-красивите каменни мостове на р. Янтра – Баев мост.

Феликс Каниц /1871/ написал:

В последната църква „Успение на Пресвета Богородица“, издигната от вещия тревненски майстор-строител Генчо през 1866 г. нова сграда, има много красива резба от орехово дърво; за изгледа на града тя е не по-малко величествена от новото училище с 19 фасадни прозорци.

Д-р Петър Цончев през 1934 г. разказва следната любопитна история:

До средата на XIX век църквите не са имали камбани, а дървени клепала, защото турската власт не позволявала. Но за новия храм габровци специално поискали да имат камбана и тя била доставена от чужбина. Турците не позволили да бъде окачена и да се бие. Габровци я занесли в Соколски манастир. С възкачването на трона на Султан Азис /юни 1861/, на двама габровци, „най-ревнителни от младите“, хрумнала идеята да използват празника за повод и да окачат камбаната. Празненството траяло 3 дни. През нощта срещу третия ден донесли камбаната от Соколски манастир и я окачили на камбанарията, без никой да подозира за тяхното намерение. Рано сутринта, заедно с клепалата започва да бие и камбаната. Това стреснало турската власт, но приятно изненадало габровци. Турските власти пристигнали да видят какво става. Населението ги уверило, че няма по-тържествен начин да изкаже верноподаническите си чувства към новия султан, освен със звъна на новата камбана. Така тя останала на мястото си до ден днешен.

Църквата представлява трикорабна базилика, с два купола и две редици от по четири колони. Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви.

Иконостасът е изработен от липово дърво само за 3 години /1882 – 1885/ и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

Иконите по фасадата са реставрирани от художника Адолф Селоф.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

До храма[редактиране | редактиране на кода]

  • В градинката до църквата се намира параклисът на Света Петка Габровска – духовната покровителка на града, както и паметна плоча на Света Петка, осветен на 14.10.2000 г.
  • Пак там са няколко паметника – на 3агиналите във войните /1912 – 1918/, на ген. Фьодор Радецки.
  • До храма почиват костите на известни габровски свещеници и духовници, един от които е Стефан Станимиров.
  • В църквата почиват костите на свещеник Иван Гъбенски, обесен от турците на 15.06.1876 г. в Търново като борец за Българската свобода.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цонева Даниела, Цонев Момчил, „Имало едно време в Габрово“, С.2008 г., с. 193 – 194
  • Шулекова Юлиана, Чолакова Красимира, „Храм Успение Богородично“, Габрово, 2010